№ 241
гр. Тетевен, 10.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Ц. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Тетевен, област Ловеч, ул. „Ключ“ № 9 чрез пълномощник адв. Ц. от ЛАК срещу Ю. Г. К.,
ЕГН ************* от с. Долни Луковит, област Плевен, ул. „Климент Охридски“ № 18, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. с ал. 3 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 02.12.1989 г.
На 13.09.1988 г. се родило детето им Емил Ц.ов Р.. В самото начало отношенията им се
развивали нормално. Сочи се, че в началните години от съвместният си брак, съпрузите
живеели добре и в разбирателство. Ищецът заявява, че постепенно отношенията им
започнали да захладняват и двамата да се отчуждават. Твърди се, че съпругата, първоначално
започнала да работи в чужбина, а в последствие това направил и съпругът – в различни
държави. Ищецът твърди, че закупили жилище в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 9, чрез ипотека,
която той изплаща. В трайна фактическа раздяла са съпрузите от 13 години, като ищецът
останал в жилището в гр. Тетевен, докато съпругата се преместила в с. Долни Луковит,
община Искър. Ищецът счита, че основната причина за настъпилото разстройство на брака е
поведението на съпругата. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпругата. Претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК ответната страна Ю. Г. К., лично е получила
разпореждането за депозирана искова молба за развод, но в указания срок не е депозирала
отговор. В последствие, с Определение № 480 от 05.08.2024 г. съдът е изготвил проект на
доклад по делото и е насрочил същото в открито съдебно заседание. Цитираното
определение не е получено то ответната страна К.. Съдебният състав е изискал служебни
справки за постоянен и настоящ адрес на ответната страна, справки за регистрирани трудови
договори и справки за задгранични пътувания на лицето. На всички известни адреси съдът е
изпращал уведомление за насрочено съдебно заседание, както и препис от изготвения
проект на доклад по делото. След неустановяване на адрес, на който ответникът К. да бъде
редовно призована, съдът е разпоредил назначаване на същата на особен представител на
1
разноски на ищеца, който особен представител да защити интересите на К. в хода на
съдебното производство по разглеждането му в открито съдебно заседание, тъй като от
данните по делото се установи, че ответницата лично е получила разпореждането по реда на
чл. 131 от ГПК за предоставяне на отговор на ИМ, но не е сторила това, в определения срок,
във връзка с което, срокът за това е преклудиран.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 02.12.1989 г., когато сключили граждански брак, като
съпругата променила фамилното си име от Личева а на К.. От брака си страните имат
родено едно дете – Емил Ц.ов Р. /пълнолетен/.
По делото не са представени доказателства, а и не сочено от страните, между тях да е
регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
Видно от показанията на св. Б.Б.М. – братовчед на ищецът. Свидетелят заяви, че
съпрузите Ц. и Ю. били безработни на селото, в което живели. Свидетелят имал доста
работа в гр. Тетевен, тъй като стопанисвал заведението „Воденицата“. Той взел К. при него
на работа, докато Ц. си намерил работа при Максимов, в цех, квартира също свидетелят им
намерил. Сочи, че в един момент Ю. решила да замине за Гърция преди около 12-13 години
и оттогава досега тя насам не е идвала в Тетевен. Ц. сам си седи в къщата в град Тетевен.
Той изтеглил заем и си го изплащал сам, за къщата е на ул. „Ключ“ незнам номера кв.
„Топлика“. Сочи, че от този момент тя /Ю. К./ вече не го искала и той се принудил да отиде
в чужбина, от около 10 години и той работел в Австрия. Страните имат един син, той е
голям и има две деца. Първоначално, синът, седял при баща си после си купи къща на село и
сега е там с децата си. Според свидетеля вината за отношенията между съпрузите е в Ю.. В
семейството на свидетеля се чувало, че тя има контакти с друг мъж. Заявява, че кръстницата
на детето му я е видяла в по-близки отношения с друг мъж по една улица в Гърция. Ц.
заминал в Гърция при нея след като разбрал тези неща, за да си я прибере, тя събра нейни
приятели, за да го прогонят и в крайна сметка той не успял да я прибере. Заявява, че Ю. и Ц.
не поддържат никакви контакти оттогава. Ходили само веднъж на празненство за кръщене и
страните си били отделно двамата, не са имали контакти. Към момента знае, че К. е в с.
Долни Луковит.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св. М. като
обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Районен съд - Тетевен, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от СК.
Като взе предвид гореизложеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство,
намиращо израз в брачни провинения от страна на съпругата, изразяващи се в отчуждаване
от съпруга си и разкъсване на семейната връзка по между им. В подкрепа на изложеният
извод са показанията на св. М., който е възприел поведението на ответницата, а именно
преди 12-13 години същата е заминала за чужбина, без особена причина, като е оставила
съпруга си в гр. Тетевен. Установи се също, че съпругата напуснала семейното жилище и от
тогава не се е връщала. Също така се установи, че съпругът К. е правил опит да я прибере
отново в България, но без успех. Дори напротив, бяха наведени данни, че по инициатива на
съпругата, К. е бил насилствено прогонен от Р. Гърция и е бил преустановен опита му да
прибере съпругата си. От този момент настъпила и фактическата раздяла на страните. С
2
това свое поведение ответницата е нарушила принципа на чл. 15 СК за съвместно живеене
на съпрузите. Изложеният извод се подкрепя и обосновава от показанията на св. М., който
заяви, че кръстницата на децата му лично е възприела поведението на ответницата в тази
посока – близки отношения с друг мъж в Гърция.
По делото се установи, че по време на брачния съюз ищецът е полагал грижи за
поддържане на дома и семейството, работил е през цялото време, включително няколко
работи, полагал е грижи и за детето от брака. Същия е положил усилия и за съхраняване на
брака, което се установява от показанията на св. М., е Ц. е правил опити да се съберат,
включително и с ходене до Гърция. Установи се, че ответницата е напуснала семейния дом.
Предвид това, съдът намира, че ищецът не е осъществил брачни провинения, напротив,
същия, освен, че е полагал грижи за дома и семейството, е направил и опит за съхраняване
на брачната връзка. С оглед изложеното, съдът намира, че бракът съществува съвсем
формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което
съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата, която е нарушила
изискванията на чл. 14 СК и чл. 15 СК. Същата напуснала семейния дом преди 13 години,
установила се в чужбина, започнала свой собствен живот, без участието на съпруга си, което
способствало да се установи фактическата раздяла на страните.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и
въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Ответницата не е
изразила становище в тази насока. Видно от приетото по делото удостоверение за сключен
граждански брак същата е променила фамилното си име от Личева на К.. Поради това съдът
следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да запази приетата от брака
фамилия - К..
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е направена от ищецът
по делото. Установи се, че семейното жилище на страните е в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 9.
От данните по делото бе посочено, че ипотечният кредит, потребен за закупуване на
процесното жилище е изплащан от съпруга. Също така се установи, че същия обитава това
жилище, докато съпругата го е напуснала и същата е с постоянен и настоящ адрес /към
момента на приключване на устните състезания/ в с. Долни Луковит, община Искър.
Горното обстоятелство не бе опровергано по никакъв начин, в хода на съдебния процес от
ответницата К.. Предвид изложеното семейното жилище на страните следва да бъде
предоставено за ползване на ищецът – Ц. К..
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски е направена от ищецът по делото. Предвид
изхода на делото, както и че ответницата е виновният съпруг за разстройството на брака, на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК същата следва да бъде осъдена да заплати на ищецът
направените по делото разноски. Същия е доказал разноски в общ размер от 1350 лева – 700
лева за адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса в размер на 50 лева и 600 лева
депозит за особен представител. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в
размер на 50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, която е заплатена от ищецът при депозиране на исковата молба.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 02.12.1989 г. с Акт за граждански
брак № ***.12.1989 г., съставен в с. Долни Луковит, община Пелово /днес Искър/, област
Ловеч на Ц. Р. К., ЕГН **********, и Ю. Г. К., ЕГН *************, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГАТА, на основание чл. 44, т. 3, вр.
чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата Ю. Г. К., ЕГН
*************, ще носи брачното си фамилно име – К..
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – след прекратяване на брака семейното жилище, находящо
се в гр. Тетевен, ул. „Ключ“ № 9, област Ловеч се предоставя за ползване на съпруга Ц. Р. К.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, Ю. Г. К., ЕГН *************, да
заплати на Ц. Р. К., ЕГН **********, сумата в размер на 1350.00 /хиляда триста и петдесет/
лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4