Определение по дело №2140/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260103
Дата: 2 септември 2024 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20193100102140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../……………..2024 г.

гр. В.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС С.

 

като разгледа докладваното от съдия С.

гражданско дело 2140 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 262585/08.07.2024 г. от С.К.Н., чрез адв. В.В., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото решение № 260015/17.06.2024 г. в частта за разноските. С молбата се твърди, че Н. не бил дал повод за предявяване на иска, поради което не следвало да бъде осъден за разноски. Не било допустимо съдът да възлага разноски по реда на чл. 78, ал.2 и ал.3 от ГПК на ответника, при положение, че искът е отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „СТАРА СОКС“ ЕООД, чрез адв. Маргарита Т. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, представила в срок списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 260015/14.05.2024 г. съставът на Варненски окръжен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на „СТАРА СОКС“ ЕООД против С.К.Н., Н.С.Н. и К.С.Н. с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, да се обяви за относително недействителен спрямо ищеца договор, обективиран в НА №66, том I, рег. № 1421, дело № 52 от 22.08.2017 г. на нотариус К. И., с рег. № 336 на НК. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен и предявения евентуален иск между същите страни, по отношение на същата увреждаща сделка на основание чл. 135, ал.3 от ЗЗД. За да формира горния извод съдът е зачел по реда на чл. 235 от ГПК извършено на 21.02.2024 г. плащане от ответника С.Н.. Съдът е формирал правен извод за това, че ищецът е бил кредитор на ответника, но в хода на процеса това му качество е отпаднало с оглед на приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на обстоятелството, че плащането е извършено в хода на производството, съдът е приел, че ответникът е станал причина за водене на делото и за направените разноски. Поради това е осъдил С.Н. да заплати в полза на „СТАРА СОКС“ ЕООД сумата от 12799,95 лв. разноски пред ВОС. За да определи този размер, съдът е разгледал и отхвърлил въведено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, изявено в срок от ответника. Съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е обосновал този правен извод.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски; също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено изявено възражение за прекомерност. В случая не е налице нито една от тези хипотези. Страната отправя искането за изменение, с цел да бъде преразгледан и променен вече формирания правен извод за това – дал ли е повод ответника за предявяване на иска и водене на делото. Този резултат не може да бъде постигнат с правното средство по чл. 248 от ГПК.

По приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК, в аспект на извършено след завеждането на иска плащане е формирана богата и непротиворечива съдебна практика. ВКС еднозначно приема, че ако ответникът е дал повод за завеждането на иска, плащането в хода на производството, предопределило отпадане на необходимостта от съдебна защита, не е обстоятелство освобождаващо го от отговорност за разноски. /Така опр. № 843 по ч.гр.д. № 6176/2014 г. на ІV г.о., опр.№ 300 по ч.гр.д. № 245/2012 г. на ІV г.о. , опр. № 626 по ч.гр.д. № 275/ 2010 г. на ІV г.о. , опр. № 277 по ч.гр.д. № 24**/ 2014 г. на І г.о., опр. № 388 по ч.т.д. № 831/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 262585/08.07.2024 г. от С.К.Н., чрез адв. В.В. за изменение в частта на разноските на решение № 260015/17.06.2024 г., по гр. д. № 2140/2019 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд В. на осн. чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: