РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
25.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 29 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2695 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр.София
твърди, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017 г. и подписаното към него приложение №1 от 15.09.2017г. придобил от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” вземанията по сключения на 07.03.2017г.
между последния, като заемодател, и ответника Т.Д.Р. ***,
като заемател, договор за потребителски паричен кредит №CREX-14621953.
Твърди се, че за цесията ответникът бил надлежно
уведомен, включително чрез приложеното към исковата молба уведомление.
Поддържа, че по силата на сключения
договор цедента предоставил в заем на ответника сумата от 1349,00 лева, която сума била предназначена за покупка на стоки.
Моли съда да постанови решение с което
да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 1951,59 лева, представляваща главница -
1349,00 лева, възнаградителна лихва - 339,76 лева, начислена за периода от 20.04.2017г. до 20.09.2018г. и обезщетение за забава – в размер на 262,83
лева, начислено за периода от 21.04.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът, чрез назначеният особен
представител, е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Прави
възражение, че уведомлението за
извършената цесия не е надлежно връчено на ответника, а тя като негов особен
представител не е упълномощена да получава уведомления. Прави възражение, че
вземането не е било предмет на посочената от ищецацесия.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от представените по делото
доказателства по силата на рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и подписаното към него приложение
№1 от 15.09.2017г. придобил от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” вземанията по сключения на 07.03.2017г.
между последния, като заемодател, и ответника Т.Д.Р. ***,
като заемател, договор за потребителски паричен кредит №CREX-14621953 за сумата от 1349,00 лева, която
сума била предназначена
за покупка на стоки.
С оглед заявеното с отговора общо
оспорване на исковете по основание на първо място следва да бъде даден отговор
на въпроса дали прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в полза на
ищеца е породило действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Такъв е и настоящият случай. В договора е предвидена клауза, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната
с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК.
Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж.
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и
др.).
По изложените по-горе съображения съдът
приема, че е допустимо на особения представител на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК да бъде връчено съобщаване
на цесията - Уведомление, което да
произведе предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици.
Установено е и не се спори, че процесното вземане произтича от сключен на 07.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”,
като заемодател, и ответника Т.Д.Р. ***, като заемател, договор за потребителски паричен кредит №CREX-14621953 за сумата от 1349,00 лева, която
сума била предназначена
за покупка на стоки.
Подписвайки договора, кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в договора,
на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за кредит. Установено е и не се спори, че ответникът не заплатил изцяло дължимия паричен
заем към дружеството.
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д.
№ 623/19г.
по описа на Районен съд - гр. Русе, който издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжника
съгласно разпоредбите на ГПК. На 10.04.2019г. ищеца получил указания от заповедния съд, в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че Агенция за
събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в
резултат на което в законовия
едномесечен срок била подадена искова
молба срещу ответника.
При така
установените по делото доказателства съдът
формулира извод, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
От
заключението на назначената по делото ССЧЕ се установява, че общото задължение
на ответника Т.Д.Р. по потребителски кредит N:CREX-14621953 от
07.03.2017г. възлиза на 1349,00 лева главница, 339,76 лева договорна лихва и
сумата от 232,91 лева лихва за забава от 21.04.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019г.
От доказателствата по делото се
установява, че максималният
размер на годишния процент на разходите е установен с нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, според която той не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, а според чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно уговореният ГПР не противоречи на изискванията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и не надхвърля петкратния размер на
законната лихва за просрочени задължения.
Видно от условията на договор за потребителски паричен кредит №CREX-14621953 за покупка на стоки или
услуги при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. В този смисъл на ответника е била начислена лихва за забава за периода от
06.02.2017г. на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението в
съда.
Общият размер на начислената лихва следва да бъде уважен до размер на
232,91 лева, така както е определен от вещото лице. В останалата му част до
предявения пълен размер от 262,83
лева, искът за лихва
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника, че
тъй като съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. с него можело да се
прехвърлят само изискуеми към датата на сключването му вземания, а процесното
вземане не било изискуемо тогава предвид ненастъпилия падеж на последната
погасителна вноска съобразно погасителния план, то същото не следвало да бъде
предмет на претенция. Това не кореспондира с разпоредбите на цитирания рамков
договор, съдржащи се в раздела „Предмет на покупката"- §2. В него са
посочени вземанията, които могат да бъдат предмет на продажба. Съгласно алинея
1 на същия „Продавачът с настоящото се задължава да прехвърля и продава всеки
месец за срока по настоящия договор определено портфолио от вземания,
произтичащи от договори за портебителски кредит, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а
купувачът купува и придобива от продавача вземаниятау,определени всеки месец в
Приложение №1, срещу заплащане на покупната цена." По- нагоре в рамковия
договор за цесия, в самото му начало се сочи, че продавачът ще формира всеки
месец измеримо портфолио от потребителски кредити, които към датата на
изготвянето на портфолиото не се изпълняват от заемополучателите...",
както и че „купувачът желае да придобива и да му бъдат прехвърляни вземанията
на продавача срещу длъжниците по потребителските кредити, котио не се
изпълняват."
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Така пълният размер на
разноските, направени от ищеца в исковото и заповедното производство, възлиза
на 1163,96 лева, съобразно уважената част от исковете, а именно държавни такси
в заповедното производства и адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното
производство, както и сумата от 300 лева за назначаване на особен представител
и 180 лева за възнаграждение на вещо лице, както и допълнителното платено от
бюджета на съда възнаграждение на особения представител в размер на 150,00
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Р. с ЕГН:********** ***, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София сумата от 1921,67 лева представляваща главница
в размер на 1349,00 лева,
възнаградителна лихва в размер на 339,76 лева, начислена
за периода от 20.04.2017г. до 20.09.2018г. и обезщетение за забава в размер на 232,91 лева, начислено за периода от 21.04.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 01.02.2019г.,
ведно със законната
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 623 по
описа за 2019г. на Русенския районен съд е издадена
заповед № 292/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, като отхвърля
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1951,59 лева.
ОСЪЖДА
Т.Д.Р. с ЕГН:********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София сумата от 1163,96 лева за деловодни разноски и
адвокатски възнаграждения по заповедното и исковото производства.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/