РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20211880100593 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба от 21.09.2021 г.,
подадена от И. К. П., ЕГН **********, с адрес: ....., срещу М. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: ..... Предявен е конститутивен иск с правно основание
чл. 27, ал. 1, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за отмяна на
дарение на недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект, представляващ
масивна вилна сграда с разгъната застроена площ от 84 кв.м., строена през
1983 г., състояща се от: приземен етаж с пристройка, представляваща лятна
кухня и склад, и етаж с тераса, като сградите са построени в северната част на
имота, заедно с 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот VI-272 в
квартал 20 от подробния устройствен план на вилна зона „...“, с. ..., ... целият с
площ от 1075 кв.м., при граници на имота: улица с о.т. 171-172, УПИ VII-общ,
УПИ VII-271, терен за озеленяване и пл. № 281, всички в квартал 20 по плана
на населеното място, оформено в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот с вх. рег. № 1628/27.12.2004 г., акт № 155, том 7, дело № 1408/2004 г. на
Служба по вписванията С., както и обусловена от уважаването на горния иск
претенция за връщане на описания недвижим имот след отмяна на дарението,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД (за правната квалификация на тази
претенция – Решение № 24 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 974/2012 г. на IV г.о. на
ВКС).
В исковата молба, уточнена в първото по делото открито съдебно
заседание от 13.07.2022 г., ищецът твърди, че на 09.08.1978 г. придобил чрез
покупка по реда на ЗСГ (отм.) гореописаното дворно място с Нотариален акт
за покупка на недвижим имот чрез ОНС-...№ 301, том 1, дело № 630/1978 г.
на А. А.-С. районен съдия. След това, на ... г. ищецът сключил граждански
1
брак с Л.Г. Д.а-П.а, ЕГН **********, от който нямали деца, а бившата му към
датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело съпруга имала
две деца от предходен брак, едното от които е ответникът. Впоследствие, през
1996 г. ищецът сключил Договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот, вписан на 06.06.1996 г., том 1, партиден том 59, № 34, книга
стр. 53 на Служба по вписванията С. със съсобственика си С. К.Д. и получил
в дял вилна сграда с площ от 28 кв.м., състояща се от приземен етаж от лятна
кухня и склад, и етаж от дневна, кухненски бокс и тераса, застроена в
северната част на гореописаното дворно място, като дворното място останало
съсобствено. След това, на 27.12.2004 г. е сключил договор за дарение по
отношение на описания в исковата молба недвижим имот – 1/2 идеална част
от урегулирания поземлен имот и строената в северната му част през 1983 г.
масивна вилна сграда, с който договор надарил ответника. Твърди се още, че
през 2020 г. отношенията на ищеца със съпругата му и с нейните синове
станали нетърпими и той подал молба за развод, като бракът бил прекратен с
развод по взаимно съгласие. Ищецът твърди също, че имал влошено
здравословно състояние и имал трайна нужда от издръжка, че е поискал от
надарения - ответника заплащането на такава с нотариална покана от
08.06.2021 г., връчена на 21.06.2021 г. и че последният е отказал да я даде с
ответна нотариална покана, изпратена до ищеца. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени дарението на недвижимия имот, като заявява и
обусловена от исканата отмяна на дарението претенция за връщане на
полученото. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор.
Възразява, че липсва трайна нужда от издръжка и че липсва покана до него за
даване на издръжка, поради липса на представителна власт на лицето,
изпратило нотариалната покана, приложено към исковата молба (последното
е уточнение, направено с молба от 28.06.2022 г.). В писмения отговор се
твърди, че ищецът съзнателно се е поставил в условията да иска разваляне на
дарението, като е продал друг свой недвижим имот на цена десет пъти по-
ниска от реалната. Прави възражение за погасяване на претенцията по
давност в случай, че се претендира издръжка за период по-дълъг от една
година назад от подаването на исковата молба. С отговора на исковата молба
ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл. 72,
ал. 1 от ЗС, за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева за
извършени подобрения и поддръжка на имота предмет на делото, който с
определение от 18.02.2022 г. по делото не е приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство и последното е разделено, като е постановено да се
образува отделно производството по насрещния иск.
В открито съдебно заседание и с писмени бележки пълномощниците на
страните подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба
и в отговора.
По делото са събрани писмени доказателства, които съдът кредитира
като автентични и верни. Направените в писмения отговор оспорвания на
автентичността на документи и на съдържанието на официални документи,
представени от ищеца, са оттеглени от ответника в проведените по делото
открити съдебни заседания, с изключение оспорването на автентичността на
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3690/10.08.2020 г. на
2
нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС, но съдът остави без
уважение искането за допускане на съдебно графическа експертиза и не откри
производство по оспорването му, доколкото ищецът потвърди в съдебно
заседание действията, извършени от адв. М., за които ответникът твърди, че
са извършени без представителна власт поради неавтентичност на документа
(че пълномощното не е подписано от ищеца). По делото са разпитани
четирима свидетели, изслушана е съдебномедицинска експертиза (СМЕ),
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От
страна на ищеца са дадени обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег.
№ 1628/27.12.2004 г., акт № 155, том 7, дело № 1408/2004 г. на Служба по
вписванията С., че ищецът и Л.Г. Д.а-П.а, ЕГН **********, са дарили на
ответника недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект, представляващ
масивна вилна сграда с разгъната застроена площ от 84 кв.м., строена през
1983 г., състояща се от: приземен етаж с пристройка, представляваща лятна
кухня и склад, и етаж с тераса, като сградите са построени в северната част на
имота, заедно с 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот VI-272 в
квартал 20 от подробния устройствен план на вилна зона „...“, с. ..., ..., целият
с площ от 1075 кв.м., при граници на имота: улица с о.т. 171-172, УПИ VII-
общ, УПИ VII-271, терен за озеленяване и пл. № 281, всички в квартал 20 по
плана на населеното място. Дарителите са си запазили правото на ползване
върху недвижимия имот безвъзмездно и до края на живота, на който и да е от
тях. Ответникът е приел дарението с благодарност и при току-що посоченото
условие.
От Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОНС-.. № 301,
том 1, дело № 630/1978 г. на А. А.-С. районен съдия се установява, че ищецът
и третото за делото лице – С.К.Д., са придобили чрез покупка по реда на ЗСГ
(отм.) правото на собственост върху гореописаното дворно място на
09.08.1978 г.
Установява се от Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот, вписан на 06.06.1996 г., том 1, партиден том 59, № 34, книга стр. 53 на
Служба по вписванията С., че същият е бил сключен между ищеца и
съсобственика му С. К. Д., като ищецът е получил в дял вилна сграда с площ
от 28 кв.м., състояща се от приземен етаж от лятна кухня и склад, и етаж от
дневна, кухненски бокс и тераса, застроена в северната част на гореописаното
дворно място, като дворното място останало съсобствено, а страните са
заявили, че не си дължат взаимно суми по уравнение на дяловете, като
оценката на получената от ищеца сграда е по-ниска от тази на сградата, която
е получил С. К. Д.
От Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца Изх. № РСЦ
20-УГ01-3496 от 12.08.2020 г. на СО, район „..“ се установява, че ищецът и Л.
Г. Д.а-П.а са съпрузи към 12.08.2020 г. По делото липсват доказателства за
3
това кога е сключен и кога е прекратен гражданският брак между последните,
като прекратяването на брака не се установява с представеното от ответника
споразумение, доколкото няма данни кога и дали то е одобрено от съда.
От Нотариална покана с рег. № 13520/08.06.2021 г., том 4, № 192 на
нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС, се установява, че на
08.06.2021 г. ищецът е изпратил до ответника същата, с която го е уведомил
за трайната необходимост от получаването на ежемесечна издръжка в размер
на 500 лева, както и че екземпляр от нея е връчен на ответника на 21.06.2021
г. Нотариалната покана е изпратена чрез адв. Н. И. М. от САК, упълномощен
с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3690/10.08.2020 г. на
нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС, като действията,
извършени от адв. М. са и потвърдени от ищеца, в проведеното на 13.07.2022
г. открито съдебно заседание по настоящото дело.
В отговор на получената покана, ответникът е отказал да дава исканата
издръжка, видно от Отговор на нотариална покана с рег. № 17224/08.07.2021
г., том 5, № 177 на нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
медицински документи – ЕР № 176/25.01.2010 г. на ТЕЛК за общи
заболявания при V-та МБАЛ, гр. София, Епикриза по ИЗ № 35023 от
стационарно лечение през периода 08.10.2019 г. - 12.10.2019 г. в Клиника
„Вътрешни болести“ към „Военномедицинска академия“ - МБАЛ София,
Амбулаторен лист № 1381/17.11.2020 г., Рецептурна книжка на хронично
болния от 30.09.2019 г., Фискален бон за закупени лекарства от 13.05.2022 г.
(6 броя) за извършени плащания в общ размер от 65,48 лева, след приспадане
на сумите, които се реимбурсират от НЗОК и от 12.06.2022 г. (7 броя) за
извършени плащания в общ размер от 71,78 лева, след приспадане на сумите,
които се реимбурсират от НЗОК. От същите, както и от заключението на
неоспорената от страните и приета по делото СМЕ се установява, че ищецът
страда от различни по характер заболявания със значителна давност на
клинична изява, които имат хроничен характер на протичане и необратимо
развитие, като независимо от системното адекватно медикаментозно лечение,
рехабилитация и спазване на диетичен режим, не може да се постигне
излекуване и същите причиняват на ищеца затруднения в ежедневните грижи
за самообслужване. ТЕЛК при преосвидетелстване на ищеца е определил 91%
трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на
инвалидизация - 11.11.2004 г. и с пожизнен срок на определения процент
трайно намалена работоспособност.
Относно актуалното здравословно състояние на ищеца, в откритото
съдебно заседание, проведено на 10.11.2022 г. вещото лице заяви, че
мозъчната атрофия, не води до деменция, води до интелектуален дефицит.
Няма мускулна скованост. Няма припадъци, не са регистрирани такива в
цялата медицинска документация. Няма проблеми с общуването, говорът е
малко забавен, но е точен, контактен и адекватен. По отношение на всички
зададени въпроси и при контакта между вещото лице и ищеца, последният е
давал адекватни отговори, ориентиран за време, място и за собствената си
личност. Поради това, съдът остави без уважение искането на ответника за
допускане на съдебно-психиатрична експертиза. От медицинската
4
документация, писменото заключение на СМЕ и заявеното от вещото лице
при изслушването му в съдебно заседание се установява, че ищецът не страда
от деменция, няма паметови нарушения (което изрично е заявено от
допуснатия на ищцовата страна свидетел В. П.), не е безпомощен и не се
налага да бъде настаняван в дом за възрастни хора, въпреки напредналата му
възраст и заболяванията, от които страда. Ето защо, съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля В. С. в частта им, в която същият заявява, че
ищецът не помни кога и какви хапчета пие, че не може да си сготви и че са
проверявали да го настанят в дом за възрастни хора, за което цената била
1500 лева месечно, доколкото в тази си част те са в рязко противоречие с
останалите събрани по делото доказателства. Дори в бъдеще да възникне
подобна необходимост, ищецът си е запазил доживотно правото на ползване
върху два недвижими имота (единият, от които в гр. С., в който живее
понастоящем), които биха могли да бъдат отдавани под наем с цел покрИ.е на
подобен разход, ако се наложи.
По-нататък в заключението си вещото лице, като е съобразило
заболяванията на ищеца и извършените от него плащания за лекарствата,
закупени през месец май 2022 г. в размер на 65,48 лева и за месец юни 2022 г.
в размер на 71,78 лева, както и че на ищеца може да се наложи закупуването
и на други медикаменти при бактериална инфекция на горните дихателни
пътища и при изразена болкова симптоматика в резултат на
ставнодегенеративни заболявания, е дало заключение, че месечните разходи
за лекарствата, необходими на ищеца, са на стойност от 70 до 100 лева.
Отделно от това, като е съобразило, че заболяванията на ищеца изискват
спазване на хигиенодиетичен режим, който трябва да включва нетлъсти меса
(пилешко, пуешко, телешко), нетлъсти риби, обезмаслени и полуобезмаслени
мляко и млечни произведения, несладки плодове, зеленчуци при добре
контролиран прием на въглехидрати, като се ограничават солени и богати на
холестерол храни, вещото лице е заключило, че стойността на разходите за
храна за ищеца е около 320 лева месечно. По отношение на разходите за
лекарства, разпитаният по делото свидетел В. С. заявява, че същите са около
90 лева на месец, като когато ищецът настине има допълнителни разходи за
нурофен и витамини. В тази част съдът кредитира показанията на свидетеля
В. С., доколкото се подкрепят от останалите, събрани по делото
доказателства.
Видно от представените по делото преводни нареждания, за топлинна
енергия от ищеца са платени сумите, както следва: на 21.02.2022 г. – 186,55
лева; 22.03.2022 г. – 178,78 лева; на 19.04.2022 г. – 182,67 лева; 03.06.2022 г. –
117,43 лева, а за електрическа енергия от ищеца са платени сумите, както
следва: 06.01.2022 г. по фактура от месец декември 2021 г. – 16,96лв.; на
28.01.2022 г. по фактура от месец януари 2022 г. – 21,02 лева; на 19.04.2022 г.
по фактура от месец март 2022 г. – 23,36 лева; на 03.06.2022 г. по фактура от
месец април 2022 г. – 22,61 лева; на 03.06.2022 г. по фактура от месец май
2022 г. – 17,03 лева. Следователно месечните разходи на ищеца за
топлинна и електрическа енергия през зимния сезон са около 200 лева,
като от обстоятелството, че плащанията за топлинна енергия не са равни
следва извод, че същата не се заплаща на равни месечни вноски и извън
отоплителния сезон, т.е. през по-голямата част от годината, коментираните
5
разходи са в значително по-нисък размер.
От изложеното следва извод, че общият размер на месечните разходи
на ищеца през отоплителния сезон възлиза на около 620 лева.
Доказателства за други разходи, включително за мобилни комуникации,
дрехи, обувки и транспорт не са представени по делото, поради което съдът
приема, че такива не са извършвани, което е и житейски нормално предвид
възрастта на ищеца – същият е пенсионер на възраст .. години, навършени на
... г. Дори да възникне нужда от извършване на такива – те могат да бъдат
покрити в резултат на по-ниските разходи за топлинна енергия извън
отоплителния сезон, без да бъде надвишаван месечният разход от 620 лева.
Ищецът няма разходи за осигуряване на място за живеене, доколкото
живее в самостоятелно жилище – апартамент № .., който е със застроена площ
от 65,14 кв.м., състои се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения и
се намира на втория етаж, във вход „..“, в сграда с административен адрес:
....., като към апартамента има прилежащо избено помещение № 5 с площ от
3,39 кв.м. Този апартамент, ведно с прилежащото му избено помещение,
както и с припадащите се 3,144% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
ищецът е продал на 29.09.2020 г. на свидетеля В. С. (чиято майка е
племенница на ищеца) за продажна цена в размер на 9900 лева, която е
заплатена в брой на П. преди подписване на нотариалния акт, като данъчната
оценка на последния описан недвижим имот за 2020 г. е била в размер на 30
057 лева, съгласно Удостоверение № **********/25.08.2020 г., издадено от
СО Дирекция „Общински приходи“, Отдел „..“. Тези обстоятелства се
установяват от представения от ответника и приет по делото Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 43, том 1, рег. № 19142, дело №
35/29.09.2020 г. на нотариус с рег. № .. на НК, с район на действие СРС, от
показанията на свидетеля В. С. и от обясненията на ищеца, дадени по реда на
чл. 176 от ГПК.
Представено е по делото по искане на ответника и е прието като
писмено доказателство Удостоверение Изх. № 1046-40-1908#1/12.07.2022 г.
на НОИ, от което се установява, че за периода от датата на получаване на
поканата (21.06.2021 г.) до края на 2021 г. ищецът получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, отпусната във връзка със
спогодбата между Република България и ... за социално осигуряване, в размер
на 440,95 лева месечно към 21.06.2021 г. и 505,92 лева месечно към края на
2021 г. Освен това получава и допълнителна сума (Ковид добавка) в размер на
50 лева месечно към 21.06.2021 г. и 120 лева месечно към края на 2021 г. От
месечно извлечение по разплащателната сметка на ищеца към 28.02.2022 г. се
установява, че с основание „пенсия м. 02“ същият получава от НОИ суми в
общ размер от 675,08 лева и от ДСП – .. ищецът получава сумата в размер
на 103,25 лева (представляваща отпусната на ищеца месечна финансова
подкрепа по реда на чл. 70, т. 3 от ЗХУ, със срок от 01.03.2020 г. до 31.03.2025
г., видно от приетото по делото писмо от Агенция за социално подпомагане с
Изх. № 94М-00- 0133#1/13.07.2022 г.) или общо месечният доход на ищеца с
източник в Република България възлиза на 778,33 лева.
Освен това, видно от месечно извлечение по разплащателната сметка на
6
ищеца за предходния месец – към 31.01.2022 г., същият е получил пенсия за
социално осигуряване и от ... за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. в
размер на 283,62 евро, с левова равностойност 553,34 лева по курса на „Банка
ДСК“ АД, което за период от шест месеца се равнява месечно на 92,22 лева,
която сума, заедно с горепосочения доход с източник в Република България
от 778,33 лева води до извод, че общият средно месечен доход на ищеца е в
размер на 870,55 лева, който надхвърля установения общ размер на
месечните му разходи по време на отоплителния сезон от около 620 лева .
Последният извод за фактите по делото се подкрепя от двете
коментирани извлечения от разплащателната сметка на ищеца, от които се
установява, че последният сам заплаща сумите, дължими за топлинна и
електрическа енергия (платежните нареждания за тези суми са именно от
посочената сметка), като за месец януари 2022 г. постъпленията са в размер
на 1221,20 лева, а разходите – 640,36 лева, съответно за месец февруари 2022
г. постъпленията са в размер на 778,33 лева, а разходите – 695,25 лева. Ето
защо, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля В. С. и в частта им, в
която същият заявява, че давал на ищеца между 200 и 400 лева за храна и
режийни всеки месец. Очевидно е, че тези изявления представляват
откровени неистини, доколкото ищецът заплаща режийните от банковата си
сметка по банков път, като няма преводи по нея от свидетеля В. С.,
постъпленията по същата от доходите на ищеца са достатъчни за покрИ.е на
всички установени по делото разходи, като видно от банковите извлечения и
в двата месеца, които са в отоплителния сезон, когато ищецът има по-високи
разходи, след извършените плащания по банков път и тегления, ежемесечно
остават суми, като към 28.02.2022 г. ищецът разполага със спестена сума в
размер на 2 354,57 лева.
С обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК ищецът заявява:
„Искам си вилата. Не искам издръжка от М.“.
По делото ищецът не доказа защо смята, че са му необходими точно 500
лева.
От показанията на свидетеля В. М. се установява, че за периода от
неустановена дата на 2018 г. до неустановена дата на 2021 г. същата веднъж
седмично се е грижела за ищеца, докато е бил в с. ..., като му е чистела и му е
пазарувала, за което ответникът й е заплащал по 60 лева за посещение и
отделно пътните разходи. Свидетелят В.П.също е пазарувал на ищеца, докато
същият е живеел в с. ... От показанията на последния свидетел се установява
още, че вилата в с. .. е ремонтирана и поддържана, което обстоятелство се
установява и от показанията на свидетеля Б. Б., който заявява, че вилата е с
изолация и нова дограма, има отопление – камина с водна риза и нов
керемиден покрив. Видно от показанията на последния свидетел, ремонт,
изразяващ се в подмяна на вътрешната водопроводна инсталация е правен от
него по възлагане от ответника и в апартамента в гр. С., в който ищецът
живее понастоящем. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. С. в частта
им, в която те не влизат в противоречие с останалите доказателства по делото,
а именно, че след като ищецът се е преместил да живее в апартамента в гр. С.,
С. му помага, като го води по лекари и му пазарува, като съдът приема, че
последното свидетелят прави със средства на ищеца, а не със свои (както
7
беше посочено вече). Вероятно и това е причината ищецът да му продаде
апартамента в гр. С. за сумата от 9900 лева, което е няколко пъти под размера
на данъчната оценка на недвижимия имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявения иск за отмяна на дарението е процесуално допустим,
като съображенията за това са следните:
За да приеме, че искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, предявен по
отношение на цялото имущество, дарено с договора за дарение на недвижим
имот е допустим съдът изхожда от заявеното от ищеца в исковата молба. В
нея ищецът е посочил, че дарението е извършено от него (а не от него и от
съпругата му), като заявява, че по настояване на съпругата си сключил (той, а
не заедно със съпругата си) договор за дарение по отношение на описания в
исковата молба недвижим имот – 1/2 идеална част от урегулирания поземлен
имот и строената в северната му част през 1983 г. масивна вилна сграда, с
който договор надарил (отново той, а не заедно със съпругата си) ответника.
Нещо повече – в исковата молба са изложени и факти, които, ако биха били
доказани, биха довели до извод, че наистина само ищецът е бил собственик на
дарявания имот към датата на сключване на договора за дарение (27.12.2004
г.) и само в резултат на изразената от него воля е настъпил
вещнопрехвърлителният ефект на сключения договор за дарение. Това е така,
доколкото ищецът твърди, че на 09.08.1978 г. е придобил в съсобственост
дворното място със С. К. Д. След това твърди, че на ... г. е сключил
граждански брак с Л. Г. Д.а-П.а. Твърди още, че през 1996 г. ищецът сключил
Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан на
06.06.1996 г., том 1, партиден том 59, № 34, книга стр. 53 на Служба по
вписванията С. със съсобственика си С. К. Д. и получил в дял вилна сграда с
площ от 28 кв.м., състояща се от приземен етаж от лятна кухня и склад, и
етаж от дневна, кухненски бокс и тераса, застроена в северната част на
гореописаното дворно място, като дворното място останало съсобствено.
Твърди още, че последната вилна сграда е строена през 1983 г., което е
посочено и в сключения на 27.12.2004 г. договор за дарение. При това
положение, ако ищецът беше доказал, че е сключил гражданския брак с Л.Г.
Д.а-П.а именно на .. г., това би довело до извод, че ½ ид.ч. от дворното място
ищецът е придобил през 1978 г. и вилната сграда е построил през 1983 г., т.е.
преди брака с Д.а, поради което същите са били негова собственост към
датата на договора за доброволна делба от 06.06.1996 г. и доколкото в
последния страните са заявили, че не си дължат взаимно суми по уравнение
на дяловете (П. не е дал нищо по договора за делба), като оценката на
получената от ищеца сграда е по-ниска от тази, която е получил С. К. Д., би
довел до извода, че след договора за доброволна делба и към датата на
сключване на процесния договор за дарение, както ½ ид.ч. от дворното място,
така и вилната сграда са изключителна собственост на ищеца, а не СИО,
поради което Д.а-П.а не е дарила нищо с договора за дарение от 27.12.2004 г.,
а целият негов предмет е дарен на ответника единствено от ищеца, както той
твърди в исковата молба. С оглед указания на съда за уточняване на искането
и твърденията на ищеца, в първото по делото открито съдебно заседание
пълномощникът на ищеца изрично заяви, че „Къщата е изключителна
собственост на И. К. П., построена от него преди брака му с Л. Д.а.
8
Дворното място е също негова собственост. Искаме изцяло отмяна на
дарението, а не на една втора. Това е нашето искане“.
При това положение, съдът приема, че е налице твърдение от страна на
ищеца за наличие на процесуалноправна легитимация за предявяване на иск
за отмяна изцяло на договора за дарение, поради което искът е изцяло
допустим. В този смисъл е и Решение № 1017 от 27.05.2013 г. по в.гр.д. №
525/2013 г. на САС, ГК, в което е прието, че „Липса на материалноправна
легитимация щеше да има ако ищцата твърдеше, че притежава право на
иск за отмяна на дарението върху целия имот, но от събраните по делото
доказателства беше установено ,че има такава само 1/2 идеална част“.
Настоящият случай е именно такъв, доколкото ищецът твърди, че е бил
изключителен собственик на цялото дарявано имущество към датата на
сключване на договора за дарение и иска отмяна изцяло на извършеното от
него дарение, но не доказа твърдението си, че гражданският му брак с Л.Г.
Д.а-П.а е сключен именно на твърдяната от него дата – ... г., поради което
предявеният иск за отмяна на договора за дарение до размера на 1/2 идеална
част от предмета на процесния договор за дарение е неоснователен поради
липса на материалноправна легитимация на ищеца и до този размер следва да
бъде отхвърлен на посоченото основание.
В останалата му част искът следва да бъде разгледан съобразно
представените доказателства. Предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан, като
съображенията за това са следните:
За успешното провеждане на иск за отмяна на извършено дарение в
хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е необходимо установяването на три
кумулативни предпоставки: изпадането на дарителя в трайна нужда от
издръжка, отправяне на покана до надарения за заплащане на такава и отказ
от страна на последния за предоставяне на издръжка съобразно с
възможностите си.
При оценката на доказателствата относно наличието или не на тези
предпоставки, следва да се отчита характерът на договора за дарение като
безвъзмезден договор, с който се прехвърля правото на собственост върху
дадена вещ. От гледна точка на дарителя този договор е акт на щедрост, на
благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и в негова
тежест възниква задължение от морален характер да подпомага със средства
при нужда своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят, той може да поиска
дареният да му осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства
в правно такова. При предявения иск за отмяна на дарение на основание чл.
227, ал.1 б. „в“ от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване, с допустимите в ГПК процесуални средства, да докаже фактите,
които твърди с исковата молба, като в негова процесуална тежест, съобразно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК, е да установи и докаже наличието на трайна
нужда от издръжка и отказа на надарения да му я предостави.
Предвид представените две нотариални покани съдът приема за доказан
фактът, че ищецът е поискал издръжка, а ответникът е отказал да му даде
такава.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда“.
9
Съдебната практика приема, че „трайната нужда“ следва да се преценява във
всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди, при една средна мярка с оглед на социалната
среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната ни
(Решение № 225 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 911/2011г. на IV г.о. на ВКС). В
Решение № 432 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 3321/2013 г. на IV г.о. на ВКС е
прието, че дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му
изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото
притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните
възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването
му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се
вземат предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на
дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на
бедност. Нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя
означава, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните
от него средства и имущества. Освен че нуждата от издръжка следва да е
трайна, тя следва да съществува към датата на поканата или поне към датата
на формиране на сила на пресъдено нещо. Нуждата може да е възникнала по-
късно или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който
дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия,
обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на присъдено нещо се
формира към датата на приключване на съдебното дирене, поради това, съдът
в съответствие с чл. 235 ал. 3 от ГПК е длъжен да вземе предвид и
настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за
спорното право. Дарителят трябва да е изпаднал в трайна нужда и това да е
било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или
към датата на исковата молба или към датата на приключване на съдебното
дирене. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага
или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина)
и конкретна сума, която му е необходима за покрИ.е на специфичните му
нужди. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на
свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни,
както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми
или цена на друго имущество (Решение № 473 от 20.01.2012г. по гр.д. №
263/2011 г. на IV г.о. на ВКС).
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай не се
установи по делото наличието на основната предпоставка за уважаване на
иска – трайната нужда на дарителя от издръжка, по отношение на която
предпоставка ищецът, съобразно разпределената от съда доказателствена
тежест, следваше да проведе главно и пълно доказване.
С оглед установения по делото средно месечен доход на ищеца от
870,55 лева, който надхвърля значително установения общ размер на
месечните му разходи по време на отоплителния сезон от около 620 лева,
надхвърля минималната работна заплата за страната и с повече от два пъти
надхвърля размера на линията на бедност за 2022 г. от 413 лева месечно,
определен с ПМС № 286 от 19.08.2021 г. за определяне размера на линията на
10
бедност за страната за 2022 г., като ищецът дори спестява парични средства и
има спестявания в размер на 2271,49 лева, при съобразяване и на получената
от ищеца в брой сума от 9900 лева от продажбата на апартамента в гр. С.,
извършена на 29.09.2020 г., която би могла да му осигури допълнителни
средства за значителен период от време, обхващащ времето, когато е
отправена поканата до ответника и до настоящия момент, а също така и
запазеното право на ползване върху дарения имот, който съдът приема, че е в
добро техническо състояние и от който ищецът би могъл да реализира доходи
(доколкото живее в гр. С., а не във вилата в с. В...), както и при съобразяване
на изрично заявеното от ищеца в открито съдебно заседание, че не иска
издръжка от ответника, а си иска вилата (очевидно, защото ищецът няма
нужда от издръжка), настоящият съдебен състав намира, че не може да се
приеме, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка. При съвкупна
преценка на доказателствата по делото съдът счита, че нуждите на дарителя
са задоволени и той не е доказал, че се нуждае от допълнителни средства,
които да му бъдат осигурявани от надарения, още повече в претендирания
размер от 500 лева.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да беше налице нужда от
издръжка, би било основателно възражението на ответника, че ищецът сам се
е поставил в нужда от средства, продавайки апартамента в гр. С., чиято
данъчна оценка възлиза на 30 057 лева за продажна цена от 9900 лева, което
като разпоредително действие е доста близко до безвъзмездното му
отчуждаване. А при безвъзмездно отчуждаване от страна на дарителя на
имоти след извършване на дарението, за чиято отмяна е предявил иск, трябва
да се прецени дали сам не се е поставил в нужда от средства (в този смисъл е
Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на IV г.о. на ВКС).
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, като неоснователен и
недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на обуславящата претенция за отмяна на
дарението, не е налице отпадане на правното основание, на което надареният
е получил имуществото, предмет на сделката, откъдето следва извод за липса
на активна материалноправна легитимация и по обусловената претенция за
връщане на описания недвижим имот след отмяна на дарението, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който иск също е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и разпоредбите на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът ще следва да бъде осъден да заплати направените от ответника
разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева, чийто размер е минималният, определен съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година на ВАС (в редакцията й,
действала към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата
съдебна инстанция), поради което възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, както и 10 лева – платена държавна такса за снабдяване с два
броя съдебни удостоверения или общо – 1010 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. П., ЕГН **********, с адрес: .....,
срещу М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ....., иск с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, съставляващ
самостоятелен обект, представляващ масивна вилна сграда с разгъната
застроена площ от 84 кв.м., строена през 1983 г., състояща се от: приземен
етаж с пристройка, представляваща лятна кухня и склад, и етаж с тераса, като
сградите са построени в северната част на имота, заедно с 1/2 идеална част от
урегулиран поземлен имот VI-272 в квартал 20 от подробния устройствен
план на вилна зона „.....“, с. ..., ..., целият с площ от 1075 кв.м., при граници на
имота: улица с о.т. 171-172, УПИ VII-общ, УПИ VII-271, терен за озеленяване
и пл. № 281, всички в квартал 20 по плана на населеното място, оформено в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 1628/27.12.2004 г.,
акт № 155, том 7, дело № 1408/2004 г. на Служба по вписванията С., както и
за връщане на описания недвижим имот след отмяна на дарението, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на М. М.
Д., ЕГН **********, с адрес: ....., направените по делото разноски в размер на
1010 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
12