№ 404
гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско
дело № 20203100901300 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Ищецът „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно призован за съдебно
заседание, представлява се от адвокат Д. Т., редовно упълномощена и приета
от съда от днес.
Ответникът Т. В. П., редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от адвокат С.Хр., редовно назначена за особен
представител и приета от съда от днес.
Вещото лице Ат. М. М. , редовно призован, явява се в съдебно
заседание.
Вещото лице Р. Д. Х., редовно призована, явява се в съдебно заседание.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Хр.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
така, както е докладвано с Определение № 864 от 15.07.2021 г.
1
Производството е образувано по искова молба на НОВО ФИНАНС
ООД, ЕИК *********, Варна, с която ищецът, чрез пълномощника си адв.
Д.Т., е предявил искове срещу Т. В. П., ЕГН **********, от гр. Варна, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 76 128.74 лева, от
които: неплатена главница по чл. 1.1 от договор за заем № 54-ВН-25.04.2017
г. в размер на 17 703.09 лева; лихви в размер на 12 613.45 лева съгласно чл.
2.2, б. Ж и б. З от договора за заем; наказателна лихва в размер на 27 557.81
лева, на основание чл. 2.6 и чл. 2.8 от договора за заем; договорна неустойка
в размер на 10 621.85 лева съгласно чл. 2.7 от договор за заем, както и
законна лихва върху остатъчната главница от 17 703.09 лева, считано от
датата на прекратяване на договора на 16.10.2020 г. до предявяване на иска в
размер на 19.67 лева; неплатена главница по друг договор за заем № 53-ВН-
24.04.2017 г. от 24.04.2017 г., съгласно чл. 1.1 от същия, в размер на 1 967.01
лева; лихва в размер на 1 401.49 лева съгласно чл. 2.2, б.ж и б.з; наказателна
лихва в размер на 3 061.98 лева съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от договора за заем
от 24.04.2017 г.; договорна неустойка по чл. 2.7 от договора, в размер на 1
180.21 лева; законна лихва по договора за заем върху остатъчната главница,
посочена по-горе, считано от датата на прекратяване на договора до
предявяване на иска, в размер на 2.19 лева, ведно със законна лихва върху
главниците по двата договора, считано от завеждане на иска на 23.10.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следната фактология по спора: Твърди се,
че страните са били в правоотношение по два договора за заем, съответно от
24.04.2017 г. за сумата от 2000 лева и от 25.04.2017 г. – за сумата от 18 000
лева. Твърди се, че описаните договори са прекратени едностранно от
заемодателя НОВО ФИНАНС ООД поради неплащане на задълженията от
заемополучателя Т.П., като се твърдят останали незаплатени задължения.
Твърди се, че двата договора са сключени и при действието на Общи условия,
както и при предварително представен Стандартен европейски формуляр за
информация на потребителски кредити. Твърди се още, че сумите, предмет на
договорите, са били реално предоставени на ответника. По първия договор от
25.05.2017 г.: Срещу престираните 18 000 лева длъжникът 1 дължал по
първия договор месечна погасителна вноска съгласно погасителен план,
2
включваща част от главница и договорна лихва в общ размер от 409.49 лева,
платима до 25 число на месеца, считано от 25.05.2017 г. Твърди се, че
длъжникът заплатил само осем вноски, след което престанал да обслужва
заема. Поради това и на основание чл. 2.7 от договора, с покана получена на
16.10.2020 г., била обявена предсрочната изискуемост на задължението и
договорът прекратен, считано от 10.09.2018 г. В исковата молба се твърди, че
от длъжника са заплатени 296.91 лева главница, която се приспада от
предоставената заемна сума 18 000 лева, поради което се дължи остатъчна
главница в размер на 17 703 лева. Твърди се, че дължимата договорна лихва
към датата на прекратяване на договора е 12 613.45 лева, изчислени върху
остатъчната главница, при ГПР в размер на 25 % фиксиран годишен лихвен
процент. Поради това, лихвата се претендира от 25.12.2017 г. до 16.10.2020 г.
Претендира се и наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, считано от 25.12.2017 г. до прекратяването на договора на 16.10.2017
г. Същата възлиза на 27 557.81 лева. Освен това, ищецът претендира и
неустойка в размер на 60 % от заемната сума или 10 621.85 лева от
остатъчната главница. Претендира се и законна лихва върху същата тази
главница 17 703.09 лева, считано от прекратяване на договора до подаване на
иска, в размер на 19.67 лева. По втория договор за заем от 24.04.2017 г.
ищецът твърди, че е предоставена сумата от 2000 лева заем при фиксиран
годишен лихвен процент от 25 %. Съгласно погасителен план, длъжникът
следвало да заплаща ежемесечно вноска в размер на 45.50 лева до 25 число на
месеца, считано от 25.05.2017 г. Длъжникът се твърди, че заплатил само
първите осем вноски, поради което на основание чл. 2.7 от договора,
заемодателят обявил договора за предсрочно изискуем с покана, връчена на
16.10.2020 г. на длъжника. Твърди се, че от главницата са върнати 32.99 лева,
поради което се претендира остатъчна сума в размер на 1 967.01 лева. В
исковата молба са направени подробни разчети как са формирани останалите
претенции, основани на този договор, а именно: договорна лихва в размер на
1401.49 лева; наказателна лихва за забава съгласно чл.2.6 от договора, в
размер на 3 061.98 лева; неустойка от 60 % върху заемната сума или 1 180.21
лева съгласно чл. 2.7 от договора /остатъка от предоставената сума/; законна
лихва върху остатъчната главница, считано от прекратяване на договора на
16.10.2020 г. до подаване на исковата молба.
3
Въз основа на изложеното са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
посочените по-горе /вкл. в табличен вид в искова молба/ суми, основани на
двата договора за заем, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на дълга. С определение от
27.10.2020 г. ВРС е прекратил образуваното по исковата молба ГД №
13488/2020 г. на 16 състав, като изпратил делото по подсъдност на ВОС, на
осн. чл. 118 вр. чл. 104, т. 6 ГПК. С уточняваща молба пред ВОС ищецът е
коригирал периодите на претендираните наказателни лихви за забава по двата
договора за заем, както следва: по договора от 25.04.2017 г. се претендира
лихвата от 5 %, считано от 25.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до
16.10.2020 г., съответно за първия период 22 955.01 лева и за втория период –
4 602.80 лева. Приспаднат е периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., поради
обявеното извънредно положение. По втория договор за заем от 24.04.2017 г.
наказателната лихва се претендира на същия принцип за периода от
25.01.2018 г. до 13.03.2020 г. в размер на 2 550.56 лева и за периода от
13.05.2020 г. до 16.10.2020 г. – сумата от 511.42 лева.
По отношение на ответника са установени предпоставките за
назначаване на особен представител на разноски на ищеца. С разпореждане от
12.04.2021 г. съдът е назначил на ответника Т. В. П., на основание чл. 47, ал. 6
ГПК, особен представител адв.С.К. П. – Хр.. Същата е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, с който се оспорва основателността
на предявените искове. /л. 33 и сл./ На първо място се оспорва
обстоятелството, че Т.П. и сключил процесните договори за заем. Ако ги е
сключил, то се навежда довод, че не е бил запознат с Общите условия към
договорите. Твърди се, че ако ищецът има право да предоставя кредити,
обезпечени с ипотека върху недвижим имот, то не е извършил проверка на
кредитната способност на заемополучателя. Твърди се, че ако е сключен
договор, то сумата по заемите не е била предоставена реално на ответника.
Твърди се, че уговорената договорна лихва в размер на 25 % на годишна база
противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Същата се оспорва по
основание и размер. Оспорва се и наказателната лихва по основание и размер;
като прекомерна и противоречаща на добрите нрави. Ответникът се позовава
на защитните разпоредби на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на чл. 18 от Наредбата за
4
дейността на заложните къщи, където са заложени максимално допустими
предели на лихвите. Твърди се, че договорната неустойка в размер на 60 %
също е прекомерна и противоречи на добрите нрави. Претендира се
отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а евентуално ако бъде
установено, че са налице валидни договори за заем, то съдът да намали
размера на претендираните лихви – ДЛ, НЛ и договорна неустойка. Оспорват
се подписите на Т.П. в двата договора за заем, в разписка от 24.04.2017 г., в
нот. акт за договорна ипотека и в разписки №№ 152 и 153/16.10.2020 г.
Твърди се, че тези документи не са подписани от ответника. Оспорва се и
датата на съставяне на двете разписки от 16.10.2020 г. с твърдения, че същите
не са предявявани на ответника. Не се възразява по искането за счетоводна
експертиза. Прави се искане за представяне оригиналите на оспорените
документи, посочени по-горе. Прави се искане за откриване производство по
чл. 193 ГПК, ведно с назначаване на почеркова експертиза.
С допълнителна искова молба от 21.05.2021 г. ищецът поддържа
исковете. Поддържа се, че дружеството е регистрирано като финансова
институция по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което стриктно спазва СПК и
ЗКНИП. Твърди се, че на ответника е предоставена персонализирана
информация, относно параметрите на договора, при това 14 дни преди
сключването му, вкл. стандартен евр. формуляр, ОУ към договора за заем и
предварителен договор. Твърди се, че сумата от 2000 лева по договора за заем
от 24.04.2017 г. е предоставена при подписване на договора, в брой, а сумата
от 18 000 лева по втория договор за заем е преведена по банкова сметка на
ответника, за което и приложено пл.нареждане. Твърди се, че в този смисъл
ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем. Твърди се, че
уговорения 25 % фиксиран лихвен процент не противоречи на чл. 29, ал. 9 от
ЗКНИП, където е предвиден максимален размер до 50 %. Поддържа се, че
този процент е разпределен в месечните вноски по заемите и се дължи до 25
число на месеца. Твърди се, че ответникът е заплатил само 8 вноски като е
спрял да обслужва договорите от 25.12.2017 г. Съгласно т. 2.7 от договорите
се предвижда основание за предсрочна изискуемост при забава повече от 30
дни. Заемодателят се е възползвал от предвидената възможност да прекрати
договора за заем и да иска предсрочно погасяване на задълженията по него.
Такова изявление е връчено на длъжника лично на 16.10.2020 г., откогато се
5
счита и прекратен договорът за наем. Посочен е начин за изчисляване на
дължимата към този момент лихва в размер на 12 613.45 лева върху остатъчна
главница от 17 703.09 лева, за периода от 25.12.2017 г. до 16.10.2020 г.
Оспорват се твърденията за нищожност на клаузите от договора: чл.2.6 от
договорите за заем относно наказателната лихва при просрочие; чл. 2.7 от
двата договора – неустойка при забава в плащането на дължима вноска в
размер на 60 % от остатъчната заемна сума. /уточнени по размер, основание и
период в ДИМ на л. 59/ Прави се довод, че при липса на релевирана
нищожност на точните разпоредби от договорите за заем, съдът не дължи
произнасяне по това възражение, тъй като това би противоречало на
принципа на равнопоставеност на страните. В тази връзка се твърди, че е
налице и индивидуално договаряне на клаузите от договорите. Поддържат се
исковете, ведно с искане за присъждане на сторените в заповедното
производство разноски, както и тези, сторени в исковия процес.
В срока за отговор е постъпило становище на особения представител
адв. Хр., за неоснователност на исковете. Оспорва се наличието на
индивидуално договаряне при 3 подписване на договорите за заем чрез
подписване от длъжника на Европейския стандартен формуляр както и
предоставяне на необходимата информация по заемите, на длъжника, в 14
дневен срок преди сключването на договорите. Оспорва се превеждането на
сумите по двата договора на длъжника – както на сумата в брой, така и по
банкова сметка. Поддържа се възражението за прекомерност и
неравноправност на клаузата на фиксирана лихва. Прекомерно висок е и
посоченият в договорите ГПР. Поддържа се, че е налице необоснованост на
високите размери на договорните и наказателните лихви; не е ясно защо са
кумулирани наказателна лихва и неустойка. Претендира се отхвърляне на
исковете и евентуално намаляване размера на претендираните договорни
лихви от 25% на годишна база, на 5% наказателна договорна лихва за забава
на месечна основа и на 60% договорна неустойка върху заемната сума.
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на НОВО
ФИНАНС ООД, ЕИК *********, Варна, с която ищецът, чрез пълномощника
си адв. Д.Т., е предявил искове срещу Т. В. П., ЕГН **********, от гр.Варна,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 76 128.74 лева,
представляващи вземания по два договора за заем, от които: неплатена
6
главница по чл. 1.1 от договор за заем № 54-ВН25.04.2017 г. в размер на 17
703.09 лева; лихви в размер на 12 613.45 лева съгласно чл. 2.2, б. Ж и б. З от
договора за заем; наказателна лихва в размер на 27 557.81 лева на основание
чл. 2.6 и чл. 2.8 от договора за заем; договорна неустойка в размер на 10
621.85 лева съгласно чл. 2.7 от договор за заем както и законна лихва върху
остатъчната главница от 17 703.09 лева, считано от датата на прекратяване на
договора на 16.10.2020 г. до предявяване на иска в размер на 19.67 лева;
неплатена главница по друг договор за заем № 53-ВН-24.04.2017 г. от
24.04.2017 г., съгласно чл. 1.1 от същия, в размер на 1 967.01 лева; лихва в
размер на 1 401.49 лева съгласно чл. 2.2, б. ж и б. з; наказателна лихва в
размер на 3 061.98 лева съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от договора за заем от
24.04.2017г.; договорна неустойка по чл. 2.7 от договора, в размер на 1 180.21
лева; законна лихва по договора за заем върху остатъчната главница,
посочена по-горе, считано от датата на прекратяване на договора до
предявяване на иска, в размер на 2.19 лева, ведно със законна лихва върху
главниците по двата договора, считано от завеждане на иска на 23.10.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението ведно със сторените съдебно-
деловодни разноски.
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ следва да се квалифицират по чл. 240, чл. 92
и чл. 86 ЗЗД.
НЯМА БЕЗСПОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи наличието на валидно
правоотношения с ответника по сочените два договора за заем от 24.04.2017
г. и от 25.04.2017 г., настъпване на основанията за обявяване на предсрочната
им изискуемост и прекратяване действието на договорите към 16.10.2020 г.;
реалното предоставяне на сумите по договорите на длъжника; основанието и
размера на претендираните суми по двата договора и съответствието им с
добрите нрави и обичайната търговска практика по подобен вид договори,
запознаване на длъжника с ОУ към договора за заем и наличието на
индивидуално договаряне на клаузите 4 по двата договора; всички
обстоятелства, от които ищецът черпи изгода.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи възраженията си срещу
исковете, вкл. неавтентичността на приложените документи, носещи неговия
7
подпис.
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
исковата молба, допълнителната и уточняващата. Оспорвам отговора.
АДВ. Хр.: Оспорвам предявените искове. Поддържам отговорите на
исковата и допълнителната молба.
Нямам възражения по доклада. Считам, че правилно е определена
правната квалификация на спора, правилно са посочени фактите и е
разпределена доказателствената тежест на страните.
Няма да соча други доказателства.
АДВ. Т.: Няма да соча други доказателства. Не можахме да намерим
оригиналите на двете разписки от 16.10.2020 г.
Въз основа изявленията на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН проектодоклада, изготвен с Определение № 864 от
15.07.2021 г.
Съгласно същото съдът е допуснал до приемане в съдебно заседание на
писмените доказателства, представени от страните при размяната на книжа и
е допуснал съдебно графологична и съдебно счетоводна експертизи.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства,
следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: договор за заем № 54-ВН-25.04.2017 г., погасителен план по
договор за заем № 54-ВН-25.04.2017 г., платежно нареждане за кредитен
превод от 26.04.2017 г., платежно нареждане за кредитен превод от 03.05.2017
г., договор за заем № 53-ВН-24.04.2017 г., погасителен план по договор за
заем № 53-ВН-24.04.2017 г., разписка от 24.04.2017 г., нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 131, том 2, рег. №
4996, дело № 186/2017 г., схема № 15-34832/30.01.2017 г. на самостоятелен
8
обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1224.1.4, скица на поземлен имот
№ 15-34856/30.01.2017 г. на поземлен имот с идентификатор
10135.2575.1224, справка за дължими лихви и неустойки по договор за заем
№ 54-ВН-25.04.2017 г. на Т. В. П. към 19.10.2020 г., справка за дължими
лихви и неустойки по договор за заем № 53-ВН-24.04.2017 г. на Т. В. П. към
19.10.2020 г., изчисляване на законна лихва/Калкулатор.БГ, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 12.04.2017 г.-2 бр., договор за заем /проект/ от 12.04.2017 г.-2 бр.,
погасителен план-2 бр., разписка от 16.10.2020 г.-2 бр., общи условия на
договора за заем.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото оригинали на
представените с искова молба писмени доказателства, както следва: договор
за заем № 54-ВН-25.04.2017 г., погасителен план по договор за заем № 54-
ВН-25.04.2017 г., договор за заем № 53-ВН-24.04.2017 г., погасителен план по
договор за заем № 53-ВН-24.04.2017 г., разписка от 24.04.2017 г., нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 131, том 2,
рег. № 4996, дело № 186/2017 г.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 17690 от 08.09.2021 г. заключение
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
– Р. Д. Х. - 52 години, българка, български гражданин, неосъждана, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Х.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпроси на адв. Т.: Нямам въпроси към вещото лице, запозната
съм с експертизата.
9
Само, бихте ли уточнили, тъй като има малки разлики в определените
от вас възнаградителни лихви, от къде е разликата. Това е по т.1.1,
изчисляване на възнаградителна лихва, 5 абзац от заключението.
Вещо лице Х.: Разликата се дължи на началната дата, от която се
изчислява лихвата, тъй като на 25-ти е платил, аз съм изчислила считано от
следващия ден. Другата разлика е аналогична.
АДВ. Хр.: Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 300.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 300.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно експертиза в размер на 300.00 лв., от внесения от ищеца депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 26.07.2021 г.-250 лв. и от
30.07.2021 г.-50 лв.)
СЪДЪТ докладва заявление № 17671/08.09.2021 г. от вещо лице Ат. М.
М., с което уведомява, че не е отговорил на поставената задача, относно
10
подписите от името на Т. В. П. в графа „Получател, три имена, подпис“ в
двата броя разписки, изх. №№ 152, 153 от 16.10.2020 г., поради непредставяне
на оригиналите на същите.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 17673 от 08.09.2021 г. заключение
по допуснатата съдебно почеркова експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно експертиза, като пристъпва към снемане самоличността
му:
– Ат. М. М. - 71 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Експертизата установи, че
подписите са положени от ответника.
Вещо лице М.: Така е. Достатъчното количество идентификационно
значими, съвпадащи общи и частни признаци, което ми е дало основание да
направя извод, че подписите са изпълнени от Т.П..
На въпроси на адв. Хр.: Оригиналните документи ли изследвахте, или
наличните по делото копия.
Вещо лице М.: Оригиналните документи, те са представени по делото.
АДВ. Хр.: Нямам повече въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно почеркова експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
11
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 300.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно почеркова експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 300.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно почеркова експертиза в размер на 200.00 лв., от бюджета на съда.
(Издаден РКО от бюджета на съда.)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ ДОПЪЛНИТЕЛНО възнаграждение на вещото
лице по допуснатата съдебно почеркова експертиза в размер на 100.00 лв., от
бюджета на съда.
АДВ. Т.: Няма да соча други доказателствени искания. Представям
списък с разноски и договор за правна услуга.
Съдът връчва списък с разноски на адв. Хр., за запознаване.
АДВ. Т.: Моля да приемете, че исковата молба също представлява
изявление за прекратяване на договорите.
Оттегляме искането си за събиране на тези представени разписки, като
доказателства за прекратяването му, доколкото е трайна практиката за
сезиране на съда с искова молба. Същата представлява изявление за
прекратяване.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
12
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Т.: Моля да уважите исковите претенции, така както са заявени, с
малка разлика по отношение на възнаградителната и наказателната лихви,
като моля да съобразите изготвената ССЕ в тази си част. Правя изменение на
размера на исковата претенция, като моля да уважите претенциите в техния
пълен размер. Подробни аргументи и мотиви сме изложили в исковата молба
и допълнителната такава.
Моля да уважите исковата молба във всичките й части, като
изменението е по отношение на възнаградителната и наказателната лихви.
Моля да ни присъдите направените разноски и да ми дадете срок за
представяне на писмени бележки.
АДВ. Хр.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
предявените искове, като неоснователни и недоказани. И в исковата, и в
допълнителната искова молба липсва наведено твърдение за основанието, на
което ищцовото дружество е извършило дейност по отпускане на ипотечен
кредит. Въпреки възражението на ответната страна, ищцовата страна не
доказа, че сумите по процесните два кредита са предоставени на ответника.
Ако изключим, че на 24-то число, април месец, ищцовото дружество е
предало 2000 лв. срещу разписка, подписана от ответника, то доказателства за
предаване на сумата от 18 000 лв. е само и единствено представяне чрез
сметката на ответника, е надлежно заверена. Предвид императивното
изискване на Закон за мерките срещу изпиране на пари. Платежното
нареждане по никакъв начин не доказва постъпване на сумата по сметката на
адресата. Ищцовата страна не установи и изпълнението на императивната
норма на чл. 13, ал. 1 от Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители, за оценка предвид кредитоспособността на кредитора.
Отделно от това, налице са в договорите неравноправни клаузи, за
които следва да бъдат приложени нормите от глава 10 на посочения закон и
за които клаузи, съдът, с оглед задължителната съдебна практика, е длъжен да
следи служебно.
Моля да отхвърлите исковете.
13
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовата страна.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна в 10-дневен срок от днес,
да изложат писмено становище по съществото на правния спор, с препис за
насрещната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:16
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14