Р Е
Ш Е Н
И Е
№1
гр. Силистра 04.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна
колегия в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ
ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.КРЕМЕНА КРАЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ
НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора ИВЕЛИН ЧАФАЛАНОВ като разгледа
докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВАНД №277 по описа за 2018 година за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №427 от 09.10.2018г.
постановено по АНД №562/2018г., Силистренски районен съд е признал Л.Н.Н. за
виновен в това, че на 10.05.2017г.в гр.Силистра на „У“-образно кръстовище,
образувано от ул.“Добрич“ и ул.“Бояджи Яни“, при управление на МПС-лек
автомобил „Фолксваген Канди 2.0 ТДИ“, с рег.№ В 0889 ВМ, при извършване на
маневра завиване наляво от ул.“Бояджи Яни“ към ул.“Добрич“, нарушил правилата
за движение, а именно: чл.25, ал.1 и чл.36, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост
причинил на Руска Тодорова Д. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на ляв горен крайник, обусловено от счупване на лява
мишница, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“а“, вр.с
чл.343, ал.1, б.“б“, чл.342, ал.1 и чл.78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
На основание чл.343г, вр.с чл.343а,
ал.1, б.“а“ и чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложил на обв.Н. административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на
осн.чл.59, ал.4 НК е приспаднал времето през което обв.Н. е бил лишен от това
си право по административен ред.
Осъдил е обв.Н. да заплати
направените по делото разноски.
На осн.чл.112, вр.с чл.111, ал.1 НПК
е върнал на пострадалата вещественото доказателство.
Недоволен от така постановеното
решение е останал обв.Л.Н.Н., който чрез адв.Г. го оспорва и го намира за
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателя счита, че приетата фактическа
обстановка от СРС е неправилна, и той не е нарушавал визираните правила за
движение по пътищата. Предвид на това, обв.Н. иска от въззивната инстанция да
отмени решението на СРС и постанови ново, с което да го оправдае по предявеното
обвинение, и алтернативно, да намали размера на наложеното му наказание
лишаване от право да управлява МПС. Редовно призован, обв.Н. не се явява в съдебно
заседание, не се явява и процесуалният му представител-адв.Г.. Последната е
депозирала молба с която изразява съгласие за разглеждане на делото и
декларира, че поддържа подадената жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Силистра намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно, и като такова пледира за потвърждаването
му.
За да постанови своето решение,
въззивната инстанция прецени доводите изложени в жалбата, становището на
прокуратурата, събраните по делото доказателства и прие за установено следното:
От фактическа страна
първоинстанционният съд е установил, че на 10.05.2017г. около обяд, обв.Н. е
управлявал л.а. „Фолксваген Канди“ с рег. №В0889ВМ в гр.Силистра по ул.“Бояджи
Яни“ в посока ул.“Добрич“. Пътните условия са били много добри, видимостта
отлична. В района на „У“-образното кръстовище образувано между посочените две
улици, обвиняемият спрял автомобила на знак „Стоп“ поставен на ул.“Бояджи Яни“,
осигуряващ предимство на движещите се по ул.“Добрич“. В този момент
пострадалата Д. като пешеходка се движела по ул.“Добрич“ по левия тротоар, и в
района на кръстовището предприела пресичане на ул.“Бояджи Яни“ с цел да премине
на отсрещния тротоар. Понеже точно в района на кръстовището имало паркиран
автомобил със специално предназначение „Фиат Дукато“ /паркиран на
срещуположната страна на знака „Стоп“/, пострадалата трябвало да го заобиколи,
при което тя се движела леко косо в посока вдясно, спрямо надлъжната ос на
платното за движение на ул.“Добрич“, и при пресичането на ул.“Бояджи Яни“ била
принудена /при заобикаляне на товарния автомобил/, да навлезе в лявата част на
платното за движение на ул.“Добрич“. В този момент обвиняемият потеглил от
знака „Стоп“, като предприел ляв завой за да се включи в движението по
ул.“Добрич“. Поради заобикалянето на товарния автомобил, посоката на движение
на пострадалата в един момент се е оказала почти съпосочна с тази на автомобила
на обвиняемия, леко косо спрямо неговата посока на движение, и под ъгъл около
30 градуса от дясно на ляво спрямо него, около границата накрая на ул.“Бояджи
Яни“ и лявата част на ул.“Добрич“. Автомобилът на обвиняемия застигнал
пешеходката при навлизане в платното за движение по ул.“Добрич“, и поради
пресичане на траекториите, настъпило съприкосновение между предната лява част
на автомобила и тялото на пострадалата, в областта на десен долен крайник,
задно. Вследствие на това, пострадалата залитнала напред и вляво и последвало
падане в същата посока, с контакт на лявата раменна област с асфалтовата
настилка, под въздействието на скоростта и масата на тялото. След това
пострадалата седнала на тротоара с наведена глава и ръце на коленете.
Обвиняемият веднага спрял автомобила и отишъл при пострадалата. Н. убедил
пострадалата да се качи в автомобила му, като
я откарал до Спешно отделение в МБАЛ-Силистра, където й е оказана
медицинска помощ.
От заключението на назначените СМЕ е
видно, че при процесният инцидент на пострадалата са и причинени контузия на
главата, сътресение на мозъка и счупване на лявата мишична кост. По своя
характер това счупване обуславя наличието на трайно затрудняване движението на
ляв горен крайник. Останалите наранявания обуславят наличието на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според настоящата инстанция,
първоинстанционният съд е изложил достатъчно убедителни, логически и взаимно
допълващи се аргументи защо счита, че деянието извършено от обв.Н. е
съставомерно по чл.343а, ал.1, б.“а“, вр.с чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, аргументи
базиращи се на обективните данни по делото, предвид на което същите не може да
не бъдат споделени.
Ето защо въззивната инстанция намира
жалбата за неоснователна.
С оглед характера на производството
/такова по реда на Глава двадесет и осма от НПК/, първоинстанционният съд е
установил изложената фактическа обстановка след, преценка на доказателствата
събрани в наказателното производство, съобразно нормата на чл.378, ал.2 НПК.
Всички изложени в жалбата възражения
са поставени пред първоинстанционният съд, който е изложил подробни аргументи
относно позицията му, по въпросите обхванати в тези възражения. Въз основа на
тези аргументи, придружени с необходимата конкретика досежно подкрепящите ги
доказателства, първоинстанционният съд е основал своите фактически и правни
изводи. Събраните по надлежния процесуален ред доказателствени източници, ведно
с извършеният им прецизен анализ от страна на първоинстанционният съд,
изключват възможността да се поставят под съмнение фактическите и правни
констатации. Същите се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което не
е необходимо преповтарянето им.
В тази връзка липсват каквито и да е
основания, да се оспори обективността и достоверността на показанията на
свидетелят-очевидец Радев, който предоставя ценна информация относно механизма
на осъществяване на ПТП. Този доказателствен източник обаче не е изолиран, а се
подкрепя и от останалата доказателствена съвкупност, в това число и извършения
следствен експеримент и изготвената ПАТЕ. Именно на базата на тази
доказателствена съвкупност, а не на предположения, първоинстанционният съд е
достигнал до извода относно съществуването на определена видимост, при
потеглянето на обвиняемия с автомобила към пострадалата, при което е било
обективно възможно той в определен момент да я възприеме и съобрази движението
си с нейните действия. Дори обвиняемият в обясненията си дадени в съдебно
заседание, до голяма степен потвърждава фактическите констатации относно
ситуацията предхождаща, и самият механизъм на възникване на ПТП. Така например
той е заявил: „Когато се изравних с уличката, за да навляза в движението,
тогава вече я видях в лявата лента и веднага спрях, но съвсем леко я бутнах“.
Оправдаването на неправомерните действия със спрени автомобили по ул.“Добрич“,
възпрепятстващи обвиняемия да се включи по тази улица по най-краткия път,
предвид конкретната пътна обстановка и характеристиките на ул.“Добрич“, е
несъстоятелно. Дори и да е имало такива автомобили /обстоятелство което се сочи
единствено от обвиняемия/, те не са го принуждавали да извърши предприетата
маневра по начин, лишаващ го от възможността да възприема останалите участници
в движението, и да съобразява поведението си с тях.
Самата пътна обстановка е изисквала от
обвиняемия повишена концентрация на вниманието, и адекватни действия за
преодоляване сложността на ситуацията, обиктивираща се в предприетата от него
маневра. Именно поради констатираните данни очертаващи пътната ситуация,
въззивната инстанция се солидаризира с изводите на решаващият съд, относно
наличието на причинно-следствена връзка между допуснатите от обвиняемия
нарушения на правилата за движение, и причиненият вредоносен резултат. Мястото
на удара, като факт установен по несъмнен начин потвърждава категорично, че
обвиняемият не се е съобразил с нормите на поведение, вменени му с процесните
текстове от ЗДвП. Или просто казано, ако обвиняемият беше изпълнил вменените му
от тези текстове на ЗДП изисквания, то той в този момент не е следвало да се
намира на мястото на съприкосновение с пострадалата. Както е видно от данните
по делото, мястото на удара се намира в насрещната лента за движение по
ул.“Добрич“, и то в рамките на траектория, изключваща най-краткия път за
преодоляване на кръстовището, и включването в движението по ул.“Добрич“.
Предприемайки именно тази траектория на предвижване, обвиняемият се е поставил
сам в невъзможност да реагира своевременно на създалата се конфликтна ситуация,
тъй като преминавайки в близост до паркирания в кръстовището товарен автомобил
/което е свързано с косо преодоляване на кръстовището/, той не е имал
достатъчно видимост, нито към насрещно движещите се автомобили по ул.“Добрич“,
нито и конкретно към пресичащата пътното платно в този момент пострадала. При
положение, че беше извършил маневрата съобразно правилата на чл.36, ал.2 ЗДвП,
то за обвиняемият неминуемо щеш да е налице по-голяма възможност за оценка на
конкретната пътна обстановка и достатъчно време за реагиране.
Ето защо, според въззивната
инстанция, правните изводи очертани от признаците на престъпния състав по
чл.343а, ал.1, б.“а“, вр.с чл.343, ал.1, б.“б“ от НК съответстват на
установеното по делото, обвиняемият от обективна и субективна страна е
осъществил този състав, и първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон.
Наложеното на обвиняемите наказание е
определено съобразно предвидения в закона размер /при предпоставките на чл.78а НК/, и според въззивната инстанция ще постигне максимално ефективен,
превантивен и възпиращ ефект.
Не са налице основания и за
намаляване на срока на наложеното му административно наказание лишаване от
право на управление на МПС, тъй като размера е съобразен с тежестта на
допуснатите нарушения по ЗДвП, процесуалното поведение на обвиняемия,
наложените му административни наказания като водач на МПС, тежестта на
съставомерния резултат.
С оглед гореизложеното, ведно с
приетите от СРС аргументи за взетото решение, въззивния съд счита, че като е
признал обвиняемият за виновен по предявеното му обвинения по чл.343а, ал.1, б.“а“,
вр.с чл.343, ал.1, б.“б“, вр.с чл.342, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден.
Водейки се от тези си съображения
Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №427 от
09.10.2018г. постановено по АНД №562/2018г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.