№ 146
гр. С., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110206812 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„УН.И.” ЕООД ЕИК:..., със седалище и адрес на
управление:град С., район „И.”, ж.к.”Д.”, б..., представлявано от
Ст.П.Я.-Цв. обжалва наказателно постановление (НП) № 22-
007392/21.04.2021г. издадено от инж.Д.Г.И.- директор на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”С., с което е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин / лева, за това, че от
страна на „УН.И.” ЕООД, в предприятието, на 01.03.2021г. не е
изпълнено задължително предписание под № 3, съдържащо се в
Протокол за проверка изх.№ ПР 2034649/21.12.2020г., със
съдържание”Работодателят да изплати на Д.К.Б., дневни пари за целия
срок на командироването или изпращането му в град Антверпен,
Кралство Белгия, а именно от 16.09.2020г.до 22.10.2020г., в размер,
определен със Заповед № 11/16.09.2020г., съгласно чл.215, ал.1 от
1
Кодекса на труда, с краен срок на предписанието 28.02.2021г. -
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Видно от съдържащия се в административнонаказателната
преписка Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2034649/21.12.2020г., главен инспектор и служител на АНО –
свидетелката Г.В. констатирала в хода на проверката на
жалбоподателя – работодател, че „УН.И.” ЕООД командировало
Д.К.Б. за периода от 16.09.2020г.до 25.12.2020г. да извършва трудова
дейност като „тенекеджия, довършителни работи в строителството” в
град Антверпен, Кралство Белгия, с право на дневни пари в размер на
70 евро.От страна на проверявания работодател не били представени
платежни документи/РКО, платежно нареждане или др./,
удостоверяващи, че Бързилов е получил дневни пари за срок на
командироването 16.09.2020г.-22.10.2020г.На 04.01.2021г.било
изготвено и изпратено на дружеството – жалбоподател предписание-
на Борзилов да бъдат изплатени дневни пари за срока на
командироването или изпращането му в град Антверпен, Кралство
2
Белгия-от 16.09.2020г.до 22.10.2020г., в размер определен със Заповед
№ 11/16.09.2020г., съгласно чл.215, ал.1 от КТ, като бил посочен краен
срок за изпълнение на предписанието – 28.02.2021г.По силата на
трудов договор от 14.09.2020г.Бързилов е назначен на работа
като”тенекиджия довършителни работи в строителството” – с
работодател „УН.И.” ЕООД.С допълнително споразумение от
14.09.2020г. е направена промяна в местоработата на Бързилов,
считано от 16.09.2020г.и същага занапред се считала в град
Антверпен, Кралство Белгия.Бързилов подал сигнал до АНО, че не са
му изплатени процесните суми.При извършена последваща проверка
на 01.04.2021г. от служител на АНО – М. Р. Т. било констатирано
неизпълнение на горепосоченото предписание, въпреки изтеклия вече
срок – на 28.02.2021г.
С оглед така констатираното нарушение – извършено на
01.03.2021г.в предприятието на работодателя, свидетелката В.
съставила АУАН, а по – късно било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото материали, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, както и гласните(показанията на свидетелките Г.В. и М.Т.) и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление
нарушение.В случая не е спазена разпоредбата чл. 415, ал.1 КТ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
3
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против
него.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Задължителното предписание представлява едностранно властническо
волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата,
предписвайки му конкретно определено задължително поведение.
Следователно задължителното предписание е индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по
реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от
адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи
на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието
е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически
факт, с който законът свързва реализиране на административно
наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е
необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото
неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото
предписание е предмет на друго производство. Доколкото в
конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки (а и те
не се оспорват и от жалбоподателя), съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба.
Описаното в АУАН и НП нарушение не може да се счете за
маловажен случай. Действително преценката за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
4
решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа
на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Налице е дълго забавяне на
изплащането на дневни пари, което засяга правата на работника в
голяма степен и го лишава от доходи за съществуване.
АНО правилно е индивидуализирал размера на имуществената
санкция, която е определил да се наложи на жалбоподателя в размер
на законоустановения минимум, съобразявайки, че нарушението е за
първи път.
Нормата на чл. 415, ал.1 КТ предвижда, че който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. По делото липсват доказателства,
а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от
страна на дружеството. Наложената в случая санкция в размер 1 500
лв., се явява съразмерна на тежестта на нарушението.
С оглед изложеното НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а в полза на АНО следва да се присъдят направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-
5
007392/21.04.2021г., издадено от инж.Д.Г.И.- директор на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”С.-гр.С., с което на „УН.И.” ЕООД
ЕИК:..., със седалище и адрес на управление:град С., район „И.”,
ж.к.”Д.”, б..., представлявано от Ст.П.Я.-Цв. е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин / лева, за това, че от
страна на „УН.И.” ЕООД, в предприятието, на 01.03.2021г. не е
изпълнено задължително предписание под № 3, съдържащо се в
Протокол за проверка изх.№ ПР 2034649/21.12.2020г., със
съдържание”Работодателят да изплати на Д.К.Б., дневни пари за целия
срок на командироването или изпращането му в град Антверпен,
Кралство Белгия, а именно от 16.09.2020г.до 22.10.2020г., в размер,
определен със Заповед № 11/16.09.2020г., съгласно чл.215, ал.1 от
Кодекса на труда, с краен срок на предписанието 28.02.2021г. -
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „УН.И.” ЕООД ЕИК:... да заплати на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”С.-гр.С. сума в размер на 120/сто и
двадесет/лева, съставляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6