РЕШЕНИЕ
№ 2460
Добрич, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700387 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба от М. Р. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица]срещу Решение № 24/04.07.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]/ 26.03.2025 г. на ръководител „ПО" в ТП на НОИ – Добрич, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на подаденото заявление от 31.01.2025 г., като е отказано отпускане на личната пенсия, считано от 09.03.2021 г. – датата на подаване на предходно заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В съдебно заседание се иска отпускане на пенсията, считано от 28.03.2024 г. – датата на последващо заявление.
С разпореждане [номер]/ 26.03.2025 г. на ръководител „ПО" в ТП на НОИ – Добрич на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 31.01.2025 г.
Жалбоподателката оспорва решението, с което ѝ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 09.03.2021 г. до 31.01.2025 г., като заявява, че неправилно административният орган е приел, че заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.03.2024 г. и това от 31.01.2025 г. са различни, необвързани помежду си. Въвежда, че заявлението, подадено на 31.01.2025 г., е допълнение към предходното. Като е приел обратното, се настоява, че административният орган е нарушил материалноправните разпоредби, поради което се иска атакуваното решение да бъде отменено и съдът да определи дата на отпускане на пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 28.03.2024 г.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Добрич, счита жалбата за неоснователна. Релевира, че административният акт е издаден от материално и териториалнокомпетентен орган, в изискуемата форма, съдържа всички фактически и правни основания за постановяването му, спазени са административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон при съобразяване с неговата цел. Въвежда, че работникът има подадени три заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж. и възраст, за които има постановени три акта, два от които са влезли в законна сила, а третият е предмет на настоящото съдебно производство и той е постановен по заявление от 31.01.2025 г.
При тези мотиви се претендира, че началната дата на пенсията е правилно определена и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на проверка е Решение № 24/04.07.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]/ 26.03.2025 г. на ръководител „ПО" в ТП на НОИ – Добрич, с което отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на подаденото заявление от 31.01.2025 г.
Не се спори от страните, че жалбоподателката има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Контроверсният въпрос в това производство е от кога следва да се отпусне на работника процесната пенсия.
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок и от лице с надлежна процесуална легитимация, при атакуван неизгоден за него акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна при следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно нормите на чл. 117, ал. 3 от КСО, при спазване на изискванията за писмена форма с всички изискуеми реквизити съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждането.
При извършената служебна проверка съдът на основание чл.168 ал.1 АПК констатира, че в производството отсъстват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и няма противоречие на материалноправните разпоредби.
Жалбоподателката е подала в ТП на НОИ Добрич на 09.03.2021 г. Заявление с вх. №2113-24-202 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От контролния орган при ТП на НОИ Добрич е извършена проверка на трудовоправните документи и е констатирано, че към датата на заявлението лицето има общ осигурителен стаж - 11г 08м 24д., което е под необходимия действителен осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. При тези мотиви ръководителят на отдел „ПО“ е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените факти няма спор между страните.
Със заявление от 28.03.2025 г. с № 2113-24-392 М. Р. Х. е отправила отново искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложила документи за допълнителен действителен осигурителен стаж, който възлиза в общ размер на 13г 10м 12д – отново под необходимия действителен осигурителен стаж. С разпореждане [номер]/ 31.05.2024г. ръководителят на отдел „ПО“ е постановил повторен отказ за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По жалбата на М. Х. срещу разпореждането, ръководителят на ТП на НОИ Добрич се е произнесъл с Решение №17/19.07.2024 г., с което е потвърдил разпореждането и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението не е обжалвано пред Административен съд - Добрич и е влязло в сила. По делото не се събраха доказателства в противен смисъл, поради което съдът приема Решение №17/19.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ за влязло в сила.
На 31.01.2025 г. е подадено процесното заявление, към което е приложено Решение на Районен съд-Каварна по гр.д. № 421/2024 г., влязло в сила на 25.01.2025 г., с което се признава, че М. Р. Х. „е работила в периода от 01.11.1971 г. до 01.08.1974 г. във „Винпром Добрич“ ООД, което време се зачита за трудов стаж и за стаж за пенсиониране и се включва в общия ѝ трудов стаж.“ При тези доказателства ръководителят на отдел „ПО“ е приел, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 15г 06м 28д и тя отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С разпореждане [номер]/ 26.03.2025 г. е отпусната лична пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО на работничката, считано от 31.01.2025 г. - датата на последното заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Както правилно е приел директорът на ТП на НОИ Добрич, датата на отпускане на пенсиите и добавките към тях е регламентирана с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО - „Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечен срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.“
Пенсионният орган е отпуснал пенсията от датата на последното заявление, т.к. необходимите документи, удостоверяващи придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са постъпили в ТП на НОИ след изтичане на 2-месечен срок от придобиване на правото на пенсия.
Не може да се сподели довода на жалбоподателя, че подаденото на 31.01.2025 г. заявление е допълнение към предходното от 28.03.2024 г. Това следва от обстоятелството, че към датата на подаване на последното заявление, има постановен влязъл в сила административен акт по заявлението от 28.03.2024 г. Доказателства в обратен смисъл не се наведоха и представиха в хода на съдебното дирене.
Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона.
При тези изводи, съдът приема, че оспореният акт е валиден и правилен, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Добрич, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Р. Х. с [ЕГН] от с. топола, [улица]срещу Решение № 24/04.07.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]/ 26.03.2025 г. на ръководител „ПО" в ТП на НОИ – Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |