Мотиви към
присъда по НОХД № 230 по описа за 2009г. на ШОС
На 03.04.2009г. е внесен в ОС -
гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД №8/2009г., ведно
с материалите по Досъдебно производство Сл.д. № 389/2005г. по описа на ОСС –
Шумен и Сл.д.№26/2008г. по описа на ОСС – Враца, по който на 03.04.2009г. е
образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Й.М. с ЕГН **********,***
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343, ал.3
предл.1-во и предл.4-то б. „б” от НК,
вр. с чл.343 ал.1 б.”в” от НК вр.
с чл.342,ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на
20.10.2005год. около 20.00 часа в село Кюлевча, обл.Шумен
при управление на лек автомобил „Москвич”/пикап/ с рег.№ ША № 9383, по
неосветената ул.”Г. М.” е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 70
ал.1 от ЗДП /при движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни
средства трябва да бъдат с включени къси и дълги светлини , габаритни и
светлина за осветяване на задната табела с регистрационен номер/ и по
непредпазливост е причинил смъртта на Васил Х.В. с ЕГН ********** ***, като
деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 промила/ и М. е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343
ал. 3 предл. 1-во и предл. 4-то, б. „б” от НК, във връзка с чл. 343 ал.1 б.”в”
от НК, във връзка с чл. 342 ал.1 от НК.
По
искания направени в писмен вид, представени преди съдебното заседание и
уточнени в него, преди началото на съдебното следствие наследниците на
пострадалия Васил Х.В. – съпругата му Б.Д.В. и синовете му Д.В.Х. и Х.В.Х. са
конституирани като частни обвинители и като граждански ищци и са приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от всеки от тях
граждански искове за причинените им неимуществени вреди както следва: в размер
на по 80 000лв. за всеки един от тях, като всички искове са предявени срещу
подсъдимия М., в резултат на процесното деяние, ведно със законните лихви върху
присъдените суми, считано от 22.10.2005г.. Гражданските искове са приети за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа така възведеното с обвинителния акт
обвинение, което смята за доказано предвид направения от него подробен анализ
на доказателствата и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер около средния предвиден от закона, като смята, че
не са налице основания за приложението на чл.66 от НК, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок за максимално допустимия от закона
размер. По отношение
на предявените граждански искове излага становище, че са доказани по основание
и следва да бъдат уважени в размер по справедливост, като бъдат съобразени
болката и страданието на близките на пострадалия вследствие на процесното
деяние.
Процесуалният
представител на гражданските ищци по отношение на гражданските искове, счита,
че същите са доказани по основание и размер и моли да бъдат уважени изцяло по
изложените от него съображения и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. В качеството си на процесуален представител и на частните обвинители
поддържа обвинението наред с прокурора, като предлага и свой анализ на
събраните по делото доказателства. Досежно размера на наказанието и начина на
неговото изтърпяване той изцяло се присъединява към искането на Шуменска Окръжна прокуратура, което споделя, че е
становище и на неговите доверители, както и наказание лишаване от права
надвишаващо с три години определеното наказание лишаване от свобода.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава
за виновен. Разпитан в хода на предварителното разследване подсъдимият не се е
признал за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като
сочи че не помни поради изпитото количество алкохол. Впоследствие пред съда излага
версията, че е минал по ул.”Г.М.” и че е вдигнал пострадалия от земята и го е
сложил на пъна пред дом №4, но че тогава е бил пеша, а не с пикапа. В защитната
си реч поддържа изложеното от адвоката му и няма какво да добави. В последната
си дума пред съда заявява, че е невинен. Защитникът на подсъдимия обстойно
пледира представяйки анализ на доказателствата, който според него не сочи на
извода, че неговия подзащитен не е извършил посоченото в обвинителния акт ПТП, както
и че каквото и нарушение или престъпление да е извършил той във връзка с неоказването на помощ на пострадалия, то не е посоченото в
ОА ПТП и поради това моли за оправдателна присъда. Излага пестеливо доводи по
отношение на гражданските искове, като дава становище за неоснователност срещу този
човек, защото той не е причинил тези вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното::
На 20.10.2005год. около 20.00часа
в село Кюлевча, обл.Шумен, по улица „Г.М.” се движел пострадалият Васил Х.В.,
търсейки козите си.
По същото време в село Кюлевча
подсъдимият М., след като употребил алкохол, управлявал лек автомобил „Москвич”
пикап рег.№ША 9383, като се движел от изток на запад по улица „Г.М.”. Улицата
била неосветена, пътното платно - изпълнено от трошено каменна настилка.
Автомобилът се движел по инерция, без включени светлини. При преминаване в
близост до дом №4, управляваният от М. автомобил ударил с десния край на
предната броня попътно движещия се пострадал В. вследствие на което го повалил
на земята. Подсъдимият усетил удара и преустановил движението на автомобила.
Слязъл от колата, вдигнал пострадалия от пътното платно и го преместил до дома
на свидетелката Милка Иванова, като го поставил на отрязан ствол от дърво,
пригоден за пейка, след което напуснал местопроизшествието. Подсъдимият се
отправил към дома си, находящ се на ул.”Мир” в с.Кюлевча
и измил лекия автомобил „Москвич” за да заличи следите от пътно - транспортното
произшествие.
В същото време, пострадалият В.
изоставен на пътя в състояние на невъзможност да се придвижва отправил викове
за помощ и чукал с бастуна си, които били чути от живеещите в близост до
местопроизшествието свидетели Милка Иванова Георгиева, Марийка Борисова
Маринова и Божанка Д. Денева. Последните оказали помощ на пострадалия, обадили
се близките на В. и съдействали за транспортирането му до МБАЛ-Шумен.
На 22.10.2005год. пострадалият починал вследствие на масивна вътрешна кръвозагуба, предизвикана от множество травматични
увреждания.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, вследствие на настъпилото пътно-транспортно
произшествие на пострадалия В. били причинени следните травматични увреждания:
счупване на бедрената кост, счупване на долно и горно рамо на срамната кост,
масивни кръвонасядания и кръвопопивания
около места на счупванията по опорока на червата,
меките тъкани на таза, кръвонасядания на мъките
тъкани около бъбреците, счупване на ребра в ляво на гръдния кош, кръвонасядане около счупванията на ребрата, контузия на
белия дроб, оток на мозъка, охлузвания и кръвонасядания
по крайниците, по-добре изразени по горен и долен десен крайник.и
кръвонасядане в областта на главата, разкъсно-контузни рани по лицето, кръвонасядания
по гръдния кош, счупване на ребра в дясно от гръдния кош, кръвонасядания
по меките черепни обвивки, охлузване с изгаряния на шията, повърхностно
изгаряне в областта на гръдния кош.
Видно от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза заключава, че съществува пряка
причинно-следствена връзка между констатираните увреждания и настъпилата смърт
на Васил Х.В.. Непосредствената причина за смъртта на В. е масивна вътрешна кръвозагуба- резултат от множеството тежки травматични
увреждания, като смъртта е настъпила сравнително бавно и е била неизбежна.
Видно от заключението на
назначената автотехническа експертиза, предвид констатираните поражения по
пешеходеца скоростта на автомобила който е прегазил потърпевшия е в границите
на 15-20км/час. Според експерта водачът на автомобила управлявайки без
светлини, на неосветена улица не е имал възможност своевременно да възприеме
пешеходеца и да предотврати удара. В конкретната ситуация водачът на автомобила
при използване на светлини, каквито е имал възможност да включи би могъл
своевременно да възприеме пешеходеца и чрез употреба на спирачки или отклонение
посоката на движение с волана да избегне удара. Основната причина за станалото
автопроизшествие е управлението на автомобил без светлини по неосветена улица.
Употребата на алкохол от страна на водача допълнително е влошила способността
на водача правилно да възприема и своевременно да реагира при промяна в пътната
обстановка.
Съгласно заключението на
назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни в
настоящия случай се касае за травма получена при блъскане на човек от движещ се
автомобил – сблъскване на тялото с някои части на автомобила, като фазите на
причиняване на уврежданията са следните: сблъскване на тялото с някои части на
автомобила с последващо отхвърляне на тялото и падане върху твърда повърхност.
Становището на вещите лица е, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от удар на части на автомобила, сътресение на тялото и от удар върху
платното. Първоначалното увреждане /счупвания на срамните кости и лявата
бедрена кост/ може да бъде получено при удар с предния край на капака на лек
автомобил, като липсват специфични и характерни увреждания за прегазване.
Според вещите лица към момента на станалото ПТП пострадалият се е намирал в
изправено положение. По механизъм уврежданията могат да бъдат получени от
автомобила, управляван от подсъдимия М..
Видно от заключението на
назначената ДНК експертиза на веществени доказателства по якето на подсъдимия М.
е установено наличие на кръв от пострадалия В..
Видно от заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни заключава, че алкохолната
концентрация в кръвта на Р.Й.М. към 19.00часа на 20.10.2005год. е между 1.07 и
2.7промила, към 20.00часа на същата дата - между 0.92 и 1.92промила.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия М. в
хода на съдебното следствие по делото, от показанията на разпитаните по делото свидетели
– Венелин Дочков В. – внук на пострадалия, Д.В.Х. – син на пострадалия, Божанка
Д. Денева – кмет на селото към момента на извършване на деянието, както и
показанията и депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл.281 ал.3 от НПК, Йорданка Д. Миланова, Д.Й.
Владимиров и Мария Борисова Маринова – тримата непосредствено отзовали се на молбите
за помощ на пострадалия, Митко Стефанов Митев, Андрей Димитров Андреев, както и
показанията му депозирани в хода на предварителното разследване и приобщени по
реда на чл.281 ал.3 от НПК, Василка П. Чанева, Станимир Стефанов Атанасов,
Йорданка Колева Колева, която също е възприела като
опасност след 19.15. часа същия ден бял пикап движещ се без светлини, Д. Радев Гинчев
– който е пренесъл и превозил до дома му пострадалия вечерта, показанията на
съпругата на пострадалия Б.Д.В., депозирани в хода на предварителното
разследване и приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.3 от НПК, Атанас Стефанов Атанасов – на когото подсъдимият е споделил че е преместил
пострадалия, Милка Иванова Георгиева – която непосредствено е чула шума от
колата и спирането и между 8 и 9 часа вечерта както и впоследствие чукането на
пострадалия, Й.М.Й. – баща на подсъдимия, С.Я.Ч. и Х.В.Х. и; от заключенията на
приложените в следственото дело на ОСС – гр.Шумен съдебно химическа експертиза
/л.65/, съдебно- транспортна експертиза
/л.81-88/, съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп /л.94-96/,
съдебно-автотехническа експертиза /л.100-101/, съдебно–психиатрична експертиза /л.105-106/, съдебно
медицинска експертиза на веществени
доказателства /л.116-119/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л.123-124/, допълнителна тройна комплексна съдебно медицинска експертиза
/л.152-154/, от заключенията на приложените по следственото дело на ОСС - Враца
съдебно-дактилоскопна експертиза /л.23/, съдебно-трасологична експертиза /л.29-30/,
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №8/2008г. /л.39-41/, съдебно-автотехническа експертиза /л.53-56/, експертиза на
веществени доказателства №08/ДНК-481 /л.104-116/, съдебно-медицинска експертиза
/л.121-123/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни №37/2009г.
/л.148-151/, всички поддържани от вещите лица в съдебно заседание и приети от
съда като пълни, обосновани и компетентно дадени, както и от приложените
документи и протоколи – протоколи за оглед на местопроизшествието, описи на
иззетите следи и веществени доказателдтва, албум
от снимки направени на
местопроизшествието, протокол за оглед на труп, протокол за доброволно
предаване, допълнителен протокол за оглед на МПС, ведно с албум от снимки
направени на местопроизшествието, протокол за доброволно предаване, дактилоскопна следа, протокол за оглед на веществени,
епикриза от „МБАЛ- ШУМЕН”-АД, огласени на основание чл.283 от НПК, веществените
приобщени по реда на чл.284 от НПК, както и от приобщените писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Установи се по безспорен
начин, че подсъдимият Р.Й.М. на 20 октомври 2005 г. в интервала между 16:30
часа и 17 часа заедно с баща му свидетелят Й.М. са отишли в дома на свидетеля
Станимир Стефанов Атанасов в с.Кюлевча, в селото и до
там са се придвижили с лек автомобил “Москвич” пикап с № ША 9383, собственост
на подсъдимия и управляван от него. Също безспорно се установи и факта, че
тогава в дома на свидетелите – братята Станимир и Атанас Атанасови, заедно и
със свид.Митко Митев, до около 18.00 часа всички са консумирали алкохол - ракия
и вино. В този смисъл са обясненията на подсъдимия и показанията на свид.М. *** и свид.А.Атанасов. От
тях се установява и че след 18.00 часа подсъдимият Р.М., независимо от употребеното
количество алкохол – ракия и вино, отново е управлявал лекия автомобил
“Москвич”, за да закара свид. Митко Митев в дома му – на около 2 км. от там.
Установи се, че след като го закарал, се отправил обратно в посока на дома си
с. Кюлевча на ул. “Мир”, но там установил, че е забравил цигарите си в дома на свид.С.Атанасов и се отправил обратно с лекия автомобил
“Москвич” пикап към дома му на ул. “Г.М.” № 13. Подсъдимият сам признава, че отивайки
до там с автомобила, той е минал и покрай дом № 4, там където се е случило и
процесното пътно транспортно произшествие. Според съда по делото се установява безпротиворечиво, че ПТП е станало около 20.00 часа, т. е.
през тъмната част на денонощието, че подсъдимият е управлявал л.а.“Москвич”
пикап без включени фарове, че улица Г.М. в тази част около дом № 4 е била
неосветена и поради това подсъдимият Р.М. не е забелязал движещият се по същото
това време по тази улица пострадал Васил Х.В., който е търсил козите си. Именно
защото се е движил без включени светлини, автомобилът, управляван от подсъдимия
е ударил в гръб пострадалия, от което той е паднал на пътното платно. Съдът
приема за безспорно установено, че подсъдимият е спрял лекия автомобил, слязъл
е от него и е вдигнал пострадалия от пътното платно, като го поставил на
отрязан ствол от дърво, пригоден за пейка, намиращ се точно до дом № 4, на ул.
“Г.М.”***, след което се качил в автомобила и продължил в посока към дом № 13,
където отново консумирал алкохол и междувременно споделил, че е видял
пострадалият В., който бил блъснат от кола и го преместил от платното,
поставяйки го на пейка. Обстоятелството, че той е минал от там и че е преместил
пострадалия не се оспорва от подсъдимия, но той лансира версията че е бил пеша.
Подсъдимият не оспорва обстоятелството, че не е уведомил органите на МВР за
станалото ПТП, нито е направил опит да повика медицинска помощ за пострадалия. От
гласните доказателства събрани чрез свидетелските показания се установява, че
пострадалият В., оставен в безпомощно състояние да лежи на дънера, е викал за
помощ и е чукал с бастуна си. Неговите викове за помощ са били чути от съседи,
които са се притекли на помощ - свид.Д. Владимиров, свид.Йорданка
Миланова, свид.Милка Иванова, свид. Андрей Андреев, свид.Мария Маринова, свид.Василка
Чинева и свид.Божанка
Денева. Непосредствено след ПТП пострадалият В. е бил в съзнание и е споделил с
всички тези свидетели, които са се притекли на помощ за случилото се - че е бил
блъснат от кола без включени фарове, като шофьора, който е управлявал тази кола
е слязъл от автомобила и го е пренесъл на пейката, както и описва дрехата, с
която е бил облечен шофьора. Идентични и кореспондиращи с показанията на тези
свидетели са и показанията на близките на пострадалия – свид.Венелин
Дочков, Б.В. и Д.В.. С тях пострадалия е споделил същото, макар и в друга обстановка,
вече в къщата си, когато им е разказал, че го е блъснала кола, която е била без
фарове, че шофьорът е спрял колата, слязъл от колата и го преместил на дънера,
че имал емблема на ръкава. Показанията на тези свидетели кореспондират и с ДНК
експертизата на веществени доказателства, направена след извършване на
ексхумацията. От нейното заключение е видно, че по предаденото от подсъдимия с
протокол за доброволно предаване яке, е установено наличие на човешка кръв и,
че това е именно кръвта на пострадалия. Подсъдимият по същество не отрича, че якето,
по което е установена кръвта на пострадалия е якето, с което той е бил облечен на
20.10.2005г. вечерта, нито в обясненията си пред съда, а го е посочил и в хода
на предварителното разследване в протокола за доброволно предаване на якето. С
обясненията на подсъдимия и съдържанието на протокола за доброволно предаване
кореспондират свидетелски показания, които възпроизвеждат споделеното от
пострадалия, веднага след ПТП - че шофьорът на автомобила е бил с яке, което е
имало полицейска емблема на ръкава. Така обсъдени тези доказателства се допълват
взаимно и са безпротиворечиви и следва да се направи извода, че от събраните
многобройни гласни доказателства, от протоколите за оглед, и назначената
съдебно медицинска и ДНК експертиза е безспорно установено авторството на
деянието. Безспорно се установява по делото, че пострадалият В. *** на
22.10.2005г., вследствие на травматичните увреждания, които са му причинени
именно от ПТП. По отношение на механизма на автопроизшествието и
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил без включени
светлини в тъмната част на денонощието са налице многобройни свидетелски показания,
а в синхрон с тях е и заключението на автотехническата експертиза относно
причините за станалото пътно транспортно произшествие. Безспорен факт е и че
мястото около дом №4 на ул.Г.М. е неосветено. Така управлението
на МПС без включени фарове в тъмната част на денонощието, е лишило подсъдимия
от възможността да възприеме потърпевшия, а това именно е в основата за пътно
транспортното произшествие. Според съда е безспорно, че с предната част лекия
автомобил е ударил пострадалия в областта на бедрата. От заключението на вещите
лица по назначената тройна съдебно медицинска експертиза, изслушани в
последното съдебно заседание, е видно, че констатираните травматични увреждания
на пострадалия, отговарят на признаците на автомобилната травма, като след сблъскване
на тялото с някои части на автомобила, е последвало отхвърляне на тялото и
падане върху твърда повърхност, като е възможно първоначалното увреждане да
бъде получено при удар с предния край на капака на лекия автомобил. Показанията
на свидетелката Йорданка Колева също са в синхрон с така обсъдените доказателства
и сочат на това, че именно подсъдимият е автор на процесното деяние – тя
заявява, че автомобил пикап “Москвич” се е движил без включени фарове и според
нея с несъобразена скорост, като самата тя се е притеснила да не бъде ударена
от този автомобил – т.е установява се още веднъж, че подсъдимия
въпросната нощ е управлявал лекия автомобил “Москвич” пикап по ул. “Г.М.” в
интервала между 19 и 20 часа. От заключенията на съдебно медицинските
експертизи се установяват травматичните увреждания, причинно следствената
връзка между причинените вследствие на пътно транспортното произшествие
увреждания и настъпилата смърт на пострадалия. От гласните доказателства, се
установява по безпротиворечив начин обстоятелството,
че се касае за причинено пътно транспортно произшествие, придружено с бягство
от местопроизшествието. Показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия
несъмнено установяват употребата на алкохол от страна на подсъдимия и наличието
на пияно състояние. То се установява и от съдебно медицинска експертиза по
писмени данни, която дава заключение на база на събраните гласни
доказателствени средства за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
между 0,92 и 1,92 промила около 20.00 часа. Поради това съдът приема, че поради
консумацията на алкохол въпросната вечер подсъдимият, управлявайки МПС, не е
реагирал адекватно и не е управлявал адекватно, включително и без включени
фарове. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл. 343 ал. 3 предл. 1-во и предл. 4-то, б. „б” от НК, във връзка
с чл. 343 ал.1 б.”в” от НК, във връзка с чл. 342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
"управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се
установи, че при управлението на лекия автомобил подс.М.
е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.70 ал.1 от ЗДвП,
задължаващ водача, при движение през нощта и при намалена видимост моторното
превозно средство да бъде с включени къси или дълги светлини, габаритни
светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер, а той
е управлявал МПС по инерция, в тъмната част на денонощието, без включени
светлини;
- вследствие на това нарушение на
правилата за движение по пътищата подс.М. става
причина за ПТП, като с предната част на автомобила ударил движещия
се попътно по пътното платно пешеходец – пострадалия Васил Х.В., от който пострадалия
паднал на земята на пътното платно встрани от лекия автомобил, чието движение
подсъдимият вече бил преустановил;
- в резултат на удара на МПС
управлявано от подсъдимия на движещия се по пътното платно пешеходец били
причинени множество травматични увреждания, вследствие на които пострадалия Васил
Х.В. е починал; т.е. причинена е смърт на едно лице. Подсъдимият М. на 20.10.2005г.
е въздействал с управляваното от него МПС пряко и непосредствено върху
пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на живота и здравето
на личността; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Васил Х.В.;
- между ПТП и настъпилата смърт
на В. е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на
нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимият
чрез своите действия противоправно е лишил от живот пострадалия, като
настъпилата смърт е в пряка каузална връзка с посоченото по-горе нарушение на
правилата за движение от подсъдимия М.;
- след
деянието подс.М. е избягал от местопроизшествието –
той е спрял – преместил е пострадалия на пъна – пейка, след което е продължил с
управляваното от него МПС към дома си, без да потърси каквато и да било помощ
за пострадалия – било то да се обади той за бърза помощ, било то да повика
съседи или самият той да окаже първа помощ на пострадалия; не е повикал помощ и
от дома си, напротив отишъл е за цигарите си, споделил е че е вдигнал Васил и
не е поръчал помощ и там. Подсъдимият не е сигнализирал нито органите на МВР за
ПТП, нито органите на спешната медицинска помощ. Следва да се отбележи и че не
са налице извършени от подсъдимия каквито и да било действия, които обективно
да са били насочени към оказване помощ на пострадалия. Именно поради това съдът
счита, че от една страна от обясненията на подсъдимия не се установяват
действия достатъчни за да се приеме, че той не е избягал от
местопроизшествието, а неговото поведение изцяло се вписва в квалифициращия
признак избягал от местопроизшествието, още повече че не са налице никакви
уважителни причини, които да налагат напускането на местопроизшествието.
* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице - по време на извършване на деянието
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си; деянието е извършено в пияно състояние - видно
заключението съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни заключава, че алкохолната концентрация в кръвта на Р.Й.М.
към 19.00часа на 20.10.2005год. е между 1.07 и 2.7промила, към 20.00часа на
същата дата - между 0.92 и 1.92промила; В съответствие с
Постановление №1/83г. на Пленума ВС “пияно състояние” е налице, тъй като по
време на деянието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,5
промила – в процесния случай според съда то е безспорно установено към 20.00
часа между 0,92 промила и 1,92 промила. Подсъдимият сам заявява, че е употребил
алкохол и признава като факт наличието на алкохолната концентрация в кръвта си,
като сочи употреба на вино и ракия; По тези съображения, съдът приема, че по
време на извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но употребеното количество
алкохол е снизило волевата му активност и е объркало реакциите му и
адекватността му;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност - подс.М.
не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така направения анализ на
доказателствата и изложените правни съображения относно елементите на
престъплението съдът не споделя доводите на защитата нито по отношение на лансирания
анализ на доказателствата, нито по изложените правни аргументи и намира
доводите в тази насока за неоснователни.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия и употребеното количество алкохол от него.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на
факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно
се отличават с висока степен на обществена опасност, още повече когато са
извършени след употреба на алкохол и е последвало бягство от
местопроизшествието от страна на извършителя.. Сам по себе си този факт
обуславя високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца./Решение №188/25.04.1991г. по
н.д.№21/91г.-Ін.о./.
- степента на
обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му – Р.Й.М. е
български гражданин роден на 02.10.1974г.в гр.Шумен. Има завършено основно
образование. В хода на досъдебното производство работел като шофьор,
впоследствие в строителна фирма, а към датата на последното съдебно заседание
заявява, че е безработен. Понастоящем е разведен, но живее с бившата си съпруга
и двете си деца на 10 и на 4 години в къщата на баща си, като бившата му
съпруга също е безработна. Осъждан е за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК,
за което е реабилитиран по право на 14.09.2001г.. Съгласно чл.85 ал.1 от НК
реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане, но съобразно практиката на Върховния съд
материализирана в Решение №430 от
07.10.1996г. по н.д.№468/95г. тя не може да заличи факта на престъплението
и на наказанието, на значението, което те в своето разнообразие, имат за
преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност и
именно в този смисъл, съдът преценява факта, че подсъдимият е извършил
престъпление, за което му е било наложено наказание по НК като наличие на лоши
характеристични данни по отношение на него. Всичко това обуславя личност със завишена, макар и не висока степен на обществена опасност на дееца.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС,
живота и здравето на хората.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващите вината
обстоятелства: затрудненото му семейно социално
и материално положение, обусловени от обстоятелството че е безработен и задължението му за
издръжка и отглеждане на две малолетни деца;
·
отегчаващи вината обстоятелства: извън високата степен на обществена
опасност на деянието, съдът констатира единствено лошите характеристични данни изводими от предходното му осъждане, за което е
реабилитиран.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подс.М.,
като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито е констатирано изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, като наказанието бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващото, а именно: За престъплението
по чл.343 ал.3 предл.1 и 4 б.”б” от НК във връзка с чл.343 ал.1 б.”в” от НК във
връзка с чл.342 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от три до десет години и съобразно чл.343г от НК се предвижда
наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на минимума
предвиден от закона за това престъпление в особената част на НК за това
престъпление, а именно 3/три/ години и респективно в съответствие с чл.343
г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК във връзка с чл.49 ал.2 от НК наказание
лишаване от правото да управлява МПС за срок надвишаващ срока на наложеното
наказание лишаване от свобода с една година, а имено – 4/четири/ години. По
отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66
ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на подсъдимия М., предвид
настъпилата реабилитация за осъждането му, понастоящем са налице всички
законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на
подсъдимия, тъй като е очевидно, че от извършване на процесното деяние до
постановяването на присъдата е изтекъл един дълъг период, през който подсъдимият
не е регистриран за никакви противообществени или антисоциални прояви. С
приложението на чл.66 от НК, целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК
биха се изпълнили най-вече по отношение на дееца, но така също и по отношение
на другите членове на обществото. Наказанието не следва да бъде съобразявано
преимуществено със специалната и генералната превенция – то следва да изпълни и
двете цели, а при изминалия период от време, за да бъдат постигнати
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК по отношение на специалната превенция,
не се налага ефективно изтърпяване на наказанието. Определеният размер на тези
наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши
и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този
начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По
отношение на предявените от гражданските ищци граждански искове за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на деянието извършено от подсъдимия, съдът съобрази следното:
Предявените от съпругата на починалия Васил Х.В. – Б.Д.В. и синовете му Д.В.Х.
и Х.В.Х., както и от съпругата му и детето му граждански искове са допустими, тъй като приживе това са
били неговите най-близки – низходящи и съпруга. В този смисъл са т.2 от ППВС
№ 4/61г., О №55/80г. по н.д. №479/80г. на Ін.о.. Също така съдът ги
възприема за основателни по следните правни съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума
за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи
отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Правото на живот на
хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го отнема.
Наследници на починалия Васил Х.В. са съпругата му Б.Д.В. и синовете му Д.В.Х.
и Х.В.Х. и поради това така предявените от тях искове срещу подсъдимия Р.Й.М. Белгин Идриз Кадир
са допустими. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо
казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на
които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според
което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от
страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и
тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалите за всички отрицателни последици,
които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези
случаи нямат цена.
Смъртта
на спътника в живота и съпруга на гражданската ищца Б.Д.В. не може да бъде овъзмездена с парична равностойност. Съпругата на
пострадалия е преживяла депресия във
връзка със смъртта му и тя е непосредствено увредена от този факт. Безспорен е
и ужасът който е изпитала, научавайки за смъртта на спътника си (особено по
този травмиращ начин) и погребвайки го. Тя е останала без опора и подкрепа в
живота си, точно когато е имала най-голяма нужда от нея. Васил Х.В. е работил и
е подкрепял материално своето семейство – вършил е къщната и физическата работа
в 4дка. двор и двуетажната къща, той вършел всичко – косял, хранел животните. издържал
е детето и съпругата. Тя е лишена занапред от обичта му, грижите му и
издръжката му. Следва да се съчетае действителната незаместимост
на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено.
На
издръжка и подкрепа са разчитали и синовете на пострадалия В.. Видно от разпита
на двамата в съдебно заседание, те усетили едва след смъртта му физическата
работа, която той вършел в двора от 4 декара и къщата на два етажа, защото той
вършел абсолютно всичко, а след смъртта му това се прехвърлило на двамата братя
и от там пострадали. Разпитана в съдебно заседание Кмета на селото Божанка
Денева заяви, че починалия Васил В. е имал нееднократно оплаквания, че синовете
му го бият, като се е налагало да се намесва и полиция, а веднъж дори се
наложило да се извика фелшер. Двамата братя по
същество не отрекоха този факт. В съдебно заседание гр.ищец
Д.Х. заяви, че е получил стрес, защото се наложило да го носи в 10-11 часа и да го води. Демонстрираното от двамата
братя в съдебно заседание екзалтирано поведение насочено към борба за тяхна
собствена правда игнориращо дори обстоятелства които са в тяхна полза също
показва обстоятелството че двамата страдат не толкова от смъртта на родителя
си, колкото от загубата на човека, който е вършил всичко в двора и къщата и от
чийто безвъзмезден труд те са били лишени занапред. Това, както и
обстоятелството, че те страдат, защото на тях им се е случило, не се предвижда
от ЗЗД като такова страдание, подлежащо на овъзмездяване. Все пак според съда доколкото
те безспорно са лишени занапред от обичта и грижите на баща си и от издръжката
която им е осигурявал чрез труда си, те следва да бъдат овъзмездени.
Следва
да се овъзмездят конкретните страдания и загубата на
моралната опора и подкрепа за всеки един от наследниците на пострадалия вследствие
на увреждането. /Пост. №4/61г. на Пленума
на ВС/. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че
не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на
Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираните
граждански искове срещу подсъдимия М. да бъдат уважени в размер от по 1 000лв./хиляда
лева/ за гражданските ищци Х.В.Х. и Д.В.Х., като се вземат предвид също така и
претърпените лично от тях болки и страдания като най-близки роднини.
В настоящия случай обаче става
въпрос за овъзмездяване на неимуществени вреди причинени на близките им – за
техните морални страдания в резултат на смъртта им. Деецът дължи пълна обезвреда за вредите причинени на пострадалите. Не е от
значение и обстоятелството, дали задължението за обезвреда
ще се отрази неблагоприятно върху бита на ответника и дали ще ограничи неговия
обичаен начин на живот. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост
от причинената вреда /Р.№2524-59-І-ВС/.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като
носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва
определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното
издължаване. Поради това уважените размери на гражданските искове следва да
бъдат присъдени ведно със законната лихва върху всяка присъдена сума, считано
от датата на увреждането, а именно – 22.10.2005г. – когато е настъпила смъртта
на пострадалия В.. Съдът не взема предвид дължимата законна лихва и не я
включва в размера на обезщетенията за причинените от престъплението
неимуществени вреди. /В този смисъл Р
№185/98г. по н.д.№148/97г. на V-членен състав и
Р.№545/2004г. по н.д.№72/2004г. на ІІІн.о. на ВКС./ В останалата им част до
пълния предявен размер исковете срещу подс.М. следва
да бъдат отхвърлени.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189
ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство и пред съда в размер общо
на 2450,43лв
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: