№ 93
гр. Ботевград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Н.ЦП.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.ЦП. Административно наказателно дело №
20241810200711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4, вр. ал.2, т.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, на Т. Р. Й., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 800 (осемстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Т. Р. Й., чрез адв. Н. И. Г. от Софийската
адвокатска колегия е описано искане за отмяна на така издадения Електронен
фиш като неправилен и незаконосъобразен, както и като издаден в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Според въззивника са налице
нарушения при съставянето на оспорвания фиш, които са основания за
неговата отмяна – липса на реквизити, непълно, некоректно, и неясно
описание на фактическата обстановка, неправилно описание на извършените
нарушения, обстоятелствата при които са осъществени, механизмът на
осъществяването им и доказателствата които ги осъществяват. Тези
възражения, според въззивника, едновременно са довели и до съществени
1
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се неяснота с какво техническо средство е установено
нарушението, дали е стационарно или мобилно и къде е било позиционирано.
Подчертава се липсата на доказателствен материал относно извършеното
нарушение – снимки или други доказателства потвърждаващи нарушението.
Ето защо е изведен довод за евентуален друг извършител с друг автомобил.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща представител. В постъпила писмена молба от
процесуалния представител на жалбоподателя заявява, че не може да се яви в
съдебно заседание, не възразява далото да се гледа в негово отсъствие,
поддържа жалбата, няма да сочи нови доказателства и няма нови
доказателствени искания.
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № ****г.
на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Й.Г., с която моли Съдът да остави без
уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за
прекомерност на разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 30.07.2024г. в 08.19 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ-Хемус 41+300 км, посока към гр. Варна, при
ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС ****,
с регистрационен номер ****, собственост на жалбоподателя е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с мобилна радарна система
TFR1-М. При разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост
на движение на описания автомобил от 122 км/ч (след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км), като превишената стойност на
скоростта е 42 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
2
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”; заповед № ****г. и заповед
№****г., и двете на Министъра на МВР, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №**** протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата ****., протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, справка за
собственост на МПС, снимков материал; справка за регистрация на МПС,
отговор-справка от ОПУ-София, ведно със схема за организация на
движението на АМ Хемус в района на км 41+300 посока гр. Варна, които
следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява, че към датата
на извършване на нарушението /****./ при км 41+300 пътното платно в
посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената 80км/, поставен на км 41+220 и с обхват на действие
до км 42+520.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата
е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
3
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 28.03.2024г. и
протоколен номер № 4.41.24. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения
коренно различни от изложените в жалбата, които са изцяло неоснователни.
Съображенията за това са следните:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
4
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № **** Съгласно чл. 30 от
ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет
години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на
одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако
отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.
Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и
последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския
институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на
съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал
такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното
средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по
смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
5
TFR1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5
от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Неяснотата на жалбоподателя е свързана с цифрата 613. Няма
никаква неяснота. Това е само един инвентаризационен номер.
Същевременно използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 41+300 с посока към гр.Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим. Липсата на снимка на използваното
АТСС не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като със
същото не е накърнено по никакъв начин правото на защита на наказаното
лице. В контекста на гореизложеното, следва да се има в предвид и
обстоятелството, че институтът на "електронния фиш" е въведен с
изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011 г. на ДВ, а
съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, като съгласно
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Нито в ЗАНН обаче, нито
в ЗДвП, заснемането на използваното АТСС е предвидено като част от
процедурата на реализиране на административно наказателната отговорност
6
на водача на МПС.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № **** г. до
отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ****г. и заповед №****г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна.
В случая правилно е определен и субектът на нарушението.
Според чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта". В случая в протокола по чл. 10 от
Наредбата е записано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение
до АТСС е 300 метра. По делото обаче несъмнено е доказано (от справката на
АПИ и трите схеми към нея), че автомобилът е бил позициониран на
разстояние 80 метра след знака за ограничение на скоростта. При така
установените изходни факти и при събразяване на обстоятелството, че
разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в
зависимост от избрания режим се налага извод, че движението на
жалбоподателя, би могло да е било осъществено извън обхвата на действие на
пътния знак В26. За да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по посочената правна квалификация, следва
това предположение да бъде интерпретирано в полза на административно-
наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече, то не кореспондира с
представените доказателства. Задължение на административнонаказващият
орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на
АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Обстоятелството, че в приложения към административнонаказателната
7
преписка видеоклип са посочени географски координати на измерената
скорост на движение, не променят изводите в тази насока. При наличие
единствено на подобни данни, съдът не е в състояние да прецени дали
скоростта на движение е установена в зоната на въведеното ограничение,
респективно дали нарушението е съставомерно по посочения за нарушен
текст на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса. Видно от Договор за правна защита и съдействие /л. 34 от делото/,
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500
лв., като е направено искане за разноски в размер на 1 500 лв. Направено е
възражение за прекомерност на същото на основание чл. 63д ал. 2 ЗАНН от
въззиваемата страна. През призмата на възражението за прекомерност и като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с. з от една страна, а от друга това, че процесуалният представител на
жалбоподателя не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като
единствено е съставил жалбата и една молба, то възнаграждението за
адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в предвидения в
наредбата размер на 400 лева за една инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4, вр. ал.2, т.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на Т. Р. Й., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева, за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София да заплати на Т. Р. Й.,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
8
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9