О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 152, гр.Кюстендил, 22.01.2024г.
Кюстендилският административен съд, в
закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№22/2024г. по описа на КАС, за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.40 от
ЗДОИ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Н.Г.С. *** оспорва отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо
изх.№РБМО-04-138/28.12.2023г. на директора на НЦРРЗ - София.
Съдът след като разгледа жалбата, намира че същата е недопустима, поради
което ще я остави без разглеждане, а производството - ще прекрати, по следните
съображения:
Н.С.
е подала заявление за достъп до обществена информация
вх.№РБМО-04-138/15.12.2023г. до директора на НЦРРЗ - София. Със същото е
поискан достъп до информация относно медицинското наблюдение на работещите в
структурното звено от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, обособено съгласно чл.64, ал.3 от ЗЗ.
С писмо
изх.№РБМО-04-138/28.12.2023г. на директора на НЦРРЗ – София заявителката С. е
информирана, че центърът не разполага с исканата информация по поставения
въпрос и изпраща заявлението по компетентност на от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че жалбата е недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК, тъй
като оспореният акт не подлежи на съдебно обжалване. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДОИ, когато органът не
разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в
14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението,
като уведомява за това заявителя. В случая процесното писмо не обективира отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл.38 от ЗДОИ
и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК. Разпоредбата на чл.32 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които
органът не е нормативно задължен да създава и съхранява търсената информация. В
тази хипотеза той не е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ, поради което и писмото
/което има информативен характер/, че не разполага с информацията, не
представлява отказ по чл. 28, ал.2 от ЗДОИ.
Разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДОИ
от своя страна регламентира основанията за отказ - всички те се отнасят за
информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като
попада във визираните в разпоредбата хипотези. След като информацията не е
създадена, тя не може да бъде предоставена. Липсата на информация е липса на
елемент от фактическия състав, който регламентира компетентността на органа, и
с оглед на това за него не е налице задължение да се произнесе с индивидуален
административен акт, с който да я предостави или да откаже предоставянето й.
Наличието на годен за атакуване
административен акт е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за
образуване на административно производство, а липсата му води до недопустимост
на оспорването. Жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството -
прекратено.
Воден
от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Г.С. *** срещу отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, обективиран в писмо изх.№РБМО-04-138/28.12.2023г. на
директора на НЦРРЗ - София.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №22/2024г. по описа на КАС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен
срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Административен съдия: