Р Е Ш Е Н И Е
№ 3099/ 22.07.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2735 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от М.И.С. против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД се твърди, че ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 422.22 лв. стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление в гр.П, бул. „Ц. Б. О.” №.., ап. от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до пълното изплащане, сумата от 51.32 лв. обезщетение за забавено плащане от 01.07.2013г. до 29.04.2015г., както и сумата от 325 лв. направени разноски. Посочено е, че въз основа на издаден изпълнителен лист ответникът е образувал изпълнително дело № …., впоследствие продължено от ……….за събиране на посочените суми. Ищцата счита, че не дължи сумите, тъй като е налице новонастъпило обстоятелство – предвидената в чл.111 ЗЗД погасителна давност била изтекла. Уточнява се, че в периода 02.06.2015г. до 02.06.2017г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Погасителната давност за вземанията била изтекла на 02.06.2018г. Последното валидно изпълнително действие било извършено на 02.06.2015г., с връчване на покана за доброволно изпълнение. Следващото валидно изпълнително действие било предприето на 31.08.2017г., при вече прекратено изпълнително дело. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество посочените суми, поради погасяването им по давност.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, със становище за недопустимост, респективно неоснователност на предявените искове. Посочено е, че за натрупаните задължения на М.С. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. била налице влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5212/2015г., по което дело бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника. Било образувано изпълнително дело под посочения в исковата молба номер, което било висящо. Сочи се, че приложимата давност не е 3, а 5 години. Освен това в хода на висящност на делото погасителната давност не течала, по аргумент от чл.115, б. „ж” ЗЗД. Претендирани са с отговора направените по делото разноски. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен изпълнителен лист по ч.гр.дело № 5212 по описа на ПРС за 2015г., по силата на който М.И.С. е осъдена за заплащане на сумата от 422.22 лв. стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление в гр.П., бул. „Ц. Б. О.” №.., ап. от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до пълното изплащане, сумата от 51.32 лв. обезщетение за забавено плащане от 01.07.2013г. до 29.04.2015г., както и сумата от 325 лв. направени разноски.
С молба от 11.11.2015г. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД до ……. с район на действие ПОС е поискано образуване на изпълнително дело по изпълнителен лист от 02.06.2015г. по ч.гр.дело № 5212 по описа на ПРС за 2015г.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение до М.И.С. от …………., изх.№ 9089/12.11.2015г. за заплащане на задълженията по изпълнителен лист по заповедно производство по ч.гр.дело № 5212 по описа на ПРС за 2015г.
По делото е приложено изпълнително дело № ………, както и ч.гр.дело № 5212 по описа на ПРС за 2015г.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5212 по описа на ПРС за 2015г., че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2789 от 04.05.2015г. и изпълнителен лист, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ……….. От приложеното изпълнително дело е видно, че с протокол от 31.01.2016г. същото е прието от ….с район на действие ПОС, на основание заповед на Министъра на правосъдието от 08.01.2016г. и е продължило в служебния му архив под номер …, а впоследствие – с протокол от 08.07.2017г. и на основание заповед от 30.06.2017г. изпълнителното дело е прието от …. и продължило в служебния му архив под номер …..
Спорът по делото е погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.
В случая се касае за периодични вземания, които се погасяват с кратката тригодишна давност, според нормата на чл. 111 ЗЗД, като извършените действия след изтичане на давността, не могат да породят своите правни последици. Вземанията за цена на отдадена топлинна енергия покриват признаците на понятието „периодични плащания”, което налага извод, че приложима по отношение на тях е кратката тригодишна погасителна давност, установена в чл.111,, б.”в” ЗЗД. Не се споделят възраженията на ответника, че влязлата в сила заповед за изпълнение, прави давността петгодишна. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима при заповедното производство, приключило без да се стигне до иска за признаване на изпълнението. Заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издаденият изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. В настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма данни да е подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково производство по чл. 422 ГПК, и която макар да притежава сила, аналогична на силата на пресъдено нещо, не е акт, постановен в резултат на спорно и състезателно исково производство.
Относно спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие, водещо до прекъсване на давността. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
От приложеното по делото изпълнително дело се установяват последователно предприетите по отношение на длъжника действия. С молбата за образуване, депозирана от взискателя на 11.11.2015 г. са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника М.И.С. и определяне на способа за изпълнение. На 12.11.2015г. са изискани справки за МПС, от ТД на НАП, от НОИ/РУСО Пловдив, на 12.11.2015г. е пратена до лицето покана за доброволно изпълнение, надлежно връчена на дата 19.11.2015г.; на 31.01.2016г. изпълнителното дело е прехвърлено ……….., като на дата 14.10.2016г. е подадена молба от взискателя за присъединяване на дела и пристъпване към изпълнение, като се извърши опис на движими вещи, намиращи се в дома на длъжника – гр.П., бул. „Ц. Б.О.” №.., ап.; на 08.07.2017г. изпълнителното дело е прехвърлено на ….; с разпореждане от 31.08.2017г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, а на 19.10.2017г. е подадена до .. молба от взискателя за пристъпване към изпълнение, като се направи справка за банкови сметки и се насочи изпълнение към тях, чрез налагане на запор. С разпореждане от 02.03.2018г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, а по-късно – на 16.11.2018г. отново е депозирана молба от взискателя, с искане за пристъпване към изпълнение, чрез налагане на запор на банкови сметки или насрочване опис на движими вещи на длъжника. На 08.01.2019г. са пратени запорни съобщения до банки, както и призовка за принудително изпълнение до длъжника.
Молбата за образуване на изпълнителното дело от 11.11.2015г. е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ – да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, да се проучи имущественото състояние на длъжника, да се определи начин на изпълнението. Впоследствие по изпълнителното дело са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността. Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност. Молбата на взискателя от 14.10.2016г. според съда прекъсва давността, тъй като с нея е поискано пристъпване към изпълнение, като се извърши опис на движими вещи, намиращи се в дома на длъжника – гр.П, бул. „Ц. Б. О.” № .., ап.. Следователно от този момент е започнала да тече нова тригодишна давност. Дори и да се приеме, че разпореждането за насрочване на опис на движими вещи от 31.08.2017г. не прекъсва давността, доколкото не се установява опис на вещите да е извършен, то на дата 19.10.2017г. отново е подадена молба от взискателя, с искане за пристъпване към изпълнение чрез налагане на запор на банкови сметки и сейфове, която прекъсва давността. Съдебната практика приема, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Съдът намира, че такъв е и процесният случай.
Поради това и
предвид представените доказателства съдът приема, че по делото регулярно са
извършвани действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР №
2/2013 Г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват две отделни действия, между които да е
изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не е настъпило прекратяване
по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Не са налице и две действия, между които
да е изтекъл 3-годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя според
настоящия състав не са погасени по давност.
При този изход на делото и предвид направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят разноски, в размер от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.С., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 иск за признаване за установено в отношенията между страните, че същата не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 422.22 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до пълното плащане, както и сумата от 51.32 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2013 г. до 29.04.2015 г., 325 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5212 по описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив и е образувано изп. дело №…………...
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 сумата от 100 лв. /сто/ юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП