Решение по дело №1992/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 7
Дата: 4 януари 2023 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия: Неделин Йорданов Захариев
Дело: 20221420101992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Враца, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20221420101992 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от „*****”, гр.София против А. К. С. от
гр.Враца с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.558, ал.7 КЗ за заплащане на сумата от
19080.13 лв., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че е изплатил обезщетение за причинени от
ответника имуществени и неимуществени вреди по щети № 120672/30.11.2016г. и №
220005/19.01.2017г., вследствие управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност”.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник представя писмен отговор, с
който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е участвал в процесното
ПТП, нито някога е управлявал МПС „Ланчия“ рег.№ ВР6914 ВК. Оспорва представения
двустранен констативен протокол за ПТП от 11.04.2016г., в който няма негов подпис, а са
изписани само имената му на латиница, което не е нито подписът, нито почерка му. Счита,
че този протокол няма характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, поради което оспорва верността на съдържанието му в
тази част, както и подписът на ответника. Оспорва и размера на претендираните
имуществени вреди по щета № 120672/30.11.2016г. в размер на 3029.80 лева, както и
размера на неимуществените вреди по щета № 220005/19.01.2017г. за сумата 16050.33 лева,
с доводи че не е участвал в твърдяното ПТП, а в условията на евентуалност при доказаност
в процеса на виновно поведение на ответника, счита изплатеното обезщетение за
несъразмерно високо спрямо вредите. В условията на евентуалност твърди и съпричиняване
от страна на пострадалото лице. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
вредоносното събитие и претърпените имуществени и неимуществени вреди. Отправя
доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които прие
следното:
Видно от съдържанието на приложената по делото регресна покана изх. № ГФ-РП-
1
511/13.07.2021 г. ищецът е поканил ответника А. С. да възстанови платената по щета № ГФ-
12-0672/30.11.2016 г. и щета №ГФ-22-0005/19.01.2017 г. от ***** сума от общо 19080.38
лева, представляваща обезщетение за виновни причинени имуществени и неимуществени
вреди с МПС Ланчия с peг. № ***** без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ПТП, настъпило на 11.04.2016 г. на територията на
Италия. Видно е от обратната разписка към известието за доставяне на регресната покана
ответника е получил регресната покана на 22.07.2021 г.
От приложения легализиран превод на двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че на 11.04.2016 г. в 12:45ч. в Италия, Кротоне, ул.Деле Оркидее е станало ПТП
между л.а. „Ланча Либра” ***** с водач А. С. и на л.а. „*****”, с per. № CG818AW,
управляван от ***** В протокола е посочено, че л.а. „Ланча Либра” с peг. № ***** e отнел
предимството на л.а. „*****”, с peг. № CG818AW като го е изпратил в канавката.
Видно от легализиран превод от доклад за участието в служебна техническа
експертиза извършена от лекар хирург-специалист по съдебна медицина и застраховки
вследствие на станалото ПТП, *****е получил „Травма на дясно и ляво рамо. Травма на
лумбосакралната област на гръбначния стълб”. Посочено е, че лицето се оплаква от болки в
раменете, особено в лявата, с ерадииране на болката към лявата ръка със свързано
функционално ограничение, болки в кръста при продължително стоене.
Установява се от справка от базата данни на Информационен център към *****, на
база на подадените данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, че л.а. „Ланча Либра” с peг. № ***** има
застрахователна полица № BG/28/116002416173, сключена на 13.09.2016г. със срок на
валидност от 13.09.2016 г. до 12.09.2017 г., поради което към момента на настъпване на
ПТП на 11.04.2016 г. не е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
По повод настъпилото ПТП, Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи е изпратило до Италианско централно бюро уведомление да обработи
щетата, нанесена от л.а. „Ланча Либра” с peг. № ***** на 11.04.2016 г. от името на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи съгласно условията на
Италианското централно бюро.
Централното италианско бюро-Национална застрахователна служба за МПС при
движение в чужбина е изпратило до Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи искане за възстановяване на суми от причинени вреди от ПТП станало на
11.04.2016 г. с л.а. „Ланча Либра” с peг. № *****, а именно 1475.92 евро, 161.42 евро,
1922.49 евро, 161.42 евро, 529.72 евро, 1922.49 евро, 4974.50 евро, които са изплатени.
До ***** от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи са
изпратени претенции изх.№1-3526/28.11.2016 г., изх.№1-0188/16.01.2017 г., изх.№1-
2324/02.10.2016 г., изх.№1-0760/28.02.2019 г., изх.№1-0761/28.02.2019 г. за възстановяване
на изплатено обезщетение от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи на UCI по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация
*****. Съгласно посочените претенции на основание получена претенция от UCI за
изплатени имуществени, неимуществени вреди, разходи и такса обработка в следствие на
ПТП с виновно незастраховано МПС с рег. № *****, и с одобрение от УС, НББАЗ за
възстановени суми по претенция на UCI на осн. чл.34, ал.3 от ПУДГФ е поискано да бъдат
възстановени заплатени сумите от 1549.11 евро, 1966.82 евро,193.70 евро, 635.66 евро,
5409.96 евро, 4974.50 евро, по сметка на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, които суми са заплатени.
На база заплатените суми, Гаранционният фонд е образувал доклад по щета за
имуществени вреди №120672/30.11.2016 г. по отношение на увредено МПС – лек автомобил
*****” с peг. ***** с дата на настъпване на събитието 11.04.2016 г. По щетата от
Гаранционният фонд в полза на Националното бюро на българските автомобилни
2
застрахователи са начислени и заплатени сумата от 3029.80 лева,
Образуван е и доклад по щета за неимуществени вреди №22005/19.01.2017. По
щетата от Гаранционният фонд в полза на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи са начислени и заплатени сумата от 3847.77 лева, сумата от 378.85 лева и
сумата от 11824.21 лева.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-графическа експертиза се
установява, че ръкописният буквален текст SIMEONOV ANGEL е изпълнен в долния край в
част А на т.15 от двустранен констативен протокол за ПТП от 11.04.2016 г. на латиница с
главни букви с подражение на печатна форма. Характеризира се с лек десен наклон, среден
размер, темп и координация на движенията – под средната, ниска степен на свързаност. Но
поради непредставяне на сравнителни образци ръкописен буквен текст от А. С. изпълнен на
латиница не е възможно да се даде отговор на поставената задача: Подписът, респективно
почеркът, положен в долния край, в част „А“ на т.15 от двустранния констативен протокол
за ПТП от 11.04.2016 г. с изписване единствено на имената SIMEONOV ANGEL изпълнен
ли е от А. С..
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 557, ал.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство; имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите;
Установи се, че ответникът е участник в произшествието, който е управлявал
превозно средство, регистрирано в РБългария, следователно същото обичайно се намира на
територията на нашата страна.
В чл.558, ал.7 от КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 557,
ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното
наличие на следните материално-правни предпоставки: 1)ответникът виновно да е причинил
описания в исковата молба деликт – ПТП; 2) настъпилите от процесното ПТП имуществени
вреди и техният размер; 3) липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента на настъпване
на ПТП; 4) изплащане от ***** на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените
имуществени вреди.
В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения регресен иск са
налице, съобразно представените по делото доказателства.
От представения протокол за ПТП се установява по безспорен начин, че виновно и
противоправно ответникът А. С. е причинил описания в исковата молба деликт –
настъпилото на 11.04.2016г. ПТП. Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ
по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като
3
оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на
ПТП. В този смисъл е решение №71/16.08.2017 г. по т.№60343/2016 на ВКС II Г.О,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
В случая оспорващата страна не установи механизъм, различен от посочения в
протокола за ПТП, поради което съдът приема за верни констатациите отразени в него, че
л.а. „Ланча Либра” с peг. № ***** e отнел предимството на л.а. „*****”, с peг. № CG818AW,
като го е изпратил в канавката. Безспорно се установи, че водач на този автомобил е бил
ответникът А. С..
В настоящия случай при изготвяне на съдебно-графическа експертиза се установи, че
поради непредставяне на сравнителни образци ръкописен буквен текст от А. С. изпълнен на
латиница не е възможно да се даде отговор на поставената задача: Подписът, респективно
почеркът, положен в долния край, в част „А“ на т.15 от двустранния констативен протокол
за ПТП от 11.04.2016 г. с изписване единственото на имената SIMEONOV ANGEL изпълнен
ли е от А. С..
Едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението
да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи
противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства – чл.190 ал.1 от ГПК
и чл.161 от ГПК. Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само
при условията на чл.161 от ГПК, като съдът може да приеме за доказани неизгодни за
страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства.
В случая страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка
на доказателства, при което съдът приема, че подписът, респективно почеркът, положен в
долния край, в част „А“ на т.15 от двустранния констативен протокол за ПТП от 11.04.2016
г. с изписване единственото на имената SIMEONOV ANGEL е изпълнен от А. С. и че това
лице е участвало в станалото на посочената дата ПТП като водач на лекия автомобил
„Ланча Либра“ с рег.№ВР 6914ВК.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установяват и
настъпилите от пътнотранспортното произшествие вреди, които са в причинно-следствена
връзка с него, както и техния размер.
Ответникът прави възражение по отношение размера на претендираните
имуществени вреди по щета № 120672/30.11.2016г. в размер на 3029.80 лева, както и
размера на неимуществените вреди по щета № 220005/19.01.2017г. за сумата 16050.33 лева,
с доводи, че не е участвал в твърдяното ПТП, а в условията на евентуалност при доказаност
в процеса на негово виновно поведение, счита изплатеното обезщетение за несъразмерно
високо спрямо вредите.
В тази връзка следва да се посочи, че на компенсиране подлежат както изплатената
сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така
и изплатените суми за външни услуги (напр. адвокатски хонорари, такси и др.), както и
всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни. С Решение №1/02.02.2011
г., по т.д.№263/2010 г., на ВКС II т.о., е прието, че когато се дължи обезщетение на
чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено или подлежи на изплащане в
чужбина, е налице чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и
увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на
вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни
пазарни цени в България, тъй като това не би довело до непълно обезщетение за вредите, а
следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта, където
е извършен или подлежи на извършване – в случая във Италия. По същия начин следва да се
разсъждава и по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди – същото
следва да се определи не според стандартите за това, действащи на територията на
4
РБългария, а по правните и обичайните норми, действащи на територията на органа, който е
изплатил обезщетение пряко на пострадалите лица.
В случая размера на вредите е определен по стойност в друга държава – Италия,
поради което българският съд не следва да ги коригира.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Доказателствена тежест за установяване на това
обстоятелство носи ответникът, който не представи доказателства в подкрепа на това свое
твърдение.
Налице са предвидените в чл.557, ал.1 ГПК предпоставки за изплащане от
Гаранционния фон на обезщетение на увреденото лице. Безспорно се установява,
настъпилото на 11.04.2016 г. ПТП е станало в Италия, която е държава членка на ЕС.
Установи се, че на пострадалото лице – *****/водач на „*****”, с per. № CG818A/
вследствие на станалот ПТП са причинени имуществени и неимуществени вреди, както и че
управляваното от ответника С. МПС е било без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП.
Установява се от приложените по делото платежни нареждания, че
ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД е възстановил заплатеното от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на Италия обезщетение
за причинените имуществени и неимуществени вреди на пострадалото лице – *****в общ
размер от 19080.13 лева в следствие на претърпяното ПТП на 11.04.2016 г.
При тези обстоятелства Гаранционният фонд на осн. чл.558, ал.7 ГПК е встъпил в
правата на увреденото лице и за него е възникнало регресното право да иска заплащане на
изплатеното обезщетение от виновното лице – ответника А. С..
По делото не се твърди и не са представени доказателства за заплащане от страна на
ответника на претендираната сума от 19080.13 лв., поради което исковата претенция се
явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в общ размер от 963.21 лева,
представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на *****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев“ №2 сумата от общо 19080.13
лева, от които 3029.80 лева имуществени вреди по щета №120672/30.11.2016 г. и 16050.33
лева - неимуществени вреди по щета №220005/19.01.2017 г., за настъпило на 11.04.2016 г.
ПТП в Италия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на *****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев“ №2 съдебно-деловодните
разноски пред настоящата инстанция в размер на 963.21 лева, представляващи заплатена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6