№ 30
гр. Сливница , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100463 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ от И. И. Н. чрез адв.
Ц. от САК срещу СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Г. представлявано от Началника на
РУО - София - регион, с които се иска да бъдат отменени заповед № РД - 08-442/03.06.2020
г. на Началника на РУО - София - регион, с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата, заповед № РД – 12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО - София - регион, с която
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като неправилни и
незаконосъобразни и тя да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„директор“ в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Г.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор е изпълнявала длъжността „директор“ в
СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Г. На 06.07.2020 г. й била връчена заповед № РД 08-
442/03.06.2020 г. на Началника на РУО - София - регион, с която на основание чл. 330, ал.2,
т. 6 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение, поради наложено й на основание
чл.188, т.3 КТ със заповед № РД – 12-1/03.07.2020 г. дисциплинарно наказание „уволнение“.
Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, тъй като към момента на налагане на това
наказание, на 03.06.2020 г. е липсвало основание за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложеното й едва на
03.07.2020 г. наказание „уволнение“. Ищцата счита, че издаването на последващата заповед
№ РД – 12-1/03.07.2020 г. за уволнение не би могло да валидира действията на работодателя
по прекратяването на трудовото правоотношение. Отделно от така допуснатите нарушения
при издаването на двете заповеди, ищцата твърди, че не е извършила приетото от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в
продължение на повече от два последователни работни дни за периода 18.11.2019 г. –
1
22.11.2019 г. и 25.11.2019 г. – 27.11.2019 г., тъй като издаденият й болничен лист за тези
периоди бил отменен. Посочва, че в тези периоди не се е явила на работа поради влошено
здравословно състояние, което означава, че липсва виновно поведение от нейна страна,
което да се санкционира с най-тежкото дисциплинарно наказание. Счита, че отмяната на
болничния лист поради допуснати от длъжностното лице нарушения на процедурата не
рефлектира върху преценката за добросъвестността на работника и няма отношение към
трудовата дисциплина на работника, ползващ разрешен му отпуск по болест. Ищцата
изтъква, че в качеството си на заинтересована страна не й е връчено решението на ТЕЛК, на
което се позовава работодателя, поради което не може да се приеме, че е налице влязло в
законна сила (поради възможността за обжалването му пред НЕЛК) решение за отмяна на
болничния лист към момента на постановяване на заповедта за уволнение. При тези
съображения ищцата моли да бъдат отменени заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира разноски.
В едномесечният срок от получаването на исковата молба ответникът, представляван от
началника на РУО София-регион е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, с
който оспорва иска като неоснователен. В писменият отговор е изложено, че на 20.11.2019 г.
по електронната поща на главния специалист „Човешки ресурси“ в РУО – София е постъпил
болничен лист № Е 20196899315, издаден на 18.11.2019 г. от ЕТ д-р Р.А. АИППМП и д-р
П.К. на ищцата, която е заемала длъжността „директор“ в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ –
гр. Г. В болничния лист била вписана диагноза „остър бронхит, неуточнен“ и предписан
„домашен – амбулаторен“ режим на лечение. Така издадения болничен лист е обжалван от
работодателя, като с решение на ЛКК № 308/11.12.2019 г. на „МЦ Г. ЕООД първоначално е
потвърден, с решение № 0038 / 23.01.2020 г. на ТЕЛК при „ЦПЗ – София“ ЕООД - е
отменен, а с решение на НЕЛК № 498 / 04.03.2020 г. преписката е върната за ново
освидетелстване. Издадено е експертно решение № 0364/13.04.2020 г. на ТЕЛК при „ЦПЗ –
София“ ЕООД, с което болничният лист е обявен за невалиден. Последното е влязло в сила
на 29.05.2020 г. и след постъпването му в РУО – София – регион, на 08.06.2020 г.,
работодателят е приел, че от страна на ищцата е налице неявяване на работа в продължение
на повече от два последователни работни дни в периода 18.11.2019 г. – 22.11.2019 г. и
25.11.2019 г. – 27.11.2019 г., което представлява нарушение на трудовата дисциплина по
чл.190, ал.1, т.2 КТ. Ответникът счита, че последното експертно решение е влязло в законна
сила и следва да се счита за надлежно връчено на ищцата при условията на чл.18а, ал.7
АПК, тъй като както е отразено и в самото решение ищцата е заявила, че не може да изчака
оформянето, отпечатването и подписването му от комисията в края на заседанието. След
постъпване на решението при работодателя от ищцата са изискани писмени обяснения и
информация за предварителна закрила по чл.333 КТ, каквито тя е предоставила. Ответникът
изтъква, че погрешното изписване на месеца в заповед № РД 08-442/03.06.2020 г. е
техническа грешка, а същата е издадена на 03.07.2020 г., когато е подписана електронно в
ползваната от РУО - София - регион деловодна система. Ответникът счита, че не отговаря на
2
истината изложеното в исковата молба твърдение, че ищцата добросъвестно е ползвала
отпуска си за временна неработоспособност, тъй като при осъществено на 26.11.2019 г.
посещение от работодателя на домашния адрес, е установено, че ищцата не се намира там, а
впоследствие е била открита да полага труд в заведение в центъра на гр. Г. Тъй като
служителите на РУО – София – регион били разпознати от работещите в заведението, на
място пристигнал собственикът, който съдействал на ищцата да избегне проверката, като я
укрил в сервизно помещение. При тези съображения моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли исковете за отмяна на издадените заповеди за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и за
възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност, като неоснователни. В
случай, че исковете бъдат уважение, ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че силата на валидно възникнало трудово правоотношение на
основание трудов договор ищцата е изпълнявала длъжността „директор“ в СУ „Проф. д-р
Асен Златаров“ – гр. Г. На 18.11.2019 г. на ищцата бил издаден болничен лист № Е
20196899315 от ЕТ д-р Р.А. АИППМП и д-р П.К.. В болничния лист била вписана диагноза
„остър бронхит, неуточнен“ и предписан „домашен – амбулаторен“ режим на лечение. На
20.11.2019 г. болничният лист бил представен от ищцата на работодателя по електронната
поща на РУО – София.
На 26.11.2019 г. около 18.45 ч. началникът на РУО София-регион – Р.И., в качеството
си на работодател заедно със св. Б. и юрк. Х. посетили домашния адрес на ищцата в гр. Г. за
да проверят дали спазва предписания й в болничния лист амбулаторен режим. Тъй като
видимо в имота нямало никой, те позвънили няколко пъти на телефона на ищцата, но тя не
отговорила. Поради това се отправили към заведение „Кутаро“ в центъра на гр. Г. където на
св. Б. било известно, че след работно време ищцата полага труд. Пред заведението бил
паркиран автомобилът на ищцата. Св. Б. се насочил към задния изход на заведението, но тъй
къто бил разпознат от работещите, на място пристигнал собственикът, който не го допуснал
в помещението. Тогава св. Б. видял ищцата, която преминала през залата и се насочила към
сервизно помещение, където се укрила с цел избягване на проверка. Служителите и
работодателя се върнали отново пред дома на ищцата, където нейна близка, живуща на
адреса ги уведомила, че ищцата я няма вкъщи и най-вероятно е на работа в заведение
„Куатро“. За извършената проверка бил съставен констативен протокол от 26.11.2019 г.
Предвид резултата от проверката работодателят обжалвал издадения на ищцата
болничен лист № Е 20196899315, като с решение на ЛКК № 308/11.12.2019 г. на „МЦ Г.
ЕООД той е потвърден. С последващо с решение № 0038 / 23.01.2020 г. на ТЕЛК при „ЦПЗ
– София“ ЕООД - е отменен, а с решение на НЕЛК № 498 / 04.03.2020 г. преписката е
3
върната за ново освидетелстване. С експертно решение № 0364/13.04.2020 г. на ТЕЛК при
„ЦПЗ – София“ ЕООД болничният лист е обявен за невалиден. След мотивите на решението
е отбелязано, че на ищцата е било обяснено, че препис от него ще й бъде връчен след
оформянето, отпечатването и подписването му от комисията в края на заседанието, но
поседната заявила, че не може да изчака. Следва да се приеме, че решението е надлежно
връчено на ищцата при условията на чл.18а, ал.7 АПК, считано най – късно на 21.04.2020 г.
След постъпване на решението в РУО – София – регион на 08.06.2020 г., с писмо от
25.06.2020 г. от ищцата са изискани писмени обяснения и информация за предварителна
закрила по чл.333 КТ. Ищцата е предоставила писмени обяснения на 29.06.2020 г.
Предвид резултатът от обжалването на издадения на ищцата болничен лист,
работодателят е приел, че от страна на ищцата е налице неявяване на работа в продължение
на повече от два последователни работни дни в периода 18.11.2019 г. – 22.11.2019 г. и
25.11.2019 г. – 27.11.2019 г. Поради това със заповед № РД – 12-1/03.07.2020 г. на основание
чл.188, т.3 КТ на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със заповед № РД 08-442/03.07.2020 г. (поради техническа грешка посочено 03.06.2020
г.) работодателят прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал.2,
т. 6 от КТ. Съдът намира, че в титулната част на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е допусната техническа грешка по отношение на месеца на издаването й, като за
действителна следва да се счете датата 03.07.2020 г., което следва както от хронологичното
излагане на фактите относно спазване на дисциплинарната процедура, така и от приетата и
неоспорена от ищцата извадка от електронната деловодна система на ответното РУО -
София - регион, от която се установява, че заповед с посочения номер, съответстващ на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е подписан и изведен в регистъра
на работодателя на дата 03.07.2020 г.
Заповедта е връчена на ищцата при отказ за получаването й на 06.07.2020 г., което не е
оспорено от нея , а и е изложено в исковата молба и е удостоверено с подписа на св. Б. и
Щилянов. За пълнота следва да се отбележи, че може да се приеме, че заповедта й е връчена
най-късно на датата, на която е подадена исковата молба - 03.08.2020 г. предвид
обстоятелството, че същата е представена като доказателство заедно с нея.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели М. Х. Б. и Ю.Н.Щ. чийто показания съдът кредитира като
обективно депозирани, както и от приетите по делото писмени доказателства – болничен
лист, решения на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, писмени обяснения, заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, заверено
копие от трудова книжка.
Съдът възприема като достоверни показанията на св. М. Х. Б. и Ю.Н.Щ. тъй като тези
свидетели обективно възпроизвеждат лично и непосредствено възпиетите от тях факти,
4
относими към предмета на доказване по делото и се подкрепят от събраните писмени
доказателства. От разпита на тези свидетели се установяват на първо място обстоятелствата,
че в периода 18.11.2019 г. – 27.11.2019 г. ищцата, присъствайки в заведение „Куатро“ в гр.
Г. не е спазвала предписания режим на лечение в представения пред работодателя болничен
лист, че в този период е отсъствала от работното си място, както и, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение й е връчена при отказ. Показанията на
разпитаните свидетели са еднозначни и непротиворечиви и се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
Във връзка с направеното от ищцата оспорване на констативния протокол от
26.11.2019 г., в който са отразени резултатите от извършената на домашния й адрес
проверка, следва да бъде посочено, че по своя характер представлява частен свидетелстващ
документи по смисъла на чл. 180 ГПК. Като такъв същият няма материална доказателствена
сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя им факти, но това не означава, че частният
свидетелстващ документ не притежава никаква доказателствена стойност.
Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по
вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Това се отнася и за
изготвени от служители на работодателя документи като констативни протоколи, докладни
записки и др. Всички те съставляват частни свидетелстващи документи, чиято
доказателствена сила се определя от чл. 178, ал. 1, чл. 180 и сл. ГПК и са допустими от ГПК
доказателства. С оглед тази характеристика на КП и доколкото не е оспорена
автентичността му, а само истинността на съдържанието, с оглед доказателствената сила, с
която той се ползва, то съдът и не дължи откриване на производство по чл. 193 от ГПК за
него. В конкретния случай отразеното в представения констативен протокол кореспондира с
останалия събран доказателствен материал, в частност гласните доказателства, като по
делото не са представени доказателства, които да опровергаят верността на изложеното в
него, поради което съдът го кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предметът на търсената съдебна защита при предявяване на конститутивния иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ обхваща преценката за законосъобразност на
взетото от работодателя решение, материализирано в заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение. Във всички случаи на оспорено пред съда прекратяване на
трудово правоотношение съдът проверява начина, по който е формирана волята на
работодателя за прекратяването му. Обстоятелствата, на които се основават тези искове
включват източника на трудовото правоотношение, страните между които това отношение е
съществувало и фактическия състав за прекратяването му, законосъобразното приложение
на който работника или служителя оспорва. Основанията за уволнение представляват
определени от закона юридически факти възникнали, след сключването на трудовия
договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. В тежест на
работодателя е да установи правомерността на извършеното от него уволнение.
5
Обстоятелствата, които подлежат на установяване са съответствието между извършеното
дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание съобразно определените
в закона критерии; наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца; наличието на всички
задължителни реквизити на заповедта за уволнение. В тежест на работодателя е да установи
всички елементи от фактическия състав, довели до необходимост от прекратяване на
трудовия договор с ищцата на посоченото основание, извършено с мотивирана писмена
заповед, от лице, упражняващо работодателска власт.
Императивната разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение. Касае се до задължителни
реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което с налага дисциплинарното наказание.
Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци,
очертават рамката на спора, а само при конкретното им описание съдът може да извърши
проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата
по наказване (изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази
по същество — налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли
са приложени критериите за определяне на наказанието, респ. правилно ли е прекратено
трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание.
Единствено от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя дисциплинарното уволнение е последица от тежко и виновно неизпълнение на
трудовите задължения от работника или служителя, акт на прекратяване на трудовото
правоотношение и е дисциплинарно наказание.
В производството по трудовия спор за отмяна на незаконосъобразно уволнение
доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на
доказателствената тежест е възложено на работодателя. Последният следва да установи, че е
приложил в съответствие със закона фактическия състав за прекратяване на трудовия
договор.
В конкретния случай заповедта за уволнение съдържа всички посочени в чл.195, ал.1
КТ реквизити. В производството пред съда ответникът - работодател ангажира
доказателства за това, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата и правилно са приложени
критериите за определяне на наказанието. При определяне на дисциплинарното наказание,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието
с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки
всички тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. Тази преценка следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
6
нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд.
Събраните по делото доказателства налагат извода, че ищцата е извършила описаното в
заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не се е явила на
работа в течение на повече от два последователни дни – в периода от 18.11.2019 г. до
27.11.2019 г. Дисциплинарното наказание се преценява с оглед поведението на
санкционирания служител и дори да последва анулиране на болничния лист поради
нарушения на предписаната в закона процедура по издаването му, то това не рефлектира
върху преценката за добросъвестност от страна на работника. Нарушенията при издаване на
болничния лист, допуснати от медицинските органи, нямат отношение към трудовата
дисциплина на работника, ползуващ разрешен му отпуск по болест. В конкретния случай,
независимо от анулирането на болничния лист, анализът на действията на ищцата по
неспазването на домашен режим на лечение при твърдения за влошено здравословно
състояние (което като причина за временна нетрудоспособност и предвид забраната на
чл.164, ал.1, т.3 ГПК се установява с писмени документи) и посещаването на заведение в
града, в който живее, още повече полагането на труд в такова, укриването й от служителите
на работодателя при установяването й в него по време на работа, сами по себе си
обективират в достатъчна степен недобросъвестта й при ползването на отпуск по болест.
Анализът на действията на ищцата сочат за наличието на представи у същата за всички
елементи от състава на извършеното нарушение. В случая, извършеното от ищцата
нарушение е от вида на изброените в чл. 190 КТ, за които работодателят може да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Това нарушение, изразяващо се в
неявяването на работа в продължение на повече от два последователни работни дни - 10 дни
е значимо, тъй като накърнява основната функции на трудовото правоотношение по
престиране на работна сила. Настоящият съд приема, че в конкретния случай наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответно на тежестта на извършеното от ищцата
нарушение и с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, са
достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание
„уволнение“.
Заповедта за уволнение е мотивирана и съдържа всички законовоопределени реквизити.
Ищцата е имала възможност да депозира обяснения относно посоченото основание.
Правната квалификация на нарушението, посочена в заповедта (чл. 190, ал.1 т. 2 КТ), е
правилна.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС (намерила израз в решение №
608/12.10.2000 г. по гр. д. № 1139/2009 г., IV ГО и решение № 869/15.07.2011 г.), според
която моментът, към който се преценява законосъобразността на уволнението, е датата на
7
прекратяване на трудовото правоотношение, а не датата на издаване на уволнителния акт. В
аспекта на изложеното се налага извод, че изложените в исковата молба фактически
твърдения и оспорвания не могат да обусловят извод за незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение. Правнорелевантният момент, към който
следва да бъде извършен контрола от съда за съществуването и надлежното упражняване на
потестативното право на едностранно прекратяване, вкл. осъществено ли е основанието за
уволнение и дали волеизявлението на работодателя е направено от компетентно лице, е не
датата на издаване на процесната заповед (като според ищцата заповедта е издадена на
03.06.2020 г.), а датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо следва да се
приеме, че в случая потестативното право на едностранно прекратяване на трудовия договор
от работодателя без предизвестие е породило действие с достигане на писменото
волеизявление до адресата, което е станало на 06.07.2020 г. (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ).
Поради това и предвид гореизложените аргументи за допусната техническа грешка в
посочването на датата на издаването й, моментът на издаване на заповедта за уволнение е
без правно значение.
Както вече бе посочено по-горе, волеизявлението на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение поражда действие с достигането му до адресата, а не по-рано.
Следователно преценката за законосъобразността на упражненото от работодателя
потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение следва да се извърши
към посочената дата. Ищцата твърди, че писменото изявление на работодателя е било
узнато от нея на 06.07.2020 г., на която дата същата е отказала да получи заповедта.
Ето защо съдът приема, че в изпълнение на възложената му доказателствена тежест в
процеса за защита от незаконно уволнение работодателят е установил с допустимите от
закона доказателствени средства, че към датата на уволнението е бил осъществен
фактическия състав на приложеното основание за уволнение (чл.330, ал.2, т.6 КТ), поради
настоящия съдебен състав приема, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно.
Преценката, извършена от работодателя относно извършеното дисциплинарно
нарушение във всеки отделен случай подлежи на съдебен контрол, като в случая, водим от
всичко дотук изложено, съдът намира, че работодателят е извършил правилна преценка на
фактите и обстоятелствата по казуса, преди да постанови своята мотивирана уволнителна
заповед за ищцата, като в същата е изчерпателно посочена и нормитивната уредба, на която
заповедта се основава.
Следователно, воден от всички описани дотук аргументи, съдът намира, че
законосъобразно ищцата е била уволнена на посоченото правно основание, и искът - главен
такъв по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, което от своя страна влече като правна последица отхвърляне и на другия
обусловен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което ищцата не следва да бъде възстановена
на заеманата длъжност преди уволнението й, като последното е законосъобразно.
8
Доколкото ответната страна, имаща право на разноски съобразно чл.78, ал.3 ГПК при
този изход от спора, не е заявила претенция за разноски, такива не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. И. Н., с ЕГН **********, от гр. Г.
С. област, ул. „Я.“ № 6, чрез адв. Ц. от САК срещу СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Г.
представлявано от Началника на РУО - София – регион, с адрес в гр. София, бул. „Ц.ш.“, №
............., представлявано от Р.И. Т., чрез пълномощника юрк. Х., искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със заповед № РД - 08-442/03.07.2020 г. (поради техническа грешка посочено
03.06.2020 г.) на Началника на РУО - София - регион, с която е прекратено трудовото
правоотношение с И. И. Н., за признаване за незаконна и отмяна на заповед № РД – 12-
1/03.07.2020 г. на Началника на РУО - София - регион, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за възстановяване на предишната, заемана преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „директор“ в СУ „Проф. д-р Асен
Златаров“ – гр. Г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано връчване на съобщението за постановяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9