Присъда по дело №155/2012 на Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ

към Присъда №72/17.07.2012г. постановена по НОХД №155/2012г. по описа на Окръжен съд-Силистра

 

 

Окръжна прокуратура гр.Силистра е внесла обвинителен акт, е повдигнато обвинение срещу Д.А.Т., с ЕГН **********, за това, че на 24.12.2010г., в с. Ст. Караджа, обл. Силистра, умишлено е умъртвил И.Х.Х., с ЕГН **********,***, като деянието е извършено с особена жестокост и особено мъчителен за убития начин - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 във вр. с чл. 115 НК.

В качеството на частни обвинители и граждански ищци в процеса са конституирани наследниците на починалия - А.И.Х., З.И.Х. и Е.Р.Х.. Приети са за съвместно разглеждане предявените от същите граждански искове срещу подсъдимия за сумите от по 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта, до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.

Предвид постъпилата молба от страна на защитата на подсъдимия и с негово съгласие, след като се установи че няма законови пречки за това – наказателното производство се разгледа по реда на глава ХХVІІ, чл. 371, ал.2 от НПК, с оглед на което фактическата обстановка се възприе, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът, въз основа на данните по делото, намира обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна. Според същия, убийството е извършено с особена жестокост, което се извежда от силата и броя на нанесените удари, начина на причиняване на нараняванията, сочещи на висока степен на садизъм, изблик на ярост и мъст. Продължителността на побоя изключва съС.ието на афект. Ударите са последователни, извършени в сравнително дълъг период от време. Всичко това, според обвинението навежда форма на вината – пряк умисъл, с оглед на продължителността на побоя, ползването на опасни предмети – брадва и други предмети с режещ връх и нанасяне на удари в жизнено важни органи в тялото на пострадалия.

Нанасяйки ги, подсъдимият е допускал, че с причинените наранявания може да настъпи смъртта.

Пледира се за постановяване на осъдителна присъда като наказанието да бъде определено при отчитане на изключително високата степен на обществена опасност на деянието, пияното съС.ие на подсъдимия, данните за личността му, както и да се отчете като чистото съдебно минало – предвид настъпилата реабилитация по право. Счита, че следва да се наложи наказание по вид лишаване от свобода под минималния размер, предвид и приложението на чл. 58а от НК.

По отношение на предявения граждански иск – същия следва да бъде уважен по справедливост , а мярката за неотклонение да се потвърди.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, моли подсъдимият да бъда признат за виновен по повдигнатото му обвинение като счита, че наказанието, което следва да бъде наложено, с оглед индивидуалната и генерална превенция, е „доживотен затвор", но предвид особените правила на производството и приложението на чл. 58а от НК, същото не би могло да се отсъди. Излага подробни аргументи относно наличието на обективната съставомерност на деянието, както и относно липсата на съС.ие на афект у подсъдимия, считайки, че престъплението е извършено не с евентуален, а с пряк умисъл, по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Твърди се, че при подсъдимия Т. е налице осъзнато желание да лиши от живот пострадалия, тъй като е искал да го убие, целял е този резултат, използвайки всички възможни оръжия за реализацията му. Не вижда налице смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия

Гражданските искове се поддържат изцяло и се моли да бъдат уважени в пълния им размер.

Защитникът на подсъдимия не споделя становищата на другите страни в процеса относно правната квалификация. Релевира доводи за недоказаност на повдигнатото обвинение, свързани с допуснати пропуски при първоначалните и неотложни следствени действия, а именно - не е разпитана починалата майка на подсъдимия, неизследване на дактилоскопни следи по оръжията на убийството, като не е доказано, че именно иззетите веществени доказателства са послужили за извършване на престъплението. Не е изяснен и механизмът на престъплението. Счита, че навеждането към пряк умисъл от страните по делото е в плоскостта на предположението, тъй като следствието не е изследвало формата на вината. Намира, че вещото лице по назначената СМЕ е изказало предположение за настъпването на смъртта.

Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на възведеното му престъпление, като бъде осъден по повдигнатото му обвинение и наказанието бъде определено при проява снизходителност.

        Относно гражданските искове - предоставя на съда, а по отношение на приложените по делото веществени доказателства намира, че следва да съдът да се разпореди съгласно НПК.

В последната си дума подсъдимият признава и се разкайва за извършеното от него деяние, изразява дълбоко съжаление за извършеното и моли за определяне на наказание с по-нисък размер на наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият Д.А.Т. По местоживеене подсъдимото лице се ползва със сравнително позитивни характеристични данни - добър, приветлив и услужлив човек, който ставал конфликтен единствено при епизодичната консумация на алкохол.

Пострадалият И.Х. живеел в с. С.К. заедно със съпругата си - свидетеля Е. Х. От брака си същите имат двама сина - свидетелите А.И.Х. и З.И.Х., които от няколко години се установили със семействата си в Кралство Испания. Отношенията между И.Х. и неговите роднини били изградени хармонично, в дух на разбирателство, взаимопомощ и уважение като независимо от разС.ието по между им те се срещали често и поддържали близки контакти. Св.Х. периодично предприемала пътувания в чужбина с оглед подпомагане на синовете си при отглеждането на техните малолетни деца, след което се връщала при съпруга си в с. Ст. Караджа.

През декември 2010 г. тя отново се намирала в Испания, където полагала грижи за внуците си.

Подсъдимият Т. и И.Х. били първи братовчеди и предвид обстоятелството, че живеели в едно и също населено място, те се срещали често. На 23.12.2010 г., сутринта, Х. посетил дома обитаван от подсъдимия, който бил собственост на сестрата на Т.. Двамата заклали две от домашните птици, а свидетелят Ц.Т., която живеела на семейни начала с Т. приблизително от четири години, се заела с готвенето на месото. Докато Т. приготвяла храната, Т. и Х. консумирали бира, а след като обядвали продължили с употребата на алкохол и по-конкретно - ракия. Късно вечерта, преди полунощ, те вече били силно повлияни от погълнатото огромно количество алкохол- 2,5 л бира и около 2л 450гр ракия. Къщата, в която живеел подсъдимият не била голяма. От нейния главен вход се навлиза в антре с размери 3 м х 3 м, обособено като кухня. Същото било обзаведено с готварска печка на твърдо гориво, маса със столове, пералня, мивка и сушилник за дрехи. На останалите три стени на антрето са били разположени врати към различни помещения - вратата на източната стена водела към стопанския двор, на северната - към гаража, а непосредствено срещу входа на къщата, в югозападния ъгъл се намирало помещение с размери 3.5 м х 3.5 м, в което са били и четирите лица намиращи се в къщата процесната вечер на 23.12.2010 г. - подсъдимият, И.Х., свидетеля Т. и майката на Т., за която Т. полагала грижи срещу възнаграждение заплащано от сестрата на подсъдимия, тъй като възрастната жена била трудно подвижна. Последната лежала на леглото в стаята като в непосредствена близост до същото било разположено ъглово канапе, на което, пред масата, са седели - Х. /от страната на леглото/, подсъдимият Т. и на другия край на канапето -св. Т.. Около полунощ, подсъдимият Т. излязъл до тоалетната, която се е намирала на двора. През това време Х. започнал да отправя на висок глас предложения за интимна близост към Т.. Връщайки се и минавайки покрай прозореца на къщата, подсъдимият чул казаното от братовчед си, което го ядосало, тъй като преди време братовчед му отново се опитал да прелъсти Т., но бил устно предупреден от местния полицай, след оплакване от последната. От изпитаната ревност и улеснен от голямото количество алкохол, което употребил, Т. влязъл внезапно в помещението и се нахвърлил върху пострадалия, като му нанесъл няколко юмручни удари в лицето. След това се обърнал, излязъл от стаята, минал през антрето и влязъл в гаража, от където взел брадва. Връщайки се отново, св.Т. забелязала дръжката на носената от подсъдимия брадва, изплашила се и побързала да напусне къщата през вратата водеща към стопанския двор като се отправила към дома на техния съсед - свидетелят С. Й.. Връщайки се с брадвата, подсъдимият Т. замахнал и нанесъл силен удар с тъпата й метална част в дясната коремна област на Х., като от изпитаната болка същият инстинктивно се привел напред. Последвал и втори удар- този път в областта на дясното рамо. След падането на тялото на земята, Т. нанесъл ожесточено три дълбоки прободни удара с върховата част на вилица, локализирани в лявата коремна част като в областта на гърба забивал същата яростно в плътта, изтегляйки я по кожата. Последвали и множество порезни наранявания с помощта нож в предната и задна част на торса и шийната област, като тялото било обръщано по корем, странично и по гръб. За да улесни тези си действия, Т. разкопчал, вдигнал нагоре носената от Х. черна плетена фланела и срязал надлъжно цялата предна и задна част на долната дреха на пострадалия - кафеникава /тютюнева/ тениска. Последният не оказал никаква физическа съпротива, а от изпитаната силна болка започнал единствено да говори неразбираемо. Смъртта настъпила в рамките на около 20 минути след нанесения първи удар с брадвата. През цялото това време св.Т. се намирала в дома на своя съсед -свидетелят Й., на когото разказала единствено, че е притеснена, тъй като Т. и Х. са се сбили. Престояла на посоченото място около три часа, където пушили цигари и си говорели като малко след 03,00 часа на 24.10.2010 г. двамата решили да отидат до къщата на подсъдимия. Т. и Й. погледнали през прозореца и установили, че подсъдимият не е там, майка му седяла на стол, а Х. лежал на земята по гръб със свит в коляното десен крак, свита в лакътя дясна ръка, връхната черна плетена блуза била разкопчана и вдигната нагоре като под нея се виждала кафеникава /тютюнева/ тениска. До тялото на пострадалия имало повърната материя, петна от кръв, както и счупени парчета стъкло, масата била издърпана в страни, а килимът - събран в средата на стаята. Свидетелят Т. влязла в стаята и „побутнала" Х. с крака си, но той не реагирал, след което излязла навън и започнала да звъни на телефон 112 от телефонен номер 0887229***, за да потърси медицинска помощ. Първото обаждане било регистрирано в 03,25 часа като е съобщено за изпаднал в безсъзнание мъж. В този момент пристигнал и самият Т., който се връщал от дома на св. Р.Х. /родственик на пострадалия/, като е искал да я уведоми за смъртта на И. Х., но същата не пожелала да говори с него и го отпратила. След като се върнал, подсъдимият се заел с почистване на пода около трупа като измел стъклата от счупените чаши, избърсал повърнатата материя и кървавите петна с памучни кърпи, които в последствие поставил в барабана на пералнята, а някое от присъстващите на мястото лица закопчало блузата на убития, издърпало я надолу, за да прикрие срязаната тениска и нараняванията, както и изпънало краката и ръцете му в хоризонтално положение. Т. позвънила още четири пъти на телефон 112, като последното регистрирано обаждане е в 04,25 часа. В ЦСМП-Силистра сигналът за инцидента е приет от тел. 112 в 04,15 часа като медицинският екип от ФСМП-гр. Главиница е тръгнал в 04,18 часа, а изпълнението на повикването е приключило в 05,00 часа. Тъй като Х. страдал от хипертонична болест, на пристигналия медицински специалист -свидетелят В., Т. обяснила, че пострадалият мъж имал кръвно налягане с високи стойности и дори преди няколко дни били на преглед в Главиница, но не приемал лекарства, а употребявал алкохол. Свидетелят В. установил липсата на пулс и дишане и заявил на присъстващите, че нямат нужда от него, но свидетелката започнала да настоява да бъде издаден смъртен акт. Отказът на свидетеля да стори това вбесил Т. и тя започнала да крещи, обвинявайки медицинския екип, че смъртта на Х. е настъпила поради несвоевременното им пристигане. Непосредствено след заминаването на медицинския екип, около 05,00 часа, подсъдимият Т. и свидетелите Т. и Й. се отправили към домовете на близките на Х., за да съобщят за смъртта му и да намерят някой, който да вземе трупа като им обяснявали, че причината за смъртта са високите стойности на кръвното налягане. Едва около 05.30 часа, свидетелят О. Я., след като разбрал за случилото се, уведомил местния полицейски инспектор - свидетелят М. К. Последният незабавно посетил местопроизшествието като там заварил свидетелят Й. в нетрезво състояние, подсъдимият спял, а Т. обяснила, че починалият е получил сърдечен пристъп. Свидетелят К. се усъмнил в думите й, тъй като му направило впечатление, че трупът е бил в неприсъщо за сърдечен удар положение, а освен това Т. не представила документи за поставената диагноза от медицинския екип, поради което уведомил дежурния офицер в РУП-гр. Тутракан и запазил произшествието.

Огледът на местопроизшествието е започнал    в 08,45 часа и продължил до  10,55 часа на 24.12.2010 г. От съставеният за това следствено действие протокол и от снимковият материал към него, е видно, че в помещението, находящо се югозападно от антрето, в центъра на стаята, на пода, е установено наличието на труп на лице от мъжки пол, с ориентирана на североизток глава и крака, сочещи на югозапад. Трупът, на видима възраст около 60 години и с нормално до пълно телосложение, е разположен по гръб, с опънати по дължината на тялото ръце и крака. Облечен е с черна плетена фланела, закопчаваща се с пружина като същата е била в изцяло закопчано състояние, а надолу - с дънки, по които са установени множество петна в областта на бедрата и коленете в ръждиво кафяв цвят и с черни хавлиени чорапи на стъпалата. След разкопчаване на пружината на фланелата е констатирано наличието на тениска с къс ръкав, кафеникав /тютюнев/ цвят, която била вдигната около раменете и в областта на врата като същата била срязана в цялата си предна част и набрана странично под горната дреха. По тялото на жертвата са констатирани множество травматични уреждания: по средната част на корема - 5 /пет/ наслагващи се отвесно червени одрасквания с дължина 4-5 см и 3 /три/ косо разположени одрасквания с дължина 10 см; в лявата странична част на корема - 3 /три/ наранявания със специфичен вид охлузвания, всяко от което се състои от 4 /четири/ симетрично разположени по една линия с дължина около 1 см като най-ниско разположеното е с дължина от 0,5 см; в лявата коремна област -специфичен „П-образен" отпечатък с дължина от 5 до 15 см, а над него -червеникаво охлузване с размери 4см х 5см; в основата на шията -хоризонтално разположени наранявания с равни ръбове и остри ъгли като в левия ъгъл са налични 4 /четири/ повърхностни разреза, разширяващи се периферно върху лявата ключица, а в средната част - дъговидна ивица от охлузване с дължина 1,5 см; по външната повърхност на дясното рамо -синкаво кръвонасядане с размери 1,5 см; по устната - в средната част на горната повърхност „Г-образна" зееща разкъсно-контузна рана с дължина 1см; в средната част на гърба, в близост до дясното рамо - 5 /пет/ дълбоки одрасквания с дължина между 15 см - 19 см - 32 см; по задната повърхност на дясното рамо - охлузвания с „Г-образна" форма с дължина 4,5 см х 2 см, а към основата на шията – мораво син прорез с линеен вид и дължина 7 см х 15 см.; в областта на лявата буза и скула - отток с наличието на синкаво кръвонасядане с размери 4 см х 2 см; външната половина на лява вежда - кървяща при допир разкъсно-контузна рана с дължина 1,5 см; по носа - охлузване в ляво с размер 0,8 см х 0,8 см; в дясна слепоочна област - 3 /три/ охлузвания с червеникав цвят и дължина 0,5 см. Килимът е бил набран, а холната маса се е намирала под прозореца, до телевизора. Установени са капки от червенокафява течност върху единичното легло, върху пластмасовият стол находящ се до него, както и множество такива по източната и южната стена, на около 30 см над облегалката на ъгловото канапе. Върху същото, в източният му край под цветно сгънато памучно одеяло са установени множество такива петна върху тапицерията на канапето.

С протокола за оглед са иззети като веществени доказателства -дрехите на трупа, три ножа и брадва, открити под леглото, памучна мъжка риза от пералнята и находящите на същото място две памучни кърпи, чифт маратонки, вилица с червено зацапване, дамска жилетка и парче от зъб открито под палтото и върху канапето.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп е видно, че са установени множество механични увреждания, локализирани в различни части на тялото, както следва: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, охлузване в основата на носа, кръвонасядане и оток на горен ляв клепач, разкъсно-контузна рана на горната устна, разкъсно-контузна рана с хематом в областта на венеца на долната челюст и по лигавичната повърхност на долната устна, кръвонасядане на брадичката, охлузване на лявата ключица, рана с характеристиките на порезна с четири надреза в основата на шията в предно-лявата й повърхност, дълбоки одрасквания по предните повърхности на гръдния кош и коремната стена, три групи от одрасквания с характерен успореден вид, охлузвания и кръвонасядане на дясното рамо по външната и задната му повърхности, дълбоки одрасквания в областта на гърба, контузия на гръдния кош, счупване на 6, 7, 8 десни ребра по ключичната линия и счупване на 6, 7 десни ребра по мишничната линия с наличие на кръвонасядане в меките тъкани около счупванията, контузия на корема, хемаскус под формата на течна кръв и кръвни сгъстаци, изпълващи коремната кухина, разкъсване на десния лоб на черния дроб с кръвонасядане по ръбовете на дефектите, анемия на паренхимните органи, стомах изпълнен с полусмяляна хранителна материя, кръвни сгъстаци в дихателната тръба. Непосредствената причина за смъртта е острата след кръвоизливна анемия в резултат на тъпа коремна травма с разкъсване на паренхима на десния лоб на черния дроб и масивна кръвозагуба в коремната кухина. Всички установени увреждания са прижизнено причинени по общият механизъм на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести и остри предмети и повърхности и е възможно да бъдат получени от множество нанесени силни удари по главата и тялото с твърд предмет, ръка, крака и предмети с остър връх, вероятно вилици. Предвид характера и локализацията на нараняванията, същите са причинени едновременно и е възможно да са получени в резултат на нанесен побой. Смъртта е настъпила в рамките на минути след нанасяне на травмата в областта на черния дроб като без оказване на своевременна висококвалифицирана хирургична медицинска помощ, тя не би могла да бъде избегната. Установената концентрация на алкохол в кръвта на убития Х. е 1,93 %о, което представлява средна степен на алкохолно опиване, при което същият не е бил в състояние да окаже съпротива и да се защитава адекватно.

Заключението на допълнителната съдебно- медицинска експертиза установява следните релевантни за предмета на доказване обстоятелства ¬имайки предвид ранните трупни изменения, най-вероятното време на настъпване на смъртта е около 5-7 часа преди началото на огледа на местопроизшествието. Непосредствената причина за смъртта е причинената тъпа коремна травма, нанесена с тъпоръбест предмет с ограничена удряща повърхност, каквато съответства да е тъпата част на брадва, а именно предмет с характерна удряща повърхност отпечатала се върху кожата, в долния край на дясната ребрена дъга и прилежащата част на предната коремна стена. Установените множество механични увреждания, прижизнено причинени в различни анатомични точки на трупа на пострадалия, свидетелстват за продължително нанасяне на побой, при който са използвани различни предмети по отношение на повърхността контактуваща с кожната покривка, а именно тъпоръбести предмети, предмети с остър връх и режеш ръб. Оставените характерни следи по кожата на трупа, доказват по безспорен начин използването на брадва, нож и вилица при нанасяне на побоя като уврежданията в областта на лицето и устата са причинени най-вероятно от удари с юмруци. Всички констатирани увреждания са прижизнено причинени като смъртта е настъпила в рамките на не повече от 15-20 минути поради масивна кръвозагуба в коремната кухина, в следствие на травматичното увреждане целостта на черния дроб; травматичната руптура на черния дроб съпроводена от масивна кръвозагуба с развитие на остра след кръвоизливна анемия и смърт в кратко време от нанасяне на травмата обуславя наличието на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Химическата експертиза дава заключение, че в кръвната проба иззета от трупа на Х. има етилов алкохол в концентрация 1.93 промила.

Видно от заключението на назначената биологична експертиза на веществени доказателства, по представените за изследване обект № 1 -един брой брадва и обект № 2 - един брой вилица със синя пластмасова дръжка е установено зацапване с кръв, но същата е недостатъчна за определяне на видовата принадлежност. Кръвногруповата принадлежност на подсъдимия Т. и на пострадалия Х. /обекти с № 8 и № 9/ е „А /бета/", като кръвта по обекти №№ 3, 5, 6 и 7 /памучна кърпа, мъжка фланела, дамска жилетка, маратонки с надпис „АБН'7 е сходна с тази на двете лица, а що се отнася до кръвта по обект № 4 /мъжки маскировъчен памучен клин/, то същата не е от човешки произход.

При проведеното експертно обсъждане на подсъдимия Т. е установено, че същият е употребявал алкохол от дълги години като опиването му по начало има дисфоричен характер /става агресивен, раздразнителен, с разрушителни тенденции в поведението/. Няма данни за прекарани абстинентни състояния и други усложнения при прекъсване употребата на алкохол. Толерансът му е висок като през последните години е налице дезадаптивен модел на поведение /два разтрогнати брака, слаба емоционална връзка с близките си, професионална деквалификация, снижаване на морално-етичните задръжки/. Тези обстоятелства свидетелстват за липсата на оформена физическа зависимост към алкохола, но въпреки това се наблюдава дезадаптивен модел на алкохолна употреба. По време на извършване на инкриминираното деяние Т. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - умерена степен. Съобразявайки личностовата структура на подсъдимото лице, експертът приема, че при тази степен на алкохолна интоксикация у Т. се наблюдават следните промени: поява на дисфория; нараснала самоувереност /отношението е фамилиарно, асоциално, със склонност към конфликти, вниманието и преценката се разстройват/; отслабена координация на движенията /нестабилна походка и лесна загуба на равновесие/. Характерно за тази степен на алкохолно опиване е, че липсва силно засягане на виталните функции. Макар и повлиян от алкохола, подсъдимият Т. е бил в ясно съзнание, адекватно е възприемал ситуацията, тежестта на неврологичните и психични промени не е била такава, че да доведе до отсъствие на съзнателна психична дейност. Елиминирани са съмненията и за наличието на фактори, които да са довели до стеснение на съзнанието и деформация на възприятията на подсъдимото лице. Имайки предвид конкретната ситуация, степента на опиване и личностовата предиспозиция на подсъдимия, вещото лице приема, че няма патологичен механизъм, по който да е извършено деянието, а действията му могат да се обяснят с освобождаващото действие на алкохола върху преценката му да анализира ситуацията и да определя поведението си адекватно на нея.

Вещото лице-психиатър дава категорично заключение, че Т. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост; по време на извършване на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване-умерена степен; липсват патологични мотиви при извършване на престъплението като действията му се обясняват с освобождаващото действие на алкохола; могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, респективно е бил със запазена годност да ръководи постъпките си по разумни подбуди; може да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Заключението е категорично и че алкохолното опиване изключва физиологичният афект, който може да се развие при много леки форми на алкохолно опиване. При наличието на изпито голямо количество алкохол степента на опиване би могла да е тежка степен, но при липсата на алкохолна проба се приема, че е налице умерена степен на алкохолно опиване.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, които съдът кредитира като добросъвестни, логични, взаимодопълващи се и непротиворечиви, приобщени по реда на чл.283 НПК, както и заключенията на назначените по делото експертизи.

Единствено, частично, съдебният състав кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св.Т., по следните причини:

Обяснявайки случилото се, и двамата твърдят, че първоначално Т. и Х. са се сбили. По делото, обаче липсват каквито и да е доказателства, че по тялото на подсъдимият са съществували някакви увреждания, а такива неминуемо е следвало да има, ако твърдяното е истина, предвид преимуществото на пострадалия в телесно и тегловно отношение / същият е бил над 100кг/. В обясненията си подсъдимият твърди, че е нанесъл два удара с металната тъпа част на брадвата в областта на тазобедрените стави, но това не кореспондира с обективните находки по тялото на жертвата, констатирани в протокола за оглед и подробно описани и анализирани в заключенията на медицинските експертизи. Самият механизъм на нанасяне на тези удари представен от подсъдимия е и вътрешно противоречив- според едното обяснение, ударите са били нанесени докато пострадалият е бил седнал, според второто- ударите са нанесени когато тялото е било на земята, което е и допълнителен аргумент за липса на основания за кредитиране на обясненията в тази им част. Според вещото лице-съдебен лекар, уврежданията могат да бъдат причинени и по двата начина описани от подсъдимия, но най-вероятно първият удар с брадвата е нанесен в дясната коремна област на Х., докато се е намирал в седнало положение /именно той е довел до разкъсването на десния лоб на черния дроб, явяващо се и непосредствена причина за настъпилата смърт, както и до счупването на 6, 7, 8 десни ребра по ключичната линия и счупване на 6, 7 десни ребра по мишничната линия/, а след като пострадалият се е навел инстинктивно напред, поради изпитаната силна болка, подсъдимият е нанесъл и втори удар с брадвата - този път в областта на дясното рамо, довел до падането на тялото на земята. Именно този механизъм съдът намира за най-вероятен, тъй като същият обяснява и причината за падането на тялото на земята.

В останалата си част, за събитията преди извършване на инкриминираното деяние /употребения алкохол, отправените от пострадалия предложения за интимна близост към свидетеля Т., станали конкретна причина за нападението, напускането на помещението от Т. преди нанасянето на ударите с брадвата, вилицата и ножа/ и непосредствено след тях /посещението у свидетеля Р.Х., с оглед уведомяването й за смъртта на Х., опитът да се заличат следите от престъплението чрез избърсването на кървавите петна и повърнатата материя около трупа с памучни кърпи/ обясненията на подсъдимия не се отличават с констатираната по-горе вътрешна разпокъсаност, непоследователност и неубедителност, а напротив -потвърждават се от разказите на разпитаните свидетели Р.Х. /показанията й следва да бъдат възприети без резерви, с уговорката, че същата е посетена от Т. около 03,30 часа, а не около 05,00 часа, което несъответствие съдът отдава на спецификата на самата ситуация, развила се през нощта и на изпитаното притеснение от посоченото лице/, на Ц.Т., С. Й. и веществените доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани безусловно.

На прецизен и внимателен анализ бяха подложени показанията на разпитания на етапа на съдебното следствие свидетел Ц.Т., предвид данните за нейната евентуална заинтересованост от изхода на делото, поради особените отношения, в които се е намирала с подсъдимия към момента на извършването на инкриминираното деяние. Не могат да бъдат приети за достоверни показанията на св.Т., в частта, в която твърди, че Т. е нанесъл удари в областта на корема на И.Х.. При влизането на подсъдимият в помещението, Х. е бил седнал на ъгловият диван и в това положение са му били нанесени множество /минимум шест, според вещото лице/ удара в областта на лицето.

 Наличието на множеството гравитационни капки кръв, по стените около ъгловият диван и по неговата тапицерия доказват това. За това обстоятелство свидетелстват и причинените увреждания- охлузвания по носа, разкъсно-контузни рани по лява вежда, горна устна, кръвонасядане по горен ляв клепач, брадичката, оток на лява скулна област и долна устна, дълбока разкъсно контузна рана в средната част на венеца на долната челюст, както и намереното на ъгловият диван парче от зъб, счупено в резултат на побоя. Не следва да се дава вяра и на заявлението, че около 30 минути след посещението на дома на свидетеля С. Й., същата се е върнала в къщата на подсъдимия, след което отново посетила дома на съседа си, тъй като в тази част показанията не корелират със сведенията, получени от разпита на самия Й. - посоченото лице е категорично, че престоят на Т. е продължил около три часа /до към 03,00 часа на 24.10.2010 г./, през което време тя не е напускала жилището му по никакъв повод. Недостоверни са твърденията на Т., че Т. е почистил единствено стъклата от счупената чаша, имайки предвид факта, че самият той съобщава за това, че е избърсал кървавите петна и повърнатата от пострадалия материя с памучни кърпи, които в последствие са открити в барабанната част на пералнята при проведения оглед на местопрестъплението, както и че отношенията между Х. и неговите близки са били влошени, защото в тази част не кореспондират с разказите на всички останали свидетели, които излагат непосредствените си впечатления за наличието на хармония и разбирателство между членовете на неговото семейство. Досежно останалите обстоятелства за събитията преди /посещението на Х. в ранната утрин на 23.12.2010 г., употребеното количество алкохол от него и подсъдимия- бира и около 2л и 450гр ракия, отправените предложения за интимна близост преди време и въпросната вечер, личното възприятие на взетата от подсъдимия брадва и последвалото напускане на стаята/ и след извършване на престъплението /престоят в дома на свидетеля Й., връщането в дома на подсъдимия, установяването на смъртта на Х., разположението на трупа, позвъняванията на телефон 112, пристигането на медицинския екип и последвалите посещения на близките на убития/, депозираните показания са последователни и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани.

Настоящият съдебен състав дава вяра изцяло на показанията на св.С. Й., които са категорично незаинтерисовани. Свидетелят пресъздава устойчиво и с присъщата на утвърден спомен последователност събитията за времето от пристигането на Т. в дома му около полунощ на 23.12. срещу 24.12.2011 г., продължило до към 03,00 часа на 24.10.2010 г., посещението на къщата на Т. и възприемането позата на трупа -свит в коляното десен крак, свита в лакътя дясна ръка, връхната черна плетена блуза била разкопчана и вдигната нагоре като под нея се виждала кафеникава /тютюнева/ тениска, наличието на стъкла и повърната материя около последния, позвъняванията на телефон 112 /подкрепящи се напълно от изисканите справки от „Национална система 112 МВР" и ЦСПМ-гр. Силистра/, пристигането на медицински екип и на предприетите посещения на роднините на пострадалия Х., с намерение да- ги уведомят за смъртта му.

Логични и правдиви са показания на свидетеля А.В., такива са показанията и на свидетеля М.Й.К., които съдът кредитира изцяло.

По отношение разпитите на останалите свидетели –Б.К.Х., О.И.Я., А.О.А., Ю.С.К. и С.М.Х., съдът намира, че същите пресъздават добросъвестно и обективно възприетите от тях факти свързани с личното съобщаване от страна на Т., Т. и Й. за настъпилата смърт на Х. около и след 05:00 часа на 24.12.2010 г., характеристичните данни на подсъдимия и относно добрите взаимоотношения между пострадалия и членовете на неговото семейство. Последното обстоятелство се потвърждава и от разпита на съпругата и синовете на Х. - свидетелите Е.Р.Х., А.И.Х., З.И.Х., поради което не съществува пречка въз основа на същите да бъде установена релевантната по делото фактология в тази част.

 Липсата на констатирани противоречия в обсъдените гласни доказателствени средства е причина да им се даде вяра изцяло.

Обективни, безпристрастни и добросъвестни са заключенията на назначените по делото експертизи. Същите са изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната обоснованост.

Въз основа на медицинските експертизи на трупа по безспорен начин е установен времевият интервал на настъпване на смъртта- от 1.45 ч. до 3.45 ч. на 24.10.20Юг, приблизителното време, за което е настъпила смъртта /около 15-20 минути, след нанесения първи удар с брадвата/ и непосредствената причина за нея /разкъсването на десния лоб на черния дроб в следствие на нанесения първи удар с брадвата в дясната коремна област на пострадалото лице/, механизмът и начинът на причинените травматични увреждания- юмруци,брадва, вилица и нож, броят и специфичните особености на същите. Първият предмет е използван върху тялото на пострадалият, за което свидетелстват специфичните отпечатъци от тъпата метална част на брадвата в дясната коремна област и по задната повърхност на дясно рамо и макар безспорно да не бе установено, че именно с иззетите от местопроизшествието нож и вилица са причинени последващите увреждания, то несъмнено същите са причинени с оръжия от този вид.

Според заключението на билогичната експертиза пострадалият и подсъдимият имат една и съща кръвногрупова принадлежност, но съдът счита, че най-вероятно кръвта открита върху памучна кърпа, мъжка фланела, дамска жилетка, маратонки с надпис „АБН" е именно на И.Х., тъй като по делото липсват, както преки, така и косвени доказателства Т. да имал каквито и да било наранявания по тялото си, още повече такива, които да са предизвикали кръвотечение.

Въз основа на заключението на психиатричната експертиза, съдът прие, че подсъдимият Д.А.Т. е бил вменяем към момента на извършване на инкриминираното деяние. Същият е бил обект на обстоен психиатричен преглед, а самото експертно заключение е дадено при пълното запознаване с доказателствените източници по делото.

 Експертът аргументирано отхвърля версията за наличието на патологичен или физиологичен афект у подсъдимия поради липсата на установена психична симптоматика за визираните състояния - липса на помраченост на съзнанието, илюзии и халюцинации, както и липса на фазата на изчерпване. Уместно е да се отбележи, че именно психиатърът е компетентен да отговори на въпроса какво е било психичното съС.ие на лицето преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние, съгл. нормата на чл.24 ал.4 т.2 от Наредба №23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологическите експертизи.

По делото липсват обективни данни, че деянието на подсъдимия е обусловено от болестно състояние, довело до невъзможност същият да разбира свойството и значението на постъпките си и да контролира действията си както и на други фактори, които да са довели до стеснение на съзнанието му, тъй като тези съмнения са елиминирани аргументирано от вещото лице. При липса на фактически данни за психично или друго състояние довело до невъзможност подсъдимият да осъзнава извършеното и да ръководи постъпките си /т.е. наличието на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 15 от 27.04.1987 г. на ОСНК на ВС/ и с оглед липсата на необсъдени въпроси, относно психичния му статус, Силистренски окръжен съд приема изготвената психиатрична такава за достатъчно пълна, ясна и обоснована.

Въз основа на извършения анализ на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства, експертни заключения, писмени и веществени доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Д.А.Т. е извършил вмененото му престъпно деяние, което изпълва престъпния състав, ситуиран в разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 6. предл. 2 и 3 във вр. с чл. 115 НК.  Самопризнанието и доказателствата за съпричастността на подсъдимия към престъплението са в достатъчна степен убедителни и неопровержими, а липсата или наличието на непосредствен разпит на майката на Т., в каквато насока са основните възражения на защитата, не би могло да промени крайните изводи на съда за виновност.

От обективна страна инкриминираното деяние се изразява в система от активни телодвижения, чрез които Т. е извършил всичко необходимо, действайки със средства и по начин, годни да причинят съставомерния резултат - биологичната смърт на И.Х.Х..

Като закономерна последица от множеството нанесени травматични увреждания, причинени с ръце и посредством използването на брадва, вилица и нож, в преобладаващата си част насочени с голям интензитет в областта на жизненоважни органи се е стигнало до умъртвяването на Х. т.е. налице е и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите вредни последици. В тази насока са заключенията на медицинските експертизи на труп, съгласно които непосредствената причина за смъртта е причинената тъпа коремна травма, нанесена с тъпоръбест предмет с ограничена удряща повърхност, каквато съответства да е тъпата част на брадва, а именно предмет с характерна удряща повърхност отпечатала се върху кожата, в долния край на дясната ребрена дъга и прилежащата част на предната коремна стена. Установените множество механични увреждания, прижизнено причинени в различни анатомични точки на трупа на пострадалия, свидетелстват за продължително нанасяне на побой, при който са използвани различни предмети по отношение на повърхността контактуваща с кожната покривка, а именно тъпоръбести предмети, предмети с остър връх и режеш ръб. Оставените характерни следи по кожата на трупа, доказват по безспорен начин използването на брадва, нож и вилица при нанасяне на побоя, като уврежданията в областта на лицето и устата са причинени от удари с юмруци. Всички констатирани увреждания са прижизнено причинени като смъртта е настъпила в рамките на не повече от 15-20 минути поради масивна кръвозагуба в коремната кухина, в следствие на травматичното увреждане целостта на черния дроб. Травматичната руптура на черния дроб, съпроводена от масивна кръвозагуба с развитие на остра следкръвоизливна анемия и смърт в кратко време от нанасяне на удара обуславя наличието на поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Подсъдимият е извършил престъплението по особено мъчителен за убития начин. Първоначално на пострадалия чрез удари с юмруци са били причинени множество увреждания по лицето, след това са последвали удари с брадва. Късата дръжка на брадвата свидетелства за това, че ударът е нанесен от много близко разстояние, а получените по кожата на пострадалия специфични отпечатъци от тъпата и метална част, сочат на това, че ударите с нея са били доста силни. С първият удар с брадвата в коремната област са счупени 6,7, 8 десни ребра по ключичната линия и 6,7 десни ребра по мишничната линия, като едновременно с това е разкъсан и десния лоб на черния дроб. Последното увреждане освен, че е причинило масивен кръвоизлив, то е предизвикано у пострадалия и остра значителна болка, която същият макар и повлиян значително от алкохола е могъл да усеща, бил е и в съзнание. В продължение на 20 минути след нанасяне на този удар, подс.Т. е нанесъл още един силен удар с брадва в областта на дясното рамо, последвали са множество дълбоки порязвания по тялото с помощта на нож, както и дълбоки пробождания с вилица, която е била дълбоко забивана и изтегляна по кожата. Пострадалият е получавал удари непрекъснато, още и още. Алкохолното опияняване в което се е намирал пострадалия не е могло да игнорира напълно болката, чувствителността към болката от по-леките увреждания в някаква степен е била притъпена, но не и тази от водещото увреждане. Пострадалият е бил в съзнание, но поради изпадането му в травматичен шок, не е могъл да извършва волеви и целенасочени движения, той е съзнавал своята безпомощност, невъзможността да се защити, както и ужаса от наближаващата смърт и всяка минута от времето до настъпване на смъртта му е била дълга и мъчителна, поради което съдът намира, че са му причинени изключителни страдания, в смисъла вложен в т. 15 от Постановление № 2 от 16.12.1957 г., на Пленума на ВС .

Налице е и допълнителният квалифициращ признак от обективна страна, а именно - проявена „особена жестокост" при умъртвяването, за който е повдигнато и обвинение. За този съставомерен факт е необходимо да бъде констатирано, че при извършване на деянието деецът е проявил особена ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, характеризиращи го като жесток човек /в този смисъл т. 15 от Постановление № 2 от 16.12.1957 г., на Пленума на ВС и р. № 12 от 05.06.1996 г. по н. д. № 47/1996 г. на ВС/. Последното обстоятелство освен че представлява външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца, сочи и на по-висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършване на деянието. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че подсъдимият е действал с особена жестокост, тъй като причинените травматични увреждания по интензитет надхвърлят явно и недвусмислено необходимото за причиняване на умъртвяването. Тези му действия и употребените средства на престъпното посегателство - брадва, вилица и нож, юмруци, както и начинът на извършване на деянието свидетелстват за проявената в период от около 20 минути при извършването на деянието особена ярост, садизъм и ожесточение, които характеризират подсъдимия Т. като жесток човек под въздействието на алкохола. Той е използвал всички налични в къщата си оръжия. Характерът на нанесените удари, тяхното естество и сила, свидетелстват за изблика на ярост, злоба и садизъм, проявени от подсъдимия при извършване на престъплението, изцяло несъответстващи на мотивът на извършеното престъпление, а именно-отправени неприлични предложения към жената, с която живеел подсъдимия.

От субективна страна, престъпното деяние е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.

В интелектуален аспект, подсъдимият Т. е съзнавал, че И. Х. изпитва неизмерими мъки и страдания и че проявява допълнително субективно отношение към него, съдържащо неоправдана злоба, ожесточение, мъст и желание за положителни психически изживявания от извършеното, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, изразяващ се в накърняване на обществените отношение, които гарантират неприкосновеността на човешкия живот, като във волево отношение целял да причини телесните увреждания на пострадалия, като с нанасянето на несъвместими с живота травми, той е допускал настъпване на престъпния резултат -биологичната смърт на жертвата. Т. не е намерил контрамотив, да предотврати продължителното малтретиране на Х., довело до летален за последния изход. Изводите на настоящия съдебен състав за съдържанието на умисъла са формирани въз основа на механизма на осъществяване на инкриминираното деяние - броят, насоката и силата на нанесените множество удари, най-силният концентриран в областта на жизнено важен орган; средствата, с които е извършено деянието; мястото на нараняванията, разстоянието, от което са причинени и интензивността на посегателството. В тази връзка са и изводите на настоящия състав за осъществяване на престъплението при наличието на пряк умисъл, тъй като механизмът на причиняване на телесните увреждания, в частност тяхната локализация свидетелства, че пряко преследваната цел е била за умъртвяване на пострадалия.

Подсъдимият Т. следва да отговаря за причиняването на смърт с пряк умисъл, поради предвиждането на този допълнителен /по-тежък резултат/ и не предприемането на каквито и да било действия за неговото предотвратяване.

Макар да е искал да нанесе само побой над пострадалия /"да го накаже"/ подсъдимият е причинил сериозни наранявания в период от време, напълно достатъчен за да му позволи да осъзнае, че вероятно от тези наранявания ще настъпи смъртта, въпреки това, той не е преустановил действията си, продължил е и се е съгласил с възможността от настъпване на общоопасния резултат , което от своя страна навежда състава към желанието на подсъдимия за достигане на вредоносния резултат.

Употребеното голямо количество алкохол е улеснило протичането на психичните процеси в съзнанието на Т. и вземането на решение за осъществяване на престъплението. Липсват както медицинските, така и юридическите критерии за преквалификацията на деянието в такова по чл.118 НК. Казаното от пострадалия несъмнено е предизвикало яд и ярост у Т., намерили външно проявление в нанесените юмручни удари по лицето, но след това, за да отиде до гаража и да вземе първото оръжие, да се върне до пострадалия, подсъдимият е изминал известно разтояние, като времето необходимо за извършване на тези движения е допълнителен мотив за липса на съставомерното по чл. 118 НК съС.ие.

За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, във вр. с чл. 115 НК, законодателят е предвидил алтернативни санкции "лишаване от свобода" за срок от петнадесет до двадесет години, "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна". Имайки предвид обстоятелството, че съдебното производство протече по специалния  ред на глава XXVІІ от НПК, индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде извършена, съобразно специалните правила на чл. 57, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК.

Изхождайки от конкретиката на процесния случай и съобразявайки степента на обществена опасност и тежест на извършеното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпленията от същия вид, съдът намира, че същото не изпълва обективния критерий за „изключителност" по смисъла на чл. 38, ал. 2 НК, и предвид правилата от НПК по конкретния случай, заключи, че на Т. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, като съгласно изискванията определи размер му от 14 години и четири месеца. По този начин целите на индивидуалната и генерална превенция, биха могли да бъдат постигнати.

По отношение на подсъдимия Т., като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха съобразени наличието на алкохолно опиване към момента на извършване на престъпното деяние, проявяващо се с дисфория и агресия, използването на всички налични оръжия за извършване на престъплението, наличието на повече от едно квалифициращи обстоятелства, причинените множество травматични увреждания в кратък интервал от време, опитите за заличаване на следите от местопрестъплението и за представянето на смъртта като естествена пред роднините на убития, който пък иначе е близък негов родственик.

Същевременно, съдът констатира наличието само на две смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на дееца и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по време на цялото наказателно производство, както и самопризнанието в съдебното заседание пред настоящата инстанция

Определеното по този начин наказание не би се превърнало в неоправдано възмездие и би изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно: да въздейства поправително върху подсъдимия и възпитателно и предупредително както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на гражданското общество и същевременно ще изиграе ролята си на своеобразен контрамотив за въздържането му от извършването на общественоопасни деяния за в бъдеще и за неутрализиране на нихилистична му нагласа. Упражнената държавна принуда в този обем е съобразена с принципите за законоустановеност и справедливост, не надхвърля необходимото за поправянето на дееца и не би породила у него и останалите членове на обществото чувство на безнаказаност.

На основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, наложеното наказание "лишаване от свобода" в размер от 14г.и 4м. /четиринадесет години и четири месеца/, следва да бъде изтърпяно при първоначален "строг режим" в затворническо заведение тип "затвор".

На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспадна от наложеното наказание фактическото задържане на лицето по време на наказателно производство, а именно от 24.122.2010г..

В настоящото наказателно производство са предявени за съвместно разглеждане граждански искове от съпругата и пълнолетните синове на убития в размер на 100 000 лв. за всеки един от тях по отделно за репариране на причинените им от престъпното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите. Безспорно същите притежават качеството на пострадали лица по смисъла на чл. 74, ал. 1 НК, тъй като са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг, съответно баща и попадат в очертания с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС кръг на субектите, които могат да претендират този вид компенсаторно обезщетение. Ето защо, Е.Р.Х., А.И.Х. и З.И.Х. бяха конституирани по надлежния ред като граждански ищци и в тази връзка съдът дължи произнасяне по съвместно предявените за разглеждане в наказателното производство гражданскоправни претенции.

Имайки предвид изложените от ищците твърдения, за причинените им вреди и тяхното своевременно релевиране до началото на съдебното следствие, предявените граждански искове са процесуално допустими, а разгледани по същество, се явяват ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

Съобразно константната практика на върховната съдебна инстанция, основанието на гражданската претенция в наказателния процес не може да бъде друго, освен деликтно. В настоящия случай се доказа по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият Д.А.Т. е извършил вмененото му престъпно деяние виновно и същото се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с причинените на пострадалите лица неблагоприятни вредни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: "Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму". Следвайки задължителните указания, дадени с т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, че "при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди... при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди" и съобразявайки неизмеримите и изключителни болки и страдания, претърпени от гражданските ищци в резултат на неочакваната, преждевременна и непрежалима загуба на техния близък родственик, настоящият съдебен състав намира, че общественият критерий за справедливост предпоставя уважаването на предявените претенции за обезвреда в следните размери: 50 000 лева за съпругата на убития - Емине Х. и по 35 000 лева за всеки един от синовете му - Ашкънай Х. и Закир Х., ведно със законната лихва от датата на деликта - 24.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумите.

По отношение на гражданския ищец Е.Х. - съпруга на починалия, съдът съобрази обстоятелствата, че същата търпи болки и страдания от загубата на съпруг, който е бил отзивчив и трудолюбив, че липсата му й се е отразила много тежко, като тя за в бъдеще е лишена от неговата морална и материална подкрепа, от нормални съпружески отношения и връзка. Що се отнася до синовете на убития - макар и пълнолетни и имащи собствен живот и семейства, те също търпят болки и страдания от загубата на баща си, с когото са имали добри отношения, помагали са си взаимно, бил е пълноценен родител към който са изпитвали дълбока привързаност и синовна обич.

Отхвърлянето на предявените граждански искове в частта над уважения размер е продиктувано от противоречието им с принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване за сметка на другиго.

С оглед изхода на делото, подсъдимият Д.А.Т. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса, изчислена върху цената на уважените граждански искове в размер на 4 800 лева, както и извършените в наказателното производство разноски в размер на 896 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 1 200 лева в полза на граждански ищци и част обвинители, представляваща извършените от тях разноски в производството.

На основание чл. 53, ал. 1,6. "а" НК, се отне в полза на държавата средството послужило за извършване на престъплението, което е лична собственост на дееца, а именно: 1 бр. брадва с къса дръжка.

Съдът постанови унищожаването на това веществено доказателство, както и на дрехите на трупа и парче от зъб. Останалите вещи, взети от дома на подсъдимия, следва да се върнат на него и на Ц.М.Т., след влизане в сила на присъдата.

 

Така мотивиран, въз основа на посочените фактически и правни доводи, Силистренски окръжен съд постанови своята присъда.