РЕШЕНИЕ
№
307
гр. Враца, 08.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.07.2022г. / деветнадесети
юли две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 334 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „П.Ф.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ** П.Г., предявена чрез пълномощника *З.И.,
против РЕШЕНИЕ №117/22.03.2022г., постановено по АНД №1274/2021г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено издаденото против дружеството от
Директора на РД за областите Видин,
Монтана и Враца при КЗП НП К-029151/12.11.2021г., за налагане на имуществена
санкция от 3000лв. на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ за нарушение на чл.10а ал.2 от същия закон.
В касационната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на
материалния закон и на процесуалните правила
и неговата необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е констатирал
допуснатите нарушения в административнонаказателното производство, досежно връчването
на съобщения и съставяне на
констативни протоколи с участието на лице без представителна власт, което е
довело до ограничаване на правото на защита на дружеството. Излагат се
съображения, че описаното в АУАН и НП
деяние не е извършено от настоящия
касатор, което не е констатирано от първостепенния съд. Прави се искане за отмяна
на оспореното решение и отмяна на НП. Идентични съображения се развиват в с.з.
от пълномощника на касатора *И.. Претендират
се разноски.
Ответникът – КЗП-РД за областите Видин,
Монтана и Враца, чрез представено по делото писмено становище от процесуалния
му представител ** С. Д. моли за решение, с което да се остави в сила
оспореното решение, като правилно и законосъобразно, с изложени съображения в
тази насока. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за оставяне в
сила на решението, тъй като при
постановяването му не са допуснати нарушенията, изложени в касационната жалба.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения.
Предмет на делото е Решение №117/22.03.2022г.,
постановено по АНД №1274/2021г. на
Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № К-029151/12.11.2021г. на Директора на РД за
областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД“Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
3000/три хиляди/ лева за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закон за потребителския
кредит/ЗПК/. За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е
приел в решението, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаване на НП, които да представляват формално основание
за отмяна на НП. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. По съществото
на спора съдът е приел с оглед доказателствата по делото, че нарушението е
безспорно установено, не е налице маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН,
както и че наложеното наказание е правилно определено, съобразно санкционната
норма на чл.45, ал.1 ЗПК в минимален
размер. В тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на
които е приел, че оспореното наказателно постановление е изцяло законосъобразно
и е потвърдил същото в неговата цялост.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд за
законосъобразност на наказателното постановление и не намира за необходимо да
ги приповтаря отново в своето решение.
При анализа на
доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и Районния
съд, че от страна на касатора е извършено посоченото нарушение на
чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което правилно дружеството е санкционирано с издаденото НП. Настоящата инстанция счита, че въззивния съд
не е нарушил материалния закон, като е приел, че осъщественото от касатора нарушение е безспорно установено. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Не се спори, че на датата на подписване на договора за заем кредитополучателят е подписал запис на
заповед, с което се задължава да заплати
на заемодателя получената сума, начислените лихви и предвидената неустойка при евентуално
неизпълнение, което е дейност, свързана с изпълнението на договора. Споделят
се и изводите на първостепенният съд за
липса на маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН, както и че имуществената
санкция е справедливо определена, същата е в минимален размер и в съответствие с чл.27 ЗАНН, с прилагане на съответната санкционна норма. В предвид на изложеното
възраженията на касатора са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата
по делото. Същите са сочени и пред
въззивната инстанция, която ги е обсъдила подробно в оспореното решение и е
извела законосъобразни правни изводи за тяхната
неоснователност.
Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения в административнонаказателната
процедура, направени във връзка с
оттеглените пълномощия на
действащото като представител на дружеството лице М. Касационната
инстанция приема, че това твърдение се явява защитна тези на санкционираното дружество, която не се
подкрепя от събраните доказателства. На първо място, упълномощаването на лицето Митев е станало с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя и оттеглянето на това упълномощаване следва да
стане по същия ред, за да произведе действието си, което не е сторено.
Приложената заповед относно реда за
получаване и изпращане на кореспонденция,
не може да отмени представеното в производството пълномощно. Освен
това, при осъществяването на първите две
проверки - на 23.06.2021г. и на 15.07.2021г., упълномощеното лице се е легитимирало
със същото това пълномощно, при което
представляващият дружеството не е правил възражение, че му липсва
представителна власт, въпреки че е депозирал становище на 26.07.2021г. с
рег.№М-01-179. Обстоятелството, че не е присъствал при съставянето на акта, не
е ограничило правата му, тъй като последният му е бил връчен по надлежния ред и
е имал възможност да направи възражения преди издаване на НП.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова за тази инстанция в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, от 120 /сто и двадесет/лв.
На касатора не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №117/22.03.2022г., постановено по АНД №1274/2021г.
на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП №К-029151/ 12.11.2021г. на Директора на РД
за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП.
ОСЪЖДА „П.Ф.Б.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 /сто и двадесет/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.