№ 5
гр. Кърджали , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Цветелина В. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20205140201003 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на ......- управител на „........,
против Наказателно постановление № 09-002381/ 12.08.2020 г. на Директор
на Дирекция “ИТ” - Кърджали, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с
чл. 62 ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от
КТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно,
излагайки съображения в тази посока, касаещи неизвършване на нарушение
на посочените в НП разпоредби, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, се явява лично и
с редовноупълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в
нея съображения.
Наказващият орган, чрез ю.к. Аптула, оспорва основателността на
жалбата и счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по
1
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 09.07.2020г. била извършена проверка по работни места от
служители на Дирекция „Инспекция по труда" Кърджали, в обект на контрол-
Автосервиз, находящ се в гр.Кърджали, Промишлена зона-Изток,
стопанисван от „......... Към момента на проверката в обекта на контрол е
установено лицето А. Т. Х., който работи като монтьор. В декларация на
основание чл.402, ал.1, т.З от КТ, лицето декларира, че работи в обект - Авто
сервиз-гр.Кърджали, стопанисван от „........ от 09.07.2020г. на длъжност
монтьор, с работно време от 11:00ч. до 17:00ч., че няма нито трудов, нито
граждански договор, получава месечно възнаграждение в размер на 600 лв.,
има почивни дни - събота и неделя, както и почивка в рамките на работния
ден от 1 час. Във връзка с декларираните от лицето факти и обстоятелства, на
09.07.2020г. контролните органи са извършили справка в информационната
система на И А ГИТ по ЕГН на лицето, от която се установява, че за А.Х.
няма регистриран трудов договор с „......... На 09.07.2020г. на обекта дошъл и
управителя на търговското дружество, който декларирал писмено, че
„момчето А. Т. Х. е започнал на работа в „........ първите 3 месеца на 4 часа
„пробен период" с чиста заплата от 600 лв., в случай, че реши че ще остане в
работата ще се осигурява на 8 часа".
На 17.07.2020г. е направена повторна справка в информационната
система на ИА ГИТ по ЕИК, от която се установява, че на 13.07.2020г. между
А.Х. и работодателя „........ е сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1,
т.1 КТ, който е регистриран в ИС на И А ГИТ, но не се представя на
контролните органи, видно от протокол за приемане на документи от
14.07.2020г.
С оглед така установеното, на 21.07.2020г. св. Е.Ю. е съставила АУАН
за допуснатото от „........ нарушение на чл.61, ал.1 във вр.чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда, връчен на Ахмед Махмуд — управител, който го подписал
акта с възражение, че не е съгласен с него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в който се
навеждат доводи, че А.Х. е присъствал на обекта не за да полага труд, а като
кандидат-работник. Подаденото възражение не е взето предвид от наказващия
2
орган, т.к. противоречи на събраните по АНП писмени доказателства.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.416, ал.З във вр.чл.414, ал.3 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция"
в размер на 1500 лв., за допуснато нарушение на чл,61, ал.1 във вр.чл.62, ал.1
КТ.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При
тяхната оценка съдът прецени следното:
Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите Е.Ю., И.С.
и А.С., в деня на проверката на обекта имало само 1 лице, което било
облечено с тениска и дънки, изцапани с масло, и ремонтирало паркиран в
обекта автомобил. Установили, че лицето се казва А.Х., на което била дадена
декларация по чл. 402 от КТ, в която той попълнил горецитираните данни.
По- късно, същия ден, след извършена справка в информационната система
на ГИТ, проверяващите установили, че на името на А.Х. няма регистриран
трудов договор. Т.е., показанията на тези трима свидетели, които съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, удостоверяват, че лицето е било
заварено да извършва трудова дейност на проверения обект, които лично са
възприели престирането на труд от А.Х. на 09.07.2020г., който се е намирал
сам в обекта. Тези им показания се подкрепят и от саморъчно попълнената от
Х. декларация- на основание чл.402 от КТ, в която са декларирани факти и
обстоятелства, които характеризират съществуващото между страните
правоотношение като трудово, и за което са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда, както и от писменото обяснение на Ахмед Махмуд, дадено
в деня на извършената проверка по работни места. Такива са били и устните
му обяснения, дадени пред св. Ю., на която е заявил, че е наел момчето да го
пробва и ако се справи ще сключи 8 часов трудов договор. Обстоятелството,
че към деня на проверката работодателят не е изпълнил задължението си да
сключи трудов договор с А.Х. преди постъпването му на работа се установява
от справка от информационната система на ИА ГИТ по ЕГН, от която е
видно, че към 09.07.2020г. между А.Х. и търговското дружество няма
регистриран трудов договор, от което следва, че лицето Х. е полагал труд по
3
време на проверката, а съгласно чл. 1 ал.2 от КТ отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови, за които, съгл.
чл. 61 ал.1 и 62 ал.1 от КТ, се сключва писмен трудов договор. Този извод на
съда не се опровергава от разпита на Х., в качеството му на свидетел, който в
желанието да „помогне” на работодателя си, първоначално отрече почерка и
подписа в декларацията по чл. 402 от КТ да са негови, но впоследствие заяви,
че лично е попълнил и подписал декларацията, като последното се подкрепя
и от изявлението на АНО- директора Бабунска, пред която е попълнена
декларацията.
Показанията на разпитания свидетел Я.Р. не следва да се обсъждат
поради това, че не са носител на информация от съществено значение за
установяване на обективната истина.
От правна страна съдът прецени следното:
Настоящата инстанция следва да разгледа по същество жалбата против
наказателното постановление, тъй като е подадена в законоустановения 7-
дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а
съгл. чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. От
събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин,
че на посочената дата- 09.07.2020г., работодателят „........ не е сключил трудов
договор в писмена форма с А. Т. Х., преди постъпването му на работа, който
към момента на проверката по работни места полага труд като монтьор, с
което е осъществил от обективна страна състава на чл.61, ал.1 във вр.чл.62,
ал.1 от Кодекса на труда.
Предвид възприетата фактическа обстановка съдът намира, че правилно
описаното от фактическа и правна страна нарушение е било квалифицирано
по чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ, съгласно които при престиране на работна
сила, задължително преди допускане на работа, следва да има сключен трудов
договор в писмена форма между работника и работодателя. Съдът счита, че
административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
4
лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43 ал.1 от ЗАНН- на управителя на дружеството. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58 ал.1 от ЗАНН. Съдът счита още, че АНО правилно е
установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН
и НП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в което са разпитани
четирима свидетели, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град
София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от изложеното,съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002381 от
12.08.2020 г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда” -
Кърджали, с което на “.........”ЕООД, ЕИК/ БУЛСТАТ ..... седалище: с.
Боровица, общ. Ардино, обл. Кърджали, в качеството му на работодател, на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда .
ОСЪЖДА “.........”ЕООД, ЕИК/ БУЛСТАТ ..... седалище: с. Боровица,
общ. Ардино, обл. Кърджали, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС гр.Кърджали в
четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6