Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 16.02.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 18.01.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 287 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./.
Ищцата посочва в исковата молба, че на 13.09.2014 г. около 14,10 ч., в гр. Ш., по ул. ***
, пред дом ***, при управление на мотоциклет „Хонда“ без регистрационен номер,
водачът Г.С.А., нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с
несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС, поради което
се обръща надясно и водачът заедно с возещата се на задната седалка пътничка Т.Я.Я.
изпадат на пътното платно, а мотоциклета се удря в паркирания на ул. *** т.а.
„Мерцедес 208 Д“ с peг. № СТ 3178 СМ. В резултат на реализираното ПТП са
причинени телесни повреди на ищцата Т.Я.Я..
По случая е образувано НОХД № 781/2016 г. по описана на PC - К., водено
срещу Г.С.А.. Наказателното производство е приключило с влязла в законна сила
Присъда № 96/26.10.2016г., с която водачът на мотоциклет „Хонда“ е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на наказателното дело е
установено, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при
слънчево време, асфалтовата настилка е била суха, с нарушения в целостта на
пътното покритие. Установено е, че от южната страна на ул. *** е имало паркиран
т.а. „Мерцедес 208 Д“ (като част от него била извън платното за движение), а от
северната страна на същата улица пред дом №64 е имало участък на пътното платно
с дървени трупи. Също така посочва, че е установено, че водачът Г.А. е
управлявал мотоциклет „Хонда“ по ул. *** в посока изток-запад, движил се е със
скорост от около 46 км/ч. и с тази скорост предприел маневра заобикаляне на
дървените трупи, при което загубил управление на мотоциклета, който се обръща
на дясната си страна. Вследствие на това водачът и пътничката отзад изпадат на
пътното платно, а мотоциклета продължил движението се, като се вклинил в
паркирания на улицата т.а. „Мерцедес 208 Д“. В хода на наказателното
производство е установено, че от техническа гледна точка причина за настъпване
на произшествието е движението на мотоциклета със скорост по-голяма от тази, с
която може да извърши маневрата за заобикаляне на дървените трупи, без да се
изгуби управлението над мотоциклета. В конкретния случай водачът на мотоциклета
не е съобразил скоростта си на движение с разположението на паркирания т.а. и
дървените трупи спрямо пътното платно, при извършването на маневрата за
заобикаляне на трупите. Отбелязано е, че настъпилото произшествие се дължи
единствено на допуснатите от водача на мотоциклета нарушения на правилата за
движение по пътищата. Заявено е, че в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на водача А. и настъпилите общественоопасни последици -
телесните повреди, причинени на ищцата Т.Я.Я..
Посочва се, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на МПС. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, Г. -
гр. С. изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е
причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО, какъвто е настоящия
случай. По силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност” за 2014
г., застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените
от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването
и използването на МПС, в размер на 2 000 000 лв., при едно увредено лице, като
тази сума е от лимита, до който Г.
отговаря.
За компенсиране претърпените от пострадалата вреди са предявени искове на
основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като бе образувано гр. д. № 15076/2015 г., I г.о., 18-ти
състав на СГС. По посоченото гражданско дело е постановено Решение от
16.05.2017 г. на СГС, I г.о., 18 -ти състав, потвърдено с Решение по в. гр. д.
№ 4557/2017 г., 10 състав на САС, с което се приема за установено, че
получените при процесното ПТП телесни увреждания на пострадалата Т.Я. са в
пряка причинно-следствена връзка с деянието на виновния водач Г.С.А., като се
присъжда обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
Сочи се, че е установено, че при процесното ПТП пострадалата Т.Я. е
получила следните травматични увреждания: 1/ контузия на главата, шията,
гръдния кош, тялото и крайниците; 2 /разкъсно-контузна рана в лява
слепоочна-теменна област на главата; 3 /контузия на мозъка; 4/ открита
импресионна фрактура на лявата слепоочна кост на черепа; 5/кръвоизлив между
костта и твърдата мозъчна обвивка; 6/ фрактура на лявата скулна кост; 7/
фрактура на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен вляво; 8/изтръгване на
7-мо нервно коренче вляво; 9/ контузия на левия нервен раменен сплит; 10/
левостранна горна моноплегия/пълно обездвижване на левия горен крайник/; 11/
компресивна фрактура на 8-ми гръден прешлен и 12/ фрактура на б-7-ми гръден
прешлен.
След даване ход по същество по горепосоченото дело на първоинстанционния
съд, пострадалата е продължила да има оплаквания по повод претърпяната травма
на лява раменна става. По този повод на 04.04.2017 г. й е извършено изследване
от специалист, при което са установени ЕМГ данни за запазена проводимост с
периферно-стволова увреда по двигателните влакна на н. аксиларис син, н.
мускулокутанеус син, проксимален радиалис син. (към м. трицепс брахии),
акцессориус син; не се регистрира проводимост по н. улнарис син, медианус син,
дистален н. радиалис син; тежка степен на преднокоренчеви увреди на С6 С7 С8, С8
Т1. По този повод на 05.05.2017г. ищцата постъпва за лечение в УМБАЛ “С.“,
където са й направени параклинични и образни изследвания, консултирана е със
специалисти и й е назначена медикаментозна терапия. Съгласно оперативен
протокол № 281/09.05.2017г. е извършена оперативна интервенция:
мускулно-сухожилна транспозиция на m. m. terrs major. Поставена й е гипсова
лонгета тип гръдно-ръкавен гипс. След 7 – дневен престой в лечебното заведение пострадалата е
изписана с окончателна диагноза: Контрактура аддуктория AHS син. Cm. посm
парезис травманика плексус брахиалис. При изписването са й дадени препоръки
конците да се свалят на 12 следоперативен ден; отбременяване на ЛГК с ортеза за
срок от 42 дни с последваща активна контролирана рехабилитация. На 01.11.2017
г. на пострадалата е направена още една операция в Болница „Медилайф“ - И., Т.,
при която е извършен мускулен трансфер от латиссимус дорзи и от терес майор към
рамото чрез помощта на анкерен хирургичен шев, а костен графт е инсерциран
между първа и втора метакарпални кости на дланта с опозиционна цел, същият да
противодейства. Направена е и тенодеза на китката, посредством използване на
сухожилията на дългия и късия лъчев разгъвач на китката. След операцията й е
поставена ортеза за период от 3 месеца и половина и е насочена да започне
физиотерапия след 6 седмици.
С ЕР на ТЕЛК № 0982 от 049/12.03.2019г. на пострадалата са определени 80 %
ТНР за срок от три години - до 01.03.2022 г. с водеща диагноза: Травма на
нервите на ниво раменен пояс и мишница.
Посочените две оперативни интервенции не са взети предвид при определяне на
обезщетението при постановяване на посоченото по-горе решение, като същите се
явяват ексцес в състоянието на пострадалата, която почти пет години след
инцидента все още не е възстановена от претърпените при процесното ПТП
увреждания, поради което се е наложило извършване на нови оперативни интервенции.
Ищцата сочи, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Във връзка с извършените нови операции са й причинени и допълнителни
имуществени вреди в размер на 1715.36 лв. за заплащането на лекарствени
средства и потребителска такса, както и 3 600 турски лири, които също следва да
бъдат възстановени.
Намира, че е видно, че в резултат на уврежданията, получени при процесното
ПТП, ищцата и към настоящия момент продължава да търпи силни болки и много
страдания. Въпреки, че от настъпилото ПТП са изминали почти пет години,
лечебният и възстановителен период при пострадалата не е приключил, тъй като
вследствие на получените при ПТП увреждания на левия нервен раменен сплит и
левия горен крайник и първоначално проведено лечение не е възстановена напълно,
което е наложило извършването на нови оперативни интервенции на 09.05.2017 г. и
01.11.2017 г. Вследствие на претърпяната травма-травматична парализа на ляв
мишничен сплит, ищцата посочва, че е получила адцукторна контрактура на лява
раменна става, с оплаквания - ляв горен крайник-във вътрешна ротация адцукция в
раменната става; невъзможна по обем активна абдукция в лява раменна става с
изразена мускулна атрофия на мускулите на раменния пояс; лява предмишница-в
пронация; невъзможни по обем активни движения в лява гривнена става; вяла
активна флексия на пръстите на лява ръка. Това е наложило извършването на нови
оперативни интервенции. Към датата на ПТП ищцата твърди, че е била на 16
години, ученичка в 10 клас, младо и здраво момиче, с активен начин на живот,
много приятели, била е щастлива имала е пълноценен живот. След инцидента, животът
на ищцата напълно се променя - лишена е от обичайния си динамичен начин на
живот, не може да посещава учебни занятия, не е излизала с приятели и
съученици, а и с времето почти не се среща с тях, затворила се е, изпитва
постоянни силни болки, които въпреки усилията трудно се овладяват, има
затруднения при движението, зависи дълго време от постоянна чужда помощ,
постоянно е на памперси месеци наред, травмите преобръщат изцяло живота й.
Причинените при ПТП травми са довели до усложнение - невъзможни по обем
движения в лява раменна става, лява гривнена става и вяла активна флексия на
пръстите на лява ръка. Това състояние е наложило извършване на две нови
оперативни интервенции, при които е направено мускулно-сухожилна транспозиция,
мускулен трансфер към рамото и е поставен костен графт между първа и втора
метакарпални кости на дланта. Посоченото представлява ексцес в състоянието на
пострадалата, което е настъпило в пряка-причинно следствена връзка с
претърпените в резултат на процесното ПТП телесни увреждания. Проведените нови
оперативни интервенции, както и нов възстановителен период са свързани с
допълнителни болки, страдания, неудобства и стрес. За дълъг период от време пострадалата
отново е трябвало да спазва постелен режим, имала е затруднения в движенията на
крайника, носела е ортеза, като за този период за ежедневното си обслужване е
разчитала единствено на своите близки. Към настоящия момент, ищцата твърди, че
продължава да изпитва болки в наранените области. Освен болките, ищцата е
изживяла и силен емоционален стрес и притеснение, тъй като се притеснявала за
състоянието на ръката си и се притеснявала, че никога няма да може да се
възстанови и да извършва обичайни дейности в ежедневието си.
Намира, че причинените й неудобства, болки и страдания следва да бъдат
компенсирани. Заявено е, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се,
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Сочи, че обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление. Излага аргументи съгласно чл. 226 от КЗ
и счита, че са налице основанията за ангажиране отговорността на Г. - С..
Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания,
а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО
за 2014 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли, съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният
граждански иск е основателен и доказан по размер, и да осъди ответника Г. - С.
да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените допълнителни усложнения
от претърпените телесни увреждания в резултат на процесното ПТП, в размер на 30
000 лв., както и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер
на 1715.36 лв. и 3 600 турски лири.
Претендира законната лихва върху всяка една от сумите от 13.09.2014г. до
окончателно им изплащане.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС, тъй като адвокатът
е регистриран по ЗДДС.
След оставяне на исковата молба без движение, по делото е
постъпила уточняваща молба от
ищцата, с която представя превод на
български език от турски и английски език на приложената към исковата молба
Фактура Серия А № 071184/14.02.2018 г. и моли да бъде приета като доказателство
по делото. Пояснява, че видно от същата, сума в размер на 3600 турски лири е
заплатена за извършени медицински услуги, а именно помощ за развитие на
моториката, терапия за неврологично развитие и физиотерапия - семейно обучение
и консултация.
Моли, съда да постанови решение, с което да приеме, че
предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, и да осъди
ответника Г. - С. да заплати на Т.Я.Я., обезщетение в размер на 30 000 лв., за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените й допълнителни усложнения от претърпените
телесни увреждания в резултат на процесното ПТП - вследствие на претърпяната
травма-травматична парализа на ляв мишничен сплит, пострадалата е получила
аддукторна контрактура на лява раменна става, с оплаквания - ляв горен
крайник-във вътрешна ротация аддукция в раменната става; невъзможна по обем
активна абдукция в лява раменна става с изразена мускулна атрофия на мускулите
на раменния пояс; лява предмишница - в пронация; невъзможни по обем активни
движения в лява гривнена става; вяла активна флексия на пръстите на лява ръка,
което е наложило извършването на нови оперативни интервенции на 09.05.2017 г. и
01.11.2017 г., както и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в
общ размер на 1 715.36 лв. и 3 600 турски лири, от които - сума в размер на 120
лв. за самостоятелна стая; сума в размер на 800 лв. за избор на екип; сума в
размер на 400 лв. за използване на невростимулатор; сума в размер на 85 лв. за
авансово плащане по превод от български на английски език; сума в размер на 95 лв.
доплащане за превод от български на английски език; сума в размер на 59.99 лв.
за закупуване на лекарствени средства; сума в размер на 134.47 лв. за
закупуване на лекарствени средства; сума в размер на 20.90 лв. за закупуване на
пластична динамична ортеза за китка и пръсти; сума в размер на 3 600 турски
лири за извършени медицински услуги - помощ за развитие на моториката, терапия
за неврологично развитие и физиотерапия - семейно обучение и консултация.
Претендира законната лихва върху всяка една от сумите от 13.09.2014г.
до окончателно им изплащане.
В съдебно заседание от 18.01.2021 г.
съдът е допуснал увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от
30 000 лв. на 50 000 лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове за
обезщетение на неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение.
Посочено е, че Г. към настоящият момент вече е бил
сезиран по повод процесното ПТП и на 01.08.17г. е изплатил по влезлите в сила
съдебни решения по гр.д. № 15076/2015г. СГС, в.гр.д. № 4557/2017г. по описа на
САС и щета 210221/14г. по описа на ГФ на Т.Я. сума общо в размер на 187 933.90
лв., като по цитираните дела е отчетено съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, която е пътувала на мотоциклет без предпазна каска,
знаейки, че водачът му е неправоспособен.
Изложено е, че през месец януари 2019г. ищцата се е обърнала
към Г. за определяне на обезщетение, касаещо влошаване здравословното й
състояние, претендирано и по настоящето дело. Счита, че не е налице влошаване
на здравословното състояние на ищцата в резултат от получените телесни
наранявания при процесното ПТП и не е налице качествено нов етап в развитието
на заболяване, отчетено при определяне на първоначалното обезщетение, присъдено
по гр.д. № 15076/2015г. СГС, в.гр.д. № 4557/2017г. по описа на САС. В
основанията за определяне на първоначалната сума е отчетено наличието на
дефинитивно обездвижване на ляв горен крайник, което кореспондира и с
определения от ТЕЛК 80% ТНР. Двете оперативни интервенции са извършени в посока
на подобряване на механиката основно на китката на ляв горен крайник, но като
изходна база е наличната левостранна горна моноплегия, т.е. преди оперативните
интервенции няма влошаване на състоянието - ексцес, който да налага
оперативните вмешателства.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата по отношение на собствените и увреждания, която като
пътничка на задна седалка на увреждащия мотоциклет не е използвала
задължителната съгласно чл.137е от ЗДвП предпазна каска, от което е получила
тежки увреждания в областта на главата и шията, наложили оперативна намеса и в
причинна връзка с продължителното лечение. Също неин значителен принос за
получаване на уврежданията е съгласието й да пътува с непълнолетен водач, който
очевидно не е притежавал правоспособност и умения за управление заедно с пътник
на увреждащото МПС от категория „А”, за което на осн. чл.151 ал.1 т.4 от ЗДвП
се изискват навършени 24 години и едновременно с това, на осн. чл.151 ал.2 от ЗДвП, физическа годност да управлява МПС за съответната категория, преминато
обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа
долекарска помощ, и успешно издържан изпит за водач.
Счита, че в претендирания размер, претенцията за
неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишена от гледна точка на
принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и
стандарт на живот, като и с оглед съдебната практика за процесната година.
Намира, че исковите претенции не кореспондират със
задължителната практика, като посочва такава и
счита, че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна
практика на съдилищата в Р Б., нито с принципа на справедливостта,
икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Оспорва претенциите за законна лихва от датата на ПТП
и заявява, че Фондът не е делинквент, не е застраховател и не изплаща
обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при
наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в
Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.288, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. Твърди, че в случая не е спорно, че УС на ГФ се
е произнесъл в законоустановения 3-месечен срок с отказ поради непредставяне от
молителката на доказателства и Фондът не е станал причина за завеждане на
настоящото дело.
Трето лице – помагач на страната на
ответника - Г.С.А. не взема становище в хода по същество на делото.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 13.09.2014 г. около 14,10 ч., в гр. Ш., по ул. *** ,
пред дом ***, при управление на мотоциклет „Хонда“ без регистрационен номер,
водачът Г.С.А., нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с
несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС, поради
което се обръща надясно и водачът заедно с возещата се на задната седалка
пътничка Т.Я.Я. изпадат на пътното платно, а мотоциклета се удря в паркирания
на ул. *** т.а. „Мерцедес 208 Д“ с peг. № СТ 3178 СМ. В резултат на
реализираното ПТП са причинени телесни повреди на ищцата Т.Я.Я..
По делото е представена
присъда № 96 от 26.10.2016 г., влязла в сила на 14.12.2016 г., постановена от
РС К. по НОХД 781/16 г., с която Г.С.А. е признат за виновен за това, че на
13.09.2014 г. в гр. Ш., при управление на мотоциклет "Хонда Пантеон"
без регистрационни номера, нарушил чл. 5, ал. 1 и
3, чл. 20, ал. 1 и
2, чл. 150а, ал. 1 и
2 ЗДвП,
като с това причинил на Т.Я.Я. тежка телесна повреда, изразяваща се в счупване
на страничния израстък на VІІ шиен прешлен, с нарушаване целостта на коренчето,
контузия на левия мишничен сплит, пълна парализа на левия горен крайник, което
представлява осакатяване на лявата ръка, като деянието е извършено в пияно
състояние (0,86 %о) и управление на МПС без необходимата правоспособност -
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а" вр. чл. 343, ал. 1 НК.
За компенсиране претърпените вреди от Т.Я.Я. са предявени искове на
основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е образувано гр. д. № 15076/2015 г., I г.о., 18-ти
състав по описа на СГС, по което е постановено Решение № 3344/16.05.2017 г. на
СГС, I г.о., 18 - ти състав, което е потвърдено с Решение по в. гр. д. №
4557/2017 г., 10 състав по описа на САС, като за причинените неимуществени
вреди при процесното ПТП телесни увреждания на пострадалата Т.Я., които са в
пряка причинно-следствена връзка с деянието на виновния водач Г.С.А. е
присъдено обезщетение в размер на 140 000 лв.
От заключението на комплексната автотехническа и съдебно медицинска
експертиза се установява следното:
Мотоциклет Хонда Пантеон, без регистрационен номер, с рама № ZDCJF05AOWF013389 спада към категория L3е-А1
За да управлява МПС от тази категория, е необходимо водачът да
притежава правоспособност за категория А1.
Описаните травматични увреждания са причинени от директното действие по механизма на удар с или върху твърди тъпи предмети, и отговарят да са получени при описаното в материалите на делото пътно-транспортно произшествие. Първоначалният контакт на пострадалата е бил осъществен в лявата теменна област на главата с препятствие, където е получено депресионно счупване на черепа. Енергията на удара е била значителна и е била проведена по хода на гръбначния стълб, където са получени описаните по-горе травматични увреждания.
Ако пострадалата е ползвала предпазна каска нямаше да се получи само откритото депресионно счупване на черепа. Всички останали увреждания биха се получили, както са описани, като причина за това е, че предпазната каска не може да елиминира енергията на удара в препятствието.
Всички травматични увреждания са получени едномоментно при удара. Вследствие на липсата на движение в левия горен крайник заради травматичното прекъсване на нерв (парализа) е настъпила контрактура на лявата раменна става.
Работоспособността на пострадалата е била нарушена още с прекъсването на нервите, командващи движението на левия горен крайник. Развитието на контрактурата като усложнение е допринесло за допълнително влошаване на качеството на живот заради съпровождащите болки и липсата на пасивни движения в лявата раменна става.
Според медицинската документация контрактурата е настъпила през 2015 г., като дотогава пациентката е провеждала физиотерапия.
Контрактурата е регистрирана през 2015 г., т.е. 2 г. преди операцията. Операцията в Т. е с цел реализиране на възможност за противопоставяне на първи с втори пръсти.
Всички лечебни дейности и настъпили усложнения са в пряка причинна връзка и последица от претърпяното ПТП. В делото и по-точно в медицинската документация липсват данни за предхождащи ПТП травматични увреждания и заболявания с посочения резултат.
Интервенциите са извършени двукратно. Едната е с цел преместване на мускулни и съединително - тъканни структури в областта на рамото с цел преодоляване на принудителното положение на лявата мишница вследствие на контрактурата. Операцията в областта на дланта и китката е с цел да се реализира възможността с малките запазени движения в пръстите да може да се противопоставят първи и втори пръсти и някакъв елементарен захват с тях.
В съдебно заседание вещото лице д – р Б. пояснява, че контрактура
означава втвърдяване на мускулите и тъканите, които осигуряват биомеханиката на
засегнатите стави, като първите данни за наличието на контрактура според
медицинската документация са от 2015г. Посочва, че контрактурата не
настъпва едномоментно, а е един по-бавен процес, изискващ месеци и при липсата
на активни движения в крайника този процес е настъпвал във времето бавно, като
е дошъл един момент, в който крайникът е застанал в отведено положение -
настрани. Посочва, че е обичайно се пробва с рехабилитация и
тогава се пристъпва към оперативно лечение, ако рехабилитацията не помогне.
Посочва, че има пациенти които са провеждали рехабилитация веднага след
получаване на увреждането и пак са стигали до контрактура.
Посочва, че от прегледа на ищцата се установява, че основната функция
на ръката е изгубена. Нарушената биомеханика не подлежи на възстановяване и
прогнозата е скептична предвид изтеклото време и провежданите лечебни
мероприятия. Извършените операции са с цел ръката от положение отпред и
настрани от тялото, да може да се приведе към тялото, тъй като ръката е налице,
тя не може да я използва, но да и пречи по-малко в битовото обслужване. Целта
на операцията е била ръката да се приведе по-близо към тялото. В Т. е правена
операция три в едно – на рамо, на китката и на дланта, като от областта на
китката се е целяло да се противопоставят първи и втори пръст, за да има
някакво използване на първи и втори пръст. Когато са в една редица, те не могат
да хванат каквото и да е. Това разместване на мускули, на костни структури и на
съединителна тъкан е направено не за излекуване на крайника, а за създаване на
удобство чрез прибиране на крайника към тялото и чрез опониране на първи и
втори пръст.
С операциите в областта на рамото е постигнато прибиране на ръката към
тялото. С операцията в областта на китката и дланта са противопоставени първи и
втори пръст. Има някакво минимално движение, което не означава, че хватателната
функция е налице. Хватателната функция е изгубена. Направено разместване на
мускули, стави и сухожилия извън техните нормални анатомични места.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява
следното:
Във връзка с ПТП ищцата Т.Я.Я. е получила: контузия на главата, шията,
тялото, гръдния кош и крайниците; черепномозъчна травма изразяваща се в
разкъсно-контузна рана с подлежащо импресионно многофрагментно счупване на
черепния покрив в лявата теменнослепоочна област, кръвоизлив под и над твърдата
мозъчна обвивка.
- счупване на страничния израстък на VII шиен прешлен с прекъсване на
коренчето и контузия на левия мишничен сплит, пълна парализа на левия горен
крайник.
счупване телата на VI, VII, VIII и XI гръдни прешлени; счупване на
лявата ябълчна кост.
Впоследствие, вследствие на обездвижването, се е получила контрактура
на лявата раменна става. Това означава, че освен активните движения са
изчезнали и пасивните движения.
Контрактурата е настъпила в позиция на ръката отведена настрани, което
е създавало неудобства в битово обслужване. Операциите са имали за цел да
приведат ръката към тялото и в същото време да се постигне минимална опозиция
между I и
II пръсти, без да търсен или постигнат ефект на възстановяване на увредените
нерви.Счупването на VI-VII – VIII гръдни прешлени с вяла горна левостранна
моноплегия е била повод за признаване на 80% неработоспособност.
Действието на алкохола при остро алкохолно опиване се проявява
предимно чрез интоксикация на централната нервна система. Нарушава се
нормалното равновесие между основните процеси на задържане и възбуждане, лежащи
в основата на висшата нервна дейност. Клиниката на алкохолното опиване не е
еднаква, както у различни хора, така и при един и същи човек. Тя зависи от
количеството и концентрацията на напитката, от бързината на поемането й, от
напълването на стомаха и вида на храната, от типа на висша нервна дейност, от
умората, от психо- емоционалното състояние по време на консумацията (радост,
скръб и др.), от здравословното състояние, охраненост, толерантност към
алкохола и др. Понеже комплексът от всички фактори е винаги различен за
отделните индивиди и не се повтаря напълно еднакво за един и същ индивид, може
да се каже, че всеки човек по всяко време дава различна алкохолна реакция,
която зависи от една страна от фактори, заложени в самия него, и от друга
страна от фактори извън него. Индивидуалните различия обикновено се проявяват
при ниските концентрации на алкохола в кръвта, под 1,5 %, а над тази
концентрация почти при всички лица има видима проява на алкохолно опиване.
При острото алкохолно опиване могат да се различат следните фази:
Възбудна фаза: преобладават афективните действия; отслабени
са самокритичността и концентрацията на вниманието; ориентировката за околната
среда е непълна, невярна; реакцията е неадекватна и забавена; намалени са
общата и умствена работоспособност; наличие на психомоторна възбуда и др. Тази
фаза има най-голямо криминогенно значение, тъй като повлияният е най-активен.
Наркотична (коматозна) фаза:
преобладават явленията на потискане, човек е отпуснат, сънлив, плачлив,
походката е неуверена, лошо ориентиран в околната среда, трудно различава един
обект от друг. В тази фаза може да бъде обект на чужда престъпна дейност или
субект на престъпление от бездействие.
Паралитична фаза: пияният
изпада в дълбок сън, който преминава в кома с възможност за последваща смърт. В
тази фаза лицето може да бъде само обект на чужда престъпна дейност.
Следва да се има предвид, че пряка зависимост между клиничните
симптоми и концентрацията на алкохола в кръвта няма, от което следва, че само
по съдържанието на алкохола в кръвта не могат да се преценяват клиничните му
прояви.
Това налага едновременно клинично освидетелстване и количествено
определяне на концентрацията на алкохола в кръвта и урината. Преценка за
степента на алкохолното повлияване само въз основа на концентрацията в кръвта
крие винаги възможност за експертна грешка.
Важно е да се изтъкнат някои промени във физиологичните функции,
установени при изследване на шофьори след консумация на алкохол. При
концентрация на алкохол в кръвта 0,5%о се ускоряват елементарните рефлекси,
което дава основания на някои от шофьорите да твърдят, че след консумация на
малко количество алкохол шофират по-добре. В практиката при управление на
моторно превозно средство не могат да се използват или да се разчита само на
елементарните рефлекси. Под въздействието на алкохола се опростяват сложните
стимули и реакции и способността на нервната система да се справя със сложни
ситуации, каквито могат да възникнат при шофиране. При експериментални текстове
те допускат множество грешки. При ниски концентрации на алкохола особено често
се намалява възможността да се определя разлика в интензитета на светлината, за
допир, за различаване на цветовете, за регистриране на писмени знаци, показани
за кратко време. Последното става видимо 10 минути след консумацията на
алкохол. Често се повишава времето на реакция спрямо шум и светлина - с 10% при
концентрация на алкохола в кръвта 0,8%о и с 26% при 1,4 %о. Алкохолът намалява
зрителната острота при 0,2%о за непиячи, при 0,2-0,3%о за умерени пиячи и при
0,4-0,7%о за системни пиячи. Понякога е нужно много по-силно осветление, за да
се различат отделните предмети, докато при по-слабо осветление не могат да се
различават въобще. Доказано е, че е необходимо много по- дълго време за ясно
виждане след заслепяване от силни светлини, фактор, който има голямо значение
при нощно шофиране. След консумация на алкохол при шофиране се наблюдава
тенденция за „виждане в тунел” („тунелно виждане”), явление, което засега не е пълно
обяснено. Наред с нарушението на зрението се намалява мускулния тонус и
координацията и се забавя времето за реакция. Намалява се способността за
преценка на скоростта и разстоянието, както и възможността да се реагира
правилно на неочаквано препятствие.
Цитираните данни показват, че при шофиране след консумация на алкохол
се повишава риска от пътно транспортно произшествие. Този риск нараства
непропорционално на концентрацията на алкохола в кръвта. Напр. при концентрация
на алкохол в кръвта от 0,3 %о до 0,9%о рискът за транспортна злополука е 7 пъти
по- голям, при концентрации от 1,0%о до 1,5%о - 31 пъти по-голям, а над 1,5%о
вероятността за транспортна злополука нараства 128 пъти.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Н.Т. Я., която е майка на ищцата посочва, че през м. май
и ноември 2018 г. се провели две операции на дъщеря й, като първата операция била
в Б., в С.. Операцията била само на рамото, транспозирали мускул, като 45 дни
ръката и трябвало да стои нагоре на деветдесет градуса, гипсът обхващал ръката,
гърдите и корема. На третия или четвъртия ден махнали гипсът, защото трябвало да
се направи ортеза. Ортезата е изработена от вид пластмаса, която при топлинна
обработка се огъва и пак поддържа ръката под 90 градуса нагоре и тази ортеза
отново обхващала и торса, като се захващала с лепенки. Ортезата обхващала
едната част на ръката, за да може да я държи, да ляга върху нея.
Ортезата стояла 45 дни денонощно, не се сваляла нито при сън, нито при
къпане. Ортезата пречела на ищцата да спи, слагали и възглавнички за да
омекотява гърба, тъй като е пластмаса и й убивала. Като свалили гипса, преди да
й направят ортезата, ищцата имала рана, която била толкова дълбока, че се виждала
костта и самата рана гангренясала. Тази рана зараствала около месец и повече.
Втората операция се наложила, защото от първата нямало никакво
подобрение. Ищцата трябвало да започне да вдига ръката много по високо. Свързали
се с професор в Т. и на 01.11.2017 г. била втората операция в И., пак в рамото
за транспозиране мускул, който се захваща с пирон. От тазовата кост взели кост
за палеца. Около месец и половина имало една игла от палеца до кутрето, която
да захване тази кост. Втората операция в Т. била, за да може палецът да се отдръпне.
В една операция били събрани три – на рамото, палеца и от китката й било
отрязано нещо, за да може да се изправи китката. Преди операцията китката висяла
надолу и палецът бил залепен за показалеца.
След операцията пак имало ортеза. Този път ищцата я носела три месеца
и половина. Ръката пак трябвало да стои вдигната нагоре под 90 градуса. Ищцата
казвала, че я боли в началото, после взела
да свиква самата ръка. Когато свалили ортезата, обаче отново отекла ръката, тъй
като кръвта слязла надолу. Ищцата не трябвало да си мърда ръката.
Когато й разрешили да се къпем, влизали двама човека в банята с нея –
единия държи ръката, другият я къпе. После по същия начин я подсушавали, обличали,
после слагали корсета с ортезата.
Всичко това й пречело – била нервна, плачела. Рехабилитация била
проведена в Т. месец и половина след операцията, когато махнали това телче от
палеца. Казали им да правят раздвижване на ръката по няколко пъти на ден. С
ищцата били свидетелката и приятеля й.
Ръката й трябвало да стои отново на 90 градуса, затова били двамата.
Слагали й възглавници, за да може когато махнат самата шина ръката да стои
отново под 90 градуса. Това раздвижване се правело по 2-3 пъти на ден. В
средата на месец февруари 2018 г. посетили отново болницата в Т., за да бъде
премахната шината и около 10-14 дни останали там. Операцията била платена. Ангажирали
специалист рехабилитатор от П., който да започне рехабилитацията.
Свидетелката посочва, че след операцията в С., след като я оперирали
на 9 май и махнали шината на 45-тия ден, ходили там на рехабилитация. Имало кабинет
за рехабилитация и там правили 2-3 пъти рехабилитация. След това й дали
указания как да прави рехабилитация, дали им цяла книжка. За втората операция
правили консултация с лекар в Т., този който я оперира, за да се разбере дали
наистина ще има подобрение,макар и с много рехабилитация. След втората операция
имало подобрение малко само в горната част, започнала да си вдига ръката малко
по високо. Прибрала се ръката. Проблемът бил всъщност в пръстите, тъй като
ищцата не можела да си ползва ръката.
Свидетелят Т.С.Я. посочва, че след операцията през 2017 г. в С. нямало
подобрение. След операцията ищцата била с ширна на корсет на тялото, който
продължавал и на ръката. Ръката била фиксирана на 90 градуса нагоре вдигната. Това
създавало на ищцата постоянно болка и
проблеми – пречело и да се движи, да се облича, всичко правела с негова помощ и
на майка й. Следващата операция била в И., след нея ищцата отново била с такава
шина, но този път шината била с дупки да диша кожата и била по-мека, защото
след първата шина имало декубитални рани. Ищцата направила операцията в Т. по
препоръка, тъй като й казали, че там лекарите са по-добри. Преди операцията се
консултирала с лекар в Т. и той като я прегледал й казал, че няма време за губене и
колкото повече се бави, по-малък шанс има да се оправи, тъй като със всеки
ден мускулите атрофират.
След втората операция ръката била фиксирана за 3,5 месеца, пак във
вдигнато положение. След месец и половина ищцата можела да се сваля шината и
тогава започнала рехабилитация. Шината се сваляла за рехабилитация между 3-5 пъти за ден. Свидетелят посочва, че
в И. ходил лично да види рехабилитацията, заснел я на видео, за да знае
последователността и ако нещо забрави да го видя. След това рехабилитацията се
правела вкъщи.
През това време Т. имала постоянни оплаквания, постоянни болки и не
можела да спи, не можела да се обърне в леглото, постоянно била фиксирана
ръката в шина. Не можела да прави нищо, не можела да се облича дори, като се
къпела не можела да пусне ръката, трябвало да се държи ръката.
След първата операция трябвало поне да може да си движи рамото. В Т.
лекарят казал, че това което го пише в експертизата и това, което е видял, когато я е отворил няма нищо общо.
Казал, че българските лекари са допуснали грешка и на грешно място са сложили
мускула.
Свидетелката И.Я.Я., която е сестра на ищцата посочва, че била там,
когато станал пътния инцидент на 14.09.2014 г., в който пострадала ищцата. Отишли
в центъра на селото, на заведението. Излезли с Т. и Г.. Г. не го познавали до
момента. Т. искала да се повози, искала Т. да я повози, но Т. казал, че ще я
повози Г.. След това на мотора се качили Т. и Г., а свидетелката с Т. останали
да чакат. Появил се Г. целия в кръв и казал, че Т. лежи на пътната настилка и
гледката не е хубава. Свидетелката отишла и видяла, че Т. била цялата в кръв и
тогава извикали полиция, линейка.
Свидетелката твърди, че Г. и Т. ги чакали пред заведението и Г. не е
казвал, че е консумирал алкохол. Не са
видели на която маса е седял. Не знае дали сестра й е знаела дали Г. е имал
книжка.
Нямало признаци, че Г. е употребил алкохол. После от заведението
разбрали, че е употребил алкохол. Сестра й също не знаела за употребата на
алкохол.
Предвид установеното по
делото следва да се направят следните правни изводи:Съгласно
т.10 от Постановление № 4/30.10.1975 г., Пленум на ВС /по някои въпроси на
непозволеното увреждане/, от принципа за пълно обезщетяване за понесените при
непозволено увреждане вреди /чл.
51, ал.1 ЗЗД/
следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение
със състоянието, при което е присъдено обезщетението, на него се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Видно от приложеното гр. д. № 15076/2015 г., I г.о., 18-ти състав по
описа на СГС при присъждане на обезщетението, съдът е взел предвид заключението
на единичната и тройната съдебномедицинската експертиза, от които се
установява, че ищцата още тогава е загубила възможността да си служи с лявата
си ръка, тъй като е налице пълна и трайна парализа на левия горен крайник с
изразена хипертрофия на мускулатурата, липса на надкостно – сухожилни рефлекси
и невъзможност за захват.
В настоящото производство според вещото лице извършило медицинската
експертиза основната функция на ръката е изгубена, като нарушената биомеханика
не подлежи на възстановяване и прогнозата е скептична предвид изтеклото време и
провежданите лечебни мероприятия. Налице е минимално движение, но хватателната
функция е изгубена. Извършените операции са с цел ръката от положение отпред и
настрани от тялото, да може да се приведе към тялото, за да не пречи на ищцата
в битовото обслужване, тъй като независимо, че ръката е налице, ищцата не може
да я използва.
Предмет на
настоящото производство е установяване на факта дали е налице обективно
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението (наличие на ексцес) и в какъв
обем е тази ескалация (ексцес). Ако твърдяното влошаване (ексцес) е налице - на
ищеца ще се дължи ново обезщетение - но заради самото влошаване и то само, ако
това влошаване се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на
други фактори. Както е изяснено в т.10 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г. обезщетение
за ексцес на телесните увреждания се дължи когато още при определянето на
първоначалното обезщетение, не е било предвидено и съобразено последвалото
влошаване на здравословното състояние на пострадалия. В постановеното Решение №
196/2011 г. на ІV г. о. на ВКС пък е изяснено, че при ексцес за пострадалия
възниква ново вземане за обезщетение, което е различно от първоначално
предявеното, а основанието за възникването на това вземане произтича от новото
състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или с
утежняване на старите страдания, което (ново състояние или страдание) се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира, че предвид заключението на
съдебномедицинската експертиза относно актуалното здравословно състояние на ищцата,
се налага правния извод, че не е налице ексцес по отношение на травмата в левия
горен крайник. Още към момента на присъждане на обезщетението в производството
пред СГС, левия горен крайник на ищцата е бил парализиран, била е налице невъзможност за служене с
ръката и прогнозата за възстановяване е била неблагоприятна. Към настоящия
момента състоянието на ищцата е същото, тъй като основната функция на ръката е
загубена и не би могла да бъде възстановена. Поради това съдът намира, че по
делото не се установява, твърдения от ищцата ексцес в състоянието на горния ляв
крайник, поради което следва да се приеме, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за е неоснователен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения иск от Т.Я.Я. против Г. за заплащане на сумата от 50000лв.,
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените й допълнителни усложнения от претърпените
телесни увреждания в резултат на процесното ПТП - вследствие на претърпяната
травма-травматична парализа на ляв мишничен сплит, пострадалата е получила
аддукторна контрактура на лява раменна става, с оплаквания - ляв горен
крайник-във вътрешна ротация аддукция в раменната става; невъзможна по обем
активна абдукция в лява раменна става с изразена мускулна атрофия на мускулите
на раменния пояс; лява предмишница - в пронация; невъзможни по обем активни
движения в лява гривнена става; вяла активна флексия на пръстите на лява ръка,
което е наложило извършването на нови оперативни интервенции на 09.05.2017 г. и
01.11.2017 г., както и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в
общ размер на 1 715, 36 лв. и 3600 турски лири, от които сума в размер на
120 лв. за самостоятелна стая; сума в размер на 800 лв. за избор на екип; сума
в размер на 400 лв. за използване на невростимулатор; сума в размер на 85 лв.
за авансово плащане по превод от български на английски език; сума в размер на
95 лв. доплащане за превод от български на английски език; сума в размер на
59.99 лв. за закупуване на лекарствени средства; сума в размер на 134.47лв. за
закупуване на лекарствени средства; сума в размер на 20.90 лв. за закупуване на
пластична динамична ортеза за китка и пръсти; сума в размер на 3 600 турски
лири за извършени медицински услуги - помощ за развитие на моториката, терапия
за неврологично развитие и физиотерапия - семейно обучение и консултация ведно
със законната лихва върху всяка една от сумите от 13.09.2014г. до окончателно
им изплащане като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, съдът не
дължи произнасяне по възраженията на ответника за съпричиняване
С оглед
изхода на делото Т.Я.Я. следва да заплати
на Г. направените в настоящото производство разноски в размер на 880 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Т.Я.Я. с ЕГН *********** с адрес: *** против Г. със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. ***, Булстат *** за заплащане на сумата от 50 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й допълнителни
усложнения от претърпените телесни увреждания в резултат на ПТП от 13.09.2014 г. , което е наложило извършването на нови оперативни
интервенции на 09.05.2017 г. и 01.11.2017 г., както и обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в общ размер на 1715.36 лв. и 3 600
турски лири, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от
13.09.2014г. до окончателно им изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т.Я.Я.
с ЕГН *********** с адрес: *** да
заплати на Г. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ***, Булстат *** направените в настоящото производство разноски в
размер на 880 лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - Г.С.А., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: