№ 266
гр. Велико Търново, 11.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело
№ 20224001000200 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. Ж. Г. против определение № 165
от 19.05.2022 г. по т.д. № 295/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което
първостепенният съд е допълнил Решение № 38/07.04.2022 г., постановено по
делото, като е осъдил жалбоподателя К. Ж. Г. да заплати на „Юробанк
България“ АД сумата 1184,37 лв., разноски по делото, представляващи
внесена държавна такса. В частната жалба се излагат съображения, че
неправилно окръжният съд е счел, че в сключената извънсъдебна спогодба
дължимата сума, която следва да заплати на банката е посочена като общ
размер, без да е ясно от какво е формирана. Изрично е посочен в размера на
дължимата сума и размерът на заплатената държавна такса, с което
формираният общ размер на дълга възлиза на 30320,74 евро. Заплатената от
банката държавна такса за исковото производство е погасена от
жалбоподателя на 10.03.2022 г. и не следва да се присъжда. В споразумението
е посочено още, че всички отношения между страните са уредени и те няма да
имат претенции една спрямо друга, в това число и по отношение на исканите
разноски.
Моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът по жалба „Юробанк България” АД в срока по чл. 276, ал.
1
1 ГПК е депозирал становище за неоснователност на депозираната частна
жалба. Не оспорва факта, че сумата от 1184,37 лв. действително е изплатена и
погасена от К.Г.. Счита обаче, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото и първоначално е оспорил исковата молба, поради което за
създаването на правна сигурност между страните решението следва да
съдържа и произнасяне по въпроса за сторените разноски.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите
на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство,
намира следното:
Пред Окръжен съд Русе подадена искова молба от „Юробанк
България” АД против К. Ж. Г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ
вр. чл. 79 ЗЗД и отправен петитум да се установи със сила на присъдено
нещо, че ответникът дължи на банката сумите 27213,88 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит от 21.04.2008 г., законна лихва върху
главницата, считано от 01.04.2021 г., 179,67 евро – договорна лихва за
редовен кредит за посочения период, 766,31 евро – мораторна лихва за
визиран период, 52,31 евро – застраховки за посочен период, за които суми е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1804/2021 г.
на Районен съд Русе.
Производството е образувано по повод на постъпило възражение от
длъжника, като банката е внесла държавна такса за установителните искове в
общ размер на 1184,37 лв.
Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба от
К.Г., с която е уведомил съда, че между страните е постигнато споразумение,
по силата на което той е погасил изцяло задължението си към банката ищец, в
това число и разноските по делото. С оглед на това декларира, че признава
изцяло иска.
Постъпила е молба и от „Юробанк България“ АД, с което уведомява
съда за постигнатото споразумение, за погасяване на задължението, за
признаването на иска от страна на ответника, като в молбата е отправено
искане за постановяване на решение при признание на иска и присъждане на
направените разноски. Към молбата е приложено споразумението.
С Решение № 38/07.04.2022 г. по т.д. № 295/2021 г. на Окръжен съд
Русе, постановено по реда на чл. 237 ГПК, съдът признава за установено
2
съществуването на вземанията на „Юробанк България“ АД срещу К. Ж. Г. по
издадената заповед за изпълнение.
С молба от 11.04.2022 г. „Юробанк България“ АД е поискала
изменение на решението в частта за разноските, като й бъдат присъдени
сторените разноски за заплащане на държавна такса по исковото
производство в размер на 1184,37 лв.
К.Г. е заел становище за неоснователност на молбата, тъй като е
заплатил изцяло задълженията си към банката, в това число и сторените от
нея разноски по исковото производство.
С обжалваното определение № 165 от 19.05.2022 г. съдът е приел
молбата за основателна, тъй като от сключената извънсъдебна спогодба не
става ясно дали е налице споразумение относно разноските по настоящото
дело. С оглед на това е осъдил К.Г. да заплати на „Юробанк България“ АД
сумата от 1184,37 лв. Това определение е предмет на проверка в настоящото
производство.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.
3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално
допустима, и следва да се разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно
по следните съображения:
Безспорно е образувано производство по реда на чл. 422 ГПК, по
което ищецът „Юробанк България“ АД е заплатил държавна такса в размер на
1184,37 лв. Преди приключване на устните състезания обаче длъжникът е
заплатил изцяло задълженията си към банката, включително и сторените от
нея разноски за исковото производство, което обстоятелство не се спори и се
заявява изрично в депозирания отговор от банката по частната жалба.
Настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
предвиждаща, че съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, намира приложение и по
отношение на процесуалното вземане, което възниква в полза на ищеца за
3
възстановяване на сторените от него разноски. В случая преди приключване
на устните състезания ответникът признава изцяло иска, като погасява
всичките си задължения, в това число и разноските на банката за исковото
производство. В този смисъл последващото осъждане за заплащането им не е
съобразено с извършеното погашение на това задължение. В този случай
постановките на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес, не могат да бъда приложени, тъй като се касае за
различно вземане от това по издадената заповед за изпълнение, чието
съществуване не се установява, а се постановява осъждане на ответника да го
заплати. В този смисъл погасяването на задължението за разноски в процеса
следва да бъде съобразено от съда към момента на постановяване на съдебния
акт, имащ отношение към този въпрос, и при констатация за такова
извършено погашение искането за повторно осъждане на ответника за
заплащане на сторените разноски, следва да бъде отхвърлено.
По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното
определение се явява неправилно, последица от което е отмяната му като
такова и постановяване на ново, с което искането по чл. 248 ГПК за
допълване на решението в частта за разноските, като в полза на „Юробанк
България“ АД се присъди сумата от 1184,37 лв., бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 165 от 19.05.2022 г. по т.д. № 295/2021 г.
на Окръжен съд Русе, с което е допълнено Решение № 38/07.04.2022 г.,
постановено по делото, като е осъден К. Ж. Г. да заплати на „Юробанк
България“ АД сумата от 1184,37 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Юробанк България“ АД, депозирана по
реда на чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 38/07.04.2022 г. по т.д. №
295/2021 г. на Окръжен съд Русе в частта за разноските, като в полза на
4
банката бъде присъдена сумата от 1184,37 лв., представляваща заплатена
държавна такса.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5