№ 1447
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110216448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. Е., чрез М. Г. - настойник срещу
наказателно постановление /НП/ № 682/09.03.20г., издадено от началник на
09 РУП-СДВР, с което на Б. Г. Е. е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 / петдесет лева/ лв. на основание чл.81 т.5 ЗБЛД за
нарушение на чл.6 ЗБЛД.
В жалбата се твърди, че издаденото НП следва да бъде отменено, тъй
като Б. Е. е поставен под пълно запрещение, не носи административно-
наказателна отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Представлява се от адв. Б.. Процесуалният придставител поддържа жалбата и
доводите в нея. Иска от съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.03.2020 г. е съставен АУАН срещу жалбоподателя Б. Е. за това, че
на 03.03.2020г., около 14:40ч. в кв. „Връбница“ до бл. 502 лицето при
1
извършване на полицейска проверка не представя документа за самоличност.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.6 ЗБЛД.
Въз основан а съставения АУАН на 09.03.2020г. при идентична
словесна обосновка и дадена правна квалификация на соченото нарушение е
издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в резмер на 50 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН, показанията на св. Г..
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
В хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване
на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в акта, съответно в
наказателното постановление, следва точно да е описано деянието, което
съставлява нарушение, и фактическата обстановка, при която е извършено.
Необходимо е наличие на правно единство между квалификацията и
описаното като нарушение деяние. В съдържанието на двата акта няма пълно
словесно описание на фактите, които според административния орган описват
осъщественото администартивно нарушение. Нещо повече не са посочени и
обстоятелствата, при които се сочи да е извършено нарушението. Така се е
стигнало да провеждане на незаконосъобразно административно наказатело
поризводство, в хода на което пряко са засегнати правата на сочения
нарушител.
В обстоятелствената част на АУАН и последвалото го НП е следвало да
намерят отражение обстоятелствата, свързани с механизма на извършваната
проверка, поведението на лицето – все факти, които следва да очертаят
обективните предели на соченото нарушение. Контролният орган не е описал
значимите обстоятелства, а въвел в акта словесно съдържание на текст на
2
правна норма – чл.6 ЗБЛД. Този подход при изписване на съдържанието на
акта не онагледява изпълнение на зъдлжението въведено в ЗАНН за точно и
ясно описание на обсотятелствата, при които се твърди да е извършено
нарушението. За субекта на отговорността, тъй като същия следва да се брани
срещу факти, а не срещу словесно съдържание на правна норма, остава неясно
какво се твърди – като действие/бездествие/реплики да е извършил, как то
осъществява механизъм на посегателство. Отделно от това за съда е
преклудирана възможността да изследва относими обсотятелства, касаещи
пределите на нарушението – извършена ли е била полицейска проверка, как е
била обекитвирина същата, респективно какво е било поведението на
провереното лице. Липсата на описание на тези обстоятелства опорочава
законността на протеклото производство и съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление. След като изначално липсва описание на
обстоятелствата, при които се твъди да е извършено нарушението съдът не
може да събира доказателства в насока установяване на посочените факти/
доколкото такива не са въведени/, а именно извършена ли е проверка, каква,
кой я е извършил, какъв е бил механизма на осъществяването й, какво е било
поведението на проверяваното лице, в случай че същият е бил обект на
проверка/, както и доводите на жалбоподателя, касаещи неговата
недееспособност.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
основателна, поради което следва да бъде уважена.
Предвид изхода на производството СДВР следва да заплати в полза на
Б. Г. Е. чрез неговия настойник – М. Б. Г. сумата от 150 / сто и петдесет/ лв.,
представляваща разноски за адвокат в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 682/09.03.20г., издадено от
началник на 09 РУП-СДВР, с което на Б. Г. Е. е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 / петдесет лева/ лв. на основание чл.81 т.5
3
ЗБЛД за нарушение на чл.6 ЗБЛД.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Б. Г. Е. чрез неговия настойник –
М. Б. Г. сумата от 150 / сто и петдесет/ лв., представляваща разноски за
адвокат в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4