Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.12.2018г.
гр.П. 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
двадесет и седми ноември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Вергиния Петкова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №251 по описа за
2018г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание
постъпила ИМ от малолетния Ц.Х.Н. чрез неговата майка и законен представител К.С.С. чрез
пълномощника й –адвокат Т.П. ***
бряг.
В ИМ се твърди ,че на 22.10.2017г.ищецът Ц.Н.
прибирайки се към дома си,заедно с майка си и нейна приятелка Б.Д. по ул.“***“
в с.*** внезапно паднал в необезопасена
дупка,намираща се на тротоара с диаметър около 20-30см.и дълбочина
приблизително 5 см.Твърди се ,че при падането
ищецът е ударил десния си крак ,закаран е от майка си в МБАЛ Ч. ЕООД и
оттам е препратен в болницата в П.,където са му направени манипулации и
изследвания,при които е установено счупване на глезена.Твърди се,че вследствие
настъпилото произшествие на 22.10.2017г.по причина необезопасена дупка на
тротоара ,ищецът е получил физически и психически травми, изразяващи се във
фисура на дясна тибия в дисталната част.Посочва се,че в продължение на 1 месец
е имал силни болки в десния крак ,бил е
с шина за около 20 дни,поради напълно обездвижения десен крак бил неспособен да
се грижи сам за себе си ,като за ежедневните си нужди е бил принуден да ползва чужда помощ,че за дълъг период от
време е бил лишен от обичайния си динамичен живот на безгрижно дете,а
преживеният шок и стрес вследствие претърпяната злополука ще останат завинаги в
съзнанието му.Твърди се ,че описаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото произшествие на 22.10.2017г.,вследствие неизпълнение на
задълженията на Община Ч. да обезопасява общинските пътища и улици.В ИМ ищецът
се позовава на разпоредбите на чл.2 ал.1т.2 от ЗОС и на §7 л.1т.4 от ПЗР на ЗМСМА.Изложени са доводи,че се претендира обезщетение за вреди ,причинени не от
присъщи качества на една вещ ,а за вреди,които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта,поради което
отговорността на нейния собственик е по чл.49 ЗЗД за виновно бездействие за
отстраняване на повредите и възстановяване на типичното състояние на
вещта.Посочено е,че в качеството на собственик Община Ч. е длъжна да поддържа в
изправно състояние процесния пътен участък,че улиците следва да се поддържат
годни за обикновеното си предназначение,а именно безопасното движение на
пешеходци и МПС-та,че това свое задължение Община Ч. следва да изпълнява чрез съответните служители или работници или
чрез лице,на което изрично е възложено поддържането на пътните участъци и
тротоарите.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което Община Ч.
да бъде осъдена да заплати на Ц.Х.Н. ,чрез неговия законен представител К.С.С.
сумата от 26 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди ,вследствие падане в необезопасена дупка,ведно със законна лихва от
датата на увреждането 22.10.2017г.до окончателното изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски,вкл.адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1т.2
ЗА.В съдебното заседание на 27.11.2018г.,на което бе даден ход по същество ищецът
,представляван от своята майка и законен представител К.С. чрез пълномощника си адвокат Т.П. от САК поддържа така предявения
иск и моли съда да го уважи изцяло,като се претендира адвокатско възнаграждение
по чл.38 ЗА,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат П. писмени бележки .
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Ч.,представлявана от
кмета инж.Д.В.. В същия е взето становище,че предявеният иск е допустим като
предявен срещу процесуално легитимирана страна-Община Ч. в качеството й на
собственик по закон на общинските пътища,улиците,булевардите , площадите,
обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване, че искът е предявен от лице ,имащо
правен интерес от завеждането му. Предявеният иск се оспорва се по основание и
размер.Ответникът оспорва твърденията в ИМ относно деня,мястото и
обстоятелствата около инцидента, като счита,че не е установено конкретното
място ,на което липсва настилка от тротоара на ул.“***“ в с.*** и на което е настъпило травматичното увреждане.Оспорва
се твърдението за наличие на необезопасена, нарушена или липсваща настилка на
която и да е част от тротоара на ул.“***“в с.***.Изложени са доводи,че получените
увреждания не са настъпили вследствие падане на ищеца на тротоара, а в резултат
на неговото собствено поведение.Посочено е,че липсват данни за усложнения или
за по-тежки последствия от обичайните при подобен род наранявания,че посоченият
в ИМ възстановителен период не
предполага по-продължително лечение от обичайното.С оглед посочения в ИМ период
на носене на шина около 20 дни,ответникът счита ,че не е налице счупване на
глезена,а значително по-леко увреждане ,което може да е и спукване на костта.
Оспорва се представеното писмено доказателство-резултат от образно изследване
относно отразеното в него заключение.С отговора се оспорва размера на
претендираното обезщетение,като се твърди,че същото е прекомерно с оглед
характера и продължителността на причинените неудобства,че не кореспондира с
трайно установената практика,нито с принципа за справедливо обезщетяване на
претърпени вреди и пропуснати ползи.Изложени са доводи,че ако съдът прецени,че
искът е основателен , същият следва да бъде уважен за част от претендираното
обезщетение за неимуществени вреди съобразно вида и тежестта на увреждането ,
приложеното лечение ,продължителността на възстановителния период и претенцията
за заплащане на сумата 26 000 лв.бъде отхвърлена като прекомерна.В
съдебното заседание на 27.11.2018г.на което бе даден ход по същество ответникът
Община Ч. чрез своя пълномощник адвокат С.Б. от ПАК моли съда да постанови
решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.В дадения от съда на основание чл.149 ал.3 ГПК едноседмичен срок не е
представена писмена защита от адвокат Б..
Окръжният съд като прецени становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
В изготвения
от съда проекто-доклад ,съгласно определение №698 от 21.06.2018г.,приет за
окончателен в съдебното заседание на 10.07.2018г.по който страните не са
направили възражения,съдът е приел,че е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД,като се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 26 000лв.,в резултат на това,че на 22.10.2017г.ищецът е паднал в необезопасена дупка, намираща се на тротоара на ул.“***“в с.*** и е получил травма, изразяваща се във фисура на дясна тибия в дисталната част / счупване на глезена на десен крак/.Неимуществените вреди се
претендират на основание виновно бездействие от страна на служители на Община Ч.
като собственик на общинските пътища,улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги и зелените
площи за обществено ползване ,които не са изпълнили задължението си да
поддържат в идеално състояние процесния пътен участък.Върху сумата от
26 000лв. се претендира и законна лихва от датата на увреждането-22.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
С
молба-уточнение/л.34/ ищецът ,чрез своя пълномощник е конкретизирал мястото на
увреждането,като е посочено,че въпросната дупка се намира на ул.“***“в с.***
срещу вратата на номер 6,на около 2,5м.от вратата посока улицата.
Съгласно
чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл. 50 изр. 1 от ЗЗД
предвижда,че за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,под чийто надзор те се
намират.С посочените разпоредби са регламентирани различни фактически състави.
С ППВС №
17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3 на ВС са дадени
задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45
/чл. 49/ ЗЗД
и по чл. 50 ЗЗД.Съгласно дадените
разяснения в т.3 от ППВС №4/30.11.1975г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от
вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД е
различна и предпоставя различни обстоятелства, които следва да бъдат установени
в производството, като едната от тях изключва другата. Възможни са обаче и
случаи, когато вредите настъпват както в резултат на качествата на вещта, така
и на виновно поведение на дадено лице. В тази хипотеза отговорността е на този,
който едновременно е собственик на вещта или същата се намира под негов надзор
и едновременно е възложил работата свързана с вещта при и по повод, на която е
настъпило увреждането. При отговорност по чл. 49 ЗЗД увреждането трябва да е в резултат на виновно
поведение на дееца, допуснати
нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта или извършване на други
действия със същата. Отговорността
по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира,
когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно
поведение при ползването й, както и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта. Налице е
отговорност по чл.
50 ЗЗД,
когато при ползуване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, а самата тя представлява опасност. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на
вина. В конкретната хипотеза ,с оглед твърденията в
ИМ,че вредите се претендират на основание виновно бездействие от страна на служители на Община Ч. като
собственик на общинските пътища,улиците, булевардите,площадите,обществените
паркинги и зелените площи за обществено ползване ,които не са изпълнили
задължението си да поддържат в идеално състояние процесния пътен участък-тротоарната настилка на
ул.“***“ в с.***,Община Ч., съдът е
приел,че предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД,че вредите не се
претендират на основание чл.50 ЗЗД от състоянието и качествата на вещта,в който
смисъл са и доводите в ИМ.Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и безвиновна,като
е гаранционно – обезпечителна, тъй като се отговаря за виновно поведение на
лицата, на които е възложена работата.
Безспорно между страните
е,че пътното платно и тротоарната
настилка на улица „***“в с.***, са собственост на ответника Община Ч.. Това обстоятелство не се оспорва от
ответника в депозирания писмен отговор по реда на чл.131 ГПК.В този смисъл е и
разпоредбата на чл.2 ал.1т.2 от ЗОС, съгласно която общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени на общината със закон.На основание §7 ал.1т.4 от
ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините
следните държавни имоти-общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
Безспорно от представеното
удостоверение за раждане се установява,че малолетният ищец Ц.Х.Н. е роден на ***г.,като
понастоящем е навършил 13 години.Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от Закона
за закрила на детето,малолетното дете бе изслушано в съд.заседание на 10.07.2018г.в
присъствието на социален работник от ДСП гр.Ч.. Детето заяви,че на
22.10.2017г.,заедно с майка си и нейна приятелка са се прибирали от центъра и вървейки по тротоара в с.*** е
паднал в голяма дупка срещу вратата,при което си е ударил глезена на десния
крак.Детето посочи,че при падането е изпитало болки,че са викнали линейка
,която ги е завела в болницата в гр.Ч.,но
оттам са им обяснили,че не могат да гипсират крака,че следва да се постави
лед,за да спадне отока,че на другия ден са дошли в болницата в П.,където са му
гипсирали крака.Ц.Н. посочи,че е бил в
гипс два месеца,през който период е отсъствал от училище,че се е
придвижвал с патерици ,изпитвал е болки
,като е бил подпомаган от майка си за всичко,че е отсъствал от училище от
октомври до Коледа,което е повлияло на успеха му в училище и е пропуснал доста
материал.
От ДСП гр.Ч. е изготвен социален
доклад.В същия е посочено,че Ц. има брат на 17 години и сестра на 15
години,които са ученици,че бащата на децата е починал,като след смъртта му
грижи за трите деца полага единствено
майката К.С.,която е безработна.Според доклада за учебната 2017-2018г. Ц. е бил ученик в VІ-ти клас в ОУ“***“с.***,като
вследствие получената травма от падането около 2 месеца детето е отсъствало от
учебните занятия и е имало пропуски в усвояване на учебния материал.Отразено
е,че по думите на майката Ц. е бил
стресиран ,че след преминаване на физическата болка е преодоляна и психическата
травма ,като към момента на изготвяне на
доклада детето е спокойно,в добро
психическо и емоционално състояние.Посочено е,че детето има приятели в
училището,в което учи,проявява интерес към футбола и участва в юношеския отбор на с.***,като е споделило,че поради
травмата не може да тренира активно и е
в резервите на отбора.Заключението в доклада е,че травматичното събитие се е отразило върху физическото и
психическото здраве на детето за определен период от време.В съд.заседание на
10.07.2018г.соц.работник И. И. заяви,че детето е споделило,че е било травмирано
,затова,че не е могло да излиза,да се среща и играе с приятели,а е пропуснал и
учебен материал и е бил на изпит по математика.
От представените с ИМ писмени
доказателства безспорно се установява,че на 22.10.2017г.детето Ц.Н. е прегледано
в спешен ортопедичен кабинет,дадено му направление за рентгеново изследване,
направено е такова,както и снимка ,а резултатът от образното изследване е фисура на дясна тибия в дисталната част.
Спорни в
настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.49 във
вр.с чл.52 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответната Община Ч.
,дължи ли същата обезщетение за неимуществени
вреди на
малолетния ищеца Ц.Н. и в какъв размер.
За изясняване на спорните по делото
въпроси са събрани гласни и писмени доказателства,приети са медицинска и
техническа експертизи.
От показанията на свидетелката Б.Д. се установява,че заедно с Ц. и майка му са се
прибирали,като преминавайки по тротоара на ул.“***“,Ц. е стъпил накриво в
една дупка и си е счупил
глезена.Свидетелката посочва,че дупката е била на тротоара,че целият тротоар на
тази улица е в окаяно състояние,като има и др.дупки,а плочките са разместени
нагоре-надолу,че дупката,в която детето е паднало се вижда отстрани и вероятно
има пропаднала плочка.Същата установява,че при падането детето е започнало да
плаче,глезенът му се е подул,че са го закарали в Бърза помощ,където е извикан
лекар от Окръжна болница в П.,след което са ги върнали,за да бъде гипсиран
крака на следващия ден.Свидетелката установява,че два месеца и нещо детето не е
посещавало училище,било си е вкъщи, с патерици,а майка му го е обслужвала за
ежедневните му нужди,като според нея инцидентът е станал през м.октомври ,около
18.30-19.00часа и е било тъмно.
Свидетелката Р.С./приятелка на майката
на ищеца/ установява,че не е присъствала на инцидента,но е посещавала Ц. и
майка му в дома им,че детето не е могло да стане и тя е помагала да го
вдигнат,за да отиде до тоалетна,която е външна.Същата посочва,че около 20 дни
детето е било в гипс, че след свалянето му детето не е могло да ходи,че е
отсъствал от училище,че самият Ц. се е оплаквал от болки в крака и след
свалянето на гипса ,като й е казвал,че не може да ходи.Тази свидетелка
установява,че при посещенията си е виждала деца,които са търсили Ц. ,но той не
е могъл да излиза,за да играе с тях,че не се е чувствал добре от това,че не
ходи на училище и изпуска материал,че
пред нея детето не е споделяло инцидентът да е станал при игра на футбол.
От показанията на свидетеля Д.Б. –кмет
на с.*** се установява,че официално при него не е постъпвала информация за
станалия инцидент с Ц.,но е разбрал от приказките на хората в селото.Същият
посочва,че трета година не е правен ремонт,че тротоарите са обрасли, повдигнати
от дървета и хората се движат по шосето,като не знае какво е състоянието на
ул.“***“,около вратата на №6,в посока улицата и не е имало оплаквания за
тротоарната настилка на тази улица.
Свидетелят Ивайло Златков посочва,че
живее в с.*** и е комшия на Ц.,като
живее на около 50м.от дома му,че синът му е съученик с ищеца.От показанията му се
установява,че синът му е споделил,че докато са играели с Ц. на топка,Ц. се е
подхлъзнал и си е ударил крака,че е виждал Ц. в гипс,че е дал на Ц. патериците
на своя син, който преди време е
претърпял операция.Свидетелят не е бил очевидец на инцидента, не си спомня кога
е станал ,като според него това е било в края на лятото на миналата
година,т.е.на 2017г.
От заключението на ВЛ д-р Д.Д.,което
не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло
се установява,че на база представените мед.документи на ищеца Ц.Н. е причинена
фисура/цепнатина ,спукване,счупване без разместване/ на долния край на големия пищял на десния крак,като в детска
възраст оздравителните процеси протичат по-бързо и травмата представлява
разстройство на здравето,временно и неопасно за живота.Според ВЛ при тази
диагноза болките и страданията продължават
за срок от 3 и половина до четири седмици,а лечението е
„имобилизация“/обездвижване/ на крайника
в областта на глезенната става за
период от 15 до 20 дни.В експертизата е посочено,че имобилизацията става по три
начина-1./налагане на гипс;2./поставяне на кожена ортопедична ортеза и
3./поставяне на шина,като ВЛ е посочило,че в
представените мед.документи никъде не е вписано кога и какъв вид
обездвижване на крайника е
осъществено,нито има данни за срока на имобилизацията,като в тази насока има
противоречиви данни между отразеното в ИМ и показанията на свидетелите. В
заключението е отразено,че в представените мед.документи няма никакви данни кой лекар и в кое здравно
заведение е свалена гипсовата
имобилизация,като добрата медицинска практика изисква след сваляне на гипса при
наличие на болки и др.усложнения,да се
назначи физиотерапия и рехабилитация.Според заключението уврежданията са в
резултат на тъпа травма ,могат да бъдат получени при
спъване,подхлъзване,залитане,“стъпване накриво“,предизвикано от неравности и дупки в тротоарната настилка,но
е възможно да бъдат получени и при др.битови инциденти и детски игри като игра
на футбол,бягане,скачане,каране на велосипед,блъскане,удряне. В устните си
обяснения в съд.заседание на 27.11.2018г.ВЛ Д. посочва,че се касае за дете на
11 години,че в тази възраст оздравителните процеси протичат по-бързо, че няма
данни за някакви усложнения,налагащи физиотерапия и рехабилитация, като според
него ищецът е търпял болки и страдания в резултат на счупването за период от
около 25 дни,съответно за 15-20 дни при налагането на гипса и за около 10 дни след
свалянето на гипса с намаляваща интензивност.
От заключението на ВЛ С.С.,което
като неоспорено от страните съдът възприема изцяло се установява,че при
извършения оглед на местоположението на инцидента на ул.“*** “в с.*** е установено,че
тротоарната настилка е с множество неравности,в резултат на естественото
износване на материалите и външните атмосферни условия.ВЛ е установило,че
понастоящем на ул.“***“№6 пред портата на 2м.към улицата има дупка/неравност/ с
размери 100см./60см./6см.и на улицата не са извършвани никакви ремонти от
22.10.2017г.до момента. За онагледяване на улицата и на тротоара,където е
станал инцидента,ВЛ е направило снимки. В съдебното заседание на 27.11.2018г.ВЛ
С. очерта с химикал мястото на инцидента на снимките,като заяви,че в момента
цялата улица е за ремонт.
При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа
обстановка,съдът приема,че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Община Ч. по реда на чл. 49 ЗЗД. Установено е наличието на непозволено увреждане, изразяващо се в увреждане на
здравето на малолетния ищец,който на 22.10.2017г.
около 18.30-19.00
, вървейки по тротоара на ул.“***“ в с.***,в близост до №6 е паднал в дупка,при
което му е причинена фисура на дясна тибия в дисталната част,респ.спукване на
долния край на големия пищял на десния крак,което увреждане има характер на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 НК-разстройство на здравето,временно и неопасно
за живота.Причинената на ищеца травма е
пряка последица от лошото качество и липсата на поддръжка на тротоарната
настилка на ул.“***“,която е била с множество дупки и неравности,с повдигнати ,разместени
и липсващи плочки, което е видно и от направените от ВЛ С. снимки на мястото на инцидента.Съдът приема, че
причиненото на ищеца травматично увреждане е последица от падането в дупка по
тротоара на улицата,а не е в резултат от игра на футбол,като в тази насока
кредитира показанията на свидетелката Б.Д..Същата е очевидец на случилото се на
22.10.2017г.и показанията й се базират на непосредствените й
впечатления,кореспондират с представената мед.документация,както и с
обясненията на самото малолетно дете относно причината за травмата. Безспорно Община Ч. е собственик на улица „***“в с.*** ,а
тротоарът на който е настъпило увреждането на ищеца представлява общински път
по смисъла на чл.3 ал.3 във вр.с чл.8 ЗП. Съгласно чл.30 ал.4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община. Налице е бездействие на
служителите на ответната Община или на други изпълнители, на които тя е възложила поддържането,изграждането и ремонта на тротоарната настилка на улицата,които не са
изпълнили задълженията си да извършат ремонт на същата,да бъдат подменени
липсващите и счупени плочки, да се премахнат неравностите и дупките,за да се
осигури безопасно придвижване на пешеходците.
С оглед изложеното,съдът приема,че ищецът е установил
предпоставките на чл.49 ЗЗД-непозволено увреждане,от което е претърпял
неимуществени вреди-болки и страдания,причинна връзка между вредоносния
резултат и действията/бездействията на
служители на ответната Община.Искът е доказан по основание.Изцяло недоказани са
възраженията на ответника в писмения отговор ,че на ул.“***“в с.*** няма места
с липсваща, нарушена или необезопасена тротоарна настилка. Недоказано е направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на ищеца.Инцидентът
е станал на 22.10.2017г. около18.30-19.00ч., в тъмната част на денонощието,като
от събраните по делото доказателства не се установи падането на ищеца в дупка на тротоара на улицата да се дължи на проявено от негова страна
невнимание,при положение,че по цялата тротоарна настилка на улицата има дупки,неравности,липсващи
и разместени плочки.Не са ангажирани доказателства,за да се приеме, че ищецът обективно
при проявено по-голямо внимание е могъл да се предпази от падане и да избегне неравностите по тротоара ,при
положение,че инцидентът е станал в тъмната част на денонощието и пострадалият е
дете.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази вида и характера на причиненото на ищеца травматично
увреждане-фисура/спукване,счупване без разместване/ на долния край на големия
пищял на десен крак,представляващо разстройство на здравето,временно и неопасно
живота,с характер на лека телесна повреда.Оздравителният процес при ищеца е
продължил около 25 дни, от които през първите 15-20дни е бил с гипс ,а след
свалянето на гипса за около 10 дни е продължил да търпи болки с намаляваща
интензивност.Съдът съобрази,че за период от около 2 месеца ищецът поради
травмата на десния крак не е посещавал училище ,в резултат на което е пропуснал
голяма част от преподавания учебен материал.В периода , когато малолетното дете
е било в гипс и обездвижено,същото се е нуждаело и от чужда помощ,тъй като не е могло да се
обслужва само.В случая детето се е травмирало и от това,че не може да излиза и
да играе с приятелите си ,не може да тренира футбол. Съобразявайки всички тези обстоятелства и с оглед критерия за справедливост, съгласно
чл.52 ЗЗД ,Окръжният съд приема ,че обезщетение в размер на 1 000лв.е
достатъчно да компенсира претърпените физически болки и страдания.До този размер искът е основателен,доказан и следва да
бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на
увреждането -22.10.2017г.до окончателното й изплащане.За разликата до 26 000лв.искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Не
се установиха неимуществени вреди с
такъв интензитет и продължителност,като съдът счита,че претендираното
обезщетение в размер на 26 000лв.е
прекомерно завишено.
При този изход на процеса и на
основание чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца
адвокат Т.П. от САК адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство по делото в размер на 300лв.,изчислено съобразно уважената част от
иска по реда на чл.7 ал.2,т.1 от наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения.
Ищецът е освободен от внасяне на ДТ и
разноски на осн.чл.83 ал.2 ГПК, поради което и на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати ДТ по сметка ПОС в
размер на 40лв.върху уважената част от иска,както и заплатените от бюджета на
ПОС разноски за ВЛ в размер на 75лв..
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр.с чл.52 ЗЗД ОБЩИНА Ч.,представлявана от кмета Д.В.,БУЛСТАТ
№***,гр.Ч., ул.“***“№1 ДА ЗАПЛАТИ на малолетното
дете Ц.Х.Н.,род.на ***г., ЕГН ********** ,чрез неговата майка и законен
представител К.С.С. ,ЕГН ********** , двамата от с.***, ул.“***“№9 ,Община Ч.,Пл.обл.,
със съдебен адрес за призоваване: адвокат Т.П. ***,офис 5 сумата 1 000лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 22.10.2017 г.при падане в дупка на тротоарната настилка на общински път-улица „***“в с. ***, Община Ч.,довело до фисура
на дясна тибия в дисталната част, ведно със законна лихва върху сумата,считано
от 22.10.2017г.до окончателното й изплащане ,като за разликата до 26 000лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ОБЩИНА Ч., представлявана
от кмета Д.В.,БУЛСТАТ №***,гр.Ч., ул.“***“№1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т.П. ***,офис 5 адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. за
осъщественото безплатно проц.представителство на ищеца, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ОБЩИНА Ч., представлявана от кмета Д.В.,БУЛСТАТ №***,гр.Ч.,
ул.“***“№1 ДА ЗАПЛАТИ ДТ по сметка ПОС в
размер на 40лв., както и разноски за ВЛ в размер на 75лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: