Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 16.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Галя
Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №19272 по
описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Л.“ АД /с предходно наименование „П.“
АД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** и М.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, обективно и субективно кумулативно съединени
искове, както следва: искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата от 1760,91 евро (хиляда седемстотин и шестдесет евро и деветдесет и един евроцента), представляваща падежирала главница по вноска №4, вноска
№5 и вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017 г.,
произтичащи от Договор за заем
- кредит „П.“ –
клиентски №5465 от
29.11.2016г. и приложение №1
– Погасителен план към него, с нотариална
заверка на подписите на страните
от 29.11.2016 год. с рег. № 21940/2016 г., извършена от
нотариус к.н.с район на действие ВРС, с рег. № 572 на Нотариалната
камара, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 14,70 евро (четиринадесет
евро и седемдесет евроцента), представляваща падежирала договорна лихва от вноска
№4, вноска №5 и вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла на Приложение
№ 1 – Погасителен план към Договор за заем -
кредит „П.“ – клиентски №5465
от 29.11.2016г., за което е издадена Заповед за изпълнение
№5384/12.07.2018г., по ч.гр.д. №10672 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав; иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД да бъдат осъдени
ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 44.27 евро
/четиридесет и четири евро и двадесет и седем евроцента/, представляваща
остатък от падежирала главница от
вноска №4 до вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла на Приложение
№ 1 – Погасителен план към Договор за заем -
кредит „П.“ – клиентски № 5465 от 29.11.2016г.; иск с правно основание чл.240,
ал.2 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата
от 94.68 евро /деветдесет и четири
евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща остатък от падежирала договорна лихва от вноска №4 до вноска
№6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла на Приложение
№ 1 – Погасителен план към Договор за заем Потребителски
кредит „П.“ – клиентски № 5465 от 29.11.2016г.; иск с правно основание чл.92 ЗЗД
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 2640.51 евро /две хиляди шестстотин и
четиридесет евро и петдесет и един евроцента/, представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б. (с) и
(d) от Договора, дължима за периода 30.01.2017г. до 05.07.2017г.; искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
за солидарно заплащане от ответниците на ищеца на сумата от 25 евро /двадесет и пет евро/,
представляваща такса за уведомление
по електронна поща за просрочена дължима сума съгласно чл.2.5, б. (b), т. (ii) от Договора; 50 евро /петдесет
евро/, представляваща разходи и разноски
по изпращане на уведомление по смисъла на чл.2.3., .б. (f), вр. с чл.2.5, b. (б), t.
(iii) от Договора. Претендират се и
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление
по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, като срещу издадената заповед са постъпили възражения и в тази
връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви установителните искове.
Сочи се, че между ищеца, като заемодател, ответникът „С.“ ЕООД като заемател, и
М.Д., като солидарен длъжник, е сключен договор за заем - кредит „П.“ –
клиентски номер 5465/29.11.2016г, сключен с нотариална заверка на подписите
Главницата по заема била 3500 евро, предоставена за срок от 6 месеца. Съгласно
чл.2.4. от договора, заемополучателят дължи месечни погасителни вноски в размер
от 591.87 евро, падежиращи на 29-то число от всеки месец, считано от
29.12.2016г. до 29.05.2017г. Вноските следвало да бъдат погасявани по банкова
сметка, ***. Поначало лихвата била изчислена на 5%. На 19.01.2017г., поради
забава за плащане, продължаваща 21 дни и поради липса на представяне на обезпечение,
размерът на лихвения процент едностранно бил изменен на 36%, като новият лихвен
процент влязъл в сила от вноска номер 2. Размерът на вноските след влизане в
сила на новия лихвен процент, бил 638.19 евро. На заемополучателя било
изпратено уведомление, ведно с погасителен план, с отбелязаните промени.
Поддържа се, че това уведомление се счита редовно връчено, тъй като е изпратено
на последния посочен от заемополучателя адрес. Сочи се, че не са постъпили
плащания по вноски от 4 до 6. Излага се, че по образувано изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист от 13.04.2017г., на 22.06.2018г., чрез доброволно
плащане от длъжниците, е заплатена сумата от 5142лв., с което бил погасен
дългът по този изпълнителен лист, но не и целият дълг по договора за заем.
Поддържа се, че поради неизпълнението си, заемополучателят дължи неустойка за
забава, изчислявана по предвидения в чл.2.3., б. „с“ и „d” от договора начин. Дължими са и претендираните суми за такса за
уведомление по ел. поща и разходи и разноски по изпращане на уведомление. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът с писмена молба оспорва
направените с отговора на исковата молба възражения. Заявява, че процесната
сума е предоставена по брокерска сметка; че сделката между страните е
търговска, което отрича намаляването на неустойката поради прекомерност. Счита,
че с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена на 29.03.2017г. от
ВРС, 11 състав, правата на ответниците на всякакви възражения са се
преклудирали. Поддържа, че учредяването на финансово обезпечение върху сумата
по брокерската сметка на осн. чл.2, ал.4 от Закона за договорите за финансово
обезпечение позволява на обезпечителя да запази пълно право на собственост
върху финансовото обезпечение и ответникът не е бил ограничен да ползва сумата.
Заемодателят е ограничил само разпоредителните действия, с които се намаля
баланса по сметката при наличие на падежирали и изискуеми задължения. Излага,
че ищецът е вписан в регистъра, воден от БНБ. Поддържа, че няма нарушение на
ЗПК и неустойката не противоречи на добрите нрави.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците „С.“ ЕООД и М.С.Д., чрез
процесуален представител – адв. П.П., в който се оспорват предявените искове
като неоснователни. Излага се, че М.Д. е попаднал в интернет на реклама за
кредит на предприятие и се е обадил на посочен тел. номер, от който са се
представили като кредитна институция, която ще даде заем на дружеството му „С.“
ЕООД. Д. поискал да изтегли кредит – парична сума, с която да разполага в
момента на сключване на договора. Обяснили му, че заемодателят няма офис в гр.
Варна и го убедили, че следва да подпише договор пред нотариус в същия ден. Д.
се явил в нотариалната кантора в уговорения час и дал личната си карта на
служителите. От страна на заемодателя се явил като пълномощник Кирил Бранимиров
Н.. Подписали договора без Д. да го прочете. Заемополучателят мислел, че ще
получи сумата в брой, или по банкова сметка. ***, че няма да му превеждат пари,
а щял да има виртуална сметка за търгуване. От това Д. нямал и понятие, поради
което заявил по телефон, че не желае този договор и се отказва от него, тъй
като е подписан при грешка и няма намерение да търгува виртуално. Обяснили му,
че не може да развали, или разтрогне договора. Ответникът се върнал при
нотариуса и заявил, че не желае договора, поискал да се обадят на Н. и да
изготвят споразумение за прекратяване на договора. От нотариалната кантора
казали, че не могат да го направят. Впоследствие още 1-2 пъти Д. се обаждал на
заемодателя и настоявал, че не дължи нищо, защото не е обвързан по договора,
тъй като не е получил реален заем. По пощата се отрича Д. да е получавал
известия. Електронна поща не е имал. Когато през лятото на 2018г. се опитвал да
продаде свой имот, установил че същият е възбранен за просрочени вноски по
процесния договор. Използвал част от полученото капаро, за да погаси
задължението и да вдигне възбраната с цел да изпълни задълженията си по сключен
предварителен договор. Заплатил сумата със съзнание, че не я дължи. Затова
възразил и по заповедното производство. Правят се възражения за нищожност на договора заем, в условията на евентуалност за унищожаемост, както следва:
възражение за нищожност поради противоречие
със закона, поради това че договорът е сключен при неравноправни клаузи. В тази връзка се поддържа, че ищецът не е лице,
което има право да отпуска кредити, тъй като няма регистрация да извършва
такава дейност. Прави се възражение за нищожност поради невъзможен предмет. Излага се, че договорът за заем е реален и
следва да се предаде парична сума, а в случая заемодателят е поел задължение да
захрани брокерска сметка, която заемателят следвало да открие, но той не е
откривал никакви сметки, тъй като няма знания и опит за търговия на финансовите
пазари. Възразява се договорът да е нищожен и поради липса на основание, тъй като целта на ответника е била да вземе
бърз кредит. От страна на заемодателя също няма основание, тъй като договорните
клаузи не са да бъде отдадена в заем сума, а да се черпят потенциални права за
осъждане на солидарния длъжник. Договорът е безпредметен за ответника, тъй като
не му създава никаква икономическа възможност, доколкото се учредява залог за
по-голяма сума от получената в трейдърската сметка, със средствата по която той
няма право да се разпорежда. Възразява се и договорът да е нищожен поради липса на съгласие, тъй като ответникът
го е сключил без да е запознат с клаузите му, без да го е прочел и да са му
разяснени правата и задълженията по този договор. Мислел е, че сключва договор
за реален заем. Прави се възражение за унищожаемост
поради грешка в предмета, тъй като подписвайки договора Д. си е мислил, че
ще получи парична сума. Поддържа, че едва след подписване на договора му било
разяснено, че ще получи виртуални средства, с които да търгува. Поддържа се
договорът да е и сключен при измама,
тъй като Д. е бил подведен че дружеството му ще получи реален заем. Въведен бил
в заблуждение, което е престанало след като напуснал нотариалната кантора и
поискал да получи парите. Договорът се поддържа да е сключен при явно неизгодни условия. Поддържа се и
че искът е неоснователен поради неизпълнение
на договора от страна на ищеца, поради което се отправя изявление за разваляне на договора. Евентуално се поддържа, че
длъжникът не отговаря, тъй като невъзможността
за изпълнението се дължи на причина, за която той няма вина. В тази връзка
се излага, че той не е имал възможност да оперира с отпуснатите средства в
специалната брокерска сметка с оглед на това, че отпусната сума е била предмет
на залог, а съгласно чл.4.3. от договора, има право да се разпорежда само със
суми над размера на обезпечените задължения. Поради това, договорът следва да
се счита развален по право, тъй като
още при сключването му е било ясно, че целевият заем не може да бъде използван.
Възразява се и че лицето Кирил Н. не е било надлежно упълномощено да сключва
договора. Оспорва се да съществува оператор на платежни инструменти, който да е
извършвал плащане към ответника. Заемополучателят няма сметка при „П. к.н.“ и
преводно нареждане не съществува, поради което изпълнението на договора е
изначално невъзможно. След като не дължи главница, ответникът не дължи и
възнаградителна лихва. Възразява се, че размерът
на неустойката е прекомерен, а неустойката излиза извън обичайната си
функция. Излага се и че в договора е записано, че заемодателят има право да се
удовлетвори от обезпечението, поради което е можел да се удовлетвори,
реализирайки заложното си право. Сочи се, че ответникът никога не е имал
записаният в договора мейл. Излага се, че обезпечението следва да се учреди по реда
на ЗДФО, като предварително условия за отпускането на заема. Доказването на
този факт следва да е в писмена форма. Моли се за отхвърляне на исковете по
възраженията на ответниците и присъждане на сторените по делото разноски. В
открито съдебно заседание ответниците поддържат наведените с отговора на
исковата молба възражения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №10672 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав, че в полза на ищеца
срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за
сумите, предмет на установителните искове, срещу която са постъпили възражения,
и исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК.
Приобщен е в
заповедното производство в оригинал Договор за заем, Бизнес кредит „П.“,
клиентски №5465 от 29.11.2016г., сключен между „П.“ АД, като заемодател, „С.“
ЕООД – заемополучател и М.С.Д. – солидарен длъжник, ведно с Приложение 1 –
Погасителен план, с нотариална заверка на подписите рег. №21940/29.11.2016г. на
нотариус Кънчо И., рег. №572 в НК. Съобразно чл.2.1, б. а) и б) от договора,
заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя лихвоносен заем с
максимален размер на главницата от 3500 евро. Заемът е целеви и се предоставя
единствено и само за търговия на финансовите пазари, предлагана от „П. к.н.“
С.А., извършвана от заемополучателя. В чл.2.2 е описано предоставянето и
усвояването на заема. Съобразно чл.2.2., б.а), i),
заемодателят отпуска, респ. заемополучателят
усвоява заема в срок от три работни дни от подписване на договора, чрез
извършване на целево плащане към „П. к.н.“ С.А. с основание захранване на личната
брокерска сметка на заемополучателя за търговия на финансовите пазари, открита
в чуждестранното дружество „П. к.н.“ С.А. Заемополучателят декларира, че лично
е открил посочената банкова сметка *** „П. к.н.“ С.А. и е предоставил номера на
заемодателя. Съгласно чл.2.2., б.а), ii), плащането се извършва от сметка с посочен идентификационен номер,
собственост на заемодателя, открита при оператора на платежни инструменти ТНК
Пей ПТЕ ЛТД със седалище в Република Сингапур, към сметка с посочен идентификационен
номер, собствена на „П. к.н.“ С.А., открита при същия оператор на платежни
инструменти, която сметка е асоциирана с посочена електронна поща. В преводното
нареждане задължително се посочва сметката на заемополучателя. В чл. чл.2.2.,
б.а), iii) е
предвидено, че заемополучателят се съгласява от заемната сума да се приспаднат
всички разноски по транзакцията. Съгласно чл.2.2., б. б), за удостоверяване
получаването на сумите от заемополучателя, е достатъчно извлечение от
счетоводните книги на заемодателя и копие от платежно нареждане. Уговорено е в
чл.2.3., б. а), че заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 5%
на година върху усвоената и непогасена част от главницата. Б. с) и d) на чл.2.3. предвижда в случай на неизпълнение от страна на
заемополучателя на падеж, както и при предсрочна изискуемост, дължимост на
неустойка за забава в размер от 0.14% върху непогасената част от заема за всеки
ден. Неустойката
се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение, до деня на пълното
му погасяване, на база реални дни. Съобразно чл.2.3., б. е), при неизпълнение на падеж, поради доказано увеличения риск на
заемодателя, заемополучателят е длъжен в седемдневен срок от настъпване на
неизпълнението, да предостави допълнително обезпечение – Поръчителство, което
отговаря на конкретно посочени условия – физическо лице с минимален
осигурителен доход от 1000лв., юридическо лице с печалба не по-малка от
12 000лв., които да нямат кредитни задължения със статут, различен от
редовен, или ипотека на недвижим имот с ликвидационна цена по експертна оценка
минимум в двоен размер на цялото задължение по договора. Съгласно чл.2.3., б. f), при неизпълнение
за представяне на описаното обезпечение, размерът на договорения лихвен процент
се изменя на 36%. Посочено е в б. j), че
всяко изчисление от страна на заемодателя на дължимата лихва, се счита за
окончателно и обвързващо по отношение на заемополучателя, освен при допусната
явна техническа грешка. Предвидено е в б. i), че с цел избягване на всякакво съмнение, разпоредбите на чл.2.3., б.
е) и f), се прилагат
кумулативно с разпоредбите на чл.2.3., б. c) и d). Съобразно
чл.2.4, а), заемополучателят се задължава да изплати изцяло отпуснатия заем,
заедно с начислената лихва, такси и разноски в срок от шест месеца. Б. b)
предвижда, че всички плащания от заемополучателя към заемодателя се извършват по
банкова сметка. ***.2.5, б. ii), в случай на неизпълнение, заемополучателят дължи такса за уведомление
по електронна поща в размер на 0.5% от размера на заема, но не по-малко от 25
евро. Съобразно чл.2.5, б. iii), в случай на неизпълнение, заемополучателят дължи и разходи и разноски
по изпращане на покана в размер на 1% от размера на заема, но не по-малко от 50
евро. Като предварително условие за отпускане на заема, в чл.4.3. е предвидено
заемополучателят да предостави финансово обезпечение с предоставяне на залог в
размер най-малко на 4200 евро върху вземанията на залогодателя по неговата
сметка, открита в „П. к.н.“ С.А. Обезпечението гарантира в пълен размер
задълженията за главница и начислена лихва, заедно с всички останали акцесорни
вземания. Заемополучателят има право да управлява сметката, като може да се
разпорежда свободно само със сметката над размера на обезпечените задължения
към момента на разпореждане.
Приобщено е
по делото уведомление от 19.01.2017г. /л.75/ от ищеца до „С.“ ЕООД, с което
ответникът бива уведомен за просрочие, поради което кредиторът изменя лихвения
процент на 36%, считано от 29.01.2017г. Видно от приетите на л.77 и 78 книжа,
пратката с уведомлението е получена от Д. на 21.01.2017г.
Приет е
изпълнителен лист №3163/13.04.2017г., издаден на осн. чл.418 ГПК по ч.гр.д.
№4033/2017г. по описа на РС – Варна, 11 с-в, въз основа на Заповед
№2178/29.03.2017г. по същото дело, с който ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца сумите от вноска 1 до вноска 3 по процесния договор /л.79 и 80/.
Представен е
от ищеца документ, приет на л.82, съобразно който на 18.11.2016г. от имейл
адрес martinsd@abv.bg до имейл на ищеца е изпратен номер на сметка в П. к.н. С.А., посочен в
процесния договор. Документът е оспорен по съдържание от ответната страна.
От ответника са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля к.н.Х., който излага,
че познава М. от десетина години. Той направил услуга на негова познат да му
препишат фирмата, която няма дейност. М. няма познания относно борси и ценни
книжа. Споменал на свидетеля за въпросния кредит. Попаднал в интернет на „Л.Б.“
за предлагане на фирмени кредити. Разговарял със служители на фирмата по
телефона и че 3500 евро могат да му дадат реални пари в брой. Направили си
среща с представител на фирмата. Били при нотариус И.. Нищо не му разяснили,
влезли и подписали. М. излязъл разтревожен и казал, че нещо става, не са му
дали пари в брой и не му превели пари, а казали, че са някакви виртуални пари.
Нотариусът отказал да анулира договора. Обадил се във фирмата и оттам му
казали, че договорът е подписан и вече нищо не може да се направи. Не му
обяснили как да ползва тези виртуални пари. М. казал, че що, няма пари в брой
иска да анулира договора. М. периодично звънял на дружеството. Когато тръгнал
да продава апартамент през 2018г., се установило че има възбрана от „Л.“, а той
бил взел капароот купувача. Затова предпочел да плати парите, за да падне
запора. М. не е компютърно грамотен, няма дори смарт телефон.
Съобразно приетото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за заем има
постъпило едно плащане в размер на 5142 лв. на 22.06.2018г. с основание „ИД
559/2017г. пълно погасяване“. В счетоводството на ищеца са осчетоводени
плащанията, както следва: 1694.82 евро по първите три вноски по кредита; 36.52
евро договорна лихва по първите две вноски; 245.78 евро неустойка към първите
две вноски; 651.94 евро разноски по заповедно и изпълнително производство.
Размерът на дължимата договорна лихва до 05.07.2018г. съобразно проверените при
ищеца документи, е 246.29 евро, а съобразно погасителния план към договора –
14.70 евро. Размерът на дължимата неустойка до 05.07.2018г. е 2 054.28
евро при ищеца, а съобразно погасителния план – 2060.52 евро. Размерът на
непогасената главница към 05.07.2018г. е 1805.18 евро.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение и които се претендират по
осъдителните искове, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, сключен с
ответниците като солидарни длъжници, включващ твърдяните клаузи за дължимост на
договорно възнаграждение, неустойка, такса за уведомление по електронна поща и
разходи и разноски по изпращане на уведомление, по силата на който сумата по
заема е усвоена от ответното дружество и за ответниците е възникнало задължение
в условията на солидарност, да заплатят сумите, предмет на исковете, в
претендираните размери, включително при наличие на основание за изменение на
лихвения процент чрез увеличението му.
В тежест на
ответниците е да докажат направените правоизключващи, правоунищожаващи и
правонамаляващи възражения, наведени с отговора на исковата молба и конкретно,
че договорът е сключен при липса на съгласие, липса на основание, при грешка,
измама, явно неизгодни условия, в евентуалност, че е налице основание за
развалянето му от ответника поради неизпълнение на ищеца, че невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, за която ответникът няма вина и договорът е
развален по право, както и че размерът на претендираната неустойка се явява
прекомерен.
На първо място
съдът дължи произнасяне по направените от ответниците възражения за нищожност
на процесния договор за заем – кредит „П.“. Съдът намира, че издадената по ч.гр.д. №4033/2017г. по
описа на РС – Варна, 11 с-в за част от вземанията по договора не се ползва със
сила на пресъдено нещо по отношение на заявените в настоящото производство вземания,
респективно не преклудира възможността на ответниците да оспорят вземанията,
предмет на настоящото дело, въвеждайки всички свои възражения в предоставения
им срок по чл.131 ГПК.
Ответниците
не могат да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, на
която се позовават, доколкото заемополучателят е търговско дружество и
сключеният договор е за бизнес кредит. Солидарният длъжник се е задължил,
предоставяйки лично обезпечение в качеството му на управител на ответното
дружество и по повод дейността му, респективно е действал в рамките на
търговската си и професионална дейност, поради което и съобразно дефиницията на
пар.13, т.1 ЗЗП ответниците не попадат в обхвата на защитата, предвидена в този
закон. Тези съображения са относими и към разпоредбата на чл.9, ал.3 от Закона
за потребителския кредит.
Видно
от публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ, „Л. АД“ е вписано под посочения и в договора номер на
регистрация BGR00341 като финансова институция, разполагаща с право да предоставя кредити.
Неоснователно
е направеното възражение за нищожност на договора поради невъзможен предмет. Невъзможността
в предмета, като основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД е
обективна категория. Липсват данни за обективна невъзможност да бъде открита лична
сметка на ответника. Ирелевантни са твърденията на ответника – търговец в
настоящото производство за липса на знания, опит, техническа грамотност и повод
да придобие ответното дружество. Наред с това, в подписания от него документ –
договор за бизнес кредит, е удостоверено изрично неизгодното за него обстоятелство,
че лично е открил посочената с номер брокерска сметка, поради което този факт
следва да се приеме за доказан.
Съдът
намира за неоснователно и възражението за нищожност на договора поради липса на
основание по смисъла на чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД. Вярно е, че непосредствената
цел на задължаването по договор за заем е получаването на парични средства.
Няма нормативна пречка обаче да се уговори между страните тези средства да са
предназначени за определена цел, какъвто е процесният случай. В подписания
между страните писмен договор ясно и недвусмислено е посочено, че заемът е
целеви и се предоставя единствено и само за търговия на финансовите пазари,
предлагана от „П. к.н.“ С.А. Търговецът – ответник е разполагал с конкретното
съдържание на договора и е положил подписа си под същия. При наличие на ясна
писмена договореност между страните, не могат да се възприемат възраженията на
ответника за друга негова субективна непосредствена цел, като съдържанието на
подписания от страната частен документ не може да бъде опровергавано с гласни
доказателства. Поради изложеното, неоснователни са и възраженията за нищожност
на договора поради липса на съгласие, за грешка в предмета и измама, тъй като
ответникът е разполагал с възможност да се запознае със съдържанието на
подписваното от него съглашение, което му е предоставено, респективно не може
да се приеме, че е бил въведен в заблуждение, или неверни представи относно
предмета на договора. За пълнота следва да се посочи, че нотариалното
удостоверяване касае подписите в документа, а не неговото съдържание, поради
което не е изисквало прочитане на текста на договора при изпълнение на
нотариалната функция.
Въведените
възражения относно размера на предвиденото в договора финансово обезпечение
също не са годни да обусловят недействителността му, тъй като е видно от
гореописаното съдържание на договора, че заемополучателят има право да се
разпорежда свободно със суми над размера на текущите си падежирали задължения
съобразно погасителния план.
На
осн. чл.297 ТЗ, търговска сделка, сключена между търговци, не може да
се унищожава поради крайна нужда
и явно неизгодни условия.
Въпреки горните изводи, ищецът
по делото не е ангажирал доказателства за действително захранване на личната
брокерска сметка на заемополучателя, чрез реално извършване на целевото плащане
към посоченото в договора дружество „П. к.н.“ С.А., поради което остава
недоказано предаване на заетата сума от заемодателя към заемополучателя. При
липса на доказване на изискуема положителна предпоставка, не може да бъде направен
извод за възникване към ответниците както на вземане за главница, така и за
акцесорните задължения за договорна лихва, неустойка,
такса за уведомление по електронна поща и разходи и разноски по изпращане на
уведомление и
предявените искове подлежат на отхвърляне в цялост. Поради това, не следва да
бъдат обсъждани направените възражения за разваляне на договора и прекомерност
на претендираната неустойка.
По разноските в
процеса:
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сторените по делото разноски. Претендират се от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото
по делото адвокатът на ответника М.Д. е осъществил безплатна адвокатска помощ, което
е обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният
представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в размер не по - нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, ищецът следва да заплати на процесуалния представител на
ответника сумата от 782.78лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Л.“ АД /с
предходно наименование „П.“ АД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** и М.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, обективно и субективно
кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл.
422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1760,91 евро (хиляда седемстотин и шестдесет евро и деветдесет и
един евроцента), представляваща падежирала главница по вноска №4, вноска №5 и
вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017 г., произтичащи от Договор за заем - кредит
„П.“ – клиентски №5465 от 29.11.2016г. и приложение №1 – Погасителен план към
него, с нотариална заверка на подписите на страните от 29.11.2016 год. с рег. №
21940/2016 г., извършена от нотариус к.н.с район на действие ВРС, с рег. № 572 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 14,70 евро (четиринадесет евро и седемдесет евроцента),
представляваща падежирала договорна
лихва от вноска №4, вноска №5 и вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до
29.05.2017г. по смисъла на Приложение №
1 – Погасителен план към Договор за заем - кредит „П.“ – клиентски №5465 от
29.11.2016г., за което е издадена
Заповед за изпълнение №5384/12.07.2018г., по ч.гр.д. №10672 по описа за 2018г.
на ВРС, 30 състав; иск с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД да
бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно
на ищеца сумата от 44.27 евро
/четиридесет и четири евро и двадесет и седем евроцента/, представляваща
остатък от падежирала главница от
вноска №4 до вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла
на Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за заем - кредит „П.“ –
клиентски № 5465 от 29.11.2016г.; иск с
правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 94.68 евро
/деветдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща остатък
от падежирала договорна лихва от
вноска №4 до вноска №6, падежирали от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. по смисъла
на Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за заем Потребителски кредит „П.“
– клиентски № 5465 от 29.11.2016г.; иск
с правно основание чл.92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата 2640.51 евро
/две хиляди шестстотин и четиридесет евро и петдесет и един евроцента/,
представляваща неустойка за забава
по чл.2.3, б. (с) и (d) от Договора, дължима за периода 30.01.2017г. до
05.07.2017г.; искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на ищеца на сумата от
25 евро /двадесет и пет евро/,
представляваща такса за уведомление
по електронна поща за просрочена дължима сума съгласно чл.2.5, б. (b), т. (ii)
от Договора; 50 евро /петдесет
евро/, представляваща разходи и разноски
по изпращане на уведомление по смисъла на чл.2.3., .б. (f), вр. с чл.2.5, b.
(б), t. (iii) от Договора.
ОСЪЖДА „Л.“ АД /с предходно наименование „П.“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. П.К. ***, офис 1, сумата от 782.78лв. /седемстотин осемдесет и два
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.38,
ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: