№ 35
гр. 1000 София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б в закрито заседание на трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Р. Христова Кирова
Членове:Милена Б. Михайлова
Петя П. Алексиева
като разгледа докладваното от Петя П. Алексиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „А.“ против Разпореждане от 30.03.2021
г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ по изпълнително дело №
20219240400218, с което ЧСИ е отказал да преразгледа размера на
изчислената законна лихва и да намали претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
производство по изпълнителното дело на адвокат Р.М., пълномощник на
взискателя В. Д.Д..
Моли съда да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ по
изчисляване размера на законната лихва от 53 633,33 лв. върху сумата от
120 000 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 29.03.2021 г. Жалбоподателят
твърди, че същата е неправилно и незаконосъобразно изчислена, поради
което е недължима. Твърди, че при изчисляване размера на законната лихва,
съдебният изпълнител не се е съобразил с разпоредбите на чл.86 от ЗЗД и
решенията на БНБ за определяне на основния лихвен процент, както и с
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявени с решение на НС от 13.03.2020 г., в който в чиято
първоначална редакция на чл.6 се предвижда, че до отмяна на извънредното
1
положение не се прилагат последиците от забава на плащане на задължения
на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Твърди,
че за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. длъжникът в качеството си на
частноправен субект не дължи лихва.
Моли също така да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ
по определяне на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над
200 лв. до начислените такива в размер на 3236 лв., поради прекомерност,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на защитата и оттам
намаляване и размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира и направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя чрез неговия процесуален представител адвокат М.. Оспорва
жалбата. Намира обжалваното разпореждане за правилно, законосъобразно и
обосновано и моли съда да го потвърди. Твърди, че с нормата на чл.6 е
защитен интереса на определен кръг от частноправни субекти, каквито не са
застрахователните дружества. Счита, че нормата не касае вземания от
деликти. Оспорва твърдението, че адвокатското възнаграждение не
кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на
изпълнителното дело.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело №
20219240400218 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при СГС, същото е
образувано по молба на взискателя В. Д.Д. за събиране на вземане по
изпълнителен лист от 09.03.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила на
10.02.2021 г. Решение № 14 от 10.02.2021 г., гр.д. № 3014/2019 г. на ВКС,
Решение № 4946/22.07.2018 г. по гр.д. № 16005/2016 г. на СГС, І-2 състав, по
силата на което длъжникът и жалбоподател в настоящото производство ЗАД
„А.“ е осъден да заплати на В. Д.Д. сумата от 120 000 лв.-обезщетение за
2
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 01.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016 г. до окончателното
й изплащане.
Представено е пълномощно, договор за правна защита и съдействие.
В хода на изпълнителното производство, процесуалният представител на
взискателя е изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано
изпълнително дело № 20219240400218 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 и е
посочил изпълнителен способ-запор върху наличните банкови сметки на
длъжника, както и запор на вземанията на длъжника по отношение на негови
лица контрагенти.
С разпореждане и постановление за разноски, и двете от 15.03.2021 г.
съдебният изпълнител е приел разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя 3 236 лв. с ДДС и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ-8 097,66 лв. с ДДС,
изчислена върху материален интерес от 176 402,66 лв.
На 15.03.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която ЧСИ е определил сумите, които подлежат на събиране, а
именно: сумата по горецитирания изпълнителен лист от 120000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до окончателното й изплащане в
размер, определен от съдебния изпълнител на 53 633,33 лв., изпълнителни
разноски в размер на 3236 лв. с включено ДДС за адвокатско възнаграждение
и общо такси в размер на 8156,86 лв. в полза на ЧСИ, дължими към
29.03.2021 г.
На 22.03.2021 г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и срещу размера на
изчислената законна лихва.
На 25.03.2021 г. длъжникът превежда суми по сметката на ЧСИ, между
които и суми, дължими по процесното изпълнително дело.
Видно от протокол за извършено погасяване от 30.03.2021 г., на
25.03.2021 г. по делото е постъпила сума в общ размер на 185 026,19 лв., с
която е погасена изцяло дължимата главница, както и изтеклите законни
лихви в периода от 01.11.2016 г. до 13.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до
30.03.2021 г. Неизплатена е останала сума в размер на 4 136 лв.-лихва в
3
периода, за който взискателят твърди, че не дължи лихва.
С обжалваното разпореждане от 30.03.2021 г., частният съдебен
изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за недължимост на
лихвата за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., както и за намаляване на
адвокатското възнаграждение
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт
подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ К. да намали разноските по изпълнението
е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт на
ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство до сумата от 200 лв., а именно обжалваното разпореждане от
30.03.2021 г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат
намалени разноските за адвокатско възнаграждение от 3236 лв. до сумата от
200 лв., което искане не е уважено, ето защо и настоящият съдебен състав
приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на
обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
Доколкото размерът на изтеклата законна лихва е част от материалния
интерес по изпълнителното дело, въз основа на който се определят
дължимите такси и разноски по делото, включително пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, съдът следва да се произнесе по възражението на
длъжника за неправилно изчислена законна лихва.
Възражението е неоснователно.
Съобразно чл. 6. (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), в
първоначалната редакция на нормата до 09.04.2020 г., до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за
забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
4
разваляне на договор и изземване на вещи.
Според настоящият съдебен състав целта на законодателя е била да
регламентира последиците от договорни правоотношения.
Действително първоначално нормата е непрецизно формулирана и дава
възможност да се тълкува, че не текат лихви и върху вземания от непозволено
увреждане.
За да може да се разбере правилно волята на законодателя, следва да се
вземат предвид мотивите, по които е предложена промяна в чл.6. В мотивите
към законопроекта за изменение и допълнение на Закона, внесен на
02.04.2020 г. е посочено, че с предложените промени се цели поясняване на
текста на разпоредбата на чл. 6 в духа на предложената от Народното
събрание промяна и дискусиите в общественото пространство. С
предложението се постигат следните резултати:
До отмяна на извънредното положение се предотвратява възможността
от настъпване на предвидените в договора неблагоприятни последици за
длъжниците при неизпълнение (неплащане, частично плащане или
просрочено плащане) на дължими вноски конкретно по договори за кредит
или друг вид финансиране с банки и други финансови институции,
включително т.нар. дружества за бързи кредити, както и по договори за
финансов и оперативен лизинг. По време на извънредното положение не
могат да се начисляват наказателни лихви и неустойки за забава, не настъпва
предсрочната изискуемост, кредиторът няма право да развали договора
поради неизпълнение и други. Запазва се възможността, която банките
предоставят на своите клиенти и в момента, за предоговаряне на условията по
договорите за кредит по начин, който отчита затрудненията на длъжника в
резултат на извънредното положение.
Т.е. видно е, че законодателят още първоначално е имал предвид лихви
и неустойки за забава по договорните правоотношения. В случая
задължението произтича от деликт и отговорността на ответника е законово
регламентирана като застраховател като пряко и функционално обусловена от
отговорността на делинквента, а не е договорна, поради което длъжникът
дължи законната лихва върху сумата от 120 000 лв. от датата на
присъждането й със съдебното решение 01.11.2016 г. до датата на
5
извършеното плащане 25.03.2021 г., а не така както е приел съдебният
изпълнител до 30.03.2021 г., защото с пълното погасяване на главницата на
25.03.2021 г. е спряла да тече лихва за забава. Ето защо и след изчисления с
помощта на компютърна програма, се установява, че дължимият размер на
законната лихва за този период е 53 533,32 лв.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат,
от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените
кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната
роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител,
комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието както в
цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от
5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на 290 ГПК.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр.
84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване
на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. ) за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
6
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи и
разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно не е
осъществено законосъобразно принудително изпълнение чрез посочения от
взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка на длъжника.
Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
15.03.2021 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно изпълнение на
задължението е започнал да тече от тази дата и по правилото на чл.60, ал.4 от
ГПК е изтекъл на 29.03.2021 г. Значението на този срок е, че преди той да
изтече, съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на
принудително изпълнение. В този срок и на 25.03.2021 г. длъжникът е
изплатил цялото си задължение, с изключение на сумата, която оспорва.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че посочените от
взискателя способи, не са приложени, съответно длъжникът не дължи и
адвокатско възнаграждение на взискателя за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Ето защо жалбата се явява основателна и дължимото от длъжника
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., респ. 240 лв. с ДДС,
до който размер ще следва да бъде намалено.
При това положение, пропорционалната такса следва да бъде изчислена
върху материален интерес от 173 773,32 лв. (120 000+53 533,32+240 ), като
същата и на основание т.26, б.“е“ възлиза на сумата от 8 034,51 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, І-Б състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 30.03.2021 г. на ЧСИ М.Д., в частта, с която е
отказано да се намалят са приети разноски за адвокатски хонорар за
процесуално представителство и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на
ЗАД „А.“, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*********
дължимите в изпълнителното производство по изпълнително дело №
7
20219240400218 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при СГС от длъжника
ЗАД „А.“ разноски за адвокатско възнаграждение от 3236 лв. с ДДС на 240
лв. /двеста и четиридесет лв./ с включено ДДС, както и пропорционалната
такса по т.26, б.“е“ от ТТРЗЧСИ от 8 097,66 лв. на 8 034,51 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8