Р
Е Ш Е Н И Е № 2285
гр.Пловдив, 30.11.2016
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ
– ри състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар П.К. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2222
по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Е.Д.Г. *** против Решение № 2153-15-210 от 17.08.2016 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-193/ 21.07.2016
г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-328/ 28.04.2016 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ
жалбодателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. В писмени
бележки се излагат съображения в подкрепа на същата. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Жалбодателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ по
реда на чл.69, ал.4 от КСО. Съгласно
цитираната разпоредба в приложимата за случая редакция до 31.12.2015 г. “Лицата по ал.1, 2 и 3 /в който
кръг принципно попада и жалбодателят/, прослужили
15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните
съдове и водолазния състав, придобиват право на
пенсия при уволнение, независимо от възрастта им.” Противно
на твърденията в жалбата и изложените в съдебно заседание съображения, в
законодателството има дефиниция на понятието “летателен състав”. Само за
прецизност тук следва да се отбележи, че цитираната в атакуваното решение “дефиниция”
за “летателен състав” е различна и
представлява интересна компилация от двете самостоятелни хипотези на действителната дефиниция, но това
всъщност е без значение в случая. Съгласно § 1, т.2 (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) от ДР на НАРЕДБА № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение
на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на
цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, "Летателен
състав" са: а) военнослужещи и цивилни служители, назначени на длъжности по
длъжностните разписания на Министерството на отбраната, Българската армия и
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, притежаващи
летателна правоспособност, придобита във висши военни училища (школи) и курсове
в страната или в чужбина, във функционалните задължения на които е предвидено
да поддържат летателната (парашутната) си подготовка в съответствие с
утвърдения график; б) военнослужещите от висшия
команден състав, притежаващи летателна военноотчетна специалност и летателна
правоспособност, придобита във висши военни училища (школи) и курсове в
страната или в чужбина, които лично изпълняват (участват в) полети, както и
парашутистите, които изпълняват парашутни скокове. Безспорно е, че жалбодателят
попада в обхвата на б.”а” от § 1, т.2 от ДР на Наредбата. Спорният въпрос в
случая е има ли жалбодателят към датата на подаване на заявление за
пенсиониране прослужени 15 години на длъжности от летателния състав. Според
настоящият състав на съда отговорът на този въпрос е отрицателен. Важно е да се
отбележи в тази връзка, че специалната норма на чл.69, ал.4 от КСО не просто
изисква 15 г. стаж от първа категория, както може би смята жалбодателят, но
въвежда и допълнителното изискване този стаж да е на длъжности от летателния състав, което в
случая не е налице. Видно от доказателствата по делото и в частност от договора
за кадрова военна служба на жалбодателя, но горният извод би могъл да бъде
направен и чисто логически, срокът на договора включва 5 години за обучение,
т.е. това време не попада и няма как да попадне в обхвата на чл.69, ал.4 от КСО, тъй като това е период от време, през което лицето се обучава, за да заеме
впоследствие длъжност от летателния състав. Този извод може да бъде направен и от
разпоредбата на чл.18, ал.3 от ПКВС /отм./. В тази
връзка правилно в оспорения административен акт е
отбелязано, че по време на обучението курсантите/школниците във военните
училища са с особен статут на обучаващи се кадрови военнослужещи, които се
подготвят за изпълнение на кадровата военна служба като професия. В така
сключеният договор, действително е отразено, че по време на обучението
министъра на отбраната се задължава да осигури на обучаемия месечно
възнаграждение, което включва заплата за длъжността "курсант" и
заплата за присъдено военно звание. Но от значение за разглеждания случай е и
факта, че при действието на отм. Закон за пенсиите и отм.
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите / в
сила до 31.12.1999 г./ няма задължение за начисляване и внасяне на осигурителни
вноски за кадровите военнослужещи. От значение е и това, че месечното
възнаграждение за военно звание и длъжност на курсантите и школниците във
военните училища се определя съгласно таблици за военнослужещите на наборна
военна служба, утвърдени и акт на Министерския съвет. Във всички постановления
получаваните възнаграждения от курсантите и школниците са в приложението за
размерите на заплатите за военно звание и длъжност на военнослужещите на
наборна военна служба. Следователно, възнагражденията на курсантите по времето
на обучението не са за фактическо изпълнение на кадрова военна служба и нямат
характер на брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход по смисъла на
чл. 6 от КCO, съответно и по чл. 46
от НПОС.
От друга страна, правилно е съобразено и правилото на § 9, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване,
съгласно което времето, което се зачита за трудов етаж и за трудов стаж за
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
От друга страна, като се посочи и
по-горе, право на пенсия в разглежданата хипотеза се придобива при уволнение, т.е. законодателят е въвел и второ
допълнително изискване, за да възникне правото на лицето да се пенсионира.
Тук е мястото да се отбележи, че това е
само една привилегирована възможност за пенсиониране, последното обаче не е
задължително при евентуалното настъпване на условията и възникване на правото
за това, тъй като ако не се уволни в разглежданата хипотеза и не подаде
заявление за пенсиониране, лицето може да продължи да служи до навършване на
съответната пределна възраст по ЗОВСРБ. Не е спорно обаче, а и липсват
доказателства за противното, на това което изисква нормата, а именно - жалбодателят
да се е уволнил от армията, а същият е продължил да служи, като едновременно с
това е претендирал и пенсия в хипотезата на чл.69, ал.4 от КСО. При това
положение е очевидно, че жалбодателят е направил “пробен опит” да успее да се
пенсионира, като подаде заявление преди влизане в сила на законодателните
изменения, които вече предвиждат и навършване на определена възраст за
пенсиониране, включително в случаи като процесния, но този опит е приключил неуспешно, поради правилното тълкуване и
прилагане на закона от страна на пенсионните органи.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлена жалбата на Е.Д.Г. *** против Решение № 2153-15-210 от 17.08.2016 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.
№ 1012-15-193/ 21.07.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол
2140-15-328/ 28.04.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде осъдена жалбодателят да заплати на ТП на НОИ
– Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.Г. *** против Решение № 2153-15-210 от 17.08.2016 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-193/
21.07.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-328/ 28.04.2016
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Е.Д.Г. *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: