О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/28.04.2020г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
254
по описа за 2020г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ Г.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
2/ Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: Община Варна, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. „Осми
Приморски полк“ 43, представлявана от И. Портних
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните въпроси:
Във връзка с
възражението на ответника, че ищецът няма правен интерес
от водене на настоящото производство,
съдът съобрази следното:
Правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно
от спорното, право върху същия обект. Интерес от отрицателния установителен иск
за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект. Всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. При отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за
правния интерес при всяко положение на делото.
Налице е противоречива практика на съдилищата в хипотезата на предявен
отрицателен установителен иск и как следва да се процедира, ако ищецът не
докаже фактите, на които основава твърдяното си право. Настоящият състав
споделя виждането, че ако ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е
обусловило правният му интерес, искът за собственост се отхвърля без съдът да
изследва правата на ответниците.
На този етап съдът не счита, че производството е недопустимо, поради липса
на правен интерес.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2020г. от 10:45 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ
твърдят, че са съпрузи. След сключването на гражданския им брак, сключили
договор за наем от 30.05.1986 г. с Общински народен съвет — гр. Варна,
направление „Селско стопанство" и влязли във владение на тази дата в
имота, представляващ парцел 209 /двеста и девет/, с площ шестстотин кв.м.
Твърдят, че били заплащали в срок договорената наемна цена за периода от 1986
до 1991 г. Изградили си жилищна постройка и кладенец за вода. След тази дата
отказали да им вземат наемната вноска, като ги уведомили, че договорът вече бил
прекратен, тъй като предстояла процедура по реституция по ЗСПЗЗ. В този период
техни съседи по места се дезинтересирали и престанали да идват и да полагат
грижи за отдадените им места. Тъй като тези съседни на тяхното по договора
места пустеели, ищците необеспокоявано влезли във владение на същите към 1991
г., като по този начин се образувало едно дворно място от 2,719 декара /две
цяло и седемстотин и деветнадесет хилядни декара декара/.
През 1994
г. ищците подали молба до Община Варна да заплатят мястото и им се издал
документ за собственост. Съгласно отговор № КЗ-94-Г/85/ 27.09.1994г. на Кмета
на Община Варна инж. Хр. Кирчев, били уведомени, че общината отказвала да
изпълни молбата им. От този момент 27.09.1994 г. спрели да търсят начини за
заплащане на имота и дали за него имало претенции от други лица освен тях и
започнали необеспокоявано, несмущавано, постоянно и явно владение в процесния
имот и пьлната посочена в актуалната схема площ от 2,719 /две цяло и
седемстотин и деветнадесет хилядни декара/, необеспокоявано и с намерението за
своене.
На
15.01.2007 г. регистрирали изградения отпреди кладенец в имота -заявление вх. №
РКС-4961/ 15.01.2007 г. в новообразуваната Басейнова дирекция на черноморски
район с център Варна.
Жилищната
им постройка в имота била електрифицирана по договор за доставка на
електрическа енергия с Енерго про - клиентски номер № **********, електромер №
1125071612358249.
Имотът бил
деклариран в Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна и нямало непогасени
данъци и такси за същия, към момента на завеждане на исковата молба.
Съгласно
кадастралната карта и кадастралния регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30/
19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК имотът бил с идентификатор №
10135.4501.1134 /десет хиляди сто тридесет и пет точка четири хиляди петстотин
и едно точка хиляда сто тридесет и четири/, адрес: гр. Варна, район Владислав
Варненчик, с.о. „МЕНТЕШЕ",, площ: 2719 /две хиляди седемстотин и деветнадесет
квадратни метра/ кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен
план 1134 /хиляда сто тридесет и четири/, съседи: 10135.4501.9520 /десет хиляди
сто тридесет и пет точка четири хиляди петстотин и едно точка девет хиляди
петстотин и двадесет/, 10135.4501.1794 /десет хиляди сто тридесет и пет точка
четири хиляди петстотин и едно точка хиляда седемстотин деветдесет и четири/,
10135.4501.9521 /десет хиляди сто тридесет и пет точка четири хиляди петстотин
и едно точка девет хиляди петстотин и двадесет и едно/. 10135.4501.1795 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка четири хиляди петстотин и едно точка хиляда
седемстотин деветдесет и пет/, 10135.4501.9507 /десет хиляди сто тридесет и пет
точка четири хиляди петстотин и едно точка девет хиляди петстотин и седем/.
През 2019
г. започнали процедура за снабдяване с документ за собственост по
обстоятелствена проверка.
Снабдили
се с удостоверение от Дирекция „Местни данъци" на Община Варна за липса на
неплатени изискуеми задължения към 09.09.2019 г.
Съгласно
писмо от 10.10.2019 г. на Община Варна, в регистъра на ОСЗ -Варна към тази дата
нямало данни за постановени решения за възстановяването на имота на лица
претендиращи възстановяване.
Съгласно
удостоверение от 04.11.2019 г. на Областен управител на Област Варна нямало
съставян акт за държавна собственост за периода от 01.06.1996 г. до 04.11.2019
г.
Съгласно
писмо на Кмета на Община Варна от 24.10.2019
г. за имота нямало съставян акт за държавна собственост /АДС/. Нямало извършено
отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ. ЗПИНМ. ЗТСУ и др., но бил съставен акт
за общинска собственост /АОС/ № 5265/ 17.10.2008 г., с което била преградена възможността
на ищците да се позоват на придобивната
давност и да се снабдят с документ за собственост по обстоятелствена
проверка.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Община Варна е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди, че
исковете са недопустими, евентуално
неоснователни.
Не оспорва
обстоятелството, че с ищците бил сключен горепосочения договор за наем.
С Акт за
частна общинска собственост № 10346/17.12.2019г. като общинска собственост бил
актуван ПИ с идентификатор 1035.4501.1134 по КККР на гр. Варна, административен
район Владислав Варненчик, община Варна, с.о. „Ментеше", одобрени със
Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-03-639/06.03.2012г. на началника на СГКК-Варна, с площ 2719 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1134,
при съседи/граници/: ПИ 10135.4501.9520, 10135.4501.1794, 10135.4501.9521,
10135.4501.1795, 10135.4501.9507, идентичен на ПИ № 1134 по плана на
новообразуваните имоти на с.о. „Ментеше", землище кв. „Владислав
Варненчик", гр. Варна, община Варна, с площ 2719 кв.м., одобрен със
Заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Областен управител на област с
административен център Варна, с вписан в регистъра на имотите, неразделна част
от плана, в частта на имота „НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК". За
индивидуализирания с НПИ новообразуван поземлен имот бил съставен Акт за частна
общинска собственост № 5265/17.10.2008г., в който правно онование била вписана
разпоредбата начл.2 ал.1 т.7 ЗОС. АОС № 5265/2008г. бил изрично вписан в
последващо съставения АОС № 10346/17.12.2019г.
Твърди, че
имотът, предмет на настоящата искова претенция попадал в територия по § 4, ал.
2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а по предходния КП към ПКП, процесния ПИ 1134 попадал в
имоти с пл. № 208, 209, 210, 211 и 212.
За имот №
208 нямало записан собственик/ползвател/; за имот № 209 бил записан Г.Й.Г., с
документ - договор под наем; за имот № 210 била записана Еленка Трифонова
Маринова, с документ - договор под наем; за имот № 211 бил записан Митко Радев
Димитров, с документ - договор под наем, за имот № 212 - Георги Й.Г., с
документ - договор под наем.
В отдел
„Земеделие", дирекция „ОСИСД" при Община Варна нямало данни за
предоставено право на ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на лицата,
записани в регистъра към ПКП за ПИ 209, 210 и 211.
В
наличната база данни на отдел „Земеделие" за предоставено право на
ползване и в списъка на платилите ползватели, били вписани имената на Георги Й.Г./ПИ
212/ с предоставен имот по 76 ПМС, протокол 21/20.12.1978г., решение 2,
удостоверение 1723, оценителен протокол 55 в местност „Ментеше", беаз
посочен номер на имот и описани граници;
Съгласно плана на старите имотни
граници, ПИ № 1134 по ПНИ съответствал на част от стар имот № 16 с вписан в
таблицата за разпредерение на кадастралните единици към ПНИ „НЕИДЕНТИФИЦИРАН
СОБСТВЕНИК" и с площ на стария имот 10.075 кв.м.;
Съгласно
данните, вписани в Таблицата за изчисляване на
дължимото обезщетение на собствениците, послужила за изработване на ПНИ на СО
„Ментеше", землище кв. „Вл. Варненчик", община Варна, в площта на
стар имот № 16 записан на НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК, попадал новообразуван
поземлен имот 1134 с ЦЯЛАТА СИ площ 2719 кв.м., ЗАПИСАН НА НЕИДЕНТИФИЦИРАН
СОБСТВЕНИК. Въпросната таблица, ведно с ПКП са основните
елементи/опората/, послужили за изработването на плана на новообразуваните
имоти по правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ;
По силата
на Решение № 2А/22.05.1997г. ПК - гр. Варна, на основание чл. 28, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ била одобрила комбинирани планове в зона по § 4 от ЗСПЗЗ на местностите
„Ментеше", „Балъм дере" и „Вл. Варненчик", землище кв.
Владиславово, община Варна. Със Заповед № РД-1-770б(432)/15.12.2003г. на
Областния управител на област с административен център Варна бил одобрен плана
на новообразуваните имоти на СО „МЕНТЕШЕ", землище кв. Владислав
Варненчик, гр. Варна, Община Варна. Заповедта не била обжалвана за ПИ № 1134,
респ, същата била влязла в сила / ПНИ е влязъл в сила/ за този новообразуван
поземлен имот. ПНИ бил интегриран в КК на гр. Варна, административен район
Владислав Варненчик, СО „Ментеше".
В
регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, за собственик на ПИ №
1134 с площ 2719
кв.м. в КР 501, бил записан „НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК";
Нямало
данни, съответно писмени доказателства относно проведена процедура в Община
Варна за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице или неговите наследници;
С решение
№ 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна били одобрени околовръстните
полигони и били създадени нови селищни образувания -общо 25 на брой, сред които
и селищно образувание „Ментеше". Решението на ОбС - Варна било обнародвано
в ДВ, бр. 59/21.07.2000г.
От момента
на влизане в сила на решението на ОбС - Варна, респективно на създаването на
селищно образувание „Под село", земята била загубила земеделския си
характер, съответно същата не съставлявала земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, респективно
не била налице хипотезата на визираната правна норма.
Процесната
територия, в която попада ПИ № 1134, индивидуализиран с
приемането на ПНИ
съставлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от
ЗСПЗЗ.
Община Варна
била придобила правото на собственост върху поземлен имот № 1134 ЕХ LEGE.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, която правна норма била вписана като правно
основание за съставяне на АЧОС № 5265/17.10.2008г., общинска собственост били
имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по
друг начин, определен в закон. Този друг начин бил указан в ЗСПЗЗ - чл. 25. ал.
1, съобразно който, земеделска земя, която не принадлежала на граждани,
юридически лица или държавата, била общинска собственост.
Твърди, че
е налице идентичност между имота, визиран в конкретния АЧОС, индивидуализиран с
ПНИ на СО „Ментеше", с имота по КККР на гр. Варна, административен район
Владислав Варненчик, СО „Ментеше", за който бил съставен последващия АОС №
10346/17.12.2019г.
В
приложното поле на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на което основание Община
Варна била придобила правото на собственост върху процесния имот, се включвали
само онези земеделски земи, които подлежали на възстановяване/т.е земи, попадащи
в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не били заявени за реституция в предвидените
срокове, както и земи, които не били изкупени от ползватели по реда и условията
на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ била
разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Безспорно
било, че процесният имот попадал в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно §
4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, прекратявало се правото на ползване върху земеделски
земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
В
конкретния случай приложения към ИМ договор за наем не бил сред актовете,
изчерпателно изброени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, респективно нито Г.Й.Г., нито
съпругата му Й.И.Г. са имали качеството на ползвател по смисъла на посочените
разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. ИЩЦИТЕ не са имали надлежно предоставено право
на ползване по смисъла на цитираната разпоредба на специалния закон,
респективно по смисъла на § 63 от ПЗР към Постановление № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ,
в които норми изчерпателно били изброени актовете, по силата на които може да
се приеме, че правото на ползване е законоустановено, надлежно предоставено, на
собственост по реда на пар.4а. ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Имотът,
като предоставен за ползване и строеж, бил имал статут на държавен поземлен
имот и правото на собственост на такъв имот до 1996 год. не можело да се
придобива по давност. Предоставеното право на ползване по силата на
Постановление № 11/1982год. на МС било прекратено по силата на закона, а
трансформирането му в право на собственост, съгласно пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ
можело да се реализира само по установен от закона ред, който изключвал
възможността за придобиване на имота по силата на изтекла придобивна давност-по
арг. от чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Доколкото
имотът се намирал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след измененението на този
закон, обн. ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г., той можел да бъде обект на придобивна
давност едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ, като съображенията за
това се извеждали от специалния статут на тези недвижими имоти. Тоест, с
одобрения и влязъл в сила план на новообразуваните имоти на с.о.
„Ментеше", процесният новообразуван ПИ № 1134 бил индивидуализран и от
този момент било възможно придобиване на правото на собственост на който и да е
от предвидените в закона способи.
С влизане
в сила на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
не само се обособявали самостоятелни обекти. Към този момент, също така се
определяло дали имотът подлежи на възстановяване, дали по отношение на него намира
приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 от с.з., тоест не само че към този момент
съответната част от земната повърхност от гледна точка на правото добивала
характеристиките на годен обект за придобиване и притежание на вещни права,
но и се установява яснота по отношение на възможността правото на собственост
да бъде придобито чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване
по реда на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни
способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в § 4.
Нормата на
чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ сочела, че изтеклата придобивна давност за имоти върху
които се възстановявала собствеността по ЗСПЗЗ не се зачитала и започвала да
тече от деня на влизане в сила на същия закон и при определени условия, а
съгласно нормата на чл. 24, ал.7 ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не
тече.
Въз основа на изложеното сочи, че
собствеността на бившия собственик е била отнета и като имот, подлежащ
на възстановяване, но невъзстановен, тъй като съгласно одобрения и влязъл в
сила ПНИ НА СО „МЕНТЕШЕ" имот № 1134 е записан на „НЕИДЕНТИФИЦИРАН
СОБСТВЕНИК", същият е станал общинска собственост, на основание ЧЛ. 25,
АЛ. 1 ЗСПЗЗ.
Процесният
имот не е бил годен обект на давностно владение, съответно налице е било
законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на
упражняване на владението.
Предвид
изложеното моли иска да бъде отхвърлен
и да им се присъдят сторените
разноски.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявен
от ИЩЦИТЕ: 1/ Г.Й.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и 2/ Й.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИКА: Община
Варна, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. „Осми Приморски
полк“ 43, представлявана от И. Портних, е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, район Владислав Варненчик, с.о. Ментеше, представляващ поземлен
имот с идентификатор № 10135.4501.1134
по кадастралната карта на гр. Варна, общ.Варна, област Варна, одобрена със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с
площ от 2719 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 1134,
при съседи: ПИ 10135.4501.9520, 10135.4501.1794, 10135.4501.9521,
10135.4501.1795 и 10135.4501.9507.
III. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищците е да докажат
твърденията, с които обосновават правния си интерес
от търсената защита, като установят наличието
на свое защитимо материално право, като докажат
изложените в исковата молба твърдения, че са собственици
на процесния имот на посоченото
придобивно основание –упражнено давностно
владение в периода от 1994г. до настоящия момент, както и че владението им е
било постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
В тежест
на ответника е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото си на
собственост факти, а именно, че процесният имот е бил придобит от общината
въз основа на посочената в ЗСПЗЗ хипотеза. В тежест на ответника е да
установи и фактите по възраженията си, от които черпи
изгодни за себе си последици, а именно, че са били
налице обстоятелства, изключващи възможността за владелеца -ищец да придобие имота по давност.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба
писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА
до разпит по искане на ищеца двама
свидетели при режим на водене за установяване на упражняваната фактическата власт от
страна на ищеца в периода 1994г.. до настоящия момент върху процесния имот, като.
УКАЗВА на ищеца изрично, че следва да води допуснатите му свидетели за
датата на съдебно заседание, като го предупреждава, че в случай, че не ги води
и с това причини отлагане на дело, то съдът ще наложи глоба.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА,
със задача на вещото лице след запознаване с материалите по
делото, извършване на справки в Община Варна, както и след оглед на място, да даде
заключение по следните въпроси:
1/ Какви кадастрални,
регулационни и устройствени планове са приемани за процесната територия - тази
на с.о. „Ментеше", по силата на какви актове са одобрявани тези планове,
съответно какви са предвижданията им за процесния ПИ № 1134, какво е било
предназначението на имота, съгласно тези планове, кой е вписан за собственик на
имота и по силата на какъв акт; как имотът се индивидуализира по тези планове с
площ и граници, респективно как е ситуиран, като за целта вещото лице изобрази
графично на изготвена комбинирана скица горните констатации;
2/ Налице ли
е идентичност между имота, предмет на исковата претенция с имота предмет на
договор за отдаване под наем на държавен имот от 30.V.1986r.; с имота, визиран
в АЧОС № 5265/17.10.2008г, с имота новообразуван с ПНИ на с.о. „Ментеше",
землище „Владислав Варненчик", община Варна през 2003г. и с имота, актуван
с АОС № 10346/17.12.2019г.?;
3/ Бил ли е
имотът земеделски преди колективизацията, включен ли е в ТКЗС или друго ДЗС;
бил ли е държавна собственост, на какво основание, издаван ли е АДС;
предоставян ли е за ползване процесният имот по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
на кого, налице ли са данни, съответно документи за това; проведено ли е
производство по трансформиране правото на ползване в право на собственост по
реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; провеждана ли е реституционна процедура, заявен
ли е за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред органа на поземлена собственост;
има ли издадена заповед по пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ, в чия полза; проведена ли е
процедура по изменение на влезлия в сила ПНИ по правилата на ЗСПЗЗ;
4/ Какво
понастоящем е фактическото състояние на имота, същия ограден ли, ползва ли се и
за какви нужди, налице ли е застрояване в имота.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 400
/четиристотин/ лева, платими от ответника
в седемдневен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Милка Атанасова, което да
бъде уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения
депозит. УКАЗВА на вещото
лице задължението да уведоми съда, в случай, че
не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга
обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си
най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл.
197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка –
декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, служител за контакт Веселина
Тодорова, тел.052/662 596, стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба и уточнителната
молба към него – на ищеца по делото, с
Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: