№ 2003
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110105725 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „***********” ЕАД срещу Б. В. И. в качеството му на
наследник по закон на В. Б. Щ., поч. на 26.05.2020г., обективно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми – 2190,41 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.04.2020г. за топлоснабден имот с
адрес гр. София, ж.к. „******“, бл. 10, вх. Б, ет. 3, ап. 48, ведно със законна лихва от 07.02.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 321,23 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
13.09.2021 г., сумата от 25,54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 07.02.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение
в размер на 5,06 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 13.09.2021 г.
Ищецът твърди, че наследодателя на ответника е собственик на посочения топлоснабден
имот, за който са предоставени услуги по топлоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това
претендира горепосочените суми, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва качеството потребител.
Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение и мораторна лихва. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
„Т***** ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се
публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
1
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
В случая, Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като не се оспорва
от ответниците, че са били публикувани в един централен и в един местен всекидневник. По
делото не се твърди, нито има данни, ответниците да са упражнили и правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е
присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за
потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /„битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие /в този смисъл са мотивите към т. 1 от
ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая безспорно се установява от събраните писмени доказателства /л. 10-13 и л.50-54/, че
процесния топлоснабден имот е бил собственост на В. Б. Щ. и С**** Б. Щ., /поч. на 05.04.2006г.
разведена, без деца и оставила за единствен свой наследник – сестра си В. Щ./. В. Б. Щ. е починала
разведена на 26.05.2020г. и е оставила единствен наследник по закон към датата на подаване на
исковата молба в съда ответника Б. В. И. – неин син.
Със смъртта на наследодателя наследството му е било открито. С откриване на наследството
наследникът по закон придобива правото да получи наследственото имущество, но последното
преминава в патримониума му от момента на приемане на наследството. Приемането на
наследството произвежда действие от момента на откриването му /датата на смъртта на
наследодателя/. От момента на откриване на наследството следователно наследникът, който е
приел наследството, придобива съответната на наследствения му дял част от цялото имущество,
което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си, с изключение на ненаследимите
права, и отговаря за съответната част от задълженията на наследодателя, освен за свързаните с
личността му.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН
до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл е
решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.
2
290 ГПК/.
В случая ответникът не е оспорил факта на приемане на наследството на В. Щ., поради което
не е в тежест на ищеца да го установява. Приемането като акт касае цялата съвкупност от права и
задължения, които представляват наследствено имущество, и не е необходимо изрично изявление
за всеки един имот.
От качеството на ответника на собственик на процесния имот по наследяване по закон – арг.
от ЗН/ произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот
през процесния период.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са заявени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, ответника по делото да е загубил през процесния период правото на собственост
върху процесния имот чрез някой от способите, уредени в чл. 99 ЗС. Ето защо, в качеството си на
клиент на топлинна енергия за битови нужди той е страна по продажбено правоотношение с
топлопреносното дружество, сключено при Общи условия, с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните, че за периода за периода от 01.05.2018 г. до
31.04.2020г. до топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, бл. 10, вх. Б, ет.3,
ап.48 ответното дружество е доставило топлинна енергия в количество и качество посочено в
исковата молба на стойност 2190,41 лв., че размерът на лихвата за забава върху сумата е 321,23 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2021 г., че за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020г. е
извършена услуга дялово разпределение, дължимата за което сума е в размер на 25,54 лв., а на
лихвата за забава върху претенцията за дялово разпределение – 5,06 лв. за периода от 01.10.2018г.
до 13.09.2021г.
Не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която
се намира имота/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Подаването на топлинна енергия
към сградата, в която се намира процесния имот, в периода м.05.2018г. – м.04.2020г., за който са
предявени исковете също не е спорно между страните.
Изложеното предпоставя, че искът за цената на доставена топлинна енергия е доказан по
основание.
Според приетите по делото общи фактури № **********/31.07.2019г. и №
**********/31.07.2020г., които не са оспорени от ответника, размерът на сумите за реално
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. възлиза на 1057,99 лв., а за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. възлиза на 1163,46 лв. или общо 2221,45 лв., което е в
повече от претендираното с исковата молба – 2190,41 лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020г. в общ
размер от 25,54 лв., които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „***********” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не се установява плащане на задължението, а и не се твърди такова.
Ответникът своевременно е релевирал по делото – с депозирания писмен отговор на
исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което
3
същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на
07.02.2022г. Предвид изложеното, погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е
настъпила преди 07.02.2019 г., т.е. вземанията за периода 01.05.2018г. – 30.11.2018г. в общ размер
на 470,81 лв. /част от сумата по Обща фактура № **********/31.07.2019г., изчислено от съда
по реда на чл. 162 ГПК/.
По отношение на процесните вземания приложение намират новоприетите ОУ на
топлопреносното предприятие от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за процесния период от 01.12.2018 г. до
30.04.2020г. не са погасени по давност – за първия месец от посочения период задължението е
станало изискуемо на 15.02.2019 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала
да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, не е изтекла преди подаване на исковата молба
на 07.02.2022 г., от когато се счита прекъсната. Вземанията за такса за дялово разпределение също
не са погасени по давност, тъй като същите стават изискуеми след извършване на дяловото
разпределение и издаване на общата фактура в края на отчетния период, което за най-ранния
заявен отчетен период по тази претенция от 01.08.2018г. до 30.04.2019г. е станало на 31.07.2019 г.
Предвид принципа на диспозитивното начало искът се явява основателен за сумата от 1719,60 лв.
/2190,41 – 470,81/.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за периода
01.12.2018 г. - 30.04.2020г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Ето защо искът за лихви за
забава върху непогасеното по давност вземане за реално потребена топлинна енергия – 1719,60
лв., е основателен за периода от 15.09.2019г. до 13.09.2021г./крайния момент, до който се
претендира лихва/ за размер от 348,71 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
лихвен калкулатор, което е в повече от претендираното. Предвид изложеното и с оглед принципа
на диспозитивното начало искът следва да се уважи за пълния предявен размер от 321,23 лв.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни /нито твърдения/ ответника да е бил канен да плати сумата за
дялово разпределение преди подаване на исковата молба - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поради това не се
доказа ответника да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди
подаване на исковата молба и затова иска за акцесорното вземане по отношение на тази главница
следва да се отхвърли изцяло.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските, които е направил за производството, съразмерно на уважените искове,
установени в общ размер от 168 лв. /държавни такси и юрк. възнаграждение/.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлените искове. В настоящото производство ответника е представляван от адв. Д. Й. Ч., като
е представил договор за правна защита и съдействие, в който не е уговорено възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Съгласно разпоредбата на горната правна норма, след като е
предоставена от страна на адвоката безплатно правна помощ, ако насрещната страна е осъдена на
разноски, то адвоката, оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение. Това
възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 МРАВ
/изм. ДВ бр. 45/2020г., в сила от 15.05.2020г./, в случая съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, а именно 407,95
лв./претендират се 400 лв./, като съобразно отхвърлената част от претенциите, на адвоката се
4
следва възнаграждение в размер на 74,87 лв.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН: ********** и съдебен адрес гр. София, ул. „******“ № 19 – чрез
адв. Ч., в качеството му на наследник по закон на В. Б. Щ., поч. на 26.05.2020г., да заплати на
„***********” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я*” № 23Б
сумата от 1719,60 лв., представляваща стойност на реално потребена топлинна енергия през
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „******“,
бл. 10, вх. Б, ет. 3, ап. 48, ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 2190,41 лв. и за периода 01.05.2018г. –
30.11.2018г., като погасен по давност; сумата от 321,23 лв. - мораторна лихва върху главница в
размер от 1719,60 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2021 г.; сумата от 25,54 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.02.2022г., до окончателното заплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер
на 5,06 лв. за периода от 01.10.2018г. до 13.09.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН: ********** и съдебен адрес гр. София, ул. „******“ № 19 – чрез
адв. Ч., в качеството му на наследник по закон на В. Б. Щ., поч. на 26.05.2020г., да заплати на
„***********” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я*” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 168 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „***********” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Я*” № 23Б да заплати на основание чл. 38, ал.1 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. Д. Й. Ч. – САК с
личен № **********, със служебен адрес гр. София, ул. „******“ № 19, сумата от 74,87 лв. –
адвокатско възнаграждение за производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т***** ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*“ № 3 като трето лице помагач на страната на ищеца „***********”
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5