РЕШЕНИЕ
№ 12726
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110106299 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [********] против [********]
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 56360/2022 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е дружество е доставчик на електрическа
енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на обособена
територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инсталация № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена въз
основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135 от
29.11.2006 г., издадено от ДКЕВР. Поддържа, че между ищеца и ответното дружество
са налице облигационни правоотношения, възникнали на основание договори за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, сключени
между ищеца, в качеството му на продавач и краен снабдител по смисъла на ЗЕ и
титуляр на горепосочената лицензия от 29.11.2006 г. и ответното дружество, в
качеството му на купувач и краен клиент по смисъла на ЗЕ. Сочи, че предмет на
цитирания договор е продажба на ел.енергия, която да бъде доставяна до собствен на
ответника обект, находящ се в гр.В., ул.Втори юни, ПЦЛ – Леярен цех. Ищецът
поддържа, че е изпълнил задълженията си за доставка на ел.енергия през периода от
1
01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., за което са издадени фактури за доставена и консумирана
ел.енергия, както следва фактура № *********/17.02.2022 г. на стойност 620,63 лева, за
периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., фактура № *********/25.02.2022 г. на
стойност 267,49 лева, за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. и фактура №
*********/12.02.2022 г. на стойност 1106,66 лева, за периода от 01.01.2022 г. до
31.01.2022 г. Твърди, че същите не са заплатени от страна на ответника, поради което
подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 56360/2022 г. по
описа на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като
последната била оспорена от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1994,78
лева, представляваща главница за неплатени задължения за мрежови услуги, за които
са издадени фактури, както следва: фактура № *********/17.02.2022 г. на стойност
620,63 лева, фактура № *********/25.02.2022 г. на стойност 267,49 лева и фактура №
*********/12.02.2022 г. на стойност 1106,66 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.10.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от общо 117,25 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 28.09.2022 г. Претендират се
разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 30019 от 07.03.2023 г. с тези
указания е редовно на адреса, регистриран като седалище и адрес на управление на
ответното дружество/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове е вероятно основателни, предвид представените в хода на заповедното
производство и към исковата молба доказателства – договори за снабдяване с
електрическа енергия от 13.08.2021 г. и от 29.06.2021 г. и споразумения към тях, Общи
условия, фактури.
2
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Видно от обективирания в исковата молба списък на разноските по чл.80 ГПК е,
че ищецът претендира разноски в исковото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 522,24 лева. Въпреки, че по делото са налице данни за
довнесена държавна такса, доколкото ищецът претендира такава в размер на 42,24
лева, то съдът не следва да присъжда по-високия размер, тъй като е обвързан от
искането на страната. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца горепосочената сума.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК включва разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 127,24 лева, които с оглед изхода на спора
също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „[********], със седалище
и адрес на управление: г[********] против [********], ЕИК [********], със седалище
и адрес на управление: [********], искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 1994,78 лева, представляваща главница за неплатени
задължения за мрежови услуги, за които са издадени фактури, както следва: фактура №
*********/17.02.2022 г. на стойност 620,63 лева, фактура № *********/25.02.2022 г. на
стойност 267,49 лева и фактура № *********/12.02.2022 г. на стойност 1106,66 лева,
ведно със законната лихва, считано от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от общо 117,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главниците, начислено за периода от 01.03.2022 г. до 28.09.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
56360/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [********], ЕИК [********], със
седалище и адрес на управление: [********] да заплати на [********], със седалище и
3
адрес на управление: [********]сумата от общо 522,24 лева, представляваща
направени разноски по исковото производство и сумата от общо 127,24 лева,
представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д.№ 56360/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4