РЕШЕНИЕ
№ 2039
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110114816 по описа за 2024 година
Ищецът Н. Г. И. излага, че въз основа на договор за паричен заем
сключен на 14.03.2019 е предоставил на ответника Р. Д. Д. сумата от 15
000евро, като дългът е погасен частично и са останали дължими 480евро. По
възникналия спор относно изпълнението, ищецът е предявил иск и в рамките
на гр.д.№9984/2023г. по описа на ВРС е постановено решение
№1584/08.05.2024, с което ответникът е осъден да му заплати процесните
480евро, както и сумата от 24,98лв. – лихва за забава върху главното
задължение. По силата на съшият договор ищецът твърди, че му се дължи
възнаграждение в размер на 1,5% ежемесечно от заетата сума (15 000 евро),
като за периода 15.03.2019 – 04.2023г. сумата възлиза на 10 500евро, която
сума не е заплатена. В тази връзка И. изпратил „нотариална покана“ до
ответника за заплащане на сумата.
Ищецът моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата в размер на 10 500евро, както и да му се присъдят
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът Р. Д. е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, като сочи, че
счита представения иск е допустим, но частично неоснователен. Твърди, че
договорената лихва по договора за заем е 1% и твърди не е разписвал договор
с лихва от 1,5%, като прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй
като претендираните лихви са за периода от 14.03.2019г. до 22.01.2021г., по
аргумент на чл.111, т.В от ЗЗД. Ответникът счита, че в посочените в ИМ лихви
не е отчетено намаляването на главницата след изплащане на погасителните
вноски.
1
Моли се, съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция за разликата над договорената лихва от 1%.
Съдът намира, че правната квалификация на претенцията намира
основанието си в чл.86 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.
По делото е приложено гр.д.№9984/23г. на ВРС с постановено решение
№1584/08.05.2024г., което е влязло в сила и с което ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 938.79лв. явяваща се левова равностойност на 480
евро дължим остатък по договор за паричен заем от 14.03.2019г. сключен
между страните и 24.98лв. лихва за забава начислена върху тази сума за
времето от 16.05.2023г. до 2.08.2023г.
По делото и двете страни са представили копия от документ озаглавен
договор за паричен заем от 14.03.2019г. Съгласно договора настоящия ищец
ще предостави на ответника сумата от 15 000евро в рамките на месец при
поискване и в брой, а в чл.4 договорено заплащане на възнаграждение, като в
същия се установява несъответствие между двата екземпляра в следния
смисъл:
Съгласно представения от ищеца екземпляр ответникът му дължи 1.5%
от заемната сума месечно, като пред посочения процент е записано „300.00.)“,
а в екземпляра представен от ответника е записано 1%, а пред него е записано
също „300.00.)“. От друга страна в исковата си молба ищецът сочи, че
уговореният процент съответства на 225евро, а ответникът в отговорът си
сочи, че е договорено заплащането на сумата от 300лв. месечно.
По въпроса, кое копие от договор съдът приема за автентично съдът при
липсата на представен оригинал приема, че това е копието представено от
ищеца, тъй като същото е представено като доказателство и от двете страни по
приложеното дело или иначе казано, ако ответникът беше разполагал с
договор с различно съдържание от този на ищеца то той щеше да го представи
още по делото за останалата незаплатена главница.
Установява се обаче противоречие в становищата на страните за
валутата, в която е уговорено заплащането на ежемесечно възнаграждение,
като твърдението на ищеца, че уговорката е в евро категорично противоречи
на сочената от него в исковата молба сума в размер на 225евро равняващи се
на 440.06лв. по курса на БНБ. От друга страна записването 300 при сочения от
ответника размер на възнаграждението 1% е по-близо до обяснимо
съотношение, тъй като 1% от 15 000евро се равнява на 150евро, което
съгласно традиционното неофициално виждане е 300лв., макар сумата
сметната по официалния курс да е 293.37лв. При това положение настоящият
състав намира, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
заем се явява нищожна поради липса на постигнато съгласие относно размера
и валутата и искът следва да бъде отхвърлен.
От друга страна ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за частта от сумата търсена от ищеца за времето от
14.03.2019г. до 22.01.2021г., като това възражение се явява основателно, тъй
2
като уговорката за възнаграждение е помесечна и следва да се разглежда като
периодично задължение погасяващо се с кратка тригодишна давност съгласно
чл.111, т.В от ЗЗД. При това положение и ако се приеме условно, че страните
са се договорили за възнаграждение в размер на 1.5% на месец, такова би се
дължало само за 12 месеца, като съдът приема, че то е щяло да се определя
върху спадащия размер на останалата непогасена главница, тъй като при
сключването на заемния договор е останал неясен начинът на погасяване на
дълга по отношение на погасителни вноски и срок, а това води до
невъзможност изначално да се определи размер на договорно
възнаграждение, което да се изплаща на равни или намаляващи вноски за
целият срок на заема.
Предвид извода за неоснователност на претенцията съставът приема, че
следва да се уважи искането на ответната страна за присъждане на сторените
от нея разноски в размер на 2 900лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. И. ЕГН********** от с.Тополи, ***
срещу Р. Д. Д. от с.Тополи, *** иск за заплащане на 10 500евро дължимо за
периода от 15.03.2019 до 04.2023г. договорно възнаграждение по чл.4 от
договор за заем от 14.03.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. И. ЕГН********** от с.Тополи, *** да заплати на Р. Д.
Д. от с.Тополи, *** сумата от 2 900лв. сторени по делото разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3