№ 31971
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110128937 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 28 КМЧП вр. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
Парламент и на Съвета от 12.12.2012 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу Ш. О’Брийн – ирландски
гражданин, роден на ********** г. в Лаоис, Република Ирландия /Ейре/, с паспорт № РТ
2338853, с постоянен адрес: гр. Портлиш /Portlaoise/, Република Ирландия /Ейре/, ул. „Лейк
едж” № 15 /Lake Edge/, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от
135,33 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена до имот с адрес: в гр. София, общ. Лозенец, бул.
„Черни връх” № 26-28, офис № 2, с аб. № 413326, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба, а именно от 01.06.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 15,55 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2019 г. до 23.05.2022 г., с
които ответникът неоснователно се е обогатил, а ищецът е обеднял. Твърди също, за
периода от м.05.2019 г. до м.02.2021 г. в обекта да е извършвана услуга по дялово
разпределение, за която се дължи стойност от 28,80 лв., а поради забавата при плащането й,
ответника дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 6,78 лв., за периода на
забавата от 30.06.2019 г. до 23.05.2022 г. Претендират се разноски за производството.
Ищецът твърди, че ответникът е „небитов клиент“, който купува топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните не бил сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през
процесния период ответникът е потребил топлинна енергия в имота /офис № 2/, поради
което се е обогатил неоснователно, за сметка на обедняването на ищеца, поради което се
претендира ответникът да плати цената на доставеното му количество топлинна енергия,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от съответните за исковия период
Общи условия (ОУ), купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката.
Препис от исковата молба ведно с приложенията към същата е изпратен за връчване
1
на ответника Ш. О‘ Брийн, по постоянния му адрес в Република Ирландия, гр. Портлиш, ул.
„Лейк Едж“ № 15, като на 22.08.2022 г. по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от името на ответника Ш. О‘ Брийн чрез негов пълномощник адв. А. Ц.. В
депозирания писмен отговор, се твърди, че българския съд не е компетентен да се произнесе
по спора съгл. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от
12.12.2012 г., понеже в случая не е подписан договор и се касае за неоснователно
обогатяване. Твърди се, че компетентен е ирландският съд, който е съда по местоживеенето
на ответника О‘Брийн.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становище и приложените от
тях доказателства, в т.ч. представляваща съдебна практика на по-горестоящи
съдилища, намира възражението на ответника за некомпетентност на СРС, за
основателно по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от „Топлофикация София“ ЕАД
против гражданин на Република Ирландия – Ш. О‘Брийн осъдителен иск с пр. основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 135,33 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена до имот с адрес: в гр. София,
общ. Лозенец, бул. „Черни връх” № 26-28, офис № 2, с аб. № 413326, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, а именно от 01.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 15,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
30.06.2019 г. до 23.05.2022 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, а ищецът е
обеднял, като топлоподаването и разпределението на енергията, остойностяването и
фактурирането й се извършва по българското законодателство.
Според чл. 149 ЗЕ продажбата на ТЕ за небитови нужди се извърша по силата на
договор, каквато и е правната природа на тези отношения, в случай че собственикът или
ползвателят на имота уреди отношенията по доставката на ТЕ според чл. 149 ЗЕ. При липса
на сключен договор за доставка на ТЕ отношенията се уреждат по института на
неоснователното обогатяване съгл. чл. 59 ЗЗД.
Облигационните отношения между страните по предоставената услуга са пряко
свързани с договор, какъвто следва да се сключи според закона, а твърдяното обогатяване се
равнява на цената на доставената и реално потребена топлинна енергия.
Предвидената в чл.7, пар.1, б.“а“ от Регламент № 1215/2012 г. уреждащ специалната
компетентност по местоизпълнението на задължението, касае единствено задължения,
произтичащи от договор, а в случая дори ищеца твърди в ИМ, че между страните липсва
сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Предявения
пред съда осъдителен иск има за предмет задължения на ответника, произтичащи от
института на неоснователното обогатяване, настъпило по твърдения на ищеца именно
поради липса на изискуемия съгл. относимите Общи условия на „Топлофикация София“
ЕАД, договор, сключен между страните.
До момента, в производството, ответникът О‘ Брийн не е извършил никакви
предходни действия, нито е правил изявления, които да навеждат на извод, че се е съгласил
със, респ. обуславят компетентност на българския съд, по см. на чл.25 и 26 от Регламент №
1215/2012 г. Безспорно е по делото, че Регламента не предвижда специална или
изключителна компетентност на съда при иск за неоснователно обогатяване. Доколкото не е
налице изключение, международната компетентност по настоящото дело следва да е
установена по чл.4 от Регламент № 1215/2012, уреждащ общата компетентност на
съдилищата в общността и съгласно която разпоредба компетентността на съда се основана
на местоживеенето на ответника, в случая това е местнокомпетентния съд в Ирландия. В
този смисъл е и цитираната и от ответника съдебна практика, изразена в Определение
№1158/11.02.2022 г., по ч.в.гр.д. № 10401/2021 г. по описа на СГС; Определение №
2
598/21.02.2020 г. на САС, по в.ч.гр.д. № 452/2020 г.; Определение № 331/ 30.07.2018 г. на
ВКС, по ч.гр.д. № 2082/2018 г. на ІІІ г.о., ГК и др.
Нещо повече, първото от цитираните определения /това на СГС/ е постановено по
идентично гр.дело, образувано между същите страни, на същото основание, но касаещо друг
отчетен период на доставка на ТЕ, като същото е било прекратено от СГС, с окончателен
съдебен акт, по идентични с изложените понастоящем мотиви.
Следователно при изрично възражение от ответника, за липса на международна
компетентност на българския съд да разгледа предявените срещу него искове от
„Топлофикация София“ ЕАД, произтичащи от твърдяното неоснователно обогатяване, и при
гореустановеното от фактическа и правна страна, се налага извод, че образуваното пред
българския съд, в случая СРС, производство по исковете по чл.59 от ЗЗД срещу чужд
гражданин, е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.
Водим от изложеното съдът на осн. чл.28, вр. с чл.26 от Регламент №1215/ 2012 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 12.12.2012 г.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28937/2022 г. по описа на СРС, като образувано
при липса на международна компетентност на сезирания Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3