Решение по дело №4826/2009 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2010 г. (в сила от 9 юни 2010 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20094430104826
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 14.05.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав :

                                         Районен съдия : Милена Томова

При секретаря В.А.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4826 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по чл. 99 ал. 1 от СК /отм./.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Н.А.С. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Г.Г. *** против М.Щ.С., в която се твърди, че страните сключили граждански брак на 12.10.2002г. в с.*, от който имат родени две деца **С. с ЕГН ********** и **С. с ЕГН **********. Твърди се още, че първоначално съпрузите живеели при родителите на ответника, като на 24.11.2002г. заминали за Испания. Сочи се, че след раждането на детето *започнали конфликтите между съпрузите, като причина за това било вмешателство в техните отношения от страна на родителите на ответника, които също живеели в Испания, в следствие на което съпругата напуснала семейното жилище заедно с детето. Сочи се също, че около месец по-късно съпрузите отново заживели заедно в самостоятелно жилище, но не след дълго ищцата разбрала, че съпруга й поддържал извънбрачна връзка, започнали спорове, ответника отсъствувал от дома им и за детето се грижела само съпругата, отношенията между тях се влошили и той започнал да упражнява физическо насилие спрямо нея.  Излага се, че страните многократно се разделяли и събирали, като при една от разделите ищцата започнала връзка с друг мъж, а след това преценила, че детето имало нужда от баща и отново заживели заедно със съпруга й, след което на 16.01.2009г. в Испания се родило второто им дете, след раждането на което ищцата разбрала, че съпруга й имал извънбрачна връзка и след пореден скандал между тях и побой от негова страна, тя се върнала в България заедно с детето *, на 17.06.2009г., като от тогава живее в с.*. Излага се също, че детето *останало да живее в Испания, заедно с майката на ответника, което лишавало ищцата от възможността да контактува с него, а детето тъжало за по-малката си сестра и своята майка. Предвид изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, родителските права върху родените от брака деца да бъдат предоставени за упражняване на майката, а ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. за детето *и 70 лв. за детето *, както и да бъде постановено ищцата да носи предбрачното си фамилно име А..

Ответникът М.С., чрез назначения особен представите е ангажирал становище, според което исковата претенция е неоснователна, а ако се приеме, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, то вината е и на двамата съпрузи. Отправя се искане също така да бъде предоставено на бащата упражняването на родителските права по отношение на детето *. 

          Съдът като съобрази становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :

         Безспорно е по делото, че ищцата и ответника са сключили граждански брак на 12.10.2002г. в с.*, общ.**, а това се установява и  от представеното удостоверение от 14.08.2009г.  Безспорно е също така, че от брака си имат родени две деца – **С., роден на ***г. и **С., родена на ***г.

          Спорен по делото е въпросът настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, а ако е настъпило такова, чия е вината за него.

           За изясняване на спорните обстоятелства са ангажирани от страна на ищцата гласни доказателства – показанията на  свидетелите **и **. Същите твърдят, че ищцата живеела в Испания, като от 2009г. се върнала в страната, заедно с детето * и се установила да живее при св.*и **, които са нейни дядо и баба. Твърдят също така в показанията си, че ищцата и майка й били казали, че ответника биел съпругата си, както и имал извънбрачна връзка. Сочат, че ищцата поддържала след завръщането си в България контакт с детето си *по телефон.

           В изготвеният по делото социален доклад от Д „СП”-гр.Д.Митрополия, отдел „ЗД” се излага какво е разказано на социалния работник от ищцата, както и възприети лично при социалното проучване факти, а именно, че Н.С. живее в дома на родителите си в с.*, където има всички необходими битови условия за отглеждане на децата, като може да разчита на непосредствена помощ от страна на своите баба и дядо, живеещи заедно с нея, както и на финансова помощ от своята майка, която работи в Испания.

При така събраните доказателства, съдът приема, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Установените факти на настъпила фактическа раздяла между съпрузите, след която ищцата се е установила да живее в България, а ответника има трайно установено местоживеене в друга държава, както и отчуждението на ищцата от съпруга й, което е мотивирало подаване на исковата молба, обосновава извод, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между страните. На практика те са престанали да са съпрузи и семейството е разпаднато. Запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е оправдано нито от гледище на интересите на съпрузите, нито на децата, нито на обществото. Поради това следва да се приеме, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът обаче счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че само ответника има вина за разстройството на брака. Разпитаните свидетели възпроизвеждат пред съда единствено твърденията на ищцата, изложени пред тях, като нямат непосредствени впечатления за съпружеските отношения между страните. Не са събрани и други доказателства за техните отношения в държавата, в която са живеели преди фактическата раздяла. Поради това съдът счита, че следва да се приеме, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

           Съдът обсъди и въпроса, на кого от двамата родители да се предоставят за упражняване родителските права върху родените от брака деца *и *. В тази насока съобрази следното: Относно детето * съдът счита, че тъй като е момиче на ниска възраст, то се нуждае от непосредствените грижи на майката и тя е по-пригодна с оглед сочените обстоятелства да упражнява родителските права върху него. След раздялата на страните, детето *е останало да живее в Испания при своя баща, като според твърденията на ищцата, то се отглежда там от своята баба по бащина линия. Не са събрани други данни за начина на живот на детето в страната, в която се намира. За да реши въпроса кой от двамата родители да упражнява родителските права върху това дете съдът съобрази задължителните указания на ВКС, дадени в т. 25 от Постановление № 1/1957 г. на Пленума на ВС и в т. ІІІ от Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС. Съгласно посочената практика разделяне на децата следва да се допуска само в изключителни случаи, когато са налице сериозни причини, като например сериозната разлика във възрастта и липса на взаимен интерес и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др. В настоящият случай съдът намира, че не са налице такива сериозни причини, налагащи разделянето на децата. Още повече, че ако то се допусне би се стигнало до отчуждаване между тях, т.к. контактите ми не биха могли да бъдат така чести, каквито трябва да са между брат и сестра, с оглед на това, че двамата родители живеят в различни държави. В същото време и детето *е на ниска възраст и съдът счита, че то се нуждае от непосредствените и ежедневни грижи на своята майка или най-малкото от значително по-чест контакт с нея, като не е установено и дали в Испания то получава нужните родителски грижи от своя баща или за него се полагат основно грижи от трети лица. Поради тези съображения съдът счита, че родителските права и върху детето *следва да се предоставят за упражняване на майката.

Следва да се осигури възможност на бащата да има лични контакти с децата, които да се осъществят два пъти месечно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с възможност за преспиване при бащата, като веднъж годишно бащата ще има право да ги взема при себе си за един месец по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Съдът обсъди и въпроса за издръжката, която бащата следва да заплаща на малолетните си деца. С оглед нуждите на децата *и *, които са съответно на седем и едногодишна възраст, като съобрази и възможността на ответника да има по-високи доходи, предвид на това, че работи в друга държава, в която може да реализира по-високи трудови доходи, съдът счита, че претендираната с исковата молба издръжка е съответна по размер на нуждите на двете деца и възможностите на бащата. С оглед така приетото съдът счита, че ответника следва да заплаща на малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. за детето *и 70 лв. за детето *. Съдът счита, че за детето * тази издръжка следва да се присъди, считано от датата на предявяване на иска 31.08.2009г., а за детето *, считано от датата на влизане в законна сила на решението, т.к. през предходния на тази дата период, издръжката за това дете е била поемана от бащата.

По делото не са налице твърдения и събрани данни страните да са имали семейно жилище в страната, поради което въпроса за ползуването на такова не стои за решаване в производството.

Ищцата претендира да й бъде възстановено предбрачното фамилно име А.. Съдът намира това искане за основателно и следва да бъде уважено.

При решаване на делото, съдът определя окончателен размер на ДТ от 50 лв. При завеждане на исковата молба ищцата е внесла ДТ в размер на 25 лв., поради което следва да бъде осъден ответника да заплати допълнителна д.т. в размер на 25 лв. Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216 лв.

Воден от горните съображения, СЪДЪТ

Р Е Ш И  :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 99 ал. 1 от СК /отм./, гражданския брак сключен на 12.10.2002 г. в с.*, обл.Плевен, с акт №04, между съпрузите М.Щ.С. с ЕГН ********** и Н.А.С. с ЕГН **********, като  ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху родените по време на брака деца – **С. с ЕГН ********** и **С. с ЕГН ********** се предоставя на майката Н.А.С. с ЕГН **********, като БАЩАТА М.Щ.С. с ЕГН ********** има право на лични контакти с децата, които да се осъществяват два пъти месечно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с право на преспиване на децата при бащата, като веднъж годишно бащата има право да ги взема при себе си за един месец, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА М.Щ.С. с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на Н.А.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете **С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от влизане в законна сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА М.Щ.С. с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на Н.А.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете **С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 31.08.2009г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.

След влизане на решението в сила съпругата да носи предбрачното си фамилно име – А..

ОСЪЖДА М.Щ.С. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС допълнителна държавна такса в размер на 25 лв., както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216 лв.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :