МОТИВИ към присъда по НОХД №197/2019г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Н. срещу Е.Н.А.
,обвиняем по ДП №65/2019г.по описа на РУ Н. затова,че на 06.02.2019г.в гр.К.,обл.Ш.,при условията на опасен рецидив направил опит да се
съвкупи с лицето от женски пол Н.Н.Х. с ЕГН:**********
от същото населено място,като я принудил към това със сила/по-конкретно й
нанесъл удари с ръка по лицето,блъснал я на дивана,а след това на пода,държал я
за врата ,за да не може да се движи/ и деянието е останало недовършено ,поради
независещи от волята му причини –престъпление по чл.152 ,ал.3,т.5 от НК във вр.чл.152 ,ал.1 ,т.2 от НК във вр.с
чл.18 ал.1 от НК във вр.с чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК.
За НПРП се явява районен прокурор М.
Глушков.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият Е.А. се явява лично и с
назначения му служебен защитник адв.М.М. –ШАК.Подсъдимият призна изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласи да не се събират
допълнително доказателства за тях и производството по делото протече по реда на
глава 27 от НПК,/съкратено съдебно следствие/,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Като прецени самопризнанията на
подсъдимия,както и събраните по воденото ДП писмени и веществени
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.А. *** в една къща,с отделни
входове ,заедно със своята *** Н.Н.Х. ,с която
периодично са в обтегнати отношения. По
повод на нейни оплаквания за упражнено й домашно насилие,срещу А. е била
издавана заповед за защита/по гр.д.№477/2012г.на НПРС/,която той нарушил и с
присъда по НОХД №64/2013г.по НОХД №42/2013г.по описа на НПРС,в законна сила от
12.04.2013г.,на основание чл.296 ал.1 пр.2-ро от НК във вр.чл.55
ал.1 т.2 б“б“от НК във вр.чл.42а
ал.2 т.1,2 и 6 от НК му е било наложено съответното наказание.Освен за това си
деяние,с горецитираната присъда А. е бил признат за
виновен и в това,че при условията на продължавано престъпление в периода от
24.06.2012г.до 14.01.2013г.,в дома им в гр.К.,той се заканил на *** си с
убийство и тези му закани възбудили у нея основателен страх за осъществяването
им- престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с чл.26 ал.1
от НК.,за което също му е било наложено наказание.
А. е осъждан и за друго деяние,съставомерно по чл.152 ал.1 т.2 от НК във вр.чл.18 ал.1 от НК –с присъда по НОХД №748/2010г.по описа
на НПРС,в законна сила от 27.04.2011г.
От самопризнанията на подсъдимия и
показанията на свидетелката Н.Х.,дадени по ДП,които кореспондират помежду си,се
установява,че на подсъдимият е безработен и *** му го издържа.Освен него,тя има
още три деца –двама синове,които живеят в А. и дъщеря,която живее в гр.Н..Поради
злоупотреба с алкохол,подсъдимият постъпвал на лечение и в ДПБ ..За да не й
създава проблеми,тя му купувала цигари,храна,тъй като когато се напиел,той или
вадел ножове или я биел.
На 06.02.2019г.,на гости на свидетелката
била дъщеря й,която ,след като си тръгнала следобяд,подсъдимият
я изпратил до вратата.После се върнал и казал на *** си ,че отивал у М.да пие
кафе,въпреки,че доскоро двамата не си общували,но впоследствие възобновили
отношенията си.Към 6 часа/18 часа/ ,Е. се върнал оттам,взел от *** си храната ,която тя му
приготвяла и се отправил към своето жилищно помещение.Казал й,че после пак ще
ходи у М..Тя заключила след него вратата на входа си,в 6.30часа угасила
крушката,гледала телевизия.В 11/23 часа/ задрямала.По това време чула,че синът
й Е. чука на прозореца и я попитал дали
има фаски от цигари.Тя му отговорила,че няма и той се
прибрал в стаята си.След 5 минути пак дошъл и чукнал на салонната й врата и тя
светнала лампата,като видяла ,че е 11 часа.Без да става от леглото,свидетелката
го попитала какво иска,а той и отговорил,че
иска да я пита нещо.*** му му заявила,че е съблечена и не може да му
отвори,а той я помолил само да открехне вратата на стаята.Тя станала от
леглото,както била облечена с пликчета и червена фанелка,си
наметнала един елек,за да не я вижда и открехнала вратата на стаята,по-малко от
една педя.При което,подсъдимият започнал да бута вратата ,за да влезе в стаята
при *** си.Тя натискала вратата отвътре,а той затиснал с коляно,за да не може
да я затвори.Успял да влезе в стаята и я бутнал на дивана,като я гледал със страшен
поглед,според нея бил видимо пиян.Х. първо седнала на дивана,а после паднала по
гръб.Започнал да я целува по врата.Подсъдимият й ударил два шамара по
лицето,със зверска сила,от което я заболяло.След което свидетелката заплакала и го попитала какво иска от него.Той
мълчал,хванал я за врата и й натискал главата напред ,към краката. Тя се
помъчила да го избута да се дръпне и му
се молела ,питала го какво иска от нея.
Като й ударил шамара ,легнал върху нея и я
хванал за врата.След като започнал да я целува по врата,тя разбрала какви са
намеренията му.
Въпреки писъците на *** си и молбите да я
пусне, А. продължавал с действията си.Тя с крака се мъчел да се изкопчи от
ръцете му,да избяга ,при което паднала от дивана.Той я дърпал ,тя паднала на
земята,подпряна на дивана.Мъчела се да го избута с крака ,колкото може,но той я
натискал отпред,за да не може да избяга.Започнал да дърпа пликчетата й с едната
ръка,а с другата да разкопчава панталона си,като първо се мъчел да си откопчае колана.Успял да си разкопчае
панталона,както и копчето,при което панталоните му се смъкнали около четири
пръста.бил със сини слипове/друго от страх свидетелката не видяла/.
Докато се мъчел да си събуе
панталоните,свидетелката успяла със сетни сили да го избута с крак и той паднал
насреща до вратата,която водела за стаята,която била на един от другите й
синове.
Подсъдимият паднал на гръб,легнал-И като
паднал ,бутнал вратата и тя се открехнала.Докато той стане,тя успяла да избяга
гола и боса,по фанелка и пликчета,до полицията,но не
успяла да влезе в сградата.Не срещнала дори съседи .хем бягала,хем плачела по
пътя.Нямала близки в К.,при които да отиде.Понеже й станало студено ,се
прибрала в дома им ,въпреки притесненията си,че синът й можело да я заколи.Влязла
в стаята на малкия си син,заключила се и цяла нощ стояла там.През това време
подсъдимият не идвал да я притеснява.Сутринта като станала,свидетелката отишла
отново в полицията,където подала жалба.
На следващия ден -07.02.2019г.е извършено
освидетелстване на Н.Х. от съдебен лекар,за което е съставен протокол за
освидетелстване/оглед на лице/с писмено
съгласие на лицето.Установени са охлузвания,които кореспондират с твърденията
на Х. за упражненото й от страна на А. физическо насилие.
С протокол за доброволно предаване протокол за оглед на местопроизшествие от
07.02.2019т.,от подсъдимия и пострадалото лице са били иззети биологични
материали и веществени доказателства/–ноктени изрезки
от лява и дясна ръка на обв.А.,слюнка върху филтърна
хартия от устната кухина на св.Х. ,,1бр.червена тениска със сив кант,1бр.шапка
с козирка от дънков плат,1бр.черни дамски пликчета на
Н.Х./,които са били предмет на анализ от назначената по ДНП ДНК
експертиза.Вещото лице П.Д.М. –спезиалист в областта на ДНК профилиране на веществени
доказателства към БНТЛ при ОД на МВР Б.,в изготвеното заключение –Протокол
№19/ДНК-53/08.04.2019г. е посочила,че при изследване на червената тениска се
наблюдава наличието на смес от клетъчен материал от повече от две лица от
женски и мъжки пол в различно съотношение.Биологичният материал в по-голямото
–основно количество има ДНК профил,напълно съвпадащ с ДНК профила на Н.Н.Х..За биологичния материал в по-малкото количество е
установено,ме всички алели от генотипа
на Е.Н.А. присъстват в ДНК профила на сместа от клетъчен материал.Това
представлявало силно доказателство,че по
предната повърхност на червената тениска присъства клетъчен материал от Е.Н.А.
–в по-малкото количество.Клетъчният материал по червената тениска-задна
повърхност и външна повърхност на дамски
гащи произхожда от Н.Н.Х..Клетъчният материал по
обектите –шапка и ноктени изрезки от дясна и лява
ръка на Е.Н.А. произхожда от Е.Н.А..
По ДП е назначена съдебно-медицинска
експертиза със задачи,вещото лице да даде заключение на следните
въпроси:1/Какви травматични увреждания се установяват при извършеното на
07.02.2019г.освидетелстване на Н.Н.Х. и от направения
й рентген на 11.02.2019г.в МБАЛ –Ш.?, 2/какви са механизмът им и
приблизителната им давност?, 3/Налице ли са травматични увреждания,сочещи
извършване на полов акт или блудствени действия?
,4/Получените травматични увреждания на каква степен на разстройство на
здравето съответстват?
В заключението си по изготвената СМЕ №29/2019г.,която беше приета
от съда и се цени с нужното доверие както добросъвестно,компетентно и
безпристрастно изготвена,вещото лице д-р В.В. заключава,че
при освидетелстването на Н.Н.Х. на 07.02.2019г. е
установено:***************************************************.
Установените травматични увреждания са
причинени по механизма на удар,натиск и триене за охлузванията.Давността им е
до 1 денонощие.
Експертът не може да изключил установените
травматични увреждания в областта на седалището и дясното бедро на
освидетелстваната да се дължат и на блудствени
действия.Разгледани в тяхната съвкупност,регистрираните травматични увреждания
по механизъм съответстват да са получени по начина,съобщен от Х. в разпита й
пред НПРС/обсъдени по-горе/.
СМЕ заключава,че конкретно установените
травматични увреждания са причинили на Н.Х. болка и страдание.
По ДП
е назначена и комплексна психологично-психиатрична експертиза,чието заключение
съдът също цени с нужното доверие както
добросъвестно,компетентно и безпристрастно изготвено.Във връзка с поставените
им задачи да отговорят на въпросите:1/Води ли се на отчет в ДПБ с.Ц.,обл.Шумен Е.Н.А. и страда ли той от психично заболяване?,
2/Какво е здравословното му състояние-разбира ли свойството и значението на
извършеното от него деяние и могъл ли е да ръководи постъпките си?, 3/Какво е
неговото психично състояние към момента и годен ли е да участва в наказателния
процес и да дава годни обяснения?, 4/Могъл ли е Е.А. да разбира свойството и
значението на следствените действия,извършени с негово участие,за периода от
повдигане на обвинението му до назначаване на съдебно-психиатрична експертиза?,
5/Налице ли са сексуални отклонение у освидетелствания Е. и как от психологична
гледна точка би могло да се обясни поведението му –извършване на опит за
съвкупление спрямо *** му Н.Х. ***,на 06.02.2019г.вечерта,в домът им, вещите
лица д-р С.Ю.С.-съдебен психиатър и Е.Ж.Б.-клиничен психолог са заключили,че Е.Н.А.
фигурира в диспансерния регистър на ДПБ с.Ц..Същият страда от ************************************************************************.
Не се установяват психопатологични
находки,които могат да бъдат приравнени към „умствена
недоразвитост,продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“,поради
което вещите лица считат,че по време на деянието ,А. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Актуалното му психично състояние към
момента на освидетелстването не съдържа пречки за участието му в наказателния
процес и не нарушава способността му да възприема правилно и точно факти и
обстоятелства,свързани с деянието ,да ги запаметява и да ги възпроизвежда по
формата на достоверни обяснения.
Експертната оценка не е установила психотични или дефицитарни
симптоми с поява в периода от повдигане
на обвинение срещу А. до назначаване на СППЕ,които биха увредили годността му
да разбира свойството и значението на следствените действия,извършени с негово
участие.
Вещите лица не са установили признаци на
съществуващо сексологично девиантно разстройство.Наличието на Обикновено
алкохолно опиване-средна степен е обусловило занижена критичност,активация на нагонната сфера,отслабена етична регулация,едностранчива
обработка на постъпващата информация,скъсен процес на формулиране на
решения,ускорено до импулсивно тяхно реализиране,отсъствие на проспективна оценка на последиците от конкретните
действия.Комплексът описани изменения на психичните домени
,суперпониран върху релативния интелектуален дифицит,личностовата и характерова дисхармония,според СППЕ ,определя мотивацията и
механизма на противоправно поведение.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Както от гласните,така и от писмени и
веществени доказателства се установи по безспорен начин,че на посочената в
обвинителния акт дата и място - на
06.02.2019г.в гр.К.,обл.Ш.,ул.“****“№** ,подсъдимият Е.А.
направил опит да се съвкупи с лицето от
женски пол Н.Н.Х. с ЕГН:********** /негова /от същото
населено място,като я принудил към това със сила/по-конкретно й нанесъл удари с
ръка по лицето,блъснал я на дивана,а след това на пода,държал я за врата ,за да
не може да се движи/ и деянието е останало недовършено ,поради независещи от
волята му причини -престъпление по чл.152 ,ал.3,т.5 от НК във вр.чл.152 ,ал.1 ,т.2 от НК във вр.с
чл.18 ал.1 от НК.Деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини-от една страна е бил отблъснат от пострадалото лице,а от друга
страна,вероятно поради липсата на физическа кондиция в резултат на изпитото
по-рано количество алкохол.
Подсъдимият е извършил деянието ,след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година,като е изтърпял
същото,бил е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер ,като
поне за едното от тях изпълнението на наложените наказания не е било отложено
по реда на чл.66 ал.1 от НК/ в този смисъл съдът съобрази разясненията,дадени в
Тълкувателно решение №6/30.06.2014г.на ВКС по тълк.дело
№6/2013г.ОСНК/ ,като горепосоченото
престъпление е извършено при условията на „опасен рецидив“по смисъла на чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК.и съдът прие за
меродавна квалификацията на
инкриминираното престъпно деяние като такава по чл.152 ,ал.3,т.5 от НК във вр.чл.152
,ал.1 ,т.2 от НК във вр.с чл.18 ал.1 от НК във вр.с чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното престъпление,независимо от фазата на средна степен на
алкохолно опиване,в която се е намирал,както и неговите противоправни
последици,като е целял тяхното настъпване.
Като причини за извършване на гореописаното
престъпление съдът намира посочените в заключението на комплексната съдебна
психологично-психиатрична експертиза,а именно : занижена критичност,активация
на нагонната сфера,отслабена етична
регулация,едностранчива обработка на постъпващата информация,скъсен процес на
формулиране на решения,ускорено до импулсивно тяхно реализиране,отсъствие на проспективна оценка на последиците от конкретните действия.
От предходните му осъждания се налага
извода,че същият е с трайно установени престъпни навици,проявяващи се в
незачитане телесната неприкосновеност на други лица,предимно от женски пол.
За въпросното съставомерно
деяние,съответната наказателно-правна норма предвижда наказание „лишаване от
свобода „от три до петнадесет години.
Съдът ,като отчете от една страна
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства – страда от заболяване,което е
наложило диспансеризирането му в ДПБ с.Ц.,ниския му социален статус,а от друга
страна –отегчаващото вината обстоятелство,че деянието е било насочено към
родната му ***,което съдебният състав счете за изключително утежняващо вината
му, обремененото му съдебно минало/което е включен в правната квалификация на
самото обвинение/, намери,че с оглед принципите на морала и
справедливостта,следва да му определи наказание в размер ,ориентиран към
средния такъв ,а именно –„лишаване от свобода“ за срок от 7 години и шест месеца.
Доколкото делото беше разгледано по реда
на глава 27 от НПК,след определяне на наказанието,по арг.на
чл.58а ал.1 от НК същото беше редуцирано /намалено/с 1/3 и окончателния размер
на наказанието „лишаване от свобода“,което беше определено на подсъдимия е за
срок от пет години.
Предвид последното изтърпяно от него
наказание „лишаване от свобода“ в пенетенциарно
заведение,на основание чл. чл.57 ал.2 б.“б“от ЗИНЗС съдът постанови,подсъдимият
Е.А. да изтърпи така наложеното му наказание –„лишаване от свобода“ за срок от
пет години - при първоначален строг режим.
Беше съобразено,че в хода на ДП спрямо
него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното
наказание“лишаване от свобода „,съдът приспадна времето,през което подсъдимият е търпял мярка
за неотклонение „задържане под стража“,считано от 07.02.2019г.
На основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК съдът
се произнесе по въпроса за веществените доказателства,събрани в хода на воденото
ДП.
Въз основа на доказателствата по делото и
съобразно закона,принципите на морала и справедливостта,съдът счете,че при така
определеното по вид и размер наказание на подсъдимия,биха били постигнати
целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като
основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 21.10.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: