Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.10.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

28.09.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

303

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от К.Е.М. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-15-196/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-15-01132773/20.05.2022 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.

Въвежда доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, при несъответствие с целта на закона и необоснованост на изводите. 

Твърди, че със Заповед № 12/ 08.02.2018 г. на управителя на „***“ ООД, с ЕИК ***, където полагала труд по трудово правоотношение, й бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 09.02.2018 г. до 06.02.2019 г. вкл., като за посочения период на основание чл. 53 от КСО й било изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.

Сочи, че на 17.09.2018 г., записала детето си в яслена група при ДГ „***“ - ***. Реално обаче, детето й било настанено в горепосоченото заведение на 13.02.2019 г. - след навършването на 2-годишна възраст. До посочената дата детето не било посещавало детска градина и всички грижи по отглеждането и възпитанието му са били изяло поети от жалбоподателката. Уточнява, че за периода от записването му на 17.09.201 г. до навършване на 2-годишната му възраст, К.М. била ползвала разрешения й отпуск но чл. 164, ал. 1 от КТ и не била полагала труд по трудовото правоотношение.

Излага съображения, че съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2- годишната му възраст. По време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ на майката се изплащало обезщетение при условия, определени в чл. 53 от КСО. В ал. 4 на чл. 53 били изброени обстоятелствата, при които паричното обезщетение не се изплаща, като настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, се явявало едно от тези обстоятелства. Когато детето бъдело настанено в детско заведение, включително детска ясла, се прекратявал и отпускът на майката по чл. 164 от КТ - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Следвало да се има предвид обаче, че детето се считало настанено в детското заведение, съответно детската ясла, от деня, в който реално е започнало да посещава заведението (конкретната дата на постъпване, вписана в документацията на заведението). Именно от тази дата се прекратявало правото на отпуск и обезщетение за отглеждане на детето. Това била и целта на разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от НРВПО - за да ползва този вид отпуск, майката трябвало да полага постоянни грижи за детето.

В конкретния случай, въпреки че на 17.09.2018 г. детето й било записано в яслена група при ДГ „***“ - ***, то същото реално започнало да посещава посоченото заведение едва на 13.02.2019 г. - след като бе навършило 2-годишна възраст, което било видно от приложената към жалбата Служебна бележка с изх. № **/*** г., издадена от ДГ „***“ - ***, т.е. датата на записване на детето не била идентична с датата на настаняването му в учебното заведение.

В подкрепа на твърденията си сочи публикувани на интернет страницата на НОИ и МТСП, отговори на въпроси по подобни случаи.

Предвид всичко това счита, че решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив е неправилно и незаконосъобразно.

Моли съда да отмени Решение № 2153-15-196/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-15-01132773/20.05.2022 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание лично и чрез адв. Д.К. поддържа жалбата, по изложените в нея доводи. Излага доводи, че от събраните в производството доказателства се установявало, че детето А. С. М. било записано в детска ясла на 17.09.2018 г., но реално е започнало посещението в детската градина едва на 13.02.2019 г., след навършване на 2-годишна възраст. Счита, че отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ, се разрешавал именно с цел майката да може да гледа своето дете, да се грижи за него, самостоятелно да упражнява грижи по отглеждането и възпитанието му. В конкретния случай, това било налице, тъй като до навършване на 2-годишна възраст от страна на детето А., жалбоподателката К. се е грижила за него, не го е настанявала нито в детска ясла, нито го е давала за отглеждане в някое друго заведение, същата не се върнала на работа, като единственият й ангажимент е бил, да се грижи за своето дете. С оглед това намира, че обезщетението, което е било изплатено на майката на основание чл. 53 от КСО, безусловно й се следвало. Жалбоподателката имала право на това обезщетение, тъй като за посочения период, реално не е упражнявала труд и не е получавала трудово възнаграждение. По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане, като незаконосъобразни и присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. З. Б., която оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита за правилни изводите на административния орган, че приемането на детето за отглеждане, възпитание и обучение в детска ясла, е настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Това се явявал юридически факт, който изключвал правото на обезщетение по същата тази разпоредба и е настъпил с предприемането от майката действия, а именно, подаване на молба и записване. Настаняването на детето в детско заведение се явявало основание, предвидено по чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за прекратяване на отпускане за отглеждането му. За настанени в детските ясли, се считали децата, които са приети от директора и са постъпили в детско заведение, при спазване на от чл. 19 до чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 год., за устройството и дейността на детските ясли, детските кухни и здравните изисквания към тях. В този смисъл била и трайната практика на ВАС на Р България, а именно:  Решение № 9412 от 27.06.2011 год. по адм.дело № 2646/2011 год., Решение № 9013 от 22.06.2011 год. по адм.дело № 16175/2010 год.; Решение № 5354 от 15.04.2011 г. по адм.дело № 14311/2010 год., всички на VI отделение на ВАС.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и присъдени юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Пловдив.

В подкрепа на доводите си представя писмена защита, в която развива подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Детето А. С. М., с ЕГН **********, с родители: майка – К.Е.М., с ЕГН ********** и баща – С. С. М., с ЕГН **********, е родено на *** г.

Майката е депозирала заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО/л. 34/.

От осигурителя „***“ ООД с ЕИК *** е депозирано Удостоверение с вх. № ***/*** г. на ТП на НОИ – Пловдив/л. 33/, относно изплащане на изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 43, считано от 09.02.2018 г. на К.Е.М., с ЕГН **********, в качеството и на майка на детето А. С. М., с ЕГН **********. На основание чл. 53 от КСО и с оглед депозираното заявление-декларация, на К.Е.М., с ЕГН **********, е заплатено ежемесечно  обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 09.02.2018 г. до 06.02.2019 г. – Справка на представени документи и изплатени обезщетения и помощи по ДОО-л. 32.

С Разпореждане № РВ-3-15-01132773/20.05.2022 г./л. 20/, издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, е разпоредено на К.Е.М. от ***, да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 17.09.2018 г. до 06.02.2019 г. в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и *** лв., лихва за периода от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата постановяване на разпореждането. Изложени са мотиви, че на К.М. е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ със Заповед № 12 от 08.02.2018 г., за периода от 09.02.2018 г. до 06.02.2019 г. вкл., за който е изплатено парично обезщетение. С Констативен протокол № КП-5-08-01122666\29.04.2022 г. за извършена проверка от контролен орган на Териториално поделение на НОИ - Кърджали в детска градина “***” *** е предоставена информация, че детето А. С. М., родена на *** г., е настанено в детска градина “***”, *** от 17.09.2018 г. Посочено е, че съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща на майката при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Предвид горното е прието, че майката - К.Е.М. няма право на отпуск за отглеждане на малко дете и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 17.09.2018 г. до 06.02.2019 г. в размер на *** лв. и в нарушение на чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 53, ал. 4 от КСО на К.Е.М., с ЕГН ********** неоснователно са изплатени *** лв., представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Върху главницата е начислена и лихва в размер на *** лв.

К.Е.М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КЗ. Изложила е съображения, че на 17.09.2018 г., записала детето си в яслена група при ДГ „***“ - ***, но реално детето й било настанено в горепосоченото заведение на 13.02.2019 г. - след навършването на 2-годишна възраст, на която дата е започнало да посещава детското заведение. До посочената дата детето не било посещавало детска градина и всички грижи по отглеждането и възпитанието му са били изяло поети от майката.

С оспореното Решение № 2153-15-196/13.06.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив/л. 11 – л. 12/, жалбата на К.Е.М. против Разпореждане № РВ-3-15-01132773/20.05.2022 г., е отхвърлена. В акта са изложени доводи, че на К.Е.М. е изплатено от държавното обществено осигуряване парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО за периода от 09.02.2018 г. до 06.02.2019 г. вкл.

Посочено е, че във връзка с осъществяване на последващ контрол на изплатените парични обезщетения от ДОО, със Заповед № ЗР-5-08-01118573/20.04.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Кърджали, на контролните органи при ТП на НОИ — Кърджали било възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на Детска градина „***“ ***, ЕИК ***. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № КП-5-08-01122666\29.04.2022 г. Констатирано било, че детето А. С. М. родено на *** г., през периода от 17.09.2018 г. до 06.02.2019 г. /навършване на 2-годишна възраст/ е посещавало яслената група към Детска градина „***“ ***, през който майката М. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (от 17.09.2018 г. до 06.02.2019 г. вкл.), по Заявление-декларация за отглеждане на дете до 2- годишна възраст, представено в ТП на НОИ — Пловдив със справка вх. №Р14-15-000-00- **********/19.02.2018 г.

Извършен е анализ на разпоредбите на чл. 53 от КСО, чл. 164, ал. 1 от КТ и чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при което с оглед констатираните факти от проверката е прието, че К.Е.М. е нямала право на отпуск за отглеждане на малко дете и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 17.09.2018 г. до 06.02.2019 г.  Посочено е, че в подаденото заявление-декларация, приложение № 7 към чл. 4, т. 6 от НПОПДОО на основание чл. 53 от КСО, К.М. е декларирала в т. 5, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла. Предвид това е изведен изводът, че М. е съзнавала, че настаняването на детето в детска ясла е пречка за получаване на парично обезщетение на основание чл. 53 от КСО, респ. на жалбоподателката са били известни последиците от настаняването на детето в детско заведение, включително детска ясла, но въпреки това е продължила да получава парично обезщетение по чл. 53 от КСО, поради което и същата се явявала недобросъвестна по отношение на сумите, посочени в разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив.

Във връзка с твърденията в жалбата, издателят на акта е изложим мотиви, че  фактът относно дните на посещение е ирелевантен за преценката относно настаняването в детско заведение. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО възниквало за майката през времето на ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплащало при настаняването на детето в детско заведение, включително детски ясли. За настанени в детски ясли се считали децата, които са приети от директора при спазване за реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските градини и здравните изисквания към тях.

Предвид горното е прието, че депозираната жалба с вх. № 1012-08-402/26.05.2022 г. от К.Е.М., е изцяло неоснователна, а постановеното разпореждане, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.

По делото са разпитани като свидетели Н. М. К. и М. Х. Ю.. В показанията си свидетелката К. – директор на ЦДГ „***“ ***, заявява, че детето А. било записано в детската градина за учебната 2018/2019 г., но не започнало да посещава детската ясла на 15.09.2018 г., а едва на 13.02.2019 г., когато било първото посещение. Сочи, че К. записала детето, за да бъде запазено мястото му, но до 13.02.2019 г. детето не било посещавало яслата.

Свидетелката Ю. твърди, че били приятелки с жалбоподателката, заедно отглеждали децата си и и било известно, че А. започнала да посещава яслата след като навършила 2 години. Документите за детската градина били подадени по-рано, тъй като приемът бил труден и трябвало да се резервира място за следващата година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен, постановен от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, респ. при липса на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и  т. 4 от АПК, по следните съображения:

По силата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО, въвежда възможността след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст.

Нормата на чл. 53, ал. 4 от КСО предвижда, че паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

В настоящето производство е безспорно, че от осигурителя “ЗБ ИНС КОНСУЛТИГ” ООД, ЕИК ***, в ТП на НОИ - Пловдив, е представено Удостоверение с вх. № ***/*** г., съгласно приложение № 10 към чл. 9 от ННОПДОО, касаещо К.Е.М. относно изплащане на парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст – детето А. С. М., на основание чл. 53 от КСО. Липсва спор и относно обстоятелството, че К.М. е бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за периода от 09.02.2018 г. до 06.02.2019 г., което е отразено в т. I.1 на удостоверението.

Съдът намира за установено по делото, че А. С. М., с ЕГН ********** е бил записан в Детска градина „***“ ***, считано от 17.09.2018 г.,  като първото посещение на детето в яслената група е на 13.02.2019 г. Тези факти се установяват от приетите по делото Служебна бележка № **/*** г./л. 16/,  Списък на децата постъпили в ясла на ДГ „***“ ***, ведно със сведение за присъствието на децата в групата/л. 27 - л. 28/, както и от свидетелските показания на Н. М. – директор на ДГ „***“ ***.

Настоящият състав приема за установено в производството, че на К.Е.М. е изплатено парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст/детето А. М./ на основание чл. 53 от КСО, за периода от 09.02.2018 г. до 06.02.2019 г. включително.

Спорът по делото се състои в това, записването на детето А. в детска ясла на 17.09.2018 г., представлява ли настаняване на детето в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, предвид липсата на реално посещение на детето в групата до 13.02.2019 г.

В настоящия случай К.Е.М. е подала заявление-декларация/л. 34/, че ще отглежда детето си А. М. до навършването му на 2-годишна възраст, заявявайки, че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ и релевирайки искане за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 09.02.2018 г. В горепосоченото заявление-декларация, жалбоподателката изрично е отразила – т. 5, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла. От страна на жалбоподателката не се въведени твърдения, че след записването на детето в ДГ „***“ ***, е уведомила за това работодателя ЗБ ИНС КОНСУЛТИГ” ООД, ЕИК ***, както и не се сочат доказателства за това.

Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. В конкретния случай, обстоятелството дали детето А. М. реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в ДГ „***“ ***, по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. За „настанени“ в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по глава първа, раздел III /чл. 19 – чл. 21/ от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). При тълкуване на понятието „настанени в детско заведение, вкл. детска ясла“ по смисъла на чл. 54, ал. 4 от КСО понятието „настаняване“ се използва със значението „записване за посещение“. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС, т.е., че настанено в детско заведение/детска ясла по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано: Решение № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. на ВАС - VI о.; Решение № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г. на ВАС - VI о.; Решение № 5101 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2013 г., VI о.; Решение № 9479 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2014 г., VI о.; Решение № 3126 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2014 г., VI о.,

По делото е безспорно, че жалбоподателката е подала необходимата молба за приемането на А. М. в яслената група на ДГ „***“, придружена с необходимите документи, вследствие на което детето е било записано в дневника на яслената група на 17.09.2018 г. и до 13.02.2019 г. не е било отписано от детското заведение. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, независимо колко редовно се посещава детското заведение и дали изобщо се посещава.

Следва да се отбележи, че представените отговори на МТСП на въпроси за парични обезщетения при временна нетрудоспособност и майчинство, въз основа на които са развити твърденията в жалбата, свързани с реалното посещение на детето в яслата, то същите нямат характера на нормативен акт и не са задължителни за съда, относно тълкуването и прилагането на закона.

При настаняването на детето в детско заведение/детска ясла, неговата майка няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, което от своя страна води до липсата основание за получаване на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Нормата на чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изрично предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Отново следва да се отбележи, че за наличието на качеството „настанено в детско заведение, включително и в детски ясли“ по смисъла на ал. 4 от чл. 53 от КСО от основно значение е, дали детето е било прието през съответния период/в случая 17.09.2018 г. – 13.02.2019 г./ и не е отписано от съответното детско заведение, което в настоящето производство се установи по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото  - писмени и гласни такива, които са еднопосочни и взаимно кореспондиращи.

Последица от настаняването на детето в детска ясла е прекратяване на паричното обезщетение, тъй като правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. В конкретния случай, К.Е.М. дължи връщане на полученото обезщетение за периода 17.09.2018 г. – 13.02.2019 г., което е получено недобросъвестно поради това, че не е уведомила работодателя си за настъпването на обстоятелство, препятстващо ползването на отпуска и получаването на обезщетението. В процеса е установено, че за горепосочения период жалбоподателката е получила парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО в размер на *** лв., видно от представените и приети писмени доказателства/л. 21, л. 29/, което не се оспорва от К.М.

Предвид гореизложеното и тъй като по делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателката, респ. не са представени и доказателства, че след настаняването на детето А. в детска ясла на 17.09.2018 г., майката да е подала декларация за промяна на обстоятелствата, при които е бил заявен за ползване отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ, то по отношение на К.Е.М. са налице материалноправните предпоставки на чл. 114, ал. 1 от КСО. С оглед разпоредбата на чл. 113 от КСО, то законосъобразно върху недобросъвестно получената сума от жалбоподателката е начислена и законната лихва върху главницата от *** лв., а именно в размер на *** лв.

С оглед горното, съдът счита, че оспореното от К.Е.М. от ***, Решение № 2153-15-196/13.06.2022 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Пловдив се явява законосъобразно, респ. постановено при липсата на  отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Пловдив за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.Е.М., с ЕГН **********,***, срещи Решение № 2153-15-196/13.06.2022 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-15-01132773/20.05.2022 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА К.Е.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението че е изготвено.

 

                                                                              Председател: