№ 1216
гр. Варна, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110202850 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП , издадено от
Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна, с което е наложено административно
наказание глоба .
С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно. Сочи се, че към датата
на нарушението въззивникът е подал документи за снабдяване с необходимото
свидетелство, като си е запазил час за преглед. Алтернативно се счита, че е налице
маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ въззивника.
По същество се поддържат основанията за отмяна на НП, изложени с жалбата.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е
изразил становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.01.2022г. в гр. Варна, служители към РД“АА” Варна, сред които св. И.,
извършвали пътен контрол на територията на гр. Варна. При обход на района на ул. „Д-р
Пискюлиев“, на автобусната спирка срещу „Колхозен пазар“ установили престояващ
таксиметров автомобил с водача вътре.
При проверка на документите на водача било установено, че това е въззивникът М.,
като той представил сред документите си Удостоверение за психологическа годност, за
което , при извършена проверка св. И. установил, че е с изтекла годност- било валидно до
28.07.2021г.
След като констатирал горното, на 04.01.2022г. св. И. пристъпил към съставяне на
акт за установяване на административно нарушение срещу въззивинка. В съдържанието на
акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на
същото. В графата за възражения въззивника не вписал такива. Възражения не постъпили и
в срок.
1
Впоследствие на 15.03.2022г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.18 ал.1 т.4 от Наредба№34/99 МТ вр. чл.8 ал.5 от Наредба
№36/15.05.2006г. на МТ и въззивника бил санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства- показанията на св. И.;справки за нарушител и от регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване; копие
от Удостоверение за правоспособност ; пътна книжка; извлечение от ЕТАФП; снимков
материал; заповед и др.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен и срока за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган обаче, неправилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че следва да
санкционира въззивника на осн. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
В настоящия казус е безспорно между страните, че към 04.01.2022г. въззивникът М.
не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Същият е имал такова
удостоверение със срок на валидност до 28.07.2021 г.
Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на
превозно средство със силово задвижване на Съюзно ниво са въведени с Директива 2006/126
на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата
за управление на превозни средства. Видно от съображения 8 и 9 от Директивата, същата
има за цел хармонизиране на критериите за изпитите за управление на превозно средство и
издаване на свидетелство за управление, като [с цел осигуряване на пътната безопасност] на
държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за
спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
други моторни превозни средства - вж. Приложение ІІІ от Директивата.
Директива 2006/126 е транспонирана в националното законодателство с разпоредбите
на ЗДвП (§ 35, т. 3 от ДР на ЗИД на ЗДвП ДВ, бр-54 от 2010, изм. и доп. бр. 60 от 2012 г., в
сила от 07.08.2012 г.) и с приетата на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП - Наредба № 36/2006
г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
/Наредба № 36/2006 на МТС/. Именно на база изискванията на чл. 7 и чл. 8 от тази Наредба
36/2006 г. са всички препращащи към нея норми с оглед на изричното позоваване в чл. 7а и
чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП.
Тоест, извън регулационната рамка на ЗАвтП са изискванията за психологическа
годност на водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари и такива за
собствена сметка. И това е така защото, ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. уреждат общо и относимо към всички
обществени отношения тези свързани с взаимното признаване на свидетелствата за
правоспособност и доказателствата за минималните стандарти за наличие на съответствие
на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки за
2
физическа и умствена годност за управление на превозно средство /съображение 9 и чл. 7 от
Директивата/, като не въвеждат изисквания, специално за т. нар. международен превоз на
товари. Всъщност дори и цитираната в НП и в атакуваното решение норма от Наредба
33/1999 г. изрично препраща към общо приложимата норма на Наредба № 36/2006 г.,
издадена по приложението на чл. 152 от ЗДвП, както изрично е посочено в § 2 от ПЗР на
същата. По силата на законовата делегация самият ЗАвтП препраща към ЗДвП и посочената
наредба.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА обществените отношения от една и съща област
се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен и именно поради това
е препратката към наредбата по приложението на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно
Наредба № 36/2006 г., във всички поднормативни актове по приложението на ЗАвтП.
Психологическото изследване, провеждано по реда на Наредба № 36/2006 г. има за
цел да установи психологическата годност на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и на водачите на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия.
Иначе казано, изискването за психологическа годност, на което се твърди, че
въззивника не е отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл срок на административна
валидност, не се урежда от Наредба № 33/1999 г. /която само посочва изискуемите
документи към превозвачите и водачите съгласно/, а от чл. 8, ал. 5 на Наредба № 36/2002 г.,
която не е издадена на основание приложението на ЗАвтП, а на ЗДвП, който всъщност общо
урежда всички отношения за придобиване на правоспособност за съответна категория и
изискуемите документи, в т. ч. и изискването за удостоверяване на психологическа годност.
ЗАвтП не урежда изисквания за психологическа годност и за издаване на свидетелства за
управление и/или тяхното подновяване, независимо дали се касае за международен или
както е в конкретния случай на обществен превоз на товари и съответно на чл. 7, ал. 2 от
ЗНА подзаконовите му наредби не могат да уредят такива отношения, но могат да препратят
към други, уреждащи такава материя.
В контекста на гореизложеното, следва да се подчертае, че за разлика от общо
посочената и бланкетна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е налице изрична такава - чл.
178в ал. 5 ЗДвП, /Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г. /, съгласно която се
наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметров превоз на пътници,
товари и превози на товари за собствена сметка без валидно удостоверение за
психологическа годност. В тази санкционна норма се съдържа хипотеза /условията и
предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима/,
диспозиция /правило за поведение на правните субекти/ и санкция и тя е приложима за
всички, които извършват обществен превоз на товари.
От описанието на нарушението в НП и от установеното от съда, в случая сме в
хипотеза, при която "водачът извършва таксиметров превоз на пътници без да притежава
валидно УПГ" по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, т. е. нарушението
неправилно е квалифицирано от АНО като такова по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, вместо по
чл. 178в, ал. 5 пр. 3 от ЗДвП.
Поради така изложеното настоящия съд приема, че в случая неправилно АНО е
приложил общата санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП доколкото е налична
специална разпоредба – чл. 178в, ал. 5 от ЗДП, която предвижда наказание глоба в размер на
500 лв. на водач, който извършва обществен превоз без валидно удостоверение за
психологическа годност. И доколкото в случая фактите описани в акта и НП, който факти са
и безспорно установени в хода на съдебното следствие, запълват хипотезата на тази
специална санкционна норма, то именно тя в случая следва да намери приложение. В тази
връзка съдът счете, че следва на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, от ЗАНН да измени атакуваното
НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно нарушение на чл. 178в,
3
ал. 5 от ЗДП и да наложи на въззивника санкция съобразно тази разпоредба - глоба на 500
лв. В горната насока са Решение на АС В. постановено по к. н. а. х. д. № 2279/2014 г.,
Решение на АС В. постановено по к. н. а. х. д. № 720/2019 г., Решение на АС В. постановено
по к. н. а. х. д № 748/2019 г. постановени по идентични казуси.
Доколкото извършеното от въззивника нарушение не се отличава с степен на
опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, напротив нарушението е
типично, в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. В тази връзка
съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението е формално, на просто извършване и не
предвижда настъпването на някакви съставомерни вреди, което не може да определи извод
за обществена опасност значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №23-0000105/15.03.2022г. на Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.
Варна, с което на С. ИЛ. М. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
2000 лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като на осн.
чл.178в ал.5 от ЗДвП НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4