Решение по дело №1571/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Н. ***, управител на НМ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, гр.Созопол, подадена чрез пълномощник адв.Г., против Решение № 627/21.06.2023г., постановено по НАХД № 1402/2023г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 2995686 издаден от ОД на МВР Бургас, с който, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът се позовава на изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като възразява, че нарушението е извършено на 03.09.2019г., а ЕФ е връчен на 15.03.2023г., без наличие на данни кога е издаден и дали в посочения период от време са били извършвани действия, повлияващи течението на давността. Иска се отмяна на съдебния акт и издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба поради неизясненост на факта на издаване на електронния фиш, необходим за преценка на течението на давностните срокове, поради което прави предложение за връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касаторът Моновска е санкционирана за това, че на 03.09.2019г., в 15:37 часа, в област Бургас, на път II-99, км.1+400, в посока към гр.Созопол, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в извън населено място до 80 км/ч., управляваното от нея МПС с рег.№ А4453НН е заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с движение със скорост 106 км/ч., като превишението над разрешената скорост е 26 км/ч. при отчетен толеранс от -3% в полза на водача. За нарушението е издаден процесният електронен фиш. Обсъждайки така събраните доказателства относно движението на автомобила, както и относно системата, с която то е заснето, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е съставомерно и правилно е ангажирана отговорността на касатора на соченото основание. Обсъдил е възражението за изтекла погасителна давност, като е посочил, че погасителната давност изрично е уредена в нормата на чл.34 от ЗАНН, поради което не се налага препращане към разпоредбите на НК, освен за случая на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, за която е установено, че не е изтекла, поради което е потвърдил електронния фиш.

Решението е неправилно.

Видно от мотивите на постановения съдебен акт съдът е посочил, че чл.34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните фишове, както и е приел, че препратката на чл.11 от с.з. е приложима само за уредбата на абсолютната давност в чл.81, ал.3 от НК, която е посочил, че не е изтекла, както и се е позовал на даденото тълкуване, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълк.дело № 1/2014г. на ОСС на НК на ВКС и ІІ колегия на ВАС.

Изложените мотиви се споделят частично.

Вярно е, че погасителна давност по чл.34 от ЗАНН (т.нар. преследвателска давност) е приложима само в производствата по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. За производствата по този ред е приложима и изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН. Посоченото тълкувателно постановление запълва законова празнота в ЗАНН, като на основание чл.11 от с.з. обосновава приложимост на института на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК и в тези производства.

В производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността - погасителна и абсолютна. Общата погасителна давност по чл.34 от ЗАНН е неприложима, както е отбелязал и въззивния съд. Няма нормативно основание обаче по отношение на производствата с издаване на електронен фиш да не бъде приложен институтът на погасителната давност, поради което и на основание чл.11 от ЗАНН, приложение следва да намери разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: ….. 3. три години за всички останали случаи. Именно в тази част настоящият съдебен състав не възприе мотивите на решаващия съд за неприложимост на тази правна норма, които той е обосновал изхождайки от мотивите на тълкувателното постановление. Нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е извън предмета на постановлението, защото давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК е идентична на тази по чл.34 от ЗАНН, т.е. няма нужда от преодоляване на законова празнота и в този смисъл тълкувателното постановление насочва само към приложението на чл.81, ал.3 от НК в производствата по ЗАНН, развиващи се по общия ред, като посочването на чл.80, ал.1, т.5 от НК е само за целите на броенето на срока на абсолютната давност, предвид обстоятелството, че чл.81, ал.3 препраща към предходния чл.80 от НК. Отделно от това, тълкувателното постановление е обвързано само за целите на производствата по ЗАНН, развиващи се по общия ред и от него не могат да се правят изводи за (не)приложимост на института на давността в производствата с издаване на електронен фиш. В този смисъл, след като в ЗАНН липсва нормативна уредба относно давността по отношение на издаден електронен фиш, то на основание чл.11 от ЗАНН приложение следва да намерят нормите на НК – чл.80, ал.1, т.5 – общата погасителна давност и чл.81, ал.3 – абсолютната давност. Отнесено към настоящия случай – процесното нарушение е било извършено на дата 03.09.2019г. и съобразно нормата на чл.80, ал.3 от НК давността за преследване/погасителната давност започва да тече от довършване на престъплението, респ. – извършване на нарушението, поради което и на основание чл.80, ал.1, т.5 от с.к. давността за преследване е три години и е изтекла на 03.09.2022г. Няма данни в този период от време да са настъпили обстоятелства, които да я спират и/или прекъсват, респ. наказващият орган не твърди тяхно наличие, поради което следва да се приеме, че наказателното преследване е било покрито по давност след 03.09.2022г., като електронният фиш е бил връчен на 14.03.2023г. Изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което на основание чл.11 от ЗАНН, във връзка с чл.79, ал.1,т.2 от НК обуславя и изключване на административнонаказателното преследване за административно нарушение, поради което издаденият електронен фиш следва да бъде отменен.

На основание изложените мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII -ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 627/21.06.2023г., постановено по НАХД № 1402/2023г. на Районен съд – Бургас.

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2995686 издаден от ОД на МВР Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: