О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
град Велико Търново, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, осми състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Диана Костова
като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. д. №
743/2022 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 256 от Административно- процесуалния кодекс- /АПК/.
Образувано е по молба на К.Г.Д. ***
против Директор на Професионална гимназия по моден дизайн гр. В. Търново с
искане след като се запознае с доказателствата, съдът да разпореди на ответника
да се произнесе по подадената от нея жалба против Решението на Комисията по чл.
27, ал.2 от Наредба № 4 за нормирането
заплащането на труда, с вх. № 437/11.11.2022г. с мотивирано решение в
определен от съда срок.
В жалбата се описва фактическата
обстановка по спора, като се посочва, че в противоречие на АПК
административният орган не се е произнесъл в срок по подадената от нея жалба
срещу Решението на Комисията, като след като същото се установи от съдебната
инстанция, от последната да се разпореди връщане на преписката на АО с указания
по произнасяне по жалбата в определен срок.
От ответник жалба е постъпила цялата
административна преписка, ведно със Становище на ответника от 30.11.2022г.,
което има характер на Решение по горепосочената жалба срещу Решение на
комисията.
Съдът намира, от фактическа страна
за установено следното: Не е спорно по делото, че жалбоподателката е в трудови
правоотношения с ПГМД. От ответника е назначена Комисия по чл. 27, ал.2 от
Наредба № 4 за нормирането заплащането
на труда, която е извършили оценка за резултатите на работата на
жалбоподателката за периода 2021/22г. и е изготвила карта за оценка на
10.10.2022г., когато същата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Срещу същата е подадено възражение до Председателя на училищната комисия, която
го е разгледала и е изготвила Решение с вх.№ 240/20.10.2022г. , с което част от
възраженията са приети като основателни и първоначално получените 64,55 точки
са били коригирани и в картата е вписана оценка от 70,55 т. Срещу това Решение
е подадена жалба вх. № 437/11.11.2022г , по която е постановено Решение на
Директор на ПГМД с изх.№ 153/22г.с аргументи за нейната неоснователност.
Жалбата до АСВТ е подадена на
30.11.2022г. с вх. № 6134/22
Същата се явява процесуално
недопустима по следните съображения: По силата на чл. 256, ал.1 от АПК
бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл. 256,
ал.2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически действия,
които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона, в
14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му. Анализът на
нормите показва, че се отнасят за фактически действия, които се дължат по
силата на закон от административния орган, съответно без или след сезиране, и
които не са осъществени и към датата на подаване на иска. Или с други думи предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лицето да изисква принудително конкретни фактически действия
от административен орган, за които последният е задължен по закон, но не ги е
извършил доброволно. Не са фактически, по смисъла на тази разпоредба,
задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт чл.21, ал.1 от АПК или за
извършване на административна услуга актове –по §1, т.2, от ЗА и §8 от ПЗР на АПК., Когато административният орган е сезиран с
искане за издаване на ИАА, в случая решение по жалба срещу Решение на Комися
или за извършване на административна услуга и не я е изпълнил в срок, е налице
мълчалив отказ, а не бездействие за извършване на фактически действия, като
същото следва да бъде атакувано по реда на чл. 145 и сл. От АПК. Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че
искането не попада в хипотезата на неоснователно бездействие и исковата
защита по този ред е недопустима. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 10254 от 14.11.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 8520/2022 г. Определение № 8803 от 11.10.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8489/2022 г., V о., Определение № 8791 от 11.10.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 9198/2022 г., I и други.
В разглеждания случай е налице и второ основание за
недопустимост на жалбата, а именно липсата на правен интерес от оспорване. Дори
жалбата да е била допустима към момента на подаването й, поради настъпване на нови обстоятелства –
издаване на искания от жалбоподателя административен акт- Решение, правния
интерес от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал и жалбата е станала
недопустима. Следователно, макар при подаването на жалбата за жалбоподателя да
е съществувал правен интерес от оспорването, то този правен интерес е отпаднал
впоследствие и това е основание за приложение на разпоредбата на чл.159, т.4 АПК. С
оглед на това съдът намира, че не следва да връща преписката на АО за
произнасяне.
С оглед на изложеното настоящият
състав намира, че исковата молба е
недопустима за разглеждане по същество поради липса на правен интерес от
оспорването и поради липсата на законови предпоставки за търсената защита и
следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото да
се прекрати.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 159, т. 4 от АПК и чл. 256 от АПК осми състав на Административен съд Велико
Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на
К.Г.Д. *** да бъде задължен Директор на
Професионална гимназия по моден дизайн гр. В. Търново да се произнесе по
подадената от нея жалба против Решението на Комисията по чл. 27, ал.2 от
Наредба № 4 за нормирането заплащането
на труда, с вх. № 437/11.11.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№743/2022 год. по описа на Административен съд Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: