№ 175
гр. Благоевград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:И.на С.
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от И.на С. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221200600392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е от жалба, подадена на 14.03.2022 год. от защитника на подс. И. Г. М. –
адв. Н. Т. срещу присъда от 28.02.2022 год. по н.о.х.д. № 438/19 год. по описа на РС-Гоце
Делчев с искане да се оправдае подсъдимия, защото деянието му не в нарушение на чл. 50,
ал.1 от ЗДвП, поради което и не е престъпление /по доводите, защитени в допълнителните
писмени съображения към въззивната жалба/.
Подадена на 12.05.2022 год. от защитника е и частна жалба срещу определение,
постановено в закрито съдебно заседание от 28.04.2022 год., /съобщено на адв. Т. на
09.05.2022 год., а на подсъдимия на 10.05.2022 год./, с което районният съд е допълнил
присъдата по въпроса за отговорността за разноските, с искане и то да се отмени поради
невинността на подсъдимия.
С определение № 236/07.06.2022 год. на въззивния съд жалбата срещу определението,
постановено в закрито съдебно заседание от 24.06.2022 год. за допълването на присъдата по
въпроса за отговорността за разноските, е приета за съвместно разглеждане в това
производство.
При пледирането си защитникът настоява за оправдаване отново поради това, че
подсъдимият не е нарушил знак „Стоп“ основано на движението му, заснето на видеофайла
и заключението на допълнителната автотехическа експертиза, изготвена от в.л. проф. К..
Няма отнемане и на предимството на мотоциклета, тъй като лентата, в която той се е движел
по пътя с предимство е сводна – ударът е в лентата за насрещно движение. Ударът се дължи
единствено и само на поведението на мотоциклетиста, защото, ако той не движел със
скорост значително над разрешената, не би настъпил. Сочи се обаче и противоречие в
мотивите към присъдата, поради изрично прието, че М. е спрял с автомобила си пред знака.
Повереникът на частния обвинител - адв. С. твърди, че осъждането е правило, защото
1
подсъдимият дори и да е спрял, не е изчакал достатъчно време, за да се убеди че не идва
автомобил от лявата му страна и не взел предвид, че има преграда, налагаща да бъде по-
внимателен преди да предприема пресичане на кръстовището.
Прокурорът, участващ във въззивното производство, счита, че крайният извод на
съда за виновността на подсъдимия е правилен.
Благоевградският окръжен съд, след като извърши проверка на атакуваната
присъда, съобразно правомощията си, намери следното:
С приоритет, поради процесуалните си последици, се налага обсъждането на довода
на защитника за противоречивост, който по същността, въпреки че не е отправено изричното
искане въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл. 335, ал.1 от НПК, е за
недопустима непълнота в мотивирането.
Има противоречие и то е между диспозитива и мотивите на присъда, тъй като от една
страна в мотивите е приет за доказан фактът, че подсъдимият е спрял преди знак стоп, а от
друга страна диспозитивът е за това, че е навлязъл в пътя с предимство без да спре и без да
пропусне движещия се по него мотоциклет. По-значимото, че това противоречие е и
съществено, тъй като се отнася до основния правен извод за обективната съставомерност на
бланкетната диспозиция на извършеното от подсъдимия престъпление по транспорта,
обвързана с нарушението по чл.50, ал.1 ЗДвП. В случая именно защото се касае до отнетото
предимство за преминаване в кръстовище, определено за подсъдимия от пътен знак „Стоп“,
изпълнението на задължението му обхваща като спиране преди линията на знака, така и
възобновяване на движението едва след преминаване на движещите се по пътя с предимство
превозни средства. Поради това съдържанието на диспозитива на присъдата съществено
противоречи не само на приетия за установен факт, но обоснова и непълнота на
аргументацията на правния извод, че има нарушение на задължението му по чл. 50, ал.1 от
ЗДвП при това „частично“ неизпълнение на предписанията на пътния знак /която обаче сама
по себе си не е определяща за липсата на мотиви/.
Районният съд, за да достигне до него очевидно се е съгласил с констатацията на
приетите по делото автотехнически експертизи относно механизма на злополуката, съгласно
които подсъдимият към момента на потеглянето му след спирането на линията на знака,
непозволено е навлязъл в платното за движение на пътя с предимство, попадайки в опасната
зона за спиране на мотоциклета, движещ се по него, и както и че няма обекти, ограничаващи
видимостта му /последното изрично е изследвано в.л. проф. К./. Този извод обаче следва по
необходимост да е съпътстван от констатации на съда относно началния момент на
възникване на опасността за движещият се с предимство /защото е прието, че той е
съпричинител на съставомерния резултат/ и съответно относно отстоянието на участниците
в ПТП от мястото на удара в този момент, и най-вече, че именно в него видимостта на
подсъдимия е била неограничена. Такива констатации липсват в мотивите към въззивната
присъда, защото те не са част от приетите за доказани факти. Вместо това съдът е преписал
съдържанието на всички, приети експертизи, без да посочи кой факти или връзки между
факти доказват те, при условие, че помежду им има и различие в изводите, а и при условие,
че въпросът за момента на възникване на опасността не е експертен, а фактически. Такъв
извод е и направеният, но при аргументиране на правния за отнемането на предимството,
основан на преценката на вещото лице К. за неограничената видимост. И тъй като същият е
значим и за отговорите на въпросите, които поставя чл.15 от НК / а и чл.13 от НК, повдигнат
с твърдението за значимостта на факта за мястото на удара/ и които са били в основата на
защитна теза, обосновава непълнота на мотивирането, непозволяваща да се узнае
действителната воля на районния съд относно причините за осъждането на подсъдимия.
По този начин е допуснато нарушение във връзка с необходимото съдържание на
мотивите към в присъдата, изготвянето на които трябва да е подчинено на изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК. Неизлагането на конкретни и ясни съображения по въпроси,
съществени за фактическото и правното изясняване на казуса и липсата на отговор на
съществени възражения и доводи на страните представлява нарушение на изискванията на
2
посочената разпоредба.
Има и друг процесуален порок в дейността на районния съд, тъй като той е наказал
подсъдимия с две отделни наказания и го е признал за виновен за извършени в идеална
съвкупност две отделни престъпления, за която обаче не е имал обвинение. Макар и
прокуратурата неправилно да е поддържала, че цифровото изражение на правната
квалификация на деянието, предмет на обвинението, включва не само б. „б“, но и б.“а“ на
чл.343, ал.1 от НК, със сигурност е обвинила М. в извършването на едно престъпление.
Районният съд е могъл / ако не счита, че така има и неяснота в обвинението, ограничаваща
правото на подсъдимия, да разбере в какво точно е обвинен/ да съобрази поглъщането на по-
лекия от по-тежкия резултат и да я прецизирана, но не е могъл да излезе извън рамките на
обвинението за едно престъпление, без да е било предприето изменение на обвинението
поради прилагането на закон за по-тежко наказуемото престъпление, и по този начин
съществено да наруши правото на подсъдимия. Произнасянето извън обвинението не може
да се отстрани от въззивната инстанция с оправдаване в частта за поглъщащо се
престъпление, не може и да се измени присъдата чрез прилагането на закон за същото
престъпление, защото такова обвинение не е имало. Не може да упражни и правомощието
си да прекрати в тази част наказателното производство поради това, че не е налице нито
едно от основанията по чл. 24, ал.1 от НПК.
Поради това в случая са налице нарушения от категорията на визираните в чл. 348,
ал.3, т.1 и т. 2 от НПК, които са основание за отмяна на присъдата /и на допълващото я
определение, постановено в закрито съдебно заседание от 28.04.2022 год., по въпроса за
отговорността за разноските/ и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Мотивиран по този начин и на основание чл. 335, ал.2, в случая на чл. 348, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 8759 от 28.02.2022 год. и определение № 8830 от закрито
съдебно заседание на 28.04.2022 год., с което районният съд я е допълнил по въпроса за
отговорността за разноските, по н.о.х.д. № 438 по описа на РС-Гоце Делчев за 2019 год.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Гоце Делчев за ново разглеждане от друг състав от
стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3