РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 758/08.12.2023 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито
съдебно заседание на десети ноември юни през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело № 908 по описа на съда за
2023год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
2. Образувано е по Жалба на В.Р.А., ЕГН **********,***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000591 от
25.08.2023г., издадена от мл. автоконтрольор Стоян Генчев Тиков към Областна
дирекция на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо А., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. 2
от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътното превозно
средство за срок от шест месеца до една година, а именно за 180 дни, като са
отнети свидетелство за управление на МПС № ********* ; свидетелство за
регистрация на МПС № ********* и два
броя регистрационни табели № РА7572КР.
3. Според жалбоподателя, заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не са налице фактически и правни основания за
нейното издаване.
Счита се, че след като процесното деяние не
съставлява административно нарушение, а престъпление, то не е допустимо да се
прилага принудителна административна мярка.
Сочи се, че А. е изпълнила задължението си, като се
е явила в съответното лечебно заведение, дала е кръвна проба, но резултатите от
медицинското изследване на са все още налични, поради което се счита, че
деянието не установено по нормативно предвидения за това ред.
Възразява се, че срока на прилагане на
административната принуда е определен в дни, а не в месеци, както изисква
закона, както и че не са изложени конкретни мотиви относно определяне продължителността
на действие на мярката.
В Писменото становище по същество на спора е
добавено възражението, че в заповедта липсва ясно и конкретно волеизявление,
което да определя дали в случая се осъществява юридическата отговорност на А.
или се прилага административна принуда. Поддържа се също така, че в случая не
може да се установи, дали е спазена целта на закона.
Иска се заповедта да бъде отменена, като се присъдят
сторените разноски по производството.
4. Ответника мл. автоконтрольор
Стоян Генчев Тиков към Областна дирекция на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция в представено по делото писмено становище, счита
жалбата за неоснователна.
Сочи се, че съобразно заеманата от него длъжност – мл. автоконтрольор е
компетентен да издава заповеди за налагане на принудителни мерки по ЗДвП.
Счита, че извършеното от жалбоподателя деяние е несъмнено установено, както и
че са налице предвидените в закона предпоставка за прилагане на
административната принуда.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Според нарочно съставената разписка, заповедта е връчена на нейният
адресат на 25.08.2023 г., а жалбата срещу ѝ е подадена по електронен път
на 08.09.2023 г. При това положение, следва да се приеме, че същата е подадена
в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. При извършена проверка на 25.08.2023 г., около 21:53часа,
в гр. Пловдив, бул. България на кръстовището с ул. Победа посока бул. Васил
Априлов е установено, че В.Р.А., управлява личния си лек автомобил „Опел Астра“
с регистрационен номер РА7572КР след употреба на наркотични вещества -
амфетамин, измерено с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен
номер ARKF-0023.
Издаден талон за медицинско изследване с номер 111579 и 8 броя стикери
за сигурност и поверителност с номер А075836.
Съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1060967 от 25.08.2023 г.
Във връзка с деянието е образувано ЗМ № 539/2023г. по описа на 03 Районно
управление към ОД на МВР, Пловдив
Прието за установено при това положение е, че А. управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1,
предложение второ от ЗДвП
Акта за установяване на административно
нарушение е връчен на неговия адресат без да са заявени някакви резерви.
Съставения Талон за изследване също е връчен
на А. без да са заявени възражения.
7. По административната преписка са
приобщени :
- талон за медицинско изследване № от 25.08.2023
г., който е подписан от А. с изявление, че желае извършване на медицинско и
химическо изследване;
- Протокол за извършена сервизна проверка № S********* от 01.06.2023 г. на техническо средство „Dräger DrugTest
5000“ с фабричен номер ARKF-0023;
- Амбулаторен лист № 008058
от 25.08.2023 г., съставен в 22:45 часа, в който е заявеното от А., че не е съгласна с показанията на
техническото устройство и че дава доброволно кръв и урина за изследване;
- Резолюция № 23-1030-м0000253 от 13.09.2023
г. на началник група в ОД на МВР, Пловдив, с която административно
наказателното производство е прекратено с оглед наличието на данни за извършено
престъпление от А.;
- Справка относно регистрацията на
процесното моторно превозно средство от която е видно, че собственик на същото
е В.А.;
- Справка за водача В.А., от която е видно, че от издаване на
свидетелството ѝ за управление на МПС през 2010г. до момента, за
нарушения на ЗДвП, спрямо нея са
издадени 7 наказателни постановления, едно от които от 06.03.20218 г., отново за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; 33
електронни фиша и четири принудителни административни мерки;
- Заповед № 312з-3162 от 15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР, Пловдив,
с която служители на конкретно изброени длъжности, включително „младши
автоконтрольор ІІ-І степен“ и полицейски
органи от сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР,
са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т.
6 и т.7 от ЗДвП;
- Заповед №
81212-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени
органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции
по ЗДвП.
В хода на настоящото производство се представиха7
- Отговор от изпълнителния директор на „УМБАЛ Пловдив“АД в което е
посочено, че А. е дала кръвна проба за изследване, но в Специализирана
химическа лаборатория към лечебното заведение същата не е регистрирана;
- Отговор от началника на Специализирана химическа лаборатория към
„УМБАЛ Пловдив“, АД, в който е посочено, че А. е дала кръв за изследване, но
резултатите от същото не са известни на персонала на лабораторията.
8. В
рамките на тези факти и хронология е издадена процесната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-1030-000591 от 25.08.2023г., от мл.
автоконтрольор С. Г. Т. към Областна дирекция на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с която спрямо А., за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. 2 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест месеца до една
година, а именно за 180 дни, като са отнети свидетелство за управление на МПС №
*********; свидетелство за регистрация на МПС
№ ********* и два броя регистрационни табели № РА7572КР.
IV.
За правото:
9.
Според
приложимата към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП(ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.), за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
10. В случая, несъмнено от данните по
делото е, че на 25.08.2023г. г., в гр. Пловдив, бул. България на кръстовището с
ул. Победа посока бул. Васил Априлов, В. е управлявала собствено моторно
превозно средство „Опел Астра“ с регистрационен номер РА7572КР, след употреба на наркотични вещества,
установено с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен номер
ARKF-0023. Противоправното деяние на водача е констатирано с акт за
установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално
компетентно длъжностно лице, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална доказателствена сила относно
обективираните в него фактически констатации. Каквито и да е доказателства за
нещо различно от описаното от контролния орган деяние, не се представиха в хода
на съдебното производство.
При това положение, следва да се съобрази, че според чл. 343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
Казано с други думи, извършеното от А. деяние съставлява
престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на
хората.
Като е отчел това и за да охрани този обществен
интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно
противоправно поведение от А.,
административния орган, правилно е приложил административната принуда и
е определил минимално предвидения в закона срок на действие на мярката.
11. С оглед заявените в жалбата възражения, трябва
да се посочи, че според чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са
една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на
надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като
изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията
предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване
на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за
последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват
административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.
Ето защо, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност), действието на
наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Тези съображения, съотнесени с конкретиката на
текущия казус, изключват всяко съмнение, че с оспорената заповед,
административния орган е преследвал и осъществил юридическата, административно
наказателна отговорност на А.. С
административния акт е приложена административна принуда, чиято цел е именно предотвратяване
на възможността от повторно извършване на същото или подобно нему
административно нарушение. Това в случая е типичната цел, която законодателя
преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.
12.
На следващо място, трябва да се отбележи, че прилагането на административната
принуда е предприето своевременно, в деня в който е установено противоправното
деяние, което засяга в съществена степен охраняваните обществени отношения. Отлагането
на административната принуда за неопределено време, с оглед изчакване на
евентуалните резултати от лабораторното изследване, повече от очевидно би
обезсмислило налагането на принудителната мярка, поради факта, че в този
случай, мярката не ще изпълни в никаква степен целта си - да предотврати
възможността от извършване на ново нарушение на правилата установени в Закона
за движение по пътищата. Относно срока на действие на мярката е ясно, че към
момента в който въпроса за вината и юридическата отговорност на А. във връзка с
прежде описаните деяния бъде разрешен и евентуално се установи, че тя не е
управлявала превозното средство след употреба на наркотични вещества, то административна
принуда на практика ще бъде безпредметна, а продължаването на нейното
прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която закона преследва
посредством налагането на административни мерки от категорията на процесната
такава. Ето защо, в случая административния орган е посочил минимално
установения в закона срок и като е определил същия в дни, а не в месеци, не е допуснал
съществено нарушение на административно производствените правила и не е
накърнил правата и правно защитимите интереси на А..
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на В.Р.А., ЕГН
**********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1030-000591 от 25.08.2023г., издадена от мл. автоконтрольор Стоян
Генчев Тиков към Областна дирекция на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
която спрямо А., за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, пред. 2 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
пътното превозно средство за срок от шест месеца до една година, а именно за
180 дни, като са отнети свидетелство за управление на МПС № ********* ;
свидетелство за регистрация на МПС №
********* и два броя регистрационни табели № РА7572КР.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия :