Решение по дело №297/2022 на Административен съд - Ямбол

Настоящото производство е повторно и е образувано след връщане от Върховния административен съд за ново разглеждане от друг състав на ЯАС на жалбата на ЕТ „В. – Ц. И.“*** против Заповед № ТУ/04-00004/07.02.2022 г. на Заместник – кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на второстепенна постройка № 1 в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КК на гр. Ямбол, ул. „Ж. в.“ № *, общинска частна собственост, в 20 – дневен срок от влизане в сила на заповедта.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като процесната постройка представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване и на забрана за ползване. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа изцяло депозираната жалба на основанията, изложени в същата. Счита, че заповедта – предмет на жалбата е незаконосъобразна, тъй като процесната сграда не представлява второстепенна постройка, а е такава по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ и представлява разширение на обект за публични нужди, за което не следва да се издават никакви други строителни книжа, освен строителна виза.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваната заповед е напълно законосъобразна, тъй като постройката не е предвидена в подробните устройствени планове и в този смисъл е недопустима. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.11.2021 г., по повод постъпило в Община Ямбол писмо с рег. № ЕО-Я-2149/02.11.2021 г. от ДНСК, гр. София, била извършена проверка в поземлен имот – частна общинска собственост, с идентификатор *****.***.*** по КК на гр. Ямбол, при която било установено, че в същия са изградени две второстепенни постройки, като по северозападната фасада на сграда с идентификатор *****.***.***.2, находяща се на ул. „Б.“ № ***е изградена второстепенна постройка № 1 с размери 3.20/5.90, с височината от ниво терен до ниво стреха от 2.40 до 2.00 м, с покритие от термопанел, като 2/3 от обема на същата е затворен (ограден) с алуминиева дограма, една част е остъклена, другата е с PVC пълнеж. Изпълнен е с хоризонтални и вертикални метални елементи, с кутиеобразно напречно сечение. Второстепенна постройка № 2 е изградена в югоизточната част на поземления имот, от южната страна на сградата с идентификатор *****.***.***.2 и е от метална конструкция, покрита с ламарина, с размери 2.00/3.40 м и височина 2.00 м. За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол № 211/11.11.2021 г. от извършилите същата служители. В този протокол е посочено още, че с писмо изх. № 2801-22555/26.10.2021 г. на Община Ямбол, са изискани документи за собственост и строителни книжа, доказващи законността на цитираните второстепенни постройки, но такива не са представени в определения срок. Въпросното писмо също е приложено към делото и от него се установява, че жалбоподателят ЕТ „В. – Ц. И.“ е уведомен, че в срок от 5 календарни дни от датата на получаването му, следва да представи в Община Ямбол документ за собственост и строителни книжа, доказващи законността на заградени части от поземлени имот с идентификатор *****.***.*** по КК на гр. Ямбол. Писмото е получено от Ц. В. на 28.10.2021 г., но в посочения 5 – дневен срок няма данни да са представяни каквито и да било документи от страна на жалбоподателя. Такива не са представени и към настоящия момент.

Въз основа на Констативен протокол № 211/11.11.2021 г. бил съставен Констативен акт № 05/11.11.2021 г. , в който било посочено, че собственик на поземления имот с идентификатор *****.***.*** е Община Ямбол, а ползвател на същия и изпълнител на обекта е ЕТ „В. – Ц. И.“. В констативния акт е посочено също, че обекта представлява второстепенна постройка № 1 с размери 3.20/5.90 м, височината от ниво терен до ниво стреха е от 2.40 до 2.00 м, с покритие от термопанел, като 2/3 от обема на същата е затворен (ограден) с алуминиева дограма, част от която е остъклена, а останалата е с PVC пълнеж и е изпълнен с хоризонтални и вертикални метални елементи с кутиеобразно напречно сечение. Обектът е от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 „а“ от ЗУТ и е разположен по северозападната фасада на сграда с идентификатор *****.***.***.2 по КК на гр. Ямбол. В констативния акт е отбелязано също, че към момента на издаването му изисканите от ЕТ „В. – Ц. И.“ документи не са представени, както и че в архива на Община Ямбол не съществува одобрен проект и не е издадено разрешение за строеж за тази постройка. Констативният акт е връчен на Ц. В. на 30.11.2021 г., като на 07.12.2021 г. същият депозирал възражение, в което посочил, че не е извършител на процесната постройка, както и че тя е направена през 1981 г. и няма данни от кого е извършена.

С Писмо изх. № 2801-26239 от 10.12.2021 г. жалбоподателят е уведомен от зам. кмета на Община Ямбол, че възражението му не е уважено и откритата процедура ще бъде продължена.

Със Заповед № ТУ/04-00004/07.02.2022 г., издадена от Зам. кмета на Община Ямбол, на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено в срок от 20 дни от датата на влизане в сила на заповедта, да бъде премахната доброволно Второстепенна постройка № 1 в поземлен имот с идентификатор 87374.840.178 по КК на гр. Ямбол, тъй като за такова строителство няма одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че постройката представлява незаконен строеж, тъй като за нея няма строителни книжа, а освен това не е била и допустима по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването й. Заповедта е връчена на Ц. В. на 08.02.2022 г. и на 21.02.2023 г. е депозирана жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При първоначалното разглеждане на делото са разпитани в качеството на свидетели Николай Н.и Н.Ж., от показанията на които се установява, че процесната постройка е изградена през лятото на 1998 г., като и двамата са участвали в изграждането й. Двамата свидетели посочват, че тази постройка се използва като склад и не се използва за търговска цел, а за съхраняване на амбалаж, части за коли, въдици, инструменти и пр.

В изпълнение на дадените от ВАС на РБ указания в Решение № 10252/14.11.2022 г. по адм. д. № 5242/2022 г., при новото разглеждане на делото съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в съдебно заседание. Според това заключение постройката представлява допълващо застрояване, като такова не е предвидено нито в ПУП - ПЗ, одобрен със Заповед № РД-14-03-66 от 30.03.1983 г., нито в действащия към момента ПУП – ПЗ, одобрен с Решение на Общински съвет – Ямбол от 03.10.2007 г. По ПУП – ПЗ от 1983 г. поземленият имот е попадал в парцел III – за ЖС – комплексно строителство и КОО, а по действащия към момента ПУП, същият попада в УПИ II – за жилищно строителство и гаражи, кв. 42 по плана на гр. Ямбол.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство, както вече бе посочено по-горе, е Заповед № ТУ/04-00004/07.02.2022 г. на Pаместник – кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на второстепенна постройка № 1 в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КК на гр. Ямбол, ул. „Ж. в.“ № *, частна общинска собственост, в 20 – дневен срок от влизане в сила на заповедта.

Съгласно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорвания акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от заместник – кмета на Община Ямбол, упълномощен със Заповед № РД/02-00952 от 17.12.2019 г. на Кмета на Община Ямбол, изменена със Заповед № РД/02-00756 от 15.09.2020 г. и предвид обстоятелството, че строежът е пета категория, съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена в писмена форма, въз основа на констативния акт, съставен от служителите за контрол на строителството в администрацията на общината, които по силата на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ са компетентни да констатират незаконни строежи.

По делото не се спори, че собственик на строежа, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, е жалбоподателя ЕТ „В. – Ц. И.“, както и че строителни книжа за същия няма. Спорът се заключава в това представлява ли същият търпим строеж.

Видно от разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, а съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

При тази законодателна уредба първият въпрос, който следва да се изясни е този, свързан с времето на построяване на процесния обект.

В показанията си разпитаните по делото в качеството на свидетели Н. Н.и Н. Ж. посочват, че процесната постройка и изградена през лятото на 1998 г., като и двамата са помагали лично при изграждането й. При липсата на каквито и да било други данни относно момента на построяването на тази постройка, съдът следва да приеме, че това е станало именно през лятото на 1998 година, т.е. по време на действието на отменения ЗТСУ и преди 31 март 2001 г. Съобразно разпоредбата на чл. 119 от ППЗТСУ обаче, второстепенни постройки с обслужващо домакинско (жилищно предназначение) – летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки е допустимо само в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и селата. В този смисъл същата не е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на изграждането й.

Видно от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Предвид предназначението на процесния строеж, който видно от показанията на свидетеля Н.и от обясненията на Цв. В. се е ползвал за склад, следва да се приеме, че се касае за второстепенна постройка на допълващо застрояване. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ обаче, второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. В настоящия казус постройката е изградена в имот, който попада в устройствена зона за средноетажно жилищно строителство и в този смисъл същата е недопустима и по ЗУТ.

От горното може да се направи единственият извод, че процесната второстепенна постройка не представлява търпим строеж, а тъй като е изградена и без строителни книжа, същата подлежи на премахване.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ТУ/04-00004 от 07.02.2022 г. на Заместник – кмета на Община Ямбол е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, на Община Ямбол следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на общо 570 лева, от които 70 лева, съставляващи заплатена държавна такса за касационно обжалване, 300 лева юрисконсултско възнаграждение (по 100 лева за всяка от съдебните инстанции) и 200 лева, представляващи възнаграждение за вещото лице.

Водим от горното, Ямболският административен съд, първи състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В. – Ц. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Ж. в.“ № *, представлявано от Ц. И. В., със съдебен адрес: ***, кантора № ***, чрез адв. С.И. против Заповед № ТУ/04-00004/07.02.2022 г. на Заместник – кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на второстепенна постройка № 1 в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КК на гр. Ямбол, ул. „Ж. в.“ № *.

ОСЪЖДА ЕТ „В. – Ц. И.“*** сумата от 570 (петстотин и седемдесет) лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Съдия:	/п/ не се чете