РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20233100501604 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 29030/19.06.2023г., подадена от
„Калипсо ДВ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу разпределение, извършено по
изпълнително дело № 20157120401392 по описа на ЧСИ И. С.а с рег. № 712 на
сумата от 31 000лв., получена от публичната продажба на следния недвижим
имот, собственост на "„Калипсо ДВ“ ЕООД, а именно: ПИ с идентификатор
*** в гр.Варна, общ. Варна, обл. Варна, „Западна промишлена зона“,
бул.“Вл.В.“ № 281, площ 5743кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи:
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.
Жалбоподателят - длъжник заявява искане за отмяна на обжалваното
разпределение, като незаконосъобразно, извършено в нарушение на закона.
Твърди, че неправилно съдебният изпълнител е разпределил суми за
направени разноски от взискателите по делото и за такси по т.26 ТТРЗЧСИ и
неправилно са изчислени таксите, дължими към ЧСИ. Сочи се, че
разпределената по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД сума е неправилно изчислена.
Взискателите в изпълнителния процес не са депозирали възражение
срещу жалбата в предоставения им срок.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ И. С.а с рег. № 712 на
1
КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Варненски окръжен съд, като взе предвид становищата и доводите
на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20157120401392 по описа на ЧСИ И. С.а с рег.
№ 712 е образувано по молба на Община Варна с вх.№12266 от 02.09.2015 г.
на база Акт за установяване на задължения по декларация №МД-
АУ1276/15.12.2014г., влязъл в сила на 18.03.2015г., Акт за установяване на
задължения по декларация №МД-АУ-1283/15.12.2014г., влязъл в сила на
18.03.2015г., Акт за установяване на задължения по декларация №МД-АУ-
1286/15.12.2014г., влязъл в сила на 18.03.2015г.
„ОДИСЕЙСТИЛ“ ООД е присъединен като взискател по
изпълнителното дело, съгласно издадено удостоверение за присъединяване по
чл. 456 от ГПК с изх.№993/12.02.2021 г. на ЧСИ Р. Т.а по ИД
№20207170400515/2020 г.
„КЕЙРОС“ ЕООД е присъединен като взискател по
изпълнителното дело съгласно издадено удостоверение с изх.
№7203/27.04.2023 г. на ЧСИ Надежда Денчева по ИД №20178070400340.
След обявяване на публичната продан за нестанала, на 13.07.2021г. е
обявена нова такава. След провеждане на същата на 22.02.2023г. до
22.03.2023г. – 17ч.за купувач на процесния ПИ е обявен „Кейрос“ ЕООД. По
изпълнителното дело е извършена продажба на 1 656,32 кв.м. от ПИ с
идентификатор ***, целият с площ 5 743 кв.м., като продажната цена е 31 000
лв.
По делото е изготвено и предявено на 14.06.2021 г. разпределение на
постъпилата от проданта сума в размер на 31 000 лв., разпределена както
следва:
1. Вземания по чл. 136, ал.1 т. 1 ЗЗД
Вземания за такси и разноски, свързани с реализирания
изпълнителен способ, които са в размер на 4 398 лв.: 2 094,44 лв. в полза на
ЧСИ – такса за опис при цена на имота 116 302 лв.; в полза на ЧСИ 2 180,40
лв. – авансови такси и разноски; в полза на Община Варна 123, 70 лв. –
хонорар за вещо лице; 0,80 лв. – банкова такса
2. Вземания по чл. 136, ал.1, т. 2 ЗЗД
Вземания на Община Варна за данък недвижим имот за продадения
имот с идентификатор *** в размер на 883, 65 лв.
3. Вземания по чл. 136, ал.1, т. 6 ЗЗД
Вземания на Държавата, респ. на Община Варна, освен тия за глоби
– публични общински вземания за данъци и такса битови отпадъци в общ
2
размер 51 389,40 лв.
В случая, съгласно обжалваното разпределение, цената на имота не е
достатъчна да покрие привилегированите задължения, за да се стигне до
прихващане с вземането на хирографарния кредитор, обявен за купувач
„Кейрос“ ЕООД.
В хода на настоящото производство е прието заключение по
изготвена ССчЕ, както и допълнителна такава. Съдът кредитира приетите
експертни заключения като ясни, конкретни, отговарящи на поставените
въпроси и изготвени от компетентно лице. От тях се установява, че
вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД за такси и разноски са в общ размер от
4 397,54 лв., от които: неплатени разноски по съответния изпълнителен способ
– 2 180,40 лв.; такса по т.20 от ТТРЗЧСИ – 2 093,44 лв.; предплатени разноски
от Община Варна – 123,70 лв. По чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД вземанията на Община
Варна за данък върху продадения имот, ведно с лихвите върху този данък до
31.05.2023г., са в общ размер от 2 633,16 лв. Непогасената част за данъци
сгради, такса битови отпадъци и лихвите по тях са в общ размер 31 898,19 лв.
Предвид факта, че оставащата сума за разпределение е в размер на 23 969,30
лв., съгласно заключението, същата е недостатъчна за покриване на това
задължение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока
по чл. 462, ал. 2 от ГПК. От представените по изп.дело доказателства се
установява, че същата е депозирана в законоустановения 3 – дневен от деня на
предявяване на разпределението – 14.06.2023г. С оглед изложените мотиви,
съдът приема, че жалбата, като подадена от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата
за неоснователна, а атакуваното с нея разпределение- законосъобразно
извършено в съответствие с нормата на чл. 136 от ЗЗД.
Извършеното от ЧСИ разпределение съответства на реда
удовлетворяване на привилигированите вземания, установен с императивната
норма на чл. 136 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, каквато е и конкретната хипотеза, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания съразмерно. В нормата на
чл. 136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с
привилегиите, като в, ал. 1 на същата норма е предвидено, че с право на
3
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват
следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 - от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които са
ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху
определен имот - от стойността на този имот, както и вземанията,
произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по
концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от
стойността на заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които
се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти, като
ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на
задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3, 5. вземанията
на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземания за
издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия за глоби, като с оглед
новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД - вземанията по т. 5 и т. 6 се удовлетворяват
предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред
се удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, а
съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД - освен присъдените лихви, правото на
предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на
принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
Правилно е определен кръгът на взискателите, които следва да бъдат
включени в разпределението; вземанията, подлежащи на удовлетворяване;
редът за удовлетворяването им и сумата, която се полага за пълното или
частично изплащане на всяко едно от тях. Поради недостатъчност на същата
за удовлетворяване на всички взискатели, е приложена разпоредбата на чл.
460 ГПК, а конкретният ред за удовлетворяване на вземанията е определен
съобразно установените в чл. 136 ЗЗД привилегии.
Във връзка с инвокираните в жалбата оплаквания съдебният състав
намира следното:
В чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е предвидено право на предпочтително
удовлетворяване да се ползват разноските, направени във връзка с
принудителното изпълнение. Водещото в случая е условието разноските да са
направени във връзка с предприемане на действия по изпълнението, които
ползват всички кредитори в изпълнителното производство. Законодателят
въвежда критерия в полза за останалите кредитори. Следователно, от
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват не всички разноски, които
взискателят е сторил по принудителното събиране на вземането по
изпълнителното дело, а само тези които са направени във връзка с пряката
реализация - продажбата на имуществото, от което се разпределят
постъпилите суми.
Такива разноски са тези за образуване на изпълнителното дело, за
извършването на конкретните изпълнителни действия, проучването
имуществото на длъжника, разноските за опис и оценка, за запорни
4
съобщения и за възнаграждения за вещи лица, които ползват и останалите
взискатели. Те подлежат на удовлетворяване предпочтително, преди всички
останали вземания - чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Не се споделя релевираното от
жалбоподателя възражение за неправилно разпределени суми за направени
разноски от взискателите по делото и за такси по т.26 ТТРЗЧСИ.
Вземанията на държавата, респективно на частния съдебен
изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но
незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се
ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, когато таксите са
начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен
способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. С т. 3 на
Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г.,
ОСГТК на ВКС се прие, че вземанията на държавата, респективно на частния
съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за
дължимите, но незаплатени от взискателя такси /авансови, субсидиарни и
пропорционални/ по изпълнителното производство, се ползват с привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за
осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена
подлежащата на разпределение сума. Такъв е и процесния случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Съгласно чл.
79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя,
те се събират от длъжника. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ
такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
а съгласно т. 34 от ТТРЗЧСИ таксите и разноските по изпълнителното дело се
плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. При систематичното
тълкуване на гореописаните разпоредби се налага извода, че съдебният
изпълнител придобива качеството кредитор спрямо длъжника по
изпълнителното производство по отношение на частното си вземане за
възнаграждение за положен труд, когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя или когато таксата се събира директно от осребреното
имущество, какъвто е и процесния случай. По характера си това е особен
извъндоговорен източник на облигационни отношения, който възниква при
настъпване на определени юридически факти: в случая извършване на
публична продан на недвижим имот, за осъществяването на който способ са
сторени разноски и се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която не се внася
авансово, а се събира от длъжника след като имуществото му бъде осребрено
и разпределено.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е част от разноските по изпълнението.
Същите представляват цената на предоставената от ЧСИ услуга, без която
предоставена услуга сумата не би била събрана. По тази причина тя е пряко
5
относима към реализирането на способа, от който е събрана сумата, тъй като
без предприетите от ЧСИ или наетите от него служители /чийто труд не е
безвъзмезден/ изпълнителни действия тя не би била събрана. Ето защо
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също се ползва с привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. След като разпределението на постъпили суми е
окончателно действие по всеки отделен изпълнителен способ, без който не
може да настъпи удовлетворяване на взискателите в производството, се налага
извод, че то е част от конкретния изпълнителен способ и поради това
разноските по разпределение на постъпили суми от публичната продан, в това
число и дължимите на ЧСИ такси, представляват разноски по принудителното
изпълнение, от които се ползват останалите взискатели и каквито се ползват с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съгласно цитираното тълкувателно
решение. Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва и да се вземе предвид
обстоятелството, че тя се дължи от взискателя, но не се внася авансово от него
съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, тъй като размерът й зависи от размера на събраната
сума - т. 26, заб.1 ТТРЗЧСИ. Ако таксата не е внесена от взискателя, то същата
следва да се събере от ЧСИ директно от длъжника, по аргумент от чл. 79, ал. 2
ГПК. Видно от приетото експертно заключение, ЧСИ правилно е разпределил
сумите по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, включително и дължимата такса по т.26
ТТРЗЧСИ.
На следващо място, възражението във връзка с неправилно
изчисляване на разпределената в полза на Община Варна сума за данъци за
недвижим имот по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД също е неоснователно. ЧСИ е
разпределил сумата от 883,65 лв, а според вещото лице, в полза на Общината
за ДНИ и лихви върху продадения имот се следва сумата от 2 633.16 лева.
Макар да е налице погрешно изчисляване на вземанията от този ред,
приложение намират разясненията, дадени в ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на
ВКС. В производството по чл. 463 ГПК намира приложение принципът да не
се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл. 271,
ал. 1, изр.2-ро ГПК. В случая жалбоподателят не навежда доводи за това дали
разпределената сума в този ред следва да бъде по-ниска или по-висока от
определената от ЧСИ С.а. Доколкото обаче съдът кредитира изготвеното
експертно заключение, според което сумата за дължимите ДНИ е по-голяма,
положението на жалбоподателя не следва да се влошава, променяйки
разпределението по тази точка, поради което същото следва да бъде
потвърдено и в тази част.
Предвид направените до момента изводи и с оглед изчерпване на
наведените възражения, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и не
са налице основания за промяна на разпределението, изготвено от ЧСИ.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 29030/19.06.2023г., подадена от
„Калипсо ДВ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу разпределение, извършено по
изпълнително дело № 20157120401392 по описа на ЧСИ И. С.а с рег. № 712
КЧСИ, обективирано в протокол от 31.05.2023г., на сумата в размер на 31 000
лева, получена от публичната продажба на следния недвижим имот,
собственост на "„Калипсо ДВ“ ЕООД, а именно: ПИ с идентификатор *** в
гр.Варна, общ. Варна, обл. Варна, „Западна промишлена зона“, бул.“Вл.В.“ №
281, площ 5743кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи: ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7