№ 48
гр. Варна, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000529 по описа за 2024 година
Образувано е по въззивна жалба подадена от П. С. Х. (като конституиран наследник
на В И С, починала на 17.04.2023 г., инициирала приживе извънсъдебното производство
пред застрахователя) срещу решение №50 от 28.08.2024 г. постановено по търг. дело №
41/2024 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта с която е отхвърлен иска за
заплащане на сумата от 18 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на В И С, починала на 17.04.2023 г., при ПТП на 09.01.2023 г., като
неоснователен.
Във въззивната жалба се обосновават съборажения за незаконосъобразност на
обжалваното решение и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се извода
на съда, че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е
останала недоказана в процеса. Твърди, че от приложеното писмено доказателство „талон за
медицинско изделие – 2 бр.“, може да се направи категоричен извод за размера на
извършените разходи. В този смисъл посочва и данните предоставени от експерта по
допуснатата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, където вещото лице
е направил извод за извършено от пострадалата плащане на косумативи и медикаменти,
съгласно представени фактури.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от застрахователното
дружество, в който въззивната жалба се смята за неоснователна и се иска да бъде оставена
без уважение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие използването
на МПС имуществени и неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. За
1
основателността на иска по чл.432, ал.1 от КЗ за неимуществени и имуществени вреди
против застрахователя следва да бъдат установени, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП, деликт със всички елементи на
неговия състав (виновно и противоправно деяние, настъпили вреди и причинна връзка
между деянието и вредите).
Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, само по иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, решението е влязло в сила в осъдителната част за
сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
травматични увреждания, болки и страдания, причинени на В И С при ПТП на 09.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2023 година до окончателно
изплащане на задължението, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и
субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да
се приеме, че по делото са установени част от предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани наличието на обедняването в имуществената сфера на пострадалата, т.е. с
установяване факта на извършване на разходите за закупуване на два броя медицински
изделия, на обща стойност 18 200 лева.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото
на чл. 269, изр.2 ГПК.
За установяване разходите за закупуване на два броя медицински изделия по
делото са представени като доказателства единствено два броя талони за медицински
издели, издадени от началника на клиниката по неврохирурги при МБАЛ “Света Анна –
Варна“, в които са посочени вида на медицинското изделие, дружеството доставчик, цената
и името на пациента, за когото се отнасят.
Действително от представената като доказателство етапна епикриза и от
заключението на вещото лице по изготвената в първоинстанционното производство СМЕ се
установява, че тези изделия са използвани при проведеното оператично лечение на
пострадалата В С. Липсват обаче надлежни доказателства /фактури, касови бонове или други
разходни документи/, за закупуване им, поради което не може да се направи обоснован
извод, дали разходите са направени именно от пострадалата или нейни близки, т.е. че са
засегнали неблагоприятно имуществената й сфера, или са били за сметка на лечебното
заведение по съответна кличнична пътека, респективно поети от застраховател или друго
трето лице.
Според заключението на вещото лице д-р В Г, от страна на пострадалата, във
връзка с лечението и съгласно представени фактури е извършено плащане на консумативи и
медикаменти, но нито са изброени закупените от пострадалата консумативи и медикамети,
нито са представени фактури или касови бонове в тази насока, поради което съдът намира,
че заключението в тази част, не може да бъде ценено като доказателство годно да установи
направени от пострадалата разходи за лечение, които да бъдат възстановени от
застрахователя.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установен факта на
извършване на разходите необходими за възстановяването на пострадалата, поради което
предявеният иск за възстановяването им е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното, съдът намира, че решението в обжалваната част, следва да
бъде потвърдено, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
По разноските:
При този изход на спора, на въззивницата не се дължат разноски.
2
Въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е отправил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството, в размер на
2520 лева с ДДС. Страната е представила списък с разноски по чл.80 ГПК, договор за правна
защита и съдействие, доказателства за изплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и доказателства относно регистрацията по ЗДДС. От страна на
въззивника е отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
При направено възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи
преценка освен за интереса по спора, така и на други обстоятелства, свързани с преценка на
правна и фактическа сложност на спора, извършените по делото процесуални действия,
присъденото от първата инстанция възнаграждение и др. С оглед задължителния характер на
даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни и
не обвързват съда. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството
пред въззивния съд е протекло в едно съдебно заседание, в което процесуален представител
на въззиваемото дружество не се е явил. Ето защо съдът намира, че в полза на въззиваемото
дружество следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в
размер на 1300 лева с ДДС
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №50 от 28.08.2024 г. постановено по търг. дело № 41/2024
г., по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта с която е отхвърлен иска за заплащане на
сумата от 18 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на В И
С, починала на 17.04.2023 г., при ПТП на 09.01.2023 г.
ОСЪЖДА П. С. Х., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.“Прохлада“ 3, ап.5 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 1300
(хиляда и триста) лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, осн. на чл.280, ал.3, т.1,
предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3