Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1, гр. Пазарджик, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При
участието на секретаря П Б като разгледа докладваното от съдията т.д.№16/2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба П.Г.Н.,ЕГН
**********,*** и С.А.Д.,ЕГН **********,*** срещу „Застрахователна компания Лев
Инс" АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,район
Лозенец,бул. Черни връх №51Д, представлявано от М. С.М.-Г.
Твърди
се,че на 30.07.2016г., около 21:50 часа, в гр. П, по бул. С. С.МПС марка „М.",
модел „****", с per. № ****, управлявано от А.В.Г., при навлизане в кръстовището между ул. Б. и
бул.“С.С.“ отнема предимството на велосипедиста П А П. и блъска
същия.Вследствие на пътния инцидент П А П. е получил телесни увреди.
За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per.№
1006р-8301/01.08.2016 г., по описа на ОД на МВР - Пазарджик. По случая е
образувано наказателно производство.
Непосредствено
след инцидента пострадалото лице е откарано в „МБАП -Пазарджик" АД.
Предвид претърпените от него тежки телесни увреди, несъвместими с живота,
същият починал па дата ****г.
Ищците
П.Г.Н. и С.А.Д. са съответно майка и сестра на починалия.Отношенията помежду им
били много топли и близки, основани на привързаност и разбирателство. След
смъртта на пострадалия ищците скърбят силно за загубата на техния близък и не
могат да повярват, че той вече не е между живите.
Видно
от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ****г., по описа на ОД на
МВР-Пазарджик,виновният за процесното ПТП водач на МПС марка „М.", модел „****",
с peг. № ****, попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени,
вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност",сключена със „ЗК Лев Инс" АД-застрахователна полица № ,
валидна от 14.08.2015 г. до ****г.
С
оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
„ЗК Лев Инс" АД да заплати на всяка една от ищците обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв., претърпени в резултат от
смъртта на П А П., починал при ПТП, настъпило на ****г., ведно със законна
лихва върху главницата,считано от датата на смъртта на П А П. (****г.) до
окончателното й изплащане.
В
молба от 14.02.2019г.посочва,че иска предявен от С.Д. да се счита частичен за
сумата от 5000,00лв.от 120000,00лв.
На
основание чл.127,ал.4 ГПК е посочена банкова сметка ***: ***, открита при
„Общинска банка" АД, с титуляр Адвокатско дружество „".
Претендират
присъждане на деловодните разноски.
Представят
писмени доказателства и формулират
доказателствени искания.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове и фактическите
твърдения в исковата молба, касаещи механизма на процесното ПТП, вида и размера
на претендираните неимуществени вреди,близките отношения между ищците и
починалия.
Не
се оспорва факта,касаещ наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
сключена за процесното МПС с peг. № .
Оспорва
предявеният иск от С.А.Д. като изцяло неоснователен по дъпълнителни съображения,че
същата не е попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди в настоящия случай като се позовава на тълкувателното
решение по дело № 1/2016 г. на Наказателната, Гражданската и Търговската
колегии на ВКС ,с което само по изключение е предвидена възможност да получи обезщетение за морални вреди от
нечия смърт и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени".
Твърди
се,че в исковата молба няма твърдения, които да обосновават извод за наличието
на приетото изключение в цитираното тълкувателно решение.
Претендираните
в исковата молба изградените взаимоотношения между брат и сестра, взаимната им
привързаност и разбирателство са нещо обичайно за българските традиции и широко
разпространени в българския бит и култура. Всъщност, липсата на такива
отношения би било отклонение от нормалните връзки между тези роднини.
Твърди
се, че ищецът към момента на смъртта си е бил семеен, имал е съпруга и син,
които са определяли най-близкия му родствен кръг, отношенията в него са били
хармонични, топли и сърдечни.
Сестра
му и майка му не са живели в едно домакинство с него, те са имали отделни
домакинства и семейства.
Твърди
се, че П А П. е допринесъл за възникване на процесното ПТП, като е допуснал
нарушения на правилата за движение като се е движил на велосипед, чието
техническото състояние не е отговаряло на техническите изисквания за движение
по пътищата на републиката съгласно БДС 6742-2006 година. Велосипедът не е бил
оборудван е допълнителни елементи, за да бъде видим и различим от другите
участници в движението, тъй като не е имал светлоотразителни елементи на двете
колела. Липсвало е и задно светлинно тяло с червена светлина. Освен това П. не
е ползвал светлоотразителна жилетка при управлението му през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост. П. се е движил по път без предимство и във
въпросната ситуация е следвало да пропусне движещия се по път с предимство лек
автомобил.
Касае
се до множество нарушения на правилата за движение, които са основни за
спазване за водач на велосипед, осъществени от П..ПТП-то се е осъществило в
тъмната част на денонощието - около 21.30 часа, а А.Г. е пътувал по път с
предимство.Липсата на светлинни и светлоотразителни елементи на велосипеда,
неносенето на светлоотразителна жилетка при управлението му през тъмната част
на денонощието и отнемането на предимството му на движение,са направили пострадалия
трудно различим и Г. не е можел да реагира.
Направено
е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия.
Приносът на пострадалия за настъпване на ПТП-то предвид многобройните нарушения
на правилата за движение,ответника определя на 70 %.
В тази връзка е направено искане за намаляване на отговорността на застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В допълнителната искова молба ищеца заявява,че
поддържа изложените в исковата молба твърдения и оспорва твърденията на
ответника за липса на активна материално правна легитимация на ищцата С. Д. и тези за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
В допълнителния отговор на исковата молба
ответника поддържа твърденията си за съпричиняване и формулираните във връзка с
тях доказателствени искания.
Съдът
счита,че е компетентен да разгледа настоящия правен спор между страните.
Приема, че предявения иск подлежи на
разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК с оглед предмета на спора.
Предявени
са два субективно съединени иска с
правна квалификация чл.226 от КЗ
/отм./обективно съединени с
искове по чл.86 от ЗЗД.
Като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се
произнесе от фактическа страна съдът прие за установено следното:
За установяване на активната си
материално правна легитимация ищците представят удостоверение за семейно
положение,съпруг и деца на П.Н.,от което се установява,че тя е майка на П А П.,а
другата ищца С.Д. е негова сестра.
От събраните по
делото доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД № 78/2017
г. по описа на ОС Пазарджик подсъдимия А.В.Г. е признат за виновен в това, че
на ****г. на кръстовището на улиците „Б.“
и „С.С.“ в гр.П, при управление на МПС- лек автомобил „М. “ с ДК
№ е нарушил правилата за движение по
пътищата,визирани в чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, като е превишил
разрешената скорост за движение от 50 км/час в населено място и се е
движел с 61 км /час , при което по непредпазливост е причинил смърт на П А П. ***,
която е настъпила на 13.08.2016г.,вследствие на съчетана черепно-мозъчна и
лицево-челюстна травма,довела до тежко нарушаване на функциите на
жизненоважните органи и до спиране на сърцето, като деецът е избягал от
местопроизшествието и е управлявал,без да има необходимата правоспособност,
поради което и на основание чл. 343 ал.
3 буква „Б“, във вр. с чл. 343 ал. 1 б.“в“ и във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК във вр. с чл.
21 ал. 1 от Закона за движение по
пътищата и чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК е
осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода .
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена
преценката на доказателства относно факти,чието осъществяване е установено с
влязла в сила присъда,поради което съдът намира, че не може да преразглежда
въпросите свързани с това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание
чл.219 от ГПК иска по делото е конституиран като трето лице помагач на
страна на доверителя ми А.В.Г. ,против който съгласно чл. 274
ал. 1 т. 1 от КЗ(отм.)
застрахователят има право на регрес, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 2 от КЗ(отм.)
застрахователят има право на регрес и за платените лихви за забава,
съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие
до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от застрахованото
лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 .В случая се
твърди,че прекият деликвент не е уведомявал ответника за настъпването на
ПТП-то, а освен това същият виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог, тъй като е избягал от местопрестъплението
и се е укривал няколко дни, като по този начин е възпрепятствал възможността да
бъде тестван за въпросните забранени вещества.
По делото е допусната съдебно автотехническа
експертиза във връзка с направеното от ответната страна при условията на евентуалност
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Заключението
на експерта,което съдът цени и кредитира
като доказателство по делото като компетентно изготвено,обосновано и добре мотивирано,е в смисъл,че причината за
настъпване на пътния инцидент е поведението на двамата участници в него.Водача
на лекия автомобил се е движел с превишена скорост,бил е с отвлечено внимание
или с нарушено психофизическо състояние,тъй като не е възприел велосипедиста и
не е реагирал адекватно на пътната обстановка доколкото е установено,че не е
предприел действия за спиране или друга спасителна маневра.Досежно
велосипедиста експертизата установява,че същия се е движел в тъмната част на
денонощието,по слабо осветен пътен участък в зоната на кръстовището като
велосипеда е бил без светлинна сигнализация,а самия той без светлоотразителна
жилетка.Непосредствено преди инцидента велосипедиста се е движел пресичайки
траекторията на движение на автомобила.
Между страните не се спори, а и от представените по
делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на
произшествието автомобила е бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс“ АД.
За установяване на преживяните от ищците неимуществени
вреди изразяващи се в болки страдания
вследствие смъртта на техния син и съответно брат са допуснати свидетели на
ищцовата и на ответната страна ,оспорващи твърденията за понесени от ищците
неимуществени вреди.
Като свидетел на ищцовата страна е разпитан И.А.К.-съпруг
на дъщерята на ищцата С.Д. ,съответно
зет на ищците по делото.Свидетелят установява,че семействата на С. и П били в
конфликт.Не се събирали по празници.Налагало се С. и П да се виждат тайно от З.,която
била против те да поддържат близки отношения.Постоянно имали спорове за земи и
имот.П имал нормални отношения с майка си П. и със сестра си С. ,но се криел от
съпругата си З..Свидетелят заявява,че не е присъствал на срещи между П и майка
му или сестра му.Свидетелят установява,че П живеел в гр.П,в кв.,С. *** З.
живяла в с. ,а към момента у дъщеря си С..Свидетелят установява,че двете ищци приели
тежко вестта за смъртта на П,но заради скандалите със З. не отишли на
погребението му.Оттогава З. им звъняла по телефона и говорела само за пари и
имоти.Свидетелят заявява,че доколкото знае П. и С. ходели на гроба на П и че двете
страдат много ,непрекъснато плачат,особено П..
Като свидетел на ответната страна е разпитана З.П.-съпруга
на починалия П .Свидетелката установява,че покойния П е неин втори съпруг ,за
когото се омъжила през 1985г.,след като останала вдовица.Установява,че по тази
причина майката и сестрата на П не ги искали и ги изгонили от дома си след
кръщенето на сина им,когото наричали
„копеле“.Спали у лелята на П.Двете ищци не искали да видят П,а майка му го
биела с бастуна си.След смъртта на баща си през 2008г.П отишъл в бащината си
къща при майка си в с.,но тя го изгонила с думите“За какво идваш,просяк?“Имали
спорове за имотите от баща им,които взела сестра му,а на него не дали
нищо.Свидетелката се обадила на ищцата С. когато починал П и последната дошла в
болницата.Роднините на П искали да го погребат в гроба на баща му ,но С.
категорично възразила като казала,че ако се наложи ще го изрови от гроба ,но
няма да позволи да бъде погребан там.Погребали го в гроба на родителите на
свидетелката.Установява,че никога не са се събирали по празници с
ищците.Свидетелката установява,че тя никога не е спирала П да контактува с
майка си и сестраси,но те самити не искали.Дори установява случай когато П
посетил майка си в с. и когато се върнал у дома показал на свидетелката синини
по тялото си от удари, които майка му му нанесла с бастуна си.Свидетелкат аго
насърчавала да помага на майка си след смъртта на баща му,но тя не го пускала в
къщата ,а сестра му казвала,че това си е тяхна работа и той няма място там.
Като свидетел на ответната страна е разпитан А.П. –
син на починалия П П..Свидетелят установява,че отношенията на баща му с ищците
били лоши.Това ,което знае като причина за влошените отношения е,че през
2010-2011г.баща му дал пари на майка си ,които тя да внесе,но вместо това тя ги
дала на сестра му.Баща му ходел няколко пъти в дома на майка си ,но тя го
гонела.Тези отношения продължили до смъртта му.Преди 2010г.се разбирали.След
това ищците започнали да ги обиждат и да ги гонят,наричали него самия „копеле“.Свидетелят установява,че
двете ищци не разрешили баща му да бъде погребан в гроба на баща,както и че не
дошли на погребението му.Установява,че не е чувал майка му да е имала против
баща му да се вижда с майка си и сестра си,напротив-те го гонели.Заради това
той сам се отказал да ги търси.
При това положение съдът от правна страна приема за
установено,че двата предявени искове са
неоснователни.
Претенциите намират правното си основание в
разпоредбата на чл.226 от КЗ/отм./ приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ в
сила от 01.01.2016г.,във вр.с чл.45 от ЗЗД.
За уважаване на претенциите в тежест на ищците е да
установят по безспорен и категоричен начин елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане и обстоятелствата ангажиращи отговорността на ответника
като пасивно легитимиран по специалния иск по чл.226 от КЗ /отм./По делото няма
спор,че отговорността на водача на лекия автомобил ,участвал в пътния инцидент
,при който е загинал наследодателя на ищците е валидно застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,както и че
застрахователното събитие е настъпило.
По делото не се спори,че е налице деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД,че е налице противоправно деяние,извършено виновно от А.В.Г.,вследствие
на което е настъпила смъртта на П П. на 13.08.2016г.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя
е необходимо да е установено по
категоричен начин ,че двете ищци се претърпели неимуществени вреди вследствие деликта,и
по-специално от смъртта на своя родственик,за които да бъдат обезщетени и
респективно техния размер.Активната материално правна легитимация за ищцата П.Н.
като майка на П П. произтича именно от това й качество и решението в тази
връзка дадено в Постановление № 4/25.V.1961 г. от Пленумът на ВС на Република
България и то след като се установи,че претндиращите обезщетение лица действително
са претърпели вреди,а тази на ищцата С.Д. е обусловена от произнасянето на ОСГНТК на ВКС
по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на
ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието,
че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни ,като интензитет и продължителност, морални болки и страдания.
Отчетено е, че според традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
За установяване на неимуществените вреди,за които претендира
обезщетение, са ангажирани гласни доказателства – разпитани са свидетели на
ищцовата и на ответната страна. Двете групи свидетели дават показания,които са непротиворечиви в
частта ,в която установяват,че отношенията между П и неговите майка и сестра са били влошени и
че семействата не са се събирали на празници и не са поддържали близки контакти
помежду си.Всички свидетели са единодушни,че причините за това състояние са
били имуществени спорове помежду им след смъртта на бащата през 2008г.И двете
групи свидетели установяват,че ищците не са присъствали на погребението на П П.
,въпреки че са били осведомени за него.Свидетелят на ищцовата страна К.
,установява,че ищците и П се виждали тайно от съпругата на П ,която имала
против те да поддържат отношения помежду си.Съдът не кредитира показанията на
цитирания свидетел в тази им част,тъй като същият говори за срещи между тримата,тъй като от една страна заявява,че не е присъствал на
такава среща,а от друга страна показанията му противоречат на показанията на
двамата свидетели на ответната страна,които като близки на починалия П-негови
син и съпруга,са категорични,че именно по причина на ищците,които са гонели П,отношенията
помежду им са преустановени от преди почти 10 години.Нещо повече,двамата
свидетели на ответната страна без противоречие в показанията си,установяват
грубо,неуважително и обидно отношение на ищците към техния син и брат,продължаващо
дълго време преди смъртта му,като и тримата свидетели посочват като единствена
причина за това семейни спорове относно имоти и пари.Всичко това,както и
установения от тримата свидетели факт,че ищците не са присъствали на
погребението на техния син и брат,мотивира съда да приеме,че действително
нормалните ,типични за българския бит и семейство,близки роднински отношения
помежду им са отстъпили място на отношения на отчужденост и дори враждебност от
стана на двете ищци съм техния близък родственик.Поради това съдът не кредитира и показанията на св.К.,че двете
ищци непрекъснато плачат и скърбят за П.
Поради горното съдът приема,че по делото останаха
недоказани твърденията на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди от
смъртта на техния син и брат,поради което и само на това основание исковите
претенции за заплащане на обезщетение от ответната страна се явяват
неоснователни.Обезщетение се дължи не предвид качеството на претендиращия като близък роднина на починалия,а предвид
действително причиненото му поради смъртта на последния увреждане изразяващо се
в душевна болка,морално страдание и дълбока мъка от загубата,предпоставка за
които е доказана и установена приживе връзка на близост,уважение и взаимност с
пострадалия.При наличие на факти в коренно противоположен смисъл ,както е в
настоящия казус,настъпването на неимуществени вреди за ищците не може да се
очаква,а още по-малко в такава степен,сила и интензитет,че да подлежат на
обезщетяване.
Горния решаващ извод на съда налага отхвърляне на
предявените от ищците искови претенции като неоснователни.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните по своя характер искове за заплащане на лихва за забава върху
главниците,считано от 13.08.2016г.до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
ответната страна,ищците съразмерно предявените претенции следва да заплатят
деловодни разноски в полза на ответната страна в размер общо на 325,00лв.,от
които 300,00лв.изплатено възнаграждение на вещо лице,20,00лв.депозит за
призоваване на свидетели и 5,00лв.за издаване на съдебно удостоверение.От тази
сума ищцата П.Н. ще следва да бъде осъдена да заплати 319,58лв.,а ищцата С.Д. –
5,42лв.
Искането включва и сторени разноски в размер на
200,00лв.внесени по указание на съда за възнаграждение на двама свидетели на
ответната страна на основание чл.168 от ГПК.В тази част искането е
неоснователно,тъй като сумата е внесена по сметка на съда ,но не е изплатена на
свидетелите и подлежи на връщане на ответника при направено искане от негова
страна.В чл.168 от ГПК е предвиден срок,до изтичането на който свидетелите имат
право да искат да им бъде присъдено възнаграждение за явяване в съдебно
заседание и тоя е до приключване на заседанието.В случая искането е направено
от двамата свидетели А.П. и З.П. с писмени молби депозирани в съда на
18.12.2019г.,при положение ,че първия свидетел е бил разпитан в заседанието на
04.12.2019г.,а свидетелката – в заседанието на 23.10.2019г.,и по тази причиня
се явява неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ осъдителните
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.с чл.45 от ЗЗД,предявени
от П.Г.Н.,ЕГН **********,*** в размер на 120000,00лв.и от С.А.Д.,ЕГН-**********,***
в размер на 5000,00лв.като частичен иск от иск в размер на 120000,00лв.,против
ответника „Застрахователна компания Лев Инс" АД,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление гр.София,район Лозенец,бул. Черни връх №51Д, представлявано
от М С М-Г ,за осъждането му да заплати в тяхна полза обезщетения в посочените
по-горе размери за неимуществени вреди,настъпили от смъртта на техния син и
съответно брат П А П.,починал на 13.08.2016г.вследствие на ПТП от
30.07.2016г.,както и предявените искове по чл.86 от ЗЗД обективно съединени с
главните за заплащане на лихва върху
главниците,считано от 13.08.2016г.до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П.Г.Н.,ЕГН **********,*** и от С.А.Д.,ЕГН **********,*** да заплатят в полза на ответника „Застрахователна компания Лев
Инс" АД деловодни разноски в
размер на 319,58,лв.и съответно 5,42лв.
Решението е постановено като в производството по делото е
участвал А.В.Г. като трето лице помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи обжалване пред ПАС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на свидетелите
А.П.П. и З.Г. П. да им бъде
възнаграждение по делото.
В тази част решението не подлежи на
обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: