Решение по дело №1601/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по жалба от П.Х.П. ***, представляван от адв. М.И. против решение №272/19.07.2023г., постановено по преписка № 88/2021 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) В ЧАСТТА, в която е установено, че П.П. е извършил нарушение на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци "етническа принадлежност" , "лично положение" и "имуществено състояние" по отношение на Т.Н.К. и с които на П. на основание чл.47, т.6 от ЗЗДикр. е дадена препоръка да се въздържа от изказвания, които имат за цел или резултат накърняване на достойнството на други лица и създаване на враждебна, обидна и заплашителна среда.

В жалбата са развити доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. По същество се оспорват изводите на КЗД за осъществен състав на дискриминация по чл.5 във вр. с чл.4, ал.1 ЗЗД по признак "етническа принадлежност", „лично положение“ и „имуществено състояние. Сочи се, че медиите имат право да публикуват свободно различни предавания, в които дискутират важни обществени проблеми, като разглеждат различни гледни точки и търсят решение. Подчертава се липсата на обосновка защо и с кое точно поведение журналистът и народен представител по това време – П.П. е осъществил нарушение на Закона за защита от дискриминация. Изтъква се обстоятелството, че нито една негова фраза или действие не са посочени като навеждащи извод за дискриминативно поведение, осъществено от страна на жалбоподателя. Сочи, че не е било изследвано и съответно установено наличието на пряка причинноследствена връзка между изявленията на водещия и някаква негативна последица по отношение на личната или обществена сфера на К.. Счита, че незаконосъобразно КЗД е излязла извън предмета на търсената от него зашита , доколкото според него оплакванията на К. касаели единствено това, че е възприел публикуваното от медията видео като тормоз на етническа основа и подбуждане към дискриминация, поради което не приема изводите и констатациите на органа относно другите два признака "лично положение“ и „имуществено състояние“. Излага аргументи за това, че нито К. лично е изтъкнал някакъв свой специфичен личностен белег, който да го отличава и индивидуализира в обществото, нито са събирани конкретни доказателства за такъв от страна на състава, за да е проявено от страна на жалбоподателя особено отношение спрямо него. При липсата на подобен признак жалбоподателят счита, че е невъзможно да бъде изследвано и наличието на причинноследствена връзка между изказванията на журналиста и защитения признак.

Идентични възражения се излагат и за признака „имуществено състояние“.

Възразява се, че органът не е изложил мотиви и за наличието на признака „етническа принадлежност“, като не е уточнил както формата на дискриминация, така и не е мотивирал изводите за същата, като не е конкретизирал и конкретното действие, дума, фраза, посредством които е осъществена дискриминацията, което се сочи да възпрепятства правото му на защита.

На последно място от страна на жалбоподателя се прави анализ на предаването и отделни негови части, посредством които жалбоподателят, чрез процесуалния представител обяснява, че се е стремил да предизвика обществен дебат по проблемите на циганите и да запознае аудиторията с предложенията на партията, в която членува, за решаването на тези проблеми. Позовава се на практика на ЕСПЧ относно свободата на изразяване на журналистите по обществено важни въпроси, което според заявената теза може да бъде дори и по един шокиращ начин. Претендира разноски.

Ответната страна не изпраща процесуален представител. Изразява общо становище по хода на делото и по същество, като пледира за прекратяване на производството по жалбата в частта й по т.II като неподлежаща на оспорване, а в тази относно т.I изразява становище за законосъобразността й, като постановена при събиране на годни доказателства и пълно изясняване на фактическата обстановка. Подчертава служебното начало на комисията при иницииране на адм. производство и правото й на преценка относно обхвата на проверката, като подчертава, че жалбоподателят пред комисията – К. не е възразил против правната квалификация и разглеждането на жалбата му по посочените признаци.

Заинтересованата страна - Т.Н.К. не изпраща процесуален представител и не взема становище по съществото на спора.

Административен съд Бургас, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Т.Н.К. по повод на публикация в електронната страница на телевизия Скат в платформата You Tube, което предаване се сочи като публикувано в You Tube канала на телевизията на 10.12.2020г. Самото предаване е индивидуализирано като „Нови хоризонти“, а самият епизод е с тема „Могат ли цигани да хранят българите?!“ Изнесени са твърдения, че публикацията представлява тормоз по смисъла на ЗЗДискр. по признак "етнически произход" и подбуждане към дискриминация.

В жалбата до КЗД не е предадено дословно цялото съдържание на предаването, а са извлечени откъси/пасажи, които жалбоподателят К. сочи, че е възприел като такива с дискриминиращо го действие и ефект. В крайна сметка, жалбоподателят счита, че съдържанието на предаването представлява нарушение на забраната за дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗД и подбуждане към дискриминация по смисъла на чл.5, вр. §1, т.5 ДР на ЗЗД, тъй като според него е представило на зрителите образ на ромите, като източващи социалната система, неработещи, субекти на незаконно строителство, хора с липса на медицинско-здравно образование. Цитират се и думи, изречени от интервюирани от П. лица, които се изказват негативно против циганския етнос. Сочи се , че общото усещане е за насаждане на реч на омразата. Според жалбоподателя пред КЗК посочените коментари стереотипизират образа на ромския етнос и поляризират обществото на етнически признак, което според К. неоснователно заклеймявало него и цялата ромска общност като престъпна и недобросъвестна.

В изпълнение на правомощията си съгласно чл. 56, ал. 1 ЗЗД комисията е изискала обяснения от Скат ТВ ООД с ЕИК ********* ведно с доказателства по реда на чл.55, ал.2 ЗЗД, а именно предоставяне на копие от видеозаписа на предаването, предмет на проучване, информация за договорните отношения между П.П. и медията, както и адрес за контакт на последния.

В отговор на поставените въпроси е постъпило становище от Скат ТВ ООД, според което дружеството не е създател, продуцент или редактор на телевизионната програма с наименование СКАТ. Това обстоятелство е посочено и за конкретния епизод „Могат ли цигани да хранят българите?!“ на предаването „Нови хоризонти“, поради което са обяснили, че не разполагат с видеозапис на предаването. По отношение на водещия на предаването П.П. дружеството е посочило, че последният не е работник и/или служител на „СКАТ ТВ“ ООД и не разполага сключени трудови или граждански договори с такъв човек.

Предвид изложеното законния представител на дружеството е заявил, че управляваното от него дружество няма нищо общо с дискриминационните действия, които се описват в сигнала на жалбоподателя Т.К.. Въз основа на гореизложеното е помолил КЗД да прекрати производството срещу „СКАТ ТВ“ ООД по преписка №88 по описа за 2021г. на Комисията, алтернативно моли същата да остави жалбата/сигнала на К. без уважение, като постанови Решение, с което да установи, че от страна на дружеството не са били извършени никакви нарушения на ЗЗДискр.

В писмо вх. №41-10-28/07.07.2021г. Бетина Жотева - председател на СЕМ в отговор на служебно запитване от страна на КЗД е уведомила Комисията, че телевизионна програма „СКАТ“ се създава и предоставя за разпространение от доставчика на медийни услуги СКАТ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. Зорница, бл.47, ет. трети партерен, представлявано от Данчо Димитров Хаджиев.

Според отговора на СЕМ на дружеството СКАТ ООД е издадено Удостоверение за регистрация №ЛРР-02-4-090-02 за създаването на аудио-визуална медийна услуга (телевизионна програма) с наименование „СКАТ“ - специализиран, информационно-публицистичен профил, национален обхват, 24 часа продължителност, способ на разпространение - кабелни електронни съобщителни мрежи и сателит, като данните съгласно изискванията на чл.125к, ал.4 от Закона за радиото и телевизията са публично достъпни на адрес https://www.cem.bg/linear_ reg_docs.php?id=122&cat=l&lang=bg.

Във връзка с установеното, производството е продължило срещу СКАТ ООД, за което дружеството е било уведомено. В писмено становище вх. № 16-20-1345/30.07.2021 г. „СКАТ“ ООД представлявано от Данчо Хаджиев посочило, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗРТ „Доставчиците на линейни медийни услуги са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването, поради което сред епизодите на предаването „Нови хоризонти“, излъчени в периода от 26.04.2021г. до 26.07.2021г. (т. е. в нормативно изискуемия 3-месечен срок за съхранение на записи на предаванията, считано от датата на получаване на уведомлението от КЗД назад във времето),липсва запазен епизод с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?!“. Дружеството е посочило, че записи на епизоди преди този нормативно изискуем 3-месечен срок не се съхраняват в архива на телевизията, поради огромния обем сървърно пространство, което е необходимо за тази цел. В тази връзка не разполагат и не могат да предоставят видеозапис от такова предаване.

Съгласно същият отговор водещият на предаването П.П. работи в Телевизия СКАТ на СКАТ ООД на граждански договор за водене на предаването „Нови хоризонти“. Комисията е била уведомена, че не са приемани като отделен вътрешно-дружествен акт допълнителни правила, които да регламентират поведението на работниците и служителите при осъществяване на дейността им. Уточнено е било от дружеството и това, че „СКАТ“ ООД не разполага с работник/служител, назначен на длъжността „Главен редактор на Телевизия СКАТ“. Оспорени в отговора на дружеството са били всички фактически и правни твърдения, изложени в жалбата на Т.Н.К.. Обяснено е било, че с действията и поведението си водещият на цитираното предаване „Нови хоризонти“ по никакъв начин не е осъществил директно или индиректно дискриминационни действия, насочени целенасочено и конкретно срещу жалбоподателя К.. Изразено е мнение, че споделянето на съждения и информация е защитено като основно право в чл.39 - 41 от Конституцията на Република България и в чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, поради което същото не можело да бъде окачествено като тормоз и/или дискриминация. Според становището на Скат ООД водещият е повдигнал въпрос и водил дебат по обществено значим въпрос. Според телевизията действията по предизвикване на обществен дебат и изразяването на лично мнение по обществено значим въпрос по никакъв начин не може да се приеме за словесен тормоз или подбуда към дискриминационни действия. От субективна страна уточняват, че у водещия е липсвал какъвто и да е мотив и цел да извършва тормоз и/или дискриминация спрямо лицето Тошко Н.К.. Докато според същото дружество, за да е налице тормоз по смисъла на Закона е нужно наличието на ясна цел и насоченост на деянието на „дискриминатора“, както и вследствие на действията му да е настъпил някакъв негативен резултат в личностната и обществената сфера на дискриминирания, което обстоятелство не се установявало да е налице. В заключение Телевизията моли КЗД да прекрати производството срещу „СКАТ“ ООД по преписка №88 по описа за 2021г., Алтернативно пледира за оставяне на жалбата/сигнала на К. без уважение.

В допълнително становище вх. №16-20-247/23.02.2022г. „СКАТ“ ООД е уведомило Комисията, че на посочения в жалбата линк https://www.voutube.com/watch?v=E6g_ucE7CaY не са открили публикувано предаването „Нови хоризонти“ с тема „Могат ли цигани да хранят българите?!“. Молят при техническа възможност, на следващо заседание да се извърши проверка на посочения в жалбата линк. Уточняват, че „СКАТ“ ООД не е публикувало в платформата YouTube процесния запис.

4. В писмен отговор вх. №30-00-24/23.08.2021г. адв. М.И. е посочил, че не бил упълномощаван от П.П. и не можел да изрази становище от негово име. Това е ангажирало КЗД да издири и уведоми лично жалбоподателя за инициираното производство.

5. В писмено становище вх. №44-00-1870/30.05.2022г. П.П. сочи, че категорично оспорва и се противопоставя на отправените твърдения и нападки, че като водещ на предаването „Нови Хоризонти“ излъчвано по телевизия „СКАТ“, с тема на епизода „Могат ли цигани да хранят българите?!“ е осъществил състава на деянието „тормоз“ по пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“, както и деянието „подбуждане към дискриминация“ по пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ЗЗДискр.

П. твърди, че никога в практиката си като депутат от политическа партия НФСБ и водещ на телевизионни предавания по телевизия „СКАТ“ не е извършвал действия и не е изричал думи, с които умишлено и целенасочено да обиди и накърни достойнството на представители на една или друга народност или етнос, живеещи на територията на Република България и в частност по отношение на ромите в България. Твърди, че никога не е извършвал действия и не е изричал думи, с които съзнателно и целенасочено да е създал предпоставки за наличието на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за ромите в България. Сочи, че точно обратно, като човек, който е отраснал, живял и работил в райони населени с много роми, многократно заявявал, че познава много добре ромите и техните проблеми и нужди, и че проблемът с ромите е проблем на цялото българското общество, който не трябва да се пренебрегва, а трябва да се разгледа и разреши след-задълбочен анализ.

В становището си П.П. е посочил, че в предоставената му жалба на Т.Н.К. *** същият е индивидуализирал епизодът на предаването „Нови Хоризонти“, със заглавието „Могат ли цигани да хранят българите?!, докато в изпратения му запис в графичната шапка на предаването било изписано заглавието : „Могат ли цигани да хранят българи?!“, което се различавало семантично. На следващо място отбелязал, че в жалбата е посочено, че предаването било публикувано на 10.12.2020г. в You Tube, а след като изгледал предоставения му запис, установил, че то е било излъчено през 2019г., а не през м. декември 2020г. И обяснява, че лично не е публикувал това предаване в You Tube и не го е разпространявал публично в интернет. Обяснил, че при справка в You Tube и в частност канала на телевизия „СКАТ“ не открил това предаване, което го мотивира да оспорва автентичността на предоставения му запис и обстоятелството, че това е точно копие на програмата на телевизия „СКАТ“ от 10.12.2020г. Оспорва също така и твърдението на К., че това предаване с тема „Могат ли цигани да хранят българи?!“ е налично в You Tube канала на телевизия „СКАТ“, респ. че е било публикувано на 10.12.2020г.

Ответникът заявил и това, че е останало неизяснено по какъв начин и в кой точно момент К. се е запознал с предаването „Нови Хоризонти“, епизод със заглавие - „Могат ли цигани да хранят българи?!“, като заявява категорично, че това предаване е записвано от телевизия СКАТ в началото на 2019г. т.е. преди повече от три години. Предвид това моли КЗД на основание чл.8, ал.1, т.1 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация, да прекрати образуваното пред Комисията производство.

Относно самото съдържание на предаването П. заявява, че темата е не създаването на враждебна среда за ромския етнос в България, а точно обратното поставяне на въпросите и проблемите на ромите и намиране на решения на тези проблеми. Счита, че при детайлно запознаване със записа става ясно, че духът и смисълът на предаването са да се помогне с интеграцията на ромите в България. В предаването липсва какъвто и да е език на омраза, насочен към ромите, като цяло и в частност към Т.К., тъй като не познава лично жалбоподателя и няма никакви мотиви и цели да го тормози, обижда, унизява и да извършвам пр. действия насочени лично към него или в негов ущърб. За да е налице твърденият от жалбоподателя „тормоз“ по посочените критерии, според П. у него е следвало да има специално насочена цел, която да е била - накърняване на неговото лично достойнство и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда за него или за ближните му. Сочи, че у него такава специална цел против К. липсвала, а последният не доказвал с какво точно изявленията на П. са влошили начина му на живот - ежедневието му, работата му и пр.

Пeтров направил доказателствено искане за снабдяване на Комисията с автентично копие на записа по реда на ЗРТ, на което след представянето му да бъдела извършена фонограма, за да бъдело констатирано казаното с точност. По-натам е изразил мнение, че жалбоподателят е използвал манипулативно и селективно негови фрази и реплики, които е извел извън контекста на цялостната тема на предаването, а тя е да се намери решение на проблемите на ромите. Направил и искане да бъдел призован К., за да дадял обяснения, как и къде се е запознал с предаването, при условие, че запис в интернет не е наличен. Както и да дадял обяснения с какво точно неговите изказвания са създали враждебна среда за него и са променили начина му на живот в негативна посока. Наблегнал на това, че в записа многократно е подчертал, че не трябва всички роми да се слагат под един знаменател, заради действията и постъпките на някои роми. Изложил твърдение, че както повеляват принципите на журналистическата етика, при подготовката на предаването е потърсил и становището на представители на ромския етнос, дал е трибуна на проблемите и болките им. Посочил е, че партия НФСБ има програма, в която точно и ясно са посочени решения за част от тези проблеми. В подкрепа на твърдението си е цитирал част от изказването си, а именно, че „Проблемът се решава с предоставяне от държавата на равни права и равни задължения за всички без значение от тяхната етническа принадлежност“.. Заключил е, че в България няма стратегия и визия за решаване на ромския проблем.

Обяснил е, че думите му са били изречени в конкретната му роля на общественик /депутат/ и журналист и при спазване на принципа на свободата на изразяване на мнения, застъпена в ЕКПЧ и КРБ, е повдигнал дебат по обществено значим въпрос, решенията по който дебат са в интерес и полза на цялото общество и в частност на ромите в страната.

След твърдение за извършена преценка, страните били уведомени, че проучването е приключило и на основание чл.59, ал.3 от ЗЗДискр., им била дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали, след което същата е била насрочена за разглеждане в открито заседание. Проведени са били четири открити заседания. На четвъртото открито заседание съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и е обявил същата за решаване. На страните е бил даден 14-дневен срок за представяне на писмени бележки.

На основание чл.64, чл.65 и чл.66 от Закона за защита от дискриминация петчленен състав на КЗД постановил оспореното решение №272/19.07.2023г., с което установил, че П.Х.П. в качеството си на народен представител и водещ на предаването „Нови хоризонти“ , излъчено по телевизия СКАТ през месец декември 2020г. е извършил нарушение по ЗЗД по защитените съгласно чл.4, ал.1 ЗЗД признаци „етническа принадлежност“ , „лично положение“ и „имуществено състояние“ по отношение на жалбоподателя Т.К..

Съгласно оспорваната т. II на основание чл.47, т.6 от ЗЗД органът постановил принудителна административна мярка, като дал препоръка на жалбоподателя да се въздържа от Изказвания, които имат за цел или резултат накърняване достойнството на други лица и създаването на враждебна , обидна и заплашителна среда.

В останалите части решението не се оспорва от П.П. и те не са предмет на настоящия спор.

При така установената фактическа обстановка и след преценка за законосъобразност на оспореното решение съобразно чл. 168 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 65 ЗЗДискр. и в предписаната от закона форма. При постановяването му са спазени административнопроизводствените правила, установени в Глава четвърта, Раздел I "Производство пред Комисията за защита от дискриминация". Производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр. – по жалба на засегнато лице. Председателят на КЗД е разпределил преписката на състав, който е определил между членовете си докладчик. Докладчикът е започнал процедура по проучване, в хода на която е изискал обяснения и информация от телевизия СКАТ, собствена на СКАТ ООД, гр. Бургас.

По съответствието на решението с материалния закон, съдът съобрази следното:

По делото макар да е спорно, бива прието за доказано от страна на административния съд това, че на 10.12.2020г. инициаторът на производството Т.К., самоопределящ себе си като ром изгледал запис на предаване от рубриката „Нови хоризонти“, именовано „Могат ли цигани да хранят българите?!“. Според К. съдържанието на статията уронва престижа и достойнството на лицата от ромски произход, насажда предразсъдъци и утвърждава стереотипи. Същият цитира отделни пасажи, които сочи да са го засегнали, като насаждащи език на омразата и представящи ромите в негативна светлина на хора без отговорности към обществото, ползващи се от здравноосигурителната система на страната, неработещи, размножаващи се безотговорно.

КЗД е приела, че П. е извършил нарушение на ЗЗДискр., че нарушението е било извършено от него през м. декември 2020г., когато предаването е било излъчено от Телевизия СКАТ, а К. е изгледал предаването на електронната страница на YOU TUBE. Приел, че нарушението представлява "тормоз" по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, както и подбуждане към дискриминация по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДискр. Приел е и това, че деянието е извършено умишлено, по признаците „етническа принадлежност“, „лично положение“ и „имуществено състояние“.

За да достигне до този извод съставът на комисията не е изложил никакви мотиви. Съгласно разпоредбата на чл.66, т.2 КЗДискр. Решението е писмено и следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Т.е. то следва да наподобява на съдебно решение в което след преразказ на становищата на страните и извършените процесуални действия, да бъдат извършени логически съждения, кои твърдения се приемат за установени и с кои доказателства и кои се приемат за недоказани и по каква причина. Подобна семантична връзка между становищата на страните в административното производство и изводите на Комисията липсва.

Органът не е обсъдил думите и действията на жалбоподателя, нито правния им ефект. Не е коментирал контекста, в който същите са изречени, нито това дали цялото предаване, представляващо продукт на интелектуалната собственост или отделни фрази/фактически действия на водещия са реализирали приетия за доказан състав на нарушението на ЗЗД.

Единственото съждение, което органът е направил, касае заглавието на предаването, относно което комисията е достигнала до извод, че авторско предаване с подобно заглавие създава обществени нагласи на презрение и отвращение спрямо лицата от ромски произход. Нито дума не е спомената за самото съдържание на предаването. Изложени са общи коментари относно материята, свързана с дискриминацията и термините, които намират приложение без да бъде коментирано по същество самото предаване.

Т.е., както бе по-сочено и по-рано, става ясно, че липсват изложени мотиви във връзка със заключенията, направени от органа. Само по себе си това обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Доколкото се касае за особен вид санкционно административно производство, санкционираното лице следва да е наясно с това как органът достига до правните изводи за допуснато дискриминационно нарушение. В тази връзка е налице нужда от пълна конкретика в коментарите, касаещи изказванията на жалбоподателя, каквито по делото липсват. Единственият такъв е относно заглавието, като въз основа на същото е направен извод за цялото предаване , като е коментирано, че заглавието „Могат ли цигани да хранят българите?!“ създавало обществени нагласи на презрение и отвращение спрямо лицата от ромски произход.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да уточни, че изразява несъгласие с изводите на КЗД. Терминът „циганин“ в българския език не носи негативен нюанс, най-малкото заради факта, че този етнос съжителства мирно над 500 години с българския, като в исторически план е бил равноправна част от състава на Османската империя, в която е влизал и българският етнос, наред с гърци, арменци, узбеки, грузинци, сирийци и т.н., разполагащ със същите права, с които и всички останали народи на територията на тази многонационална империя. За разлика от държавите и етносите с колониалистко поведение, българският етнос никога не е демонстрирал колониалистки амбиции, вкл. спрямо циганския етнос, за да бъде направен извод, че терминът „цигани“ носи негативен оттенък. На следващо място зададеният въпрос сам по себе си разполага с по-скоро неутрален характер, тъй като не съдържа негативни епитети или нюанси, отколкото с негативен такъв.

На трето място при преценката дали от заглавието на предаването може да бъде направен извод за цялостния му характер съдът взема предвид практиката на ЕСПЧ в Страсбург. Европейският съд по правата на човека ("ЕСПЧ") е посочвал многократно, че "Свободата на изразяване представлява една от основите на всяко демократично общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. При спазване на ограниченията на член 10, параграф 2 тя е приложима не само за "информация" или "идеи", които се приемат благосклонно или се считат за безобидни или за неутрални, но и за такива, които обиждат, шокират или смущават хората и държавните власти. Такива са изискванията на онзи плурализъм, толерантност и широко скроени възгледи, без които няма "демократично общество". Handyside с-у Обединеното кралство жалба № 5492/1972 (Решение от 1976г). Тази теза последователно и многократно е провеждана и в последвалата практика на съда. (Sunday Times v. the United Kingdom, 1979 г.; Lingens v. Austria, 1986 г.; Oberschlick v. Austria, 1991 г.; Thorgeir Thorgeirson срещу Исландия, 1992 г.; Jersild срещу Дания, 1994 г.; Goodwin срещу Обединеното кралство, 1996 г.; De Haes and Gijsels срещу Белгия, 1997 г.; Dalban срещу Румъния,1999 г.; Arslan с/у Турция, 1999 г.; Thoma с/у Люксембург, 2001 г.; Jerusalem с/у Австрия, 2001 г.; Maronek с/у Словакия, 2001 г.; Dichand и други с/у Австрия, 2002 г.)

Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл. 10 ЕКПЧ всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право безспорно не е абсолютно и може да бъде ограничавано, когато се накърняват правата и доброто име на другиго; призовава се към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността – арг. от чл. 32, ал. 2 КРБ. Ограничаването на правото да се изразява мнение е допустимо по изключение с цел да се осигури защита на други, също конституционно гарантирани права и ценности, каквито са честта, достойнството и доброто име на личността – чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 КРБ и гарантираното право на защита срещу посегателство върху тях. За да бъде обаче това сторено законосъобразно, изследвано следва да бъде съдържанието на съответни интелектуален продукт и преценен от семантична и граматическа гледна точка, както и ефекта, въздействието му върху адресатите, какъвто анализ в оспореното Решение изобщо липсва.

Важно и добре изяснено по делото Йорданова и Тошев срещу България е положението за източниците на информация. Делото е ценно и с това, че бива припомнена принципната позиция на ЕСПЧ, относно техниките на изразяване, а именно, че журналистът сам си ги избира и никой не може да му налага едни или други изразни средства, като те могат да са и провокативни и не на сто процента обективни. Все в същата връзка например, по делото Dalban, където журналист обвинява политик в корупция и в лошо управление на държавно имущество, Съдът постановява, че журналистическата свобода обхваща и възможността да се прибягва до известно преувеличение или дори провокация (Dalban v. Romania, 1999. Similarly in Prager and Oberschlick v. Austria, 1995; Dichand and Others v. Austria, 2002). Т.е. става ясно, че без пълен анализ на съдържанието на предаването, ведно с целия контекст, в който то е излъчено, липсват основания да бъде смятано, че цели допускането на дискриминация, като надхвърля допустимия праг на провокативност при обсъждане на злободневни обществени проблеми.

Във връзка с изложеното, незаконосъобразен е изводът на КЗД, че от заглавието на посочената статия може да бъде направен извод за внушаване на аудиторията на една обща негативна представа спрямо циганския етнос.

Отделно от изложеното до тук, съдът намира за относим за отговорността на жалбоподателя и въпросът за това изтекла ли е тригодишната давност, освобождаваща жалбоподателя от отговорност.

Доколкото се касае за sui generis санкционно производство, в тежест на административния орган е било да установи липсата на тази ограничителна за отговорността на журналиста хипотеза, след като същия се позовава на нея.

В това отношение съдът намира за необходимо да изложи мотиви за естеството на "публикацията" в ефир и в интернет и по-конкретно за датата на публикацията. В тази връзка съдът се позовава на изводите и заключенията на Cour de Cassation, Chambre criminelle, Arret n°6374 (2001). (касационен съд на Република Франция). По делото жалбоподателят е твърдял, че публикуването в интернет е относително събитие, затова всеки път, когато някой изтегли документите, те биват публикувани отново и възниква ново основание за иск за обезщетение и за санкция. Касационният съд на Франция след технически преглед и проведени експертизи в предходните инстанции заключава, че публикуването в интернет (както и навсякъде другаде) е конкретно събитие. Т.е. това се случва еднократно в конкретен момент от който тече съответната давност за имуществена и наказателна отговорност. В този смисъл в тежест на санкциониращия орган е било да потърси доказателства за датата на първото излъчване на това спорно предаване, попадането на който момент извън тригодишната погасителна давност сам по себе си е предпоставка за разглеждане на производството по същество. Подобно изследване също не е било сторено, въпреки възраженията на журналиста в тази насока.

В този смисъл немотивирано и необосновано КЗД е отхвърлила аргументите на ответната страна, поддържани и пред настоящата инстанция, че давността е изтекла, както и, че не е имала конкретно намерение, т.е. че не е целяла накърняване на достойнството на засегнатото лице и създаване на враждебна, унизителна и обидна среда спрямо неговата личност.

На следващо място, съгласно чл.65, т.4 ЗЗДискр. с постановеното решение заседателният състав прилага принудителни административни мерки. В тази връзка, що се отнася до решението в оспорената му част по т.2, съдът намира за нужно да припомни, че изрично правомощие на КЗД, регламентирано в чл. 47, т.4 ЗЗД, е да дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа в този случай има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя и представлява форма на принудителна административна мярка, поради което, подлежи на съдебно обжалване. За разлика от нея, препоръките по т. 6 на чл.65 ЗЗДискр. нямат задължителен характер и не могат да бъдат предмет на самостоятелно оспорване. Същите са субсидиарни по своя характер и следват съдбата на Решенията на КЗДискр. Основание за постановяването им в този смисъл е наличието на установяване за допуснато и извършено нарушение на ЗЗДискр. След като съдът приема, че поради допуснато съществено процесуално нарушение, административният акт страда от съществен порок, ограничил правото на защита на жалбоподателя и следва да бъде отменено, то при липсата на надлежно установено и доказано дискриминационно поведение, даденото предписание по чл. 47, т. 6 от ЗЗД също подлежи на отмяна.

По изложените съображения решението на КЗД е незаконосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар. Доколкото същият е в размер над минималния и е налице възражение от страна на ответника за прекомерност, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението действително следва да бъде намалено, тъй като договорът за правна защита и съдействие не обхваща проведеното административно производство пред КЗДискр., а настоящото дело е приключило в едно единствено съдебно заседание с представяне на доказателство за обстоятелството, че П. към релевантния момент е изпълнявал функциите на народен представител, което не е спорно между страните. Предвид изложеното следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на П. в размер на 1000,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, III-и състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на П.Х.П. ***, Решение №272/19.07.2023г., постановено по преписка № 88/2021 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) В ЧАСТТА, в която е установено, че П.Х.П. е извършил нарушение на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци "етническа принадлежност" , "лично положение" и "имуществено състояние" по отношение на Т.Н.К. и с които на П.Х.П. на основание чл.47, т.6 от ЗЗДикр. е дадена препоръка да се въздържа от изказвания, които имат за цел или резултат накърняване на достойнството на други лица и създаване на враждебна, обидна и заплашителна среда.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да заплати на П.Х.П. *** сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: