Определение по дело №1356/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 246
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20215300501356
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246
гр. Пловдив , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК, образувано по
частна жалба, подадена от Директора на РЗОК-Пловдив – Й. К. чрез
юрисконсулт А. Т. против разпореждане № 8134/05.05.2021г., постановено по
ч. гр. д. № 5979/2021г. по описа на РС Пловдив, ХV гр. с., с което е
отхвърлено подаденото заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК вх. № 17583/09.04.2021г., подадено от РЗОК-
Пловдив, Булстат: 1218582201572 срещу „Медицински център Хипоталмус“
ООД, ЕИК *********.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се извода на
съда, че приложената писмена покана не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, респ. не представлява документ по чл.
417, ал. 1, т. 1 от ГПК.Излагат се доводи в тази насока.Моли се отмяна на
обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато на заповедния съд за
издаване на заповед за изпълнение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
1
по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, подадено от Районна здравноосигурителна каса
– Пловдив, представлявана от директора Й. М. К., Булстат: 1218582201572
чрез юрисконсулт А. Т. против „Медицински център Хипоталмус“ ООД,
ЕИК: *********, представляван от С. В. Н. за сумата от 2248 лева, получена
без основание, поради надвишен регулативен стандарт за първо тримесечие
на 2017г. и сумата от 325, 36 лева мораторна лихва за периода 05.11.2019г. до
08.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.04.2021г. до изплащане на
вземането.Претендирани са и разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
В заявлението са изложени обстоятелства и е приложена Писмена
покана с изх. № 162318/05.12.2017г., отправена от Директора на РЗОК
Пловдив до МЦ „Хипоталмус“ ООД, в качеството му на изпълнител на
медицинска помощ и договорен партньор на НЗОК, на основание чл. 76а, ал.
3 във вр. с чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, да заплати доброволно сумата от 2248 лева,
представляваща надвишен регулативен стандарт за първо тримесечие на
2017г.Приложен е и заверен препис от решение № 2751 от 19.12.2018г.,
постановено по адм. дело № 326 по описа за 2018г. на Пловдивски
административен съд, влязло в сила на 05.11.2019г., с което е била отхвърлена
жалбата на „Медицински център Хипоталмус“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Ихчиев“ № 56 против Писмена покана №
162318/05.12.2017г. на Директора на РЗОК Пловдив.
За да отхвърли заявлението заповедният съд е приел, че кредиторът не
е приложил документ по чл. 417, т. 1 от ГПК, който да удостоверява
подлежащото на изпълнение вземане на кредитора против длъжника, като
приложената към заявлението Писмена покана до длъжника няма характера
на такъв, тъй като обективираното в нея вземане е публично, а не частно
такова.Изложени са доводи, че се касае за създадено правоотношение между
2
държавен орган, натоварен с властнически правомощия и лечебно заведение
със самостоятелен правен статут, регулирано от административното право.
Мнозинството от настоящия състав на съда намира за неправилен
направения от заповедния съд извод, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 76а ЗЗО, в случаите, когато изпълнителят
на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание,
които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е
установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят
е длъжен да възстанови сумите.В случаите по ал. 1 се съставя протокол за
неоснователно получени суми.Лицето – обект на проверката, има право да
представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от
връчване на протокола.След изтичане на срока за възражение по ал. 2
директорът на РЗОК издава Писмена покана за възстановяване на сумите,
получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на
медицинска и/или дентална помощ.Поканата за възстановяване на сумите по
ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК.
В настоящия случай жалбата на „Медицински център Хипоталмус“
ООД гр. Пловдив срещу писмената покана № 162318 от 05.12.2017г. на
директора на РЗОК Пловдив, е отхвърлена с влязло в сила решение на
Административен съд Пловдив.Тази писмена покана, въз основа на изричната
законова разпоредба, има характер на индивидуален административен акт,
явяващ се изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК и попада в
приложното поле на чл. 417, ал. 1, т. 1 от ГПК.В същата е удостоверено
частно държавно вземане, тъй като сумите за съответните специализирани
медицински дейности, макар и отпускани от държавния орган, са били
преведени на база сключения между страните договор за медицинска помощ,
в който изрично е предвидена възможността за връщането им, ако са били
получени неправомерно, т. е. касае се за договорни отношения между
равнопоставени субекти в гражданския оборот, а не за отношения на власт и
подчинение при изплащане на сумите.Затова и вземането на държавния орган
– РЗОК е частно, произтичащо от договора с ответника и като такова според
нормата на чл. 163, ал. 2 от ДОПК следва да се събира по общия ред – този на
ГПК.Следователно изпълнени са изискванията на чл. 417, т. 1 от ГПК – да е
3
налице административен акт, чието изпълнение е допустимо да бъде
възложено на граждански съд, като заявителят е използвал именно този ред,
подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за да
удовлетвори правата си по влязлата в сила покана.
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК като основание е посочена влязла в сила Писмена покана изх. №
162318/05.12.2018г., която е редовна от външна страна, с оглед на което
заявлението следва да бъде уважено.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено и делото да бъде върнато за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8134 от 05.05.2021г., постановено по ч. гр.
д. № 5979 по описа за 2021г. на РС – Пловдив, XV гр. с., с което се отхвърля
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
вх. № 17583/09.04.2021г., подадено от РЗОК-Пловдив, Булстат:
1218582201572 срещу „Медицински център Хипоталмус“ ООД, ЕИК
*********.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист,
съобразно подаденото заявление.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Фаня Рабчева
Действително съгласно чл. 269 АПК публичните вземания, породени от
4
изпълнителните основания по чл. 268 АПК се изпълняват по реда на ДОПК, а
частните вземания на държавата и общините – по реда на ГПК, в каквато
насока е и разпоредбата на чл.163 ДОПК. С представената Писмена покана се
обосновава характерът й на ИАА съгласно чл. 76а и чл. 76 б ЗЗО и чл. 21, чл.
268 и чл. 269 АПК, за който се сочи, че удостоверява частно държавно
вземане и касае покана за връщане на суми за извършени без правно
основание разходи за медицински дейности.Тези вземания обаче се определят
от съдебната практика на Върховния административен съд като публични
вземания, а не частни, изхождайки от „характера на индивидуалните
договори, сключвани с НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, които
не са гражданско правни по своето естество, тъй като не се сключват по
взаимно съгласие между равнопоставени лица. Създаденото правоотношение
между държавен орган, натоварен с властнически правомощия и лечебното
заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от
административното право.Поради това се приема, че тези вземания на НЗОК,
произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински
дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя за
спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не
подлежат на събиране по граждански ред”. /в тази насока изрично Решение
№6694 от 19.05.2014г на ВАС по адм.д. № 13395/ 2013г., IV отд./.
Следователно неприложим се явява гражданско правния ред, вкл. по реда на
чл. 417, т. 1 ГПК в заповедното производство за претендираните вземания от
заявителя.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5