№ 136
гр. С., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500149 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решениe № 57/28.02.2025 г. по гр. д. № 1412/2024 г. С.ски
районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани кумулативно и
обективно съединените осъдителни искове, предявени от Л. И. Д. срещу
Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“ – гр. С., както следва:
Иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ за сумата от 2 234, 28
лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс
№ Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. брутно
трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 16.07.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска, до
окончателното плащане, както и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 2
от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница в размер на 310, 31 лева за
периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.
Иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ за сумата от 1 412, 57
лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по
Анекс № ДО1-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г.
обезщетение за 86 работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното плащане и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от
1
ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница в размер на 196, 19 лева за
периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.
Иск с правно основание чл. 422 ал. 3 от КТ за сумата от 3 795 лева,
представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс №
ДО1І192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г.
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11
брутни заплати, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата
на предявяване на иска до окончателното плащане, както и акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница в
размер на 527, 07 лева за периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.
Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 080 лева.
Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищцата Л. И.
Д., чрез пълномощник адв. В.П., с оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че както в Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, така и в Анекса към КТД не е предвидено увеличението на
възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на
издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, поради което
стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно
действие, не следва да се прилага; изменението на КТД с анекса следва да се
прилага към всички работници/служители, които към 2023 г. са полагали труд
по трудово правоотношение. Твърди се, че след като страните по КТД
преуреждат възникнали в предходен период правоотношения, то това
преуреждане следва да се отнася за всички, които към 01.01.2023 г. са
полагали труд по трудово правоотношение.
Сочи се в жалбата, че следва да се съблюдава принципа на
равенството, като се прави позоваване на редица решения на
Конституционния съд. По повод приетото относно спазване на разчети за
средства и утвърдени бюджети са прави позоваване практика на ЕСПЧ,
приемаща, че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите е
недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за сметка
на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде
върху държавата.
Твърди се във въззивната жалба, че обратното тълкуване на анекса
и отказа за изплащане на полагащо се трудово възнаграждение е
дискриминационно третиране, което е притовоправно и е форма на
злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Прави се позоваване на съдебни решения
на ОС – Бургас и ОС – Русе. Твърди се, че преобладаващата съдебна практика
2
приема тези искове за основателни, както и че се наблюдава уеднаквяване на
практиката, като се цитират решения на окръжни съдилища, като се цитират и
подробно редица решения на различни съдилища. Сочи се също, че има и
тълкувания, че дори изобщо не е нужно да бъдеш член на синдикална
организация, защото увеличението е предвидено за всички работещи,
независимо дали са членове на СО или не, като са цитирани редица решения
на различни съдилища.
Прави се позоваване и на Решение № 40 по В. гр. д. № 8/2025 г.а
на ОС – С. и Решение № 231 по гр. д. № 357/2024 г. на РС – М.. Изнесена е и
статистика на уважени искове по съдилища.
В заключение се сочи, че извън правната страна на спора,
съществуват и правни принципи, които имат по-висока ценностна значимост –
принципите на гражданското право и процес и принципа на добросъвестност,
справедливост и равенство на страните, като в тази връзка се изтъкват
приносите и заслугите на ищцата като учител и педагог с дългогодишен стаж.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменоно
обжалваното решение и се уважат изцяло исковите претенции; претендира са
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“ гр. С., чрез
пълномощник адв. Е.Р., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се
изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
В отговора се твърди, че разминаването в тезите на страните е
породено от възприемането,че се касае за договорни, а не за публични
отношения. Твърди се, че във въззивната жалба се прави позоваване на
практика на наднационална юрисдикция, която обаче се отнася до спорове,
свързани с накърнени права на граждани в рамките на публичноправни
отношения и тези разрешения не следва да се пренасят в отношенията между
страните в настоящото производство.
Твърди се, че представеното становище на МОН е конкретизация
на волеизявлението на една от страните при сключване на Анекса от
10.08.2023 г. Според възиваемия спрямо този анекс следва да се прилагат
общите правила на ЗЗД, които биха се дерогирали единствено от специална
законова разпоредба, каквато в случая липсва; самият факт, че е налице
разминаване между официалните становища на страните по анекса
свидетелства за липса на съгласие по този аспект на регламентираните с
анекса отношения и следователно – липсва основание за съществуване на
претендираните имуществени права. Твърди се, че регулацията в КТД на
отношения с обратна сила би противоречала на закона в случай, че тя е
насочена към изменение на вече прекратени трудови правоотношения.
Прави се позоваване на Решение № 726/28.06.2024 г. по В. гр. д. №
726/2024 г. на ОС – Варна, като се сочи, че доколкото ищцата е нямала
качеството на работник/служител към момента на подписване на Анекса от
3
10.08.2023 г., поради което и не би могла да се ползва от него; всички лица,
които са напуснали системата на средното образование преди 10.08.02023 г. не
би трябвало да бъдат обхванати от тази норма – те вече нямат трудово-правна
връзка с институцията, в която са работили, ,което прави невъзможно
директорът да издава каквито и да е било актове, касаещи промяна във вече
несъществуващо трудово правоотношение и каквито актове КТ не допуска.
Допълва се, че към 10.08.2023 г. ищцата не е била и член на учителски
синдикат.
Развиват се доводи в отговора, че е недопустимо в случая
прилагане на разширително тълкуване, което е недопустимо за обратна сила,
която е изключение в правото, а и защото няма еднопосочна воля по този
въпрос между страните, подписали анекса към КТД. Сочи се, че са налице и
други съображения, свързани с бюджетния аспект, като следва да се има
предвид и цента на колективното договаряне – уговаряне на по-добри условия
на труд като форма за стимулиране и задържане на работещите в системата на
образованието, през която призма не може да се говори за наличие на
дискриминация спрямо лицата, излизащи от системата. Прави се позоваване
на практика на ВКС.
Сочи се в отговора, че самата ищца признава за съществуването на
неясноти в Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, както и в
процесния анекс относно прилагането на изменението с обратна сила, като се
сочи, че е налице неяснота относно основанието, на което ищцата претендира
правото си.
В отговора се сочи, че цитираните в жалбата принципи касаят
отношения между частноправни субекти и субекти на публичната власт, а в
настоящия случай нито се касае за публично правоотношение, нито
цитираните принципи биха били накърнени от осъществяването на
застъпваната от ответника теза; страна по КТД е Министерство на
образованието и науката, но като равнопоставена страна. Сочи се, че сред
субектите, договорили процесния анекс, са представителните организации на
работниците, поради което не може да се приеме, че е налице неравно
третиране, тъй като липсва елемент на едностранност и властност на
установената воля, с която частноправните субекти са задължени да се
съобразят.
В отговора се оспорват твърденията за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно; претендират се разноски за въззивната инстанция.
Прави се искане за приемане като доказателства приложени към
отговора становища на МОН.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. От
пълномощникът й адв. В.П.а е депозирано писмено становище, с което
поддържа въззивната жалба.
4
За въззивемия пълномощникът адв. Е.Д.-Р. оспорва въззивната
жалба.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната
жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, а по същество съобрази следното:
По делото безспорно е установено, че ищцата Л. И. Д. е полагала
реално труд в Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“ гр. С.
като старши учител с основно трудово възнаграждение в размер на 1 666 лева,
допълнителни възнаграждения – за трудов стаж и професионален опит в
размер на 633, 08 лева и за ІV ПКС 35 лева, до 16.07.2023 г., когато трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10
от КТ.
От издадената от Независим учителски синдикат служебна
бележка от 05.11.2024 г. е видно, че ищцата до 16.07.2023 г. е членувала в СД
на НУС при ППМГ „В. Левски“ гр. С.. Независимия учителски синдикат е
страна по КТД и Анекс към него от 10.08.2023 г.
Не е спорно, а и от представения Анекс от 10.08.2023 г. към КДТ
от 06.12.2022 г. се установява, че текстът на чл. 27 е изменен, като за
системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Ал. 2 на чл. 27
предвижда, че осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само
за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати
на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл.
27, ал. 3, т. 2, индивидуалните основни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
страните и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15%.
Спорът в настоящото производство се свежда до отговора на
въпроса дали анексът от 10.08.2023 г. има приложение и по отношение на
лицата, които към този момент вече са били с прекратени трудови
правоотношения. Формирана е противоречива практика по този въпрос по
идентични казуси.
Така например, в Решение № 397/16.10.2024 г. по в. гр. д. №
5
525/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, Решение № 242/14.10.2024 г.
по в. гр. д. № 361/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, Решение №
283/04.10.2024 г. по в. гр. д. № 416/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен,
Решение № 166/30.12.2024 г. по описа на ОС - Кърджали по в. гр. д. №
251/2024 г., Решение № 40/13.02.2025 г. по описа на ОС - С. по в. гр. д. №
8/2025 г., Решение № 80/04.04.2025 г. по описа на ОС - Перник по в. гр. д. №
53/2025 г., Решение № 38/07.02.2025 г. по в. гр. д. № 680/2024 г. по описа на
ОС - Перник, Решение № 170/11.12.2024 г. по описа на ОС - Ямбол по в. гр. д.
№ 263/2024 г., Решение № 156/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 250/2024 г. по описа
на ОС – Кърджали и др. е възприето, че и на лицата, напуснали системата в
периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в
увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално
отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според
чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или
служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на
образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. –
10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното
възнаграждение за реалната престация. Не може да бъде споделена тезата на
ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови
правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка
за реализиране на посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на
практиката на ВКС. В решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4760/2017 г., III гр. о., изрично е прието, че "обратното действие преурежда по
нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат
преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно
положението на работниците или служителите.
С изменението от 10.08.2023 г. се предвижда изменение в
съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната
дата, посочена в анекса – 01.01.2023 г., считано от която следва да бъдат
увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието.
Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент, считано от
01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите
му. Страните по КТД изрично са се договорили, че увеличението на
6
минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това
е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните
критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно
посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на
лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са
отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото
си правоотношение.
В цитираните решения е посочено още, че ако се възприеме, че
лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в
периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното
увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди
датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното
неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят
и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители
са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, съответно в
един и същ обем. Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от
10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната
длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие
длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. – датата на подписване на
допълнителното споразумение към КТД.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата не засяга правното й положение към по-ранния момент на
приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса
са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
От друга страна, налице е съдебна практика и в противен смисъл,
която е обективирана в Решение № 369/22.04.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, Решение № 726/27.06.2024 по в. гр. д. №
726/2024 г. по описа на ВОС, Решение № 1422/17.12.2024 г. по в. гр. д. №
2232/2024 г. по описа на ВОС, според която съгласно изменения с Анекса от
10.08.2023 г. текст на чл. 27, ал. 2 КТД, за заетите в системата на
7
предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия
персона в системата на предучилищното и училищното образование е
предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни
заплати, както и на съответните разходи за осигурителните им вноски, които
се осигуряват от държавния бюджет. Анексът в чл. 27, ал. 2 използва терминът
"заети в системата на предучилищното и училищното образование", а в чл. 27,
ал. 3 се посочва, че част от средствата осигурени от държавния бюджет са за
увеличение на работните заплати на "работещите" в системата на
образованието. И двата термина обозначават актуалност на трудовата заетост
/сегашно време/, което дава основание да се приеме, че кръгът на ползващите
се лица са тези, които изпълняват трудовата си функция, т. е са в трудово
правоотношение, към датата на приемането му. Ако целта на изменението бе
да бъде актуализирано /увеличено/ възнаграждението на всички лица в
системата на образованието считано от 01.01.2023 г., без оглед дали тяхното
правоотношение е действащо или прекратено, тогава тази цел е следвало да
бъде терминологично или смислово обоснована с посочване, че касае всички
лица, "заети" към посочената задна дата – 01.01.2023 г. В случая такова
отразяване липсва. Допълнителен аргумент в посока на възприетото
тълкуване е и фактът, че в изменения с Анекса текст на ал. 3 на ал. 27 от КТД
се предвижда, че се гарантират минималните основни заплати на
педагогическите специалисти, "които отговарят на изискванията за заемане на
съответната длъжност", което означава, че касае служители, които са в трудово
правоотношение към момента на сключване на анекса, а не такива с
прекратено правоотношение, доколкото към тях няма как вече да има
"изисквания за заемане на длъжността". Именно на това основание следва да
се приеме, че посочената задна дата - 01.01.2023 г. не следва да се тълкува
като разширяване на кръга на правоимащите, а като посочване на периода, от
който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица –
"заети" и "работещи", към които Анексът е приложим. В този смисъл
неоснователни са твърденията на ищцата, че посочената "задна дата"
представлява придадено "обратно действие" на Анекса и по същество
представлява "уговорено друго" в КТД съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ досежно
момента на влизането му в сила. Дори да се приеме, че предвидената
възможност в чл. 54 от КТ за уговаряне на различен момент за влизане в сила
на КТД от деня на сключването му, може да касае отделна негова клауза, а не
8
целия договор, в случая коментираната дата на изменението 01.01.2023 г. не се
явява "задна дата" спрямо датата на влизане в сила на КТД – 26.11.2022 г.,
посочена в ПЗР.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, посочени в
първата група от цитираните решения. С приетия анекс е придадено обратно
действие на текстът на чл. 27 от КТД, считано от 01.01.2023 г. Виждането, че
тази задна дата е приложима само за заетите към момента на сключването на
анекса не намира опора в самия анекс, а се извежда от практиката,
обективирана във втората група решения, по тълкувателен път.
Следва да се отбележи обаче, че съгласно чл. 20 ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. В случая, очевидно е, че текстът на анекса е изключително не добре
формулиран и предполага различно тълкуване на смисъла, в който са вложили
подписалите го. Нещо повече. В дадени незадължителни тълкувания -
Становище на КНСБ /достъпно в Интернет/ и писма от МОН се съдържат
коренно различни виждания на самите страни по КТД и Анекса към него
относно приложимостта на последния спрямо лицата с вече прекратени
трудови правоотношения. Страните по КТД имат коренно различни представи
относно заложеното в подписания от тях анекс и по отношение на кои лица
има действие същият, което е намерило израз и в неясната му формулировка,
предпоставяща варианти за прилагането му и в единия, и в другия смисъл.
Това, от една страна, е недопустимо, а от друга – наличието на такава
непрецизност не следва да бъде тълкувана в ущърб на служителя, който вече е
престирал труда си на работодателя, наред с тези служители, които
продължават да имат действащи трудови договори. Още повече, че към датата
на момента на увеличението, която е 01.01.2023 г., ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното училище /а разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Анекса, цитирана по-горе в изложението, гласи следното: "индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента
на увеличението, тоест към 01.01.2023 г.,... се увеличават... "/.
Настоящият съдебен състав намира, че изменението на КТД,
извършено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., следва да намери приложение и
за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са
с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са
9
предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от
01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е
ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент
правоотношения между страните по КТД. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за
нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда (редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно
минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти като за педагогически специалист на
длъжността старши учител е предвидена сумата от 1763 лева (до
последващото изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от
Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен
вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. С това
законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент
правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на
КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основното
възнаграждение за дължността на ищцата на същата стойност - 1763 лева,
приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се
прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на
нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона - да са страни
полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД
по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се
предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищцата, която
е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в
Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си
заплата. Последващо прекратяване на трудовото правоотношение не засяга
правното положение към по-ранния момент на приложимост на промяната.
Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между
страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано
от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала
10
ищцата. Щом увеличението е разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за
всички работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки
който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е
фактът, че ТПО е прекратено по-късно. С оглед на това следва да се има
предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със задна
дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г.
В процесния случай правните субекти, полагали труд като
педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се
намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали
трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са
съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по
естеството си труд, за идентични длъжности и при едни работодатели. Поради
това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с обратно
действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му –
10.08.2023 г. Принципно страните по един договор може да се съгласяват за
постигане на различни правни резултати, но такива, които са разрешени от
закона. В тази връзка следва да се прецени дали законът разрешава правният
ефект на преговорите и постигнатите споразумения на синдикално ниво в
бранша да бъде отнесен към задна дата. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1
от КТ КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго, като разпоредбата не е императивна, доколкото разрешава на
страните по КТД да договарят относно началния срок, от който ще породи
действие договора. Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите
/01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона – да са страни по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат
по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло
съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Последващото прекратяване на
трудовото му правоотношение, не засяга правното му положение към
поранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Затова
ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи
11
предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на
работната заплата, както и размера на съответните обезщетенията,
изчислявани на базата на увеличената работна заплата. Не се споделят
изложените от възражения, че трудово възнаграждение в по-висок размер би
могло да се изплати въз основа на допълнително споразумение между
страните, доколкото по арг. от чл. 118, ал. 3 от КТ сключването на такова
споразумение – за увеличение на работната заплата на служителя, не е
необходимо.
Относно размера на претенциите съдът цени изцяло заключението
на вещото лице К. по приетата без възражения от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно експертизата разликата между изплатените и
полагащите се на ищцата суми, изчислена на база Анекс Д01-192 към КТД е
следната: брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. е в размер на 2 234, 28 лева и лихва 310, 31 лева;
обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ за 86
работни дни е в размер на 1 412, 57 лева и лихва 196, 19 лева; обезщетение
при придобито право на пенсия в размер на 3 795 лева и лихва 527, 07 лева.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо това се постанови
уважаване на исковата претенция, като ответникът по иска следва да заплати
на пълномощника на ищцата адв. В.П.а адвокатско възнаграждение за двете
инстанции общо в размер на 2 160 лева. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС – С. разноски за СИЕ в размер на 200 лева, както и ДТ в
размер на 508, 52 лева.
Поради това С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 57/28.02.2025 г. по гр. д. № 1412/2024 г.
на С.ски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“
гр. С., БУЛСТАТ 00608351, гр. С., ул. „Никола Филипов“ № 2, да заплати на Л.
И. Д., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.Х.“ № 6 следните суми: по иска с правно
основание чл. 128 т. 2 от КТ сумата от 2 234, 28 лева /две хиляди двеста
12
тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. брутно
трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 16.07.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска, до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху тази главница в
размер на 310, 31 лева за периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.; по иска с
правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 1 412, 57 лева /хиляда
четиристотин и дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс №
ДО1-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г.
обезщетение за 86 работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното плащане и мораторна лихва върху тази главница в размер на
196, 19 лева за периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.; по иска с правно
основание чл. 422 ал. 3 от КТ за сумата от 3 795 лева /три хиляди
седемстотин деветдесет и пет лева/, представляваща разликата между
изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО1І192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно
образование № ДО1-269/06.12.2022 г. обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2024 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху тази главница в
размер на 527, 07 лева за периода 27.11.2023 г. – 26.11.2024 г.
ОСЪЖДА Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“
гр. С., БУЛСТАТ 00608351, гр. С., ул. „Никола Филипов“ № 2, да заплати на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат В.П. адвокатско възнаграждение за
двете инстанции общо в размер на 2 160 лева.
ОСЪЖДА Профилирана природо-математическа гимназия „В.Л.“
гр. С., БУЛСТАТ 00608351, гр. С., ул. „Никола Филипов“ № 2, да заплати в
полза на РС – С. разноски за СИЕ в размер на 200 лева, както и ДТ в размер на
508, 52 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14