Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.05.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3474/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на П.на Р.Б.да заплати на Т.С.А.
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето
е било оправдано с влязла в сила присъда №15/15.01.2019 г., по НОХД № 3940/2018
г. по описа на СГС, Н.О., 17 състав, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.06.2020 г. (уточнена с молба от 05.01.2022 г.)
Ищецът твърди, че с горепосочената присъда е
бил признат за невиновен за това, че на 11.01.2017 г. в периода от време от
около 07:00 до 09.00 часа в гр. София (на разклона на околовръстен път и кв.
„Кумарица“ в посока кв. „Околовръстен път“) в качеството на длъжностно лице,
което заема отговорно служебно положение - полицейски орган - полицай, младши
автоконтролъор – първа степен в отдел „Пътна полиция“ 02 сектор, 01 група при
Столична дирекция на вътрешните работи, осъществяващ административно-контролна
дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля М.Д.Г.,
в съучастие като помагач с Г.А.Ш.(като извършител), поискал и приел от св.
Георгиев дар, който не му се следва – 20 (двадесет) лева - застанал пред
служебния автомобил, в обсега на служебната камера на автомобила, за да попречи
на видимостта на извършваната проверка от Ш., с цел да не извърши действие по
служба - да състави акт за установяване на административно нарушение по Закона
за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане при управлението на
моторното превозно средство - л. а „ Нисан Микра“ с ДК № ******, преминало
непрекъсната осева линия и навлязло в насрещното платно, допуснато от
свидетеля, като е оправдан за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. с
чл. 301, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Излага, че за горепосоченото деяние е бил
привлечен за обвиняем и му е взета мярка за неотклонение по следствено дело №
34/2017 г. по описа на СО - СГП, гр. София, на 24.10.2017 г., като на
05.08.2018 г. срещу него е внесен в Софийски градски съд обвинителен акт, по
който е образувано горепосоченото наказателно дело. Първоинстанционната
оправдателна присъда била протестирана пред Софийски апелативен съд от
ответника и потвърдена с решение № 78/27.02.2020 г. по ВНОХД № 523/2019 г., по описа на САС, 6-ти
въззивен състав.
Твърди, че през продължилото две години и
четири месеца наказателно производство (от 24.10.2017 г. до 27.02.2020 г.), а и
понастоящем, търпи неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни
емоционални преживявания, унижения, притеснения, психически тормоз, перманентно
състояние на тревожност и несигурност, продължително безсъние, непрекъснат
страх от изхода на делото, неудобства и унижения. Дългогодишният стрес,
нарушаването на обичайния му ритъм на живот, постоянното чувство на несигурност
и психическото напрежение в резултат на повдигнатото му обвинение, осъдителната
присъда, страхът да бъде лишен от свобода и да не може да упражнява професията
си, както потенциалната възможност да плати една значителна сума като глоба, са
го засегнали дълбоко и сериозно и влошили силно
психическото му и емоционално състояние. Сочи, че за преодоляване на
тези отрицателни емоции се наложило да потърси специализирана помощ от
психолог, като по време на наказателното производство неколкократно се е влошавало
и здравословното му състояние - получавал главоболие, световъртежи и гадене,
тежест в сърдечната област, повишаване на кръвното налягане.
Ответникът П.на Р.Б.в писмения отговор по реда
на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва присъдата
на СГС да е влязла в законна сила, тъй като върху приложеното към исковата
молба заверено копие от присъдата на СГС е положен правоъгълен печат на съда с
отбелязване, че същата е влязла в сила на 27.02.2020 г., но потвърждаващото я
Решение № 78 от 27.02.2020 г. по ВНОХД № 523/2019 г. по описа на САС, 6 -
състав, видно от диспозитива на същото, е подлежало на касационна проверка по
жалба или протест от прокурора в 15-дневен срок от съобщението, че е изготвено
решението.
Оспорва наличието на описаните от ищеца
негативни чувства и преживявания, както и че са били предизвикани от
поведението на ответника извън предвидените в НПК процесуални способи за
доказване на извършеното деяние, за което липсвали и представени доказателства
за отменени като незаконосъобразни негови действия. Сочи, че с привличането му
като обвиняем е била взета най - леката мярка за неотклонение „Подписка“, не му
е била налагана забрана да пътува извън страна, както и временно отстраняване
от заеманата длъжност, нито е бил освободен от същата.
Оспорва като недоказани и твърденията на
ищеца, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили влошаване на
здравословното му физическо и психическо състояние, уронване на доброто му име,
честта и достойнството му. Не се и твърдяло това да е вследствие на медийно
отразяване на случая му в пресата.
При условията на евентуалност възразява срещу размера на
претендираното обезщетение като силно завишен с оглед продължителността на
наказателното производство в досъдебното производство, като считано от първото
привличане на обвиняем с дата 24.10.2017 г. до внасянето на делото с
обвинителен акт от 05.08.2018 г. е продължило около 9 месеца, а обвинението е
било за престъпление, извършено в съучастие, което е форма на усложнена
престъпна дейност, доколкото подлежи на установяване и доказване деянието на
всеки от съучастниците и само по себе си предпоставя фактическа и правна
сложност на делото. Счита, че не носи отговорност за продължителността на
наказателното производство в неговата съдебна фаза, която в случая е продължила
около година и половина, доколкото не разполага с процесуални възможности да
дисциплинира страните и другите участници в процеса. Оспорва претенцията за
лихва за забава, считано от 27.02.2020 г., тъй като липсвали сигурни
доказателства дали и кога е влязла в сила оправдателната присъда.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Към датата на приключване на устните състезания между страните не
съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните
в исковата молба факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, взетата мярка за
процесуална принуда и продължителността на наказателното производство,
завършило с оправдателна присъда още на първа инстанция. Тези обстоятелства се
установяват и от съдържанието на приложените към исковата молба доказателства.
Във връзка с първоначалните възражения, релевирани в отговора на исковата
молба, с молба от 05.01.2022 г. ищецът е представил и съдът е приел като
доказателство по делото присъда №15/15.01.2019 г., по НОХД № 3940/2018 г. по
описа на СГС, Н.О., 17 състав, на която е отбелязано, че е влязла в сила на 02.06.2020
г. В тази връзка ищецът е уточнил, че претендира законна лихва именно от тази
дата.
Установява се от постановление от 24.10.2017
г. по сл. дело №34/2017 г., по описа на СО-СГП, че Т. Стефано А. е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. с чл.
301, ал. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“, а на
03.11.2017 г. е разпитан в това му качество.
По внесен от П.обвинителен акт от 05.08.2018
г. срещу ищеца и втория обвиняем Г.А.Ш.е образувано пред Софийски градски съд
делото НОХД № 3940/2018 г. по описа на СГС, Н.О., 17 състав, приключило с
оправдателна присъда №15/15.01.2019 г.. Последната е била протестирана на 21.01.2019
г. от ответника пред Софийски апелативен съд и потвърдена с решение №
78/27.02.2020 г. по ВНОХД № 523/2019 г.,
по описа на САС, 6-ти въззивен състав.
Според показанията на доведения от ищеца
свидетел С.П.Ш., с когото са приятели от близо 20 години, като до 2010 г. са били
съседи, в края на 2017 г. или началото на 2018 г. ищецът му е споделил, че има
проблеми в работата и че е обвинен за вземане на подкуп. Твърди, че до този
момент се събирали често – поне веднъж седмично в компания с още 4-5 души, като
след това е станал затворен, тъжен и притеснен. Останалите от компанията,
въпреки че не му споделили да имат негативно отношение към ищеца, според
свидетеля, са започнали да го избягват заради воденото наказателно
производство. Споделено му било от Т.А., че колегите му на
работа били настроени срещу него.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако
лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна.
За уважаването на предявения иск е необходимо кумулативно наличието на следните
предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление;
оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени
и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява, който не е абстрактен, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на
увреждането на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или
за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на
взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и
публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда
при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай, че от
повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да
бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на
иска, като тежестта за оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата
страна (така и решение №92/03.05.2022 по дело №3119/2021 г. на IV ГО на ВКС).
За случаите, при които незаконното обвинение е
за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия/подсъдимия, следва да се прецени как се е отразило то върху
възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета
и името на професионалист. Това заключение се основава на разбирането, че при
определени професии, измежду които и тези на полицейските служители,
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на
законите са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи
подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение
върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната
професионална реализация (така в решение № 344 по гр.д. № 2378/2014 г., IV г.о.
и решение № 86 от 29.05.2019 г., по гр. д. №2586/2018 г. IV ГО на ВКС).
В случая се доказват всички елементи от
фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за неимуществени
вреди. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 302, т. 1, вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, за което е оправдан
на първа инстанция, потвърдена от въззивната инстанция. Това обстоятелство само
по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да
породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което
се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Отделно от
това, следва да се съобрази тежестта на процесното обвинение, което е за тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, с възможност да се наложи глоба в
размер на 25 000 лв. и конфискация на имуществото до ½. Повишаване
обема и интензитета на търпените негативни чувства, изразяващи се в стрес,
напрежение, чувство на несигурност, които съдът намира, че житейски са от естество
да доведат ищеца и до известно ограничаване контактите му с околните, са
обусловени и от обстоятелството, че лицето е обвинено в престъпление по служба
и то в качеството му на полицейски служител. В този смисъл отразеното в
съдебната психологическа експертиза, че Т.А. е тип личност, за която е важна
справедливостта, честолюбива е, стреми
се към успех, е аргумент да се приеме, че неоснователно повдигнатото му
обвинение е от естество да му причини емоционален дискомфорт над обичайния.
Засягането честта и достойнството посредством обвинение в престъпление на лице,
към което обществото поначало има по-завишено изискване да спазва закона и
каквото самото лице следва да си е поставило за цел предвид заеманата от него
длъжност на полицейски служител, е по-силно от това, което поначало търпи всеки
обвиняем. Извод за това е и приложеното към исковата молба психологическо
изследване от 02.12.2020 г., което сочи, че лицето е търсило професионална
медицинска помощ в момент, следващ приключването на воденото срещу него
наказателно производство, като това обстоятелство кореспондира и със
заключението на вещото лице В., че продължителността на събитието от около две
години и половина, характеризира преживяното като стресов източник от висок
порядък, довело до интегриране на събитието в неговия живот. В тази насока от
значение е и чистото съдебно минало на лицето, за каквото не се спори, а и се
установява от посоченото в изготвения от самия ответник обвинителен акт от
05.08.2018 г. Фактът, че му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“ за
периода 24.10.2017 г. - 15.01.2019 г. също следва да се отчете, но при
съобразяване, че тя е най-леката мярка и е засегнала социалния и професионален
живот на ищеца в една много ниска степен.
От друга страна, не се установява повдигнатото обвинение да е повлияло
трайно и необратимо върху здравословното състояние на лицето, извън вече
коментирания в по-висока степен емоционален дискомфорт. Според приетата по
настоящото дело, без възражения от страните, съдебно-психологическата
експертиза понастоящем е налице адаптивно справяне с последиците от процесното
събитие, което се е случило постепенно, поетапно и ищецът функционира на добро
социално и личностно ниво. Необходимо е да се има предвид постановената още на
първа инстанция оправдателна присъда, която е от естество да намали интензитета
на последващите емоционални страдания. Съдът дава вяра на свидетелските
показания, че ищецът е станал по-затворен, притеснен и некомуникативен след
момента на привличането му като обвиняем, тъй като това състояние се явяват
логична последица, която може да настъпи при всяко лице, обвинено в
престъпление, а и като се отчитат личностния му психологически профил, даден от
СПЕ, факта, че е с чисто съдебно минало и че работи в структурите на МВР. Не следва
да бъдат кредитирани показанията относно изнесеното, че приятелите на ищеца са
се отдръпнали от него вследствие на повдигнатото обвинение, тъй като свидетелят
базира тези свои изводи изцяло на субективните си усещания, без да сочи
конкретни обстоятелства от обективното поведение на другите лица от тяхната
компания, включително без някое от тях да му е споделяло подобно мнение.
Недоказани са и твърденията, че колегите на ищеца са променили коренно
отношението си към него, а свидетелските показания в тази насока са базирани не
на лични впечатления, а на споделеното от самия Т.А.. Доколкото в исковата
молба липсват твърдения, а по делото няма и данни, обвиняемият да е
преустановил изпълнението на служебните си задължения, следва да се приеме, че
повдигнатото обвинение не е засегнало професионалната му сфера и възможност за кариерно
развитие. Предвид че обвинението не е медийно отразено и при липсата на други
доказателства, недоказано е и поддържаното при предявяване на иска, че е
пострадало доброто му име в обществото.
От значение е активната възраст на подсъдимия (45 г.) към момента на
привличането му като обвиняем, както и социално-икономическите условия на живот
в страна, както и общата продължителност на наказателното производство, която е
около две години и четири месеца и в рамките на разумния срок. Всички така
разгледани обективни обстоятелства мотивират съда да приеме, че общественият
критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на
обезщетение в размер на 5500 лв. Тази сума съответства на доказаните
действително претърпени нематериални вреди, като следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния ѝ
субституент – П.на Р.Б.за заплащане на обезщетение само по себе си също има
ефект на репарация за ищеца и в този смисъл размерът на определеното
обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване.
Предвид задължителните указания, съдържащи се
в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от
действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават
окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на оправдателната присъда и оттогава
държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението. С оглед
влязлата в сила на 02.06.2020 г. оправдателна присъда, искането за присъждане
на законна лихва върху определеното обезщетение съдът намира за основателно.
При този изход на спора ищецът има право на
разноски, като на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следва да му бъде присъдена
държавна такса от 10 лв., както и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от 183,33 лв. съобразно уважената част от иска. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като заплатените 1000 лв. са под минималния размер от 1430 лв., изчислен по
реда на чл. 7, ал. 2 ,т. 4 от НМРАВ.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд първоначално поетити от бюджета на съда разноски за депозит за
съдебно-психологическа експертиза, в
размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.на Р.Б.с адрес гр. София, бул. „******, по иск с правно чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Т.С.А. с ЕГН **********,***, сумата от 5500 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление,
за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда №15/15.01.2019 г., по
НОХД № 3940/2018 г. по описа на СГС, Н.О., 17 състав, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.06.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5500 лв. до 30 000 лв.
ОСЪЖДА
П.на Р.Б.с адрес гр. София, бул. „******, да заплати на Т.С.А. с ЕГН **********,
съдебни разноски в общ размер на 193,33
лв.
ОСЪЖДА
П.на Р.Б.с адрес гр. София, бул. „******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд първоначално поетите от бюджета на съда разноски за
депозит за съдебно-психологическа експертиза, в размер на 300 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: