Решение по дело №5373/2018 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

1170/13.6.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 29.05.2019 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 5373 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Р.5“ ЕООД, представлявано от*, против Наказателно постановление № 03-010404 / 19.09.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Р.5” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.   

         С жалбата се твърди, че описаното в постановлението нарушение не е извършено, тъй като не били установени всички признаци на наличието на трудово правоотношение. Сочат се и множеството доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на връчване на издаденото постановление на адрес, различен от този посочен като такъв за кореспонденция. Твърди се, че с работника има сключен граждански договор. Иска отмяна на постановлението.

             В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. Р. отново пледира  постановлението да бъде отменено.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от  фактическа  страна следното:        

           На 27.08.2018г. служители на Д „ИТ”-Варна, една от които св. Р.П., в изпълнение на служебните си задължения и по повод на постъпил сигнал, извършили проверка  на сградата на СУ „Д*“, намираща се в гр.Варна, ул.“Русе“ № 2, където работници от „Р.5“ ЕООД се извършвали реконструкция и основен ремонт. На място св. П. установила, че в самата сграда има работници, които извършват строително-монтажни работи. На всички работещи на обекта свидетелката П. раздала декларации, които те собственоръчно да попълнят. Един от работниците, който попълнили декларация бил св.М.Х.. Той попълнил дадената му декларация, като в нея посочил, че работи като куфражист от 27.08.2018г. с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с почивни дни събота и неделя, с уговорено трудово възнаграждение от 495лв. Работникът заявил, че има трудов договор. Служителите на Д”ИТ”-Варна насрочили и допълнителна документална проверка. При нея се установило, че между „Р.5“ ЕООД и Х. няма сключен трудов договор. Тогава било направено възражение, че с работника е сключен граждански договор.

          Поради това против „Р.5” ЕООД  бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството  на работодател   на  27.08.2018г. е допуснало до работа М.Х.  на длъжност „  куфражист”,   с определено работно място  - реконструкция и основен ремонт на сградата на СУ „*“-Варна, с определено работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и уговорено възнаграждение,  без да е сключен трудов договор в писмена форма  между страните по трудовото правоотношение.   Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2  от КТ. При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени.  В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които извършеното нарушение било оспорено и било посочено, че не бил ясен механизма на проверката и как било установено, че лицето действително е престирало работна сила в полза на работодателя. В заключение било формулирано искане издадения акт да бъде отменен. Тези възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни.

            Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  административно – наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по  чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1  и наложил на  „ Р.5” ЕООД   наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5  вр. чл.414 ал.3 от КТ. 

            В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Р.П.- свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелката бе категорична, че лично е възприела как работника е осъществявал трудови функции. По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна до разпит св.М.Х., чиито показания съдът частично кредитира. Свидетелят пред съда категорично заяви, че той не е попълнил представената по делото декларация. Твърди, че е казал на проверяващите, че незнае какъв договор има и действително към момента на проверката е работел на обекта по изработването на куфраж.  Сочи, че е разбрал, че има „граждански договор“ за изработването на куфража на обекта. Поради категоричното твърдение на свидетелят, че не той е попълнил представената от служители на ДИТ Варна декларация съдът назначи по делото съдебно графологическа експертиза, която даде заключение, че ръкописният текст и подписа в декларацията са изпълнени от Х.. Вещото лице е категоричен в заключението си относно авторството на изписания тест в документа. Поради това и съдът напълно кредитира заключението на експертизата и в тази им част не кредитира показанията на работника Х..

  Установеното от писмените и гласните доказателства възлагане от страна на „Р.5“ ЕООД гр. Варна на Х.  изработка на куфраж в обекта не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор или договор за изработка. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение съществено значение има обстоятелството лицето  осъществявало ли е определени трудови функции – полагане на куфраж, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Работникът не е участвал в изпълнението на възложената му задача с нищо друго, освен с труда си, за което е било уговорено и възнаграждение. Безспорно установено е, че работата е осъществявана с техника, предоставена от дружеството. Не може да се приеме, че изпълнителят на дейността по изработване но куфража е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността под ръководството на възложителя на работата / изпълнявал е указанията на строителния техник и е работил с доставен от дружеството бетон и други материали/. Работникът Х. е изпълнявал указанията на техническия ръководител, извършеното от него се е проверявало от техник т.е. той не е извършвал дейността си самостоятелно, а е изпълнявал конкретно поставени задачи от техническия ръководител на обекта. Същественото в случая е и друго, че КТ не изключва възможност едно лице да бъде наето за извършване на определена работа, арг. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Разграничителният критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или гражданско/облигационно следва да бъде престацията от лицето, извършващо работата – работната сила. Легално определение на това понятие не се съдържа в КТ. Националният статистически институт е дал определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с изследване на заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически действия/усилия. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по-договор за изработка, е обстоятелството, че възложената работа макар и да е била определена по обем и като краен резултат, при изпълнението и не била налице самостоятелност, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ

 отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност – изработка на куфраж, за определен период от време – до завършване на обекта, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място – обект училище „Д. Дебелянов“, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа – дадени указания как да се подготви и излее куфража и др..

Настоящият състав приема за доказано, че работника Х. е извършвал трудова дейност - физическа такава, по изпълнение на възложена му от „Р.5“ ЕООД гр. Варна работа – куфражист, на определено работно място обект училище „Д.Дебелянов“ и уговорено възнаграждение.

         Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

         Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна.Съдът приема, че тя е и подадена в срок с оглед приложените по преписката доказателства за това. 

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от  Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна. То е издадено   в шестмесечния преклузивен срок, като в него са посочени и доказателствата по преписката. Същото съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като наказанието е индивидуализирано. Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни, с което наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

          От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.  От събраните по делото доказателства- показанията на св.П., и тези на свид.Х., от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол и др., по безспорен начин се установява, че работника Х. е изпълнявал трудови функции при извършване на ремонтни дейности на сградата на СУ „Димчо Дебелянов“, осъществявани от „Р.5„ ЕООД   без да е имало сключен трудов договор между страните. Съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа. В случая безспорно е, че от страна на „Р.5” ЕООД тези задължения не са били изпълнени.

            Правилно е била ангажирана отговорността на „ Р.5” ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. 

           Правилно наказващият орган е приел, че   в случая отношенията между Х. и „Р.5” ЕООД са между „ работник”  и „работодател”,  като    дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява  лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1  от КТ независимо от тяхното отстраняване, не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.

Съдът не приема направеното възражение, че НП е било издадено от лице с невалидна материално правна компетентност. В адм. преписка са налице доказателства сочещи, че към момента на издаване на процесното НП Директора на „Дирекция инспекция по труда“ – Варна е бил в отпуск и е бил заместван от Д*.  За времето на отсъствието на директора на основание чл. 84 от Закона за държавния служител е била издадена Заповед № ЧР-1174/27.08.2018г. съгласно която служебните задължение на длъжността директор на ДИТ Варна следва да бъдат изпълнявани от *. Заповедта е издадена съобразно изискванията на чл. 84 Закона за държавния служител сочещ, че заповедта за заместването се издава от органа по назначаването в случая – „Главна инспекция по труда“. Спазена е процедурата по издаване на заповед за заместване и е определено лице което да изпълнява служебните задължение на Директор ДИТ, процесното НП е издадено именно от това лице и поради това съдът приема, че не е налице допуснато процесуално нарушение по издаване на НП и същото е издадено от компетентен орган.

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1от КТ, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „ Р.5” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв. Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на  КТ, за които да са му били налагани санкции. Безспорно е, че в хода на извършената проверка са констатирани нарушения на различни законови разпоредби, но по делото няма данни работодателя да е бил санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към датата на извършване на настоящото нарушение. Поради това,  съдът намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 5000лв. на 1500лв., към минималния предвиден в закона размер,  като счита че това наказание е съответно на извършеното нарушение.    

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010404/ 19.09.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на

„ Р.5” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000 лева на 1500 лева. 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: