Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 08.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
април две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 3016 по описа за 2015г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявен от „С.З.– П.“ АД
срещу Фонд з.г.на в.в б. частичен осъдителен иск с правно основание чл. 23, ал.
1 ЗГВБ (отм.) за сумата 26 000 лв. – част от гарантирания размер от
196 000 лв. на суми за изплащане по влогове в „К.т.б.“ АД по договор за
стандартен срочен депозит №9144/09.02.2009г., договор за стандартен срочен
депозит №9233/09.02.2009г. и договор за стандартен срочен депозит
№9234/09.02.2009г.
Ответникът оспорва иска с възражения, че по
процесните договори за депозити са предоставени привилегировани лихвени условия
в отклонение от обявените от банката условия към вложителите, поради което
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) вземанията по договорите не са покрити
от гаранционната закрила по ЗГВБ (отм.).
Ищецът възразява, че разпоредбата на чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) не е приложима по отношение на процесните договори за
депозит, тъй като: 1) по договорите не са предоставени привилегировани лихвени
условия; 2) ищецът не е уведомен при сключване на договорите, че уговорените
условия изключват гаранционната закрила по ЗГБВ (отм.); 3) уговорените лихвени
условия по договорите не са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на
банката, поради което и съгласно т. 11 от приложение №1 към Директива 94/19/ЕО
сумите по депозитите не са изключени от схемата за гарантиране на влоговете.
Процесните договори за
стандартен срочен депозит №9144/09.02.2009г., №9233/09.02.2009г. и
№9234/09.02.2009г. са приети като писмени доказателства по делото и установяват
възникнали облигационни правоотношения между ищеца и „К.т.б.“ АД, по силата на
които ищецът депозира, а банката приема за съхранение суми от по 60 000
щатски долара за срокове от по шест месеца и срещу задължение за начисляване на
лихва върху депозираните суми с текущ годишен лихвен процент в размер на 4,50 %.
И в трите договора е предвидено, че при липса
на друго изявление на ищеца след изтичане на уговорения шестмесечен срок договорите
продължават своето действие за същия срок и при същите условия с капитализиране
на начислената лихва.
Безспорно е между страните, но се и
установява от приетите писмени доказателства по делото, че към датата на
решението на БНБ от 06.11.2014г. за отнемане на лицензията на „К.т.б.“ АД
(общоизвестен факт) левовата равностойност на вземанията на ищеца срещу банката
за плащане на сумите по трите договора за депозит надхвърля сумата 196 000
лв., която съгласно чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), вр. §5
от действащия ЗГВБ представлява гарантираният размер за изплащане на суми по
влоговете на едно лице, открити в банката с отнета лицензия.
С разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
(отм.) правото на изплащане на гарантирания размер от сумите по влогове в банка
с отнета лицензия е изключено по отношение на лицата, на които са били
предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от
банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.
Условията, които банката е длъжна да прилага
към вложителите, са условията по чл. 57, ал. 1 ЗКИ, а съдържанието им към
датата на сключване на трите процесни договора за
депозит се установява от изисканата по реда на чл. 192 ГПК и приета като
писмено доказателство по делото скала на стандартните лихвени проценти, които „К.т.б.“
АД прилага към привлечени средства от клиенти, считано от 19.01.2009г.
С цитираната скала по отношение на депозитите
с параметрите на процесните три депозита (за суми от 10 000 до
250 000 щатски долара и за срок от 6 месеца) е предвиден годишен лихвен
процент в размер на 2,75 %, който е по-нисък от лихвения процент от 4,50 %,
уговорен по процесните договори.
Твърденията на ищеца, че към датата на
сключване на договорите за депозит е действала различна скала на лихвени
проценти, не са доказани в производството, тъй като такава скала не е
представена от ищеца. При съобразяване и на обстоятелството, че с текста на чл.
9 от трите договора е удостоверено, че скала с лихвените проценти е връчена на
ищеца при сключване на договорите, съдът при последици на доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК приема недоказано и заявеното от ищеца оспорване
на съдържанието на скалата, която е приета като писмено доказателство по
делото.
Обстоятелството, че уговореният по процесните
договори годишен лихвен процент от 4,50 % представлява привилегировано лихвено
условие в отклонение от обявените от банката стандартни лихвени условия е и
извънсъдебно признато от ищеца в текста на приетите като писмени доказателства
по делото анекси от 03.06.2011г. към процесните договори за срочен депозит, в
които изрично е посочено, че паричните средства по депозитите, по които банката
начислява текущ годишен лихвен процент в размер на 4,50 %, не са защитени от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ.
Доводите на ищеца, че правилото на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗГВБ (отм.) намира приложение само по отношение на вложители, които са
уведомени, че ползват привилегировани лихвени условия, са поначало
неоснователни, тъй като такова изискване не е предвидено от закона като условие
за приложение на цитираната разпоредба, освен това адресат на задължението за
уведомяване на вложителите по реда на чл. 57, ал. 3 ЗКИ е банката, а адресат на
задължението за плащане на гарантирания размер на влоговете по реда на чл. 23,
ал. 1 ЗГВБ (отм.) е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Фондът и по
аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗГВБ (отм.) е самостоятелен и различен правен субект
от банката, поради което и изпълнението, респективно неизпълнението на
задължения на банката за уведомяване на вложителите относно обстоятелствата от
значение за гарантиране на влоговете нямат отношение към наличието или липсата
на предпоставките за възникване на задължението на фонда по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ
(отм.).
Следва да се отбележи, обаче, че най-късно с
цитираните анекси от 03.06.2011г. ищецът е уведомен и за обстоятелството, че
полза привилегировани лихвени условия по процесните договори за депозит, които
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) изключват гаранцията на сумите по
депозитите.
Останалите доводи на ищеца относно липсата на
привилегировани лихвени условия по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) по
отношение на процесните договори за депозит касаят липсата на издаден депозитен
сертификат за преференциален депозит съгласно раздел ІІ, т. 6.2 от общите
условия на „К.т.б.“ АД, нарушаване на вътрешните правила на банката за
съгласуване с двама от изпълнителните директори на договорите за депозит с
различни лихвени проценти от обявените в скалата на стандартните лихвени
проценти, приемане на нова скала на стандартните лихвени проценти от квесторите
на банката, считано от 01.07.2014г., която е с действие и по отношение на
процесните договори. Доводите са неоснователни, тъй като първите две групи
обстоятелства, с които са мотивирани, нямат отношение към действието на
процесните договори за депозит, включително уговорените с тях привилегировани
лихвени условия по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.), а третото
обстоятелство представлява факт, който съгласно чл. 5, ал. 3 ЗГВБ (отм.) е ирелевантен за приложението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
(отм.).
Обстоятелството, че назначените квестори на
банката не са прекратили действието на процесните договори с изявление по чл.
120, ал. 2, т. 2 ЗКИ, също не представлява основание за дерогиране
на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) по отношение на тези
договори, тъй като от значение за приложението на разпоредбата е осъществяването
на обективните предпоставки, предвидени в нея, а не субективната преценка на
квесторите дали един договор е изгоден за банката или не. Отделен е въпросът,
че предпоставките за упражняване на правото на квесторите по чл. 120, ал. 2, т.
2 ЗКИ поначало не съвпадат с предпоставките, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗГВБ (отм.).
Неоснователни са и възраженията на ищеца
срещу приложението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.), мотивирани с правилата на
чл. 7, пар. 2, вр. т. 11 от
приложение №1 от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити.
В чл. 7, пар. 2 от директивата е предвидено, че държавите-членки
могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от
гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво в случаи, изброени в
приложение №1, а съгласно т. 11 от приложение №1 към директивата един от тези
случаи е получаване от вложителя на индивидуална основа на проценти от
кредитната институция, които са спомогнали за влошаване на финансовото й
състояние. В противовес на доводите на ищеца цитираните разпоредби от
директивата не могат да намерят пряко приложение в отношенията му с Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, тъй като фондът не е предвиден с
директивата като задължителна институционална част от схемата за гарантиране на
влогове, която държавите-членки следва да създадат в изпълнение на директивата.
По съществено в случая е, че дори да се приеме обратното, правилото на чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) не се различава по съдържание от правилото, произтичащо
от систематичното тълкуване на чл. 7, пар. 2 и т. 11
от приложение №1 от Директива 94/19/ЕО. Това е така, защото предоставянето от
банка на привилегировани лихвени условия на вложител в отклонение от обявените
от банката условия, които тя е длъжна да прилага към останалите вложители
(хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ), представлява именно получаване от
вложителя на лихвен процент на индивидуална основа (при равни други условия
относно размер и срок на депозита вложените парични средства имат еднаква полезна
стойност за банката, независимо от това кой е вложител на средствата), а на
следващо място винаги и неизбежно ще доведе до влошаване на финансовото
състояние на банката (привилегированите лихвени условия по депозита предпоставят
увеличение на пасива на банката в по-висок размер от този, който следва от стойността
на актива, получен от депозита).
По изложените съображения съдът прие, че съгласно чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) вземанията на ищеца по процесните договори за депозит не се ползват с
гаранционна закрила и ищецът няма вземане по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.) срещу Фонда
за гарантиране на влоговете в банките за плащане на суми по тези
договори.
Предявеният частичен осъдителен иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне, което в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК ангажира
отговорността на ищеца за възстановяване на разноските, които ответникът е направил
за адвокатско възнаграждение по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.З. – П.“ АД с ЕИК ***********,
със седалище и адрес н.управление *** срещу Фонд з.г.на в.в б. с Булстат *********,
със седалище и адрес на управление *** частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.) за сумата 26 000,00 лв. – част от
гарантирания размер от 196 000,00 лв. на суми за изплащане по влогове в „К.т.б.“
АД по договор за стандартен срочен депозит №9144/09.02.2009г., договор за
стандартен срочен депозит №9233/09.02.2009г. и договор за стандартен срочен
депозит №9234/09.02.2009г.
ОСЪЖДА „С.З. – П.“ АД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление *** да заплати н.Фонд з.г.на в.в
б. с Булстат *********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 1 572,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: