РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Карлово, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200216 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-001502/19.01.2022 година на
Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ на МВР Карлово на СВ. Г. А. с
ЕГН ********** от гр. С., кв. „Ч.“, ул.“С.С.“ №*, на основание чл.174, ал.1,
т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП. С посоченото наказателно постановление били отнети и 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно и се моли съда да го отмени. Твърди се, че поради дългите пости
организма на А. бил отслабнал и поради заболяване се лекувал с билкови
сиропи съдържащи спирт. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, поддържа жалбата си, претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР- Карлово, редовно
призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по
делото, с което се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Не се претендират
разноски.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 26.12.2021 г., служителите на РУ на МВР- Карлово - св.С. и св.А.
изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол, като се били
позиционирали в с.В.Л. общ.К. на ул.“*“ срещу №2. Двамата били
униформени и с обозначен полицейски автомобил. Около 11.00 ч. св. С. спрял
за проверка лек автомобил Ф. Т рок с рег. №******** управляван от
жалбоподателя. С.А. бил изпробвана за алкохол с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARВА - 0091, който отчел 0,93 промила на
хиляда алкохол в издишания въздух. На водача А. бил издаден талон за
изследване с бл. № 122014 и номер на МВР 122014.1. от 26.12.2021 г., но той
отказал кръвна проба и заявил, че приема показанията на техническото
средство и подписал талона.
Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор С. съставил
процесния АУАН с бл. №093201 от 26.12.2021 г., с който приел, че СВ. Г. А. е
осъществил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 26.12.2021 г.
около 11:00 часа, в с.В.Л. на ул. „*“ - срещу * с посока на движение от запад
към изток, управлява лек автомобил Ф. Т рок с рег. № ******** собственост
на П.Л. БГ ЕООД С БУЛСТАТ ********* с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда установено с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен № ARBA-0091 определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като техническото средство
отчете 0,93 на хиляда. Водачът приема показанието на техническото средство
и не желае даде кръвна проба за медицинско изследване. Издаден талон за
изследване с № 122014 от 26.12.2021 г.
С АУАН били иззети СУМПС и КТ на водача.
Така съставения АУАН бил подписан от А. без възражения, като същия
получил препис от акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 19.01.2022 г. оправомощено
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. длъжностно лице – Началник
група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово издало атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението,
дата и място на извършване, на жалбоподателя А. било наложено
административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 1000 лв., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и били отнети и 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на А. на 03.02.2022г., а
жалбата срещу него депозирана на 11.02.2022г., т.е. в срок.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду
2
си и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Основното възражение от страна на жалбоподателя е, че преди
управлението на автомобила се е лекувал от заболяване с два препарата,
които са стабилизирани със спирт или са на спиртна основа и именно поради
това техническото средство е отчело наличие на алкохол в издишания от него
въздух. Това заявява и разпитаната по почин на жалбоподателя свидетел – Д.,
с която живее на съпружески начела.
За това твърдение обаче не са приложени каквито и да е доказателства –
напр. епикризи, рецепти, протокол от преглед, становище от лекар, схема за
прием и т.н., като дори не е посочено кой е билковия сироп ползван от А., а е
посочено само, че е от аптека Р. Единствено е приложена листовка за капки
Д.Х за които А. твърди, че е ползвал, но видно от тази листовка, това
лекарство не повлиява на концентрацията и няма неблагоприятен ефект върху
шофирането. Освен това, от съществена важност е и обстоятелството, че А. е
заявил на проверяващите го полицаи – свидетелите С. и А., че е „пил снощи
до късно“, като в нито един момент не им казал, че ползва медицински
препарати стабилизирани със спирт и на спиртна основа. Но дори и да се
приеме, че А. е ползвал такива препарати, то прекомерната им употреба обаче
би могла да се приравни на употреба на алкохол и дори резултатите от
изследването /пробата/ за алкохол да са последица от такава прекомерна
употреба на лекарство, то изцяло в отговорност на водача на МПС попада
фактът, че е ползвал или превишил дозировката на продукта, с което
умишлено е допуснал концентриране в организма си на алкохолно вещество.
Всеки лекарствен продукт съдържа препоръчителна дозировка, както и
противопоказания, които при веществата съдържащи алкохол, обикновено са
свързани със забрана за шофиране. От несъобразяването с указанията за
употреба на лекарствен продукт и ползването на такъв продукт,
жалбоподателят не може да черпи права, а напротив - следва да понесе
отговорност за нарушението си, изразяващо се в управление на автомобил
при наличие на алкохол, в случая в издишания въздух, независимо на какво
негово поведение и употреба на какви точно продукти се дължи.
Неоснователни са и другите възражения на жалбоподателя, а именно 1.
За неправилно приложение на материалния закон и, че 2. А. бил подведен от
3
служителите на полицията да не даде кръв за изследване и 3. Неясно защо бил
издаден талон за изследване, след като А. е приел показанията на
техническото средство.
1.В случая не е налице неправилно приложение на материалния закон,
на което съдът ще се спре по-надолу в решението.
2.На А. са му били разяснени правата от полицейските служители и
възможността да даде кръв за изследване, но след колебание и размишление
приел показанията на Дрегера и отказал кръвна проба.
3.Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - При съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение № 1, и именно за това е издаден и талона.
С оглед на изложеното съдът счита, че акта се явява редовен от
процесуална страна, поради което същия се ползва и от презумптивна
доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него
констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията
на разпитаните по делото свидетели – св.С. и св.А., чиито показания съдът
кредитира изцяло.
Относно показанията на св.Д., то съдът не ги ползва, тъй като са
неотносими към предмета на спора, тя не е очевидец на случилото се и е в
близки отношения с жалбоподателя.
С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично
доказано, че жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в
посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. А. е управлявал МПС на
процесната дата с концентрация на алкохол 0.93 промила на хиляда,
установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARВА –
0091, като е приел показанията му и е отказал да даде кръвна проба за
изследване.
Размерът на наложеното наказание на жалбоподателя - глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца е
съобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното
нарушение /относно възражението по т.1/.
Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, предвид и
количество алкохол установено в настоящия случай – 0.93 промила на хиляда.
Значителна е и обществената опасност от деянието и възможните
неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, и то
в количество 0.93 промила на хиляда. Жалбоподателят е имал възможност да
постави под съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да
4
даде кръвна проба по предвидения за това ред. Същият обаче не го е стори,
като се е съгласил с отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Във връзка с нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са отнети
правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление,
съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 23.03.2018 г.
Поради изложените съображения наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-
001502/19.01.2022 година на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ на
МВР Карлово, с което на СВ. Г. А. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Ч.“, ул.
“С.С.“ №*, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на
1000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно
постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539 на МВР.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5