РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 06.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Г.ева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20392 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса на застраховането (отм.).

Ищците П.А.Р., Р.А.Р., П.Ю.А. и Р.М.А., твърдят, че на 07.10.2014 г., около 6.55 ч., на ПП ІІІ-204, км 23+991, между отбивката за с. Дриново и с. Ломци, общ. Попово, е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил марка „Ситроен“, „Джъмпер – фургон“, с рег. № *******, управляван от Г. Й.Ж.и товарен автомобил марка „Нисан“, „Трейд млекарна“,  с рег. № ********, управляван от А. Р.М.. Поддържат, че от удара, е причинена смъртта на А. Р.М. и неговата съпруга Ф.И.М..

В резултат на злополуката ищците П.А.Р. и Р.А.Р. са загубили и двамата си родители, с които са живеели в едно домакинство, и са били сплотено и здраво семейство, а ищците П.Ю.А. и Р.М.А. са загубили своя син – А. Р.М., която е помагал и се е грижил за своите родители. Сочат, че образуваното наказателно производство във връзка с произшествието, е прекратено поради смърт на дееца – водача на лек автомобил Ситроен“, „Джъмпер – фургон“, с рег. № *******. Поддържат в исковата молба, че ритъмът на живот на ищците е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, като несъмнено ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си, като всички са били любящо и силно семейство, живеели са в едно домакинство. В резултат на загубата, ищците твърдят че са станали неспокойни, напрегнати, изпитвали са чувство на тревога и страх, имали са нарушения в съня и апетита, като са потърсили лекарска помощ от специалист психиатър, при което им е назначено медикаментозно лечение, което продължава и до момента.

Ищците сочат, че към датата на увреждането, за автомобила, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „З. Д.А.“ АД, полица № 11114000402511, валидна до 19.01.2015 г.

Предвид изложеното, ищците молят съда да осъди З.то дружество да заплати поотделно на всеки един от ищците  П.А.Р. и Р.А.Р. обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки един от родителите, и от по 150 000 лв. на всеки един от ищците П.Ю.А. и Р.М.А. за смъртта на сина им, ведно със законна лихва от датата на деликта – 07.10.2014 г. до окончателното плащане. Претендират разноски за адвокат по чл. 38 ЗА.

Ответникът „З. Д.А.“ АД, оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че исковата претенция за всяко едно от обезщетенията е прекомерна и размерът на вредите е завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредените, изразяващо се в непоставяне на обезопасителни колани. Твърди, че А. Р.М. и Ф.И.М. с това са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, като тялото на загиналата е открито изхвърлено извън автомобила, в който същата е била пътник.

Сочи, че не е налице деликт, оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, като твърди, че товарният автомобил „Ситроен“, „Джъмпер“, с рег. № *******, не е навлизал в лентата за насрещно движение на товарния автомобил „Нисан Трейд“. Твърди, че произшествието е възникнало в резултат на неправомерните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“, който не е спазил необходимата безопасна дистанция и поради това удря в задната част товарния автомобил „Нисан Трейд“, чиито водач е загубил контрол и е навлязъл частично в насрещната лента за движение. Претендира разноски по делото, включително и за възнаграждение за адвокат.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на З. правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.

Видно от представените удостоверения за наследници и за родствени връзки, ищците П.  А.Р. и Р.А.Р. са наследници по закон (дъщеря и син) на А. Р.М. и Ф.И.М., а ищците П.Ю.А. и Р.М.А. са майка и баща на А. Р.М..

С Постановление от 08.12.2014 г. на Окръжна прокуратура, гр. Търговище,  по ДП № 506/2014 г. по описа на РУ на МВР – Попово, е прекратено наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство, на основание чл. 24, ал.1, т. 4 НПК, поради смърт на Г. Й. Ж., управлявал  товарен автомобил марка „Ситроен“, „Джъмпер – фургон“, с рег. № *******, образувано във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства от досъдебното производство и преписи от акт за смърт, че смъртта на А. Р.М. и Ф.И.М. е настъпила на 07.10.2014 г.

            От представените по делото писмени доказателства (протокол за ПТП, костативен протокол и др., както и от събраните гласни доказателства (разпит на свидетеля С.Н.А.), както и от заключението на изслушаната по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза от 29.05.2017 г., се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 07.10.2014 г., около 06.55 часа по третокласен път III-204 в посока от от с. Л.към гр. Попово в зоната на десен завой, намиращ се около средата на отсечката между с. Л.и отбивката за с. Дриново, се движил товарен автомобил бус-фургон „Ситроен Джъмпер - фургон", с per. № *******, управляван от Г. Й.Ж.със скорост 105 км/ч. (която е по-висока от критичната скорост за безопасно преминаване през завоя 95 км/ч), поради което е настъпило странично занасяне и бусът се е отклонил диагонално наляво към външната страна на десния завой и е навлязъл в лентата за насрещното движение изцяло с предната си част на около 1 м навътре. В същото време в обратното платно от Попово към с. Л.насреща се е движил товарен автомобил бус „Нисан", модел „Трейд", с per. №*******, управляван от А. Р.М., със скорост около 66 км/ч. и поради малкото време е настъпил челен кос и ексцентричен удар между предните леви части на двата товарни автомобила. Когато товарният автомобил „Ситроен“ е започнал неустойчивото си движение той е бил на около 40 метра преди мястото на удара с опасна зона 106 метра, а товарния автомобил „Нисан Трейд“ е бил на около 26-27 метра с опасна зона 64 метра. Тези отстояния са по-малки от опасните зони и за двата автомобила, от което следва, че и двамата водачи не са имали възможност да спрат преди мястото на удар, за да предотвратят произшествието.

Водачът на автомобила „Нисан“ е успял да задействал за кратко спирачките, но е намалил скоростта си към момента на удара до 58,5 км/ч. Ударът е бил много силен със сумарна скорост над 160 км/ч, като поради по високата си скорост и кинетична енергия товарния автомобил „Ситроен“ е отблъснал назад товарният автомобил Нисан на около 3 метра и му е придал и ротация в посока обратно на часовниковите стрелки, като се е завъртял на около 90 градуса и със задната си част - товарната платформа е навлязъл в терена вдясно, считано за посоката на движение на Нисана, и се е спрял напречно, с предната си част - кабината върху своята дясна лента, като е препречил пътя на движещия се зад него т.а. „Мерцедес Спринтер“ .

Зад товарния автомобил „ Нисан Трейд“ се е движил т.а. бус марка: „Мерцедес", с per. № *******, управляван от С. Н.А. със скорост около 66 км/ч, на около 20 метра дистанция. Тъй като при удара движещия се пред него т.а. Нисан е спрял внезапно на място и дори се е върнал назад 3 метра, водачът С.А. не е имал техническа възможност да спре, а само е успял да отклони автомобила си надясно като е навлязъл частично в десния банкет, където се удря с предната си част в лявата страна на завъртения напречно товарния автомобил „Нисан“ в предната част на товарната платформа. Дъгата на процесния завой е с дължина 76 метра, първия удар между Ситроен и Нисан е настъпил точно в края на завоя, от което като се отчете диагоналното движение на т.а. Ситроен наляво се установява, че страничното занасяне е настъпило на около 35-я метър след началото на завоя, малко преди средата на завоя.

От първия удар е причинена смъртта на водача А. Р.М. и неговата съпруга Ф.И.М.. Причината за смъртта освен голямата сила на удара са и настъпилите големи разрушителни деформации, особено в предните леви части на двата автомобила, което се установява от представените копия на снимки от разследването.

Причината за смъртта на А. Р.М. е тежката съчетана травма, довела до тежък травматично - хеморагичен шок в резултат от разкъсването на предната стена на лявата камера и острата масивна кръвозагуба. Причината за смъртта на Ф.И.М. е тежката черепно мозъчна травма с мозъчна контузия и оток довели до парализа на жизненоважни мозъчни центрове - сърдечно съдов и дихателен.

Отчитайки механизма на ПТП, скоростта на двете превозни средства по време на удара, тежките деформации по предните части на автомобилите и получените травматични увреждания, експертизата приема, че ако А. Р.М. е бил с поставен предпазен колан вероятно щеше да получи подобни по тежест травми в резултат на които щеше да настъпи смъртен изход. Ф.И.М. вероятно е щяла да получи по - леки травматични увреждания. Намерените на мястото на произшествието спирачни следи с разстояние 2,10 метра,  а междуколесното разстояние - следата  е 1,72 м. Товарният автомобил „Нисан Трейд“ е фабрично оборудван с предпазни триточкови колана на трети места в кабината, включително и на предна дясна седалка, като няма задни седалки, защото е триместен.

            Приети са етапни епикризи за ищците, в което е отразено че е направена консултация с психиатър и е назначено медикаментозно лечение.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Разпитана е свидетелката И. Р. И. (дъщеря на ищщите А.), която дава сведения за близките отношения в семейството на починалите А. и Ф., които живеели като сплотено семейство с двете си деца, първоначално в с Ломци, а по – късно в с. Л.. Сочи, че децата трудно са приели смъртта на родителите им, Р. не е искал да му „направят бал“, като едва са успели да го убедят. Родителите им трудно приели загубата, плачели

Разпитан е свидетеля И.Р.И.(зет на ищците А.), който сочи, че децата са рухнали след смъртта на родителите им, били са в състояние на неадекватност 3 – 4 месеца, психическото им състояние и сега не е добро, а П. и Р. А. много често ходят на гробищата, не могат за преодолеят загубата.

При така установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за З. обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и починалите, и факта, че са изгубили своите родители и син, както и че ищците ще продължават да страдат от загубата на морална опора и помощ. Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по 100 000 лв. за всяко от децата и в размер на 50 000 лв. за родителите.  

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът намира за недоказано твърдението, че пострадалите са допринесли за уврежданията и настъпилия летален изход, поради обстоятелството, че освен голямата сила на удара, са и настъпилите големи разрушителни деформации, което обезмисля защитната функция на предпазния колан.

 

Видно от представените платежни нареждания от 17.09.2016 г., З. „А.“ АД на горепосочената дата е изплатил на П.А.Р. - 100 000 лв. за смъртта на Ф.И.М. и 100 000 лв. за смъртта на А. Р.М.; на Р.А. - 100 000 лв. за смъртта на Ф.И.М. и 100 000 лв. за смъртта на А. Р.М.; както и по 50 000 лв. на ищците П.Ю.А. и Р.М.А. за смъртта на А. Р.М..

Следователно исковете са погасени поради плащане в хода на процеса, ката следва да бъде присъдена законна лихва върху изплатените суми от датата на ПТП до плащането, като до пълните предявени размери от по 200 000 лв. за всеки иск за ищците Рафетови, и по 150 000 лв. за ищците А., исковете следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските

При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. Р.М., се дължи адвокатско възнаграждение за указана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 от ЗА, в размер на  22 530 лв., съобразно уважената част от исковете.

В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски за депозити за свидетели и експертиза в размер на 163.64 лв., както и  възнаграждение за адвокат в размер на 9 183.27 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 20 000 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете  (сумите са платени доброволно в хода на процеса) и  сумата от 90.91 лв., разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З. А.Д.„А.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на всеки от ищците  за претърпените от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на А. Р.М. и Ф. И.М., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.10.2014 г., на ПП ІІІ-204, км 23+991, между отбивката за с. Дриново и с. Ломци, по вина на шофьора Г. Й. Ж.,  чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил при управление на лек автомобил „Ситроен Джъмпер - фургон“, с рег. № *******, към посочената дата е застрахована при ответника, както следва:

- на П.А.Р. с ЕГН **********,***, законната лихва от датата на деликта - 07.10.2014 г. до 17.09.2016 г., върху сумата от 200 000 лв. (доброволно платена сума от 100 000 лв. по всеки иск), като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лв. за всеки иск, за смъртта на А. Р.М. и Ф.И.М..

- на Р.А.Р. с ЕГН **********,***,  законната лихва от датата на деликта - 07.10.2014 г. до  17.09.2016 г., върху сумата от 200 000 лв. (доброволно платена сума от 100 000 лв. по всеки иск), като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лв. за всеки иск, за смъртта на А. Р.М. и Ф.И.М..

- на П.Ю.А. с ЕГН **********,*** , законната лихва върху сумата датата на деликта - 07.10.2014 г. до  17.09.2016 г., върху сумата от 50 000 лв.,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.

- на Р.М.А. с ЕГН **********,***, законната лихва върху сумата датата на деликта - 07.10.2014 г. до  17.09.2016 г., върху сумата от 50 000 лв.,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА „З. А.Д.„А.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адв. Р.И.М. от САК, с адрес ***,  на основание чл. 38 от ЗА сумата от 22 530 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА „З. А.Д.„А.“ АД, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 20 000 лв., представляваща държавна такса по делото и сумата от 90.91 лв., разноски за експертиза, заплатени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА П.А.Р. с ЕГН **********,***, Р.А.Р. с ЕГН **********,***, П.Ю.А. с ЕГН **********,***  и Р.М.А. с ЕГН **********,***, да заплатят на „З. А.Д.„А.“ АД, ЕИК ********,  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 163.64 лв. разноски за депозити и експертиза и сумата от 9 183.27 лв. – разноски за адвокат.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

 

   СЪДИЯ: