О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….05.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 30.05.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно
търговско дело № 833 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.419 ГПК по частна жалба, подадена от Е.Д.Е.,действал лично и като управител
на „АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД срещу разпореждане № 44494/13.11.20187г, с което е
допуснато незабавно изпълнение по постановена въз основа на документ по чл.417
т. 2 от ГПК заповед по ч.гр.дело №17070/2018 г. на ВРС, 42 с-в.
Жалбоподателят от името на двамата осъдени солидарни длъжници твърди, че приложените от заявителя документи, не удостоверяват вземането, твърдяно
от кредитора, тъй като са били заявени недължими едновременно законна,
договорна и мораторна лихва, а посочените от кредитора договори са съдържали
неравноправни клаузи, които съдът не е констатирал служебно като основание за
отричане на действието им при определяне на размерите на начислените от
кредитора суми. Отделно счита, че кредиторът се е позовал на право на
предсрочна изискуемост пред, което изключва претенция за договорна и мораторна
лихва и такси до края на първоначално уговорен срок. Въз основа на това
оспорване, солидарно задължените кредитополучател и съдлъжник молят да се
отмени допуснатото незабавно изпълнение.
Насрещната страна
„ИНВЕСТБАНК“АД гр. София, чрез ю.к. Крумова, като заявител в заповедното
производство, оспорва жалбата, като се позовава редовност на счетоводното
извлечение и договор за овърдрафт. Счита, че възраженията срещу дължимостта на
отделните суми не са основани на оплаквания по самите документи, а
представляват защита по същество, предмет на исков процес по спорното вземане.
Евентуално сочи, че заявлението не е основано на твърдения за предсрочна
изискуемост, а на настъпил краен падеж, пропуснат от длъжника по договор,
сключен с търговско дружество, а не с потребител, а всяка от лихвите е
претендирана за конкретен различен период или на различно основание. Моли
изцяло необоснованата жалба за бъде отхвърлена.
Жалбата е подадена в
срок, считано от обявеното от длъжниците получаване на покани за доброволно
изпълнение с приложени издадени заповеди. Изявлението е потвърдено в
уточнителна молба вх.№ 29186/19.04.2019г като общо от името на двамата
солидарни длъжници срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството
по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1
т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса за общ интерес на обжалващите е внесена.
Варненският окръжен съд,
с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съставът
на съда споделя становището на кредитора относно квалификацията на оплакванията
като относими към възражения срещу съществуването на задълженията, а не тяхното
удостоверяване. Същевременно, като съобразява дадените указания с
ТРОСГТК№6/2017 на ВКС, въззвиният съд намира, че въпросите относно
законосъобразността на разпореждане за незабавно изпълнение са от процесуален
характер и могат да бъдат предмет на пълен служебен въззивен контрол, тъй като
частния жалбоподател не дължи обосновка на пороците на този акт, а въззивният
съд следва да изложи собствените си мотиви по приложението на процесуалния
закон.
На второ място,
макар и обосновани като възражения за недължимост, оплакванията на
жалбоподателите могат да бъдат възприети и като позоваване на недостатъци на
съдържанието на документите, представени от заявителя, тъй като сочат факти,
отричащи, а не потвърждаващи претенцията му.
На осн.
чл. 278 ал. 4 вр. чл. 269 ГПК проверката по
обжалваната част на заповедта, представляваща разпореждането за незабавно
изпълнение, включва и преценката за наличие на процесуалните предпоставки,
респ. липса на процесуални пречки, за разглеждане на заявлението, по което е
постановено и незабавното изпълнение, но само доколкото е необходимо за
преценка на предпоставките по чл. 418 ГПК.
Компетентният районен съд
е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК,
изготвен от заявителя по образец съгласно приложение към НАРЕДБА № 6 от
20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. Съответно на това сезиране разпореждането кореспондира на акт, с
който е разгледано заявление по чл. 417 ГПК, и след едновременна преценка на
допустимостта на заявлението и основателността на искането по чл. 418 ГПК е
допуснато незабавно изпълнение при издаване на заповед за изпълнение по
претендираните вземания. Произнасянето на заповед за незабавно изпълнение и
съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение е действително.
В изпълнение на задължение
да следи за допустимост на този обжалван акт, въззивният съд преценява
сезирането по заявлението. Формулирани са надлежни твърдения за основаване на
вземането на документ по чл. 417 т.2 ГПК(извлечение от счетоводни книги и
договор за кредит- овърдрафт). Сезиран е родово и местно компетентен съд.
Претендираните вземания изцяло се индивидуализират като осчетоводени изискуема
на редовен падеж на 26.05.2018г
главница, възнаградителна лихва, начислена за ползване на овърдрафт до същата
дата като край на действие на договора, както и лихва за забава, начислена като
уговорено в договора обезщетение за пропуснати вноски по главница и за
възнаградителна лихви за съответен срок на забавата до предявяване на
заявлението и законна лихва само върху главница след това сезиране на съда.
Претендира се настъпила изискуемост по фиксиран договорен падеж на дата,
предшестваща подаването на заявлението. Така заявените вземания изцяло
съответстват на удостоверените в извлечението факти на настъпил падеж на цяла
главница и допуснати просрочия на междинни
вноски по главница с най-ранен падеж 26.03.2018 и вноски по
възнаградителна лихва с начален падеж 26.04.2018г. Липсва каквото и да е
счетоводно отразяване на предсрочна изискуемост, поради което и доводите за
допуснато несъответствие в извлечението между периода на събиране на лихвите и
крайния срок не се установява. Тези данни сочат, че не е налице противоречиво
удостоверяване на мораторни по характер обезщетения за един и същ период на
забава, а за съвпадащите периоди няма начислените лихви имат принципно различни
основания.
Останалите документи също
изцяло кореспондират на твърдяното изпълняемо право. Фиксираните просрочени
падежи по главница съвпадат с плана за намаляване на разполагаем лимит в
последния анекс, а в основния договор (чл. 10.2) са отразени уговорки както за
текущо начисляване на възнаградителна лихва върху усвоения овърдрафт, така и за
събиране на обезщетение за забавено плащане (с мораторен неустоечен
характер) в размер на 10 % върху
просрочена главница. От тези
доказателства се установява и че заявените вземания произтичат от търговска
сделка (отпуснат на търговско дружество кредит за стопанските му нужди от
рефинансиране и оборотни средства за дейността), а съдлъжник е физическо лице,
пряко контролиращо и управляващо тази дейност като управител на
кредитополучателя. Това съдържание на документа изключва нужда от служебен
контрол за нищожност на клаузи, обоснована с потребителска закрила, тъй като и
двамата участници в сделката ползват услуга, пряко свързано с професионалното
им занятие(по арг. на обратното от пар. 13 от ДР на ЗЗП).
В заключение при
служебната си проверка въззвиният съд не констатира, каквато и да е нередовност
от външна страна на съставеното в съответствие с чл. 60 ал. 2 ЗКИ извлечение и
сключените договори по кредитната сделка. Искането за допускане на незабавно изпълнение на заповед за установени
с тези доказателства задължения е основателно, съответно обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
По тези съображения и на осн. чл. 419 ал.1 вр. чл. 278
ал.2 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 44494/13.11.20187г, с което е допуснато незабавно изпълнение по постановена
въз основа на документ по чл.417 т. 2 от ГПК заповед по ч.гр.дело №17070/2018
г. на ВРС, 42 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване (т.8 от ТР 4/2013г ОСГТК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.